и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ и чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Л., с ЕГН *, с адрес : гр. Д., общ. Б., област Б., ул. „. Д. № *, против Решение № 2889/ 29.05.2018г., постановено по н.а.х.д. № 465/ 2017г. по описа на Районен съд – Разлог, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-3794-000215/ 26.04.2017г., издадено от Д. С. - полицейски инспектор към ОД на М. – Б., РУ - Б., в частта му, с която на касационния жалбоподател А. Н. Л., за извършено от него административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 50. 00 лв. /петдесет лева/, като на основание Наредба Iз– 2539/ 17.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи, на водача са отнети общо 6 /шест/ бр. контролни точки.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената част. Оспорват се изводите на районния съд за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, както и за доказаност на описаното в пункт 1 от наказателното постановление нарушение, като се твърди, че същото почива на неправилно установената фактическа обстановка, и е в разрез със събраните по делото доказателства. По изложените в жалбата съображения, се иска отмяна на обжалваното решение в посочената част, и постановяване на ново такова, с което процесното наказателно постановление да бъде отменено в неговата т. 1.

Ответникът – Р. У. - Б. П. Областна дирекция /ОД/ на М. – Б., редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на О. П. – Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира първоинстанционното решение в обжалваната му част, да бъде оставено в сила.

В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.

Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното :

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която в обжалваната част решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения :

С Решение № 2889/ 29.05.2018г., постановено по н.а.х.д. № 465/ 2017г. по описа на Районен съд – Разлог, съдът е потвърдил НП № 17-3794-000215/ 26.04.2017г., издадено от Димитър Станудин - полицейски инспектор към ОД на М. – Б., РУ – Б., в частта му по т. 1, с която на касационния жалбоподател А. Н. Л., за извършено от него административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 50. 00 лв. /петдесет лева/, като на основание Наредба Iз– 2539/ 17.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи, на водача са отнети общо 6 /шест/ бр. контролни точки. Със същия съдебен акт НП № 17-3794-000215/ 26.04.2017г., е отменено, в частта, с която на касационния жалбоподател, за извършено от него административно нарушение на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50. 00 лв. /петдесет лева/. В тази последна част, предвид липсата на подадена касационна жалба, решението е влязло в законна сила, и поради това същото не е предмет на настоящата касационна проверка.

За да потвърди наказателното постановление в посочената част, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 28.03.2017г., около 22. 40ч., в гр. Д. по ул. “Ал. С.“, касационният жалбоподател А. Л., е управлявал собствения си лек автомобил, марка/ модел “Мерцедес Ц 220“ с рег. № Е **** КН, когато е спрян за проверка от полицейски екип на ОД на М. – Б. в състав - Н. Ш. и И.К.. Проверката е установила, че водачът не използва обезопасителен колан, с който е оборудвано превозното средство. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, и на място на водача, е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, с който Л. е запознат, и му е връчен срещу подпис, а въз основа на него, е издадено и обжалваното НП № 17-3794-000215/ 26.04.2017г., издадено от Д. С. - полицейски инспектор към ОД на М. – Б., РУ – Б., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, на Л. е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 50. 00 лв. /петдесет лева/, и на основание Наредба Iз– 2539/ 17.12.2012г. на М., на водача са отнети общо 6 /шест/ бр. контролни точки – пункт 1 от НП.

П. така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че обжалваното наказателно постановление в частта му по пункт 1, е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган, и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му, П. липса на допуснати процесуални нарушения в административната фаза на процеса. Съдът е приел още, че нарушението е безспорно доказано от обективна и субективна страна, квалифицирано е правилно от наказващия орган, като съответно по вид и размер на установеното виновно поведение на жалбоподателя е и наложеното административно наказание. По изложените съображения, съдът е достигнал до извода, че административнонаказателната отговорност на дееца е ангажирана законосъобразно, поради което е потвърдил НП, в частта му, с която е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател за административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Решението е постановено П. правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Правните изводи на първоинстанционния съд за доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, кореспондират на доказателствата по делото и се споделят от настоящия състав.

Налице е пълно фактическо и правно единствено, от една страна, между словесното описание на нарушението и посочената като нарушена правна норма, и от друга страна – между правната квалификация на деянието и приложената санкционна разпоредба. Както АУАН, така и НП, съдържат точно и ясно описание на посочените нарушения, поради което за жалбоподателя не е имало неяснота за какво конкретно нарушение е повдигнатото му обвинение. Неоснователни се явяват оплакванията в касационната жалба, че не било налице ясно посочване в НП на мястото на извършване на нарушението. И в АУАН, и в НП, мястото на нарушението е достатъчно индивидуализирано и ясно посочено с посочване на населеното място, улицата, на която е спрян за проверка касационният жалбоподател. Обстоятелството, че в АУАН е отбелязано, че нарушението е извършено в гр. Д. по ул. “Ал. С.“ до Черквата“, а в НП е посочена само улицата в същото населено място, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не създава неяснота относно мястото на извършване на нарушението, доколкото самата Черква в гр. Д. се намира на посочената в НП улица.

По същество настоящата съдебна инстанция намира за безспорно доказано нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана административно- наказателната отговорност на Л.. Посочената за нарушена разпоредба съдържа правило за поведение, съгласно което водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, са длъжни да използват обезопасителни колани, с които са оборудвани моторните превозни средства, като изключенията от това правило са посочени в ал. 2 на същата разпоредба. От събраните по делото доказателства и конкретно от показанията на свид. Н. Ш. – актосъставител и св. И. К. – свидетел - очевидец на извършеното административно нарушение по безспорен начин се установява, че на посочените в НП дата и час, Л., като “водач“ на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДвП, не е поставил обезопасителен колан, с който е бил оборудван управлявания от него лек автомобил, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Правилно в случая е приложена и санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП /в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението – ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г./, съгласно която се наказва с глоба от 50. 00 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. Безспорно установено в случая е авторството на деянието, неговата противоправност, както и вината на касатора.

Първоинстанционното решение е постановено П. изяснена фактическа обстановка и изводите на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от касационния жалбоподател не са ангажирани никакви доказателства в обратна на фактическите констатации относно вмененото му административно нарушение насока, поради което правилно и законосъобразно, е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Ето защо, като е потвърдил НП № 17-3794-000215/ 26.04.2017г., издадено от Д. С. - полицейски инспектор към ОД на М. – Б., РУ – Б., в частта му по т. 1, досежно нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следа да бъде оставен в сила, в тази му обжалваната част.

Водим от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН във вр. с 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2889/ 29.05.2018г., постановено по н.а.х.д. № 465/ 2017г. по описа на Районен съд – Разлог, в частта му, с която съдът е потвърдил Наказателно постановление № 17-3794-000215/ 26.04.2017г., издадено от Д. С. - полицейски инспектор към ОД на М. – Б., РУ - Б., в частта му по пункт 1, с която на А. Н. Л., с ЕГН *, с адрес : гр. Д., общ. Б., област Б., ул. „. Д. № *, за извършено от него административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от същия закон, е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 50. 00 лв. /петдесет лева/, като на основание Наредба Iз– 2539/ 17.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи, на водача са отнети общо 6 /шест/ бр. контролни точки.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Мария Тодорова ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/ Саша Алексова

2. /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
КТ