и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно -процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „. Т. Е. със седалище и адрес на управление: град П., ул. „. З. № **, представлявано от И. К., депозирана Ч. А. К. против Решение № 4613/ 12.06.2020г., постановено по н.а.х.д. № 297/ 2020г. по описа на Районен съд – Б., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21-0000865/ 19.12.2019г., издадено от Началник на О. О. „. А. /ОО “АА“/ – Б..
В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК. Оспорват се изводите на районния съд за липса на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, с което се обосновава възражение за процесуална незаконосъобразност на процесното НП. Оспорват се и изводите на РС за доказаност и съставомерност на деянието. Претендира се отмяна на първоинстанционния С. акт и постановяване на друг, с който НП да бъде отменено.
Депозираната касационна жалба се поддържа в приложена по делото молба /писмено становище/. Претендира се присъждане на сторените в касационното производство разноски.
Ответникът по касационната жалба – О. О. „. администрация” – Б., не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на депозираната жалба.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, предвид липсата на сочените в нея касационни основания, поради което счита, че обжалваният С. акт следва да бъде оставен в сила.
Административен съд – Б., намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 21-0000865/ 19.12.2019г., издадено от Началник на О. О. „. А. /ОО “АА“/ – Б., с което на „. Т. Е. за нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр./, на основание чл. 97, ал. 1, пр. посл. от с.з., е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди / лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени императивните изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаването му. Приел е още, че дружеството- жалбоподател е осъществило състава на вмененото му нарушение.
Решението на районния съд е неправилно.
В настоящия случай, дружеството е санкционирано за нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, съгласно който превозвачите и собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция „. А. за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари.
Видно от административнонаказателната преписка е, че на „. Т. ЕООД е изпратено Известие с изх. № 21-00-00-124/1/21.11.2019г., според което на 11.12.2019г. от 10.00 часа. ще се извърши тематичната проверка на дружеството, като е налице изброяване на документи, като с гриф „Важно“ е посочено, че следва да се представят всички транспортни документи само на автомобил с непосочен регистрационен номер за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г., както и документите на водача Ц. Н. Т., управлявал превозното средство в този период. Според изложеното в наказателното постановление, превозвачът „. Т. ЕООД не е предоставил за проверка: тахографски листове, извлечения от дигитални тахографи, дневник за предпътни технически прегледи по образец, превозни документи – товарителници и CMR товарителници, протоколи за заверка на тахографи, договор за предпътен медицински преглед, дневник за инструктаж на водачи по Регламент № 561 на ЕО и Регламент № 165/ 2014 ЕО.
От вмененото на превозвача задължение, настоящият С. състав намира, че не може да бъде изведен конкретен извод за това какви документи следва да се представят и какво точно се изисква от него. Даденото в цитираното известие „да се представят всички транспортни документи“ е неясно и без конкретика, като не е посочен и рег. № на автомобила, за който се изискват документи за посочения период. Неяснота е допусната и по отношение на това какви документи се изискват и за водача Ц. Н. Т. Установено е, че по отношение на Т. е представена декларация за това, че водача не притежава необходимата категория и не е управлявал товарен автомобил през посочения период /КП №21-00-00-124/11.12.2019г./.
Касационната инстанция констатира, че е налице разминаване между изисканите и посочените в АУАН и НП за непредставени документи. Видно от Известие с изх. № 21-00-00-124/1/21.11.2019г. няма искане за представяне на Протоколи за заверка на тахографи и Договор за предпътни медицински прегледи. Същевременно въпреки, че не са изискани, дружеството е наказано за непредставянето им.
На следващо, изискана е книга за инструктаж на водачите, а дружеството е наказано за непредставянето на дневник за инструктаж на водачи по Регламент № 561 на ЕО и Регламент № 165/ 2014 ЕО.
На последно място съхранението и представянето на проверка на тахографски листове е задължение по чл.91в,т.1 от ЗАвП, а съхранението и представянето за проверка на информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф е задължение по чл.91в,т.2 от ЗАвП, което не е съобразено от АНО. Смесването на фактическия състав на нарушенията по чл. 91в,т.1 и т. 2 от ЗАвП с диспозицията на нормата на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от с. з. нарушава правото на защита на санкционираното лице, тъй като представлява пречка да разбере, за кое конкретно нарушение е санкциониран.
Тези съществени пропуски при произнасянето на административно-наказващия орган водят до извод за допуснати съществени процесуални нарушения на материалния закон, с които се нарушава правото на защита на санкционираното лице и поставя в невъзможност и съдът да прецени законосъобразността по същество на атакувания акт.
Като е потвърдил НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като се отмени и процесното наказателно постановление.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в доказания по делото заплатен размер от 600 лева, тъй като не е направено възражение за прекомерност от ответника по касационната жалба. Разноските, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция „. А., която е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвП, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспорения акт.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал.1, изр.2 и ал.3 от ЗАНН, Административен съд- Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 4613/ 12.06.2020г., постановено по н.а.х.д. № 297/2020г. по описа на Районен съд – Б., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0000865/ 19.12.2019г., издадено от Началник на О. О. „. А. – Б..

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „. администрация” – Г. С. да заплати на „. Т. Е. със седалище и адрес на управление: град П., ул. „. З. № **, представлявано от И. К. сумата в размер на 600.00 /шестотин/ лева, представляваща сторени по делото разноски.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева


ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!

ЕК