и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на М. К. К. от гр.Р. против
Определение № 3047/27.06.2013 г. по адм.дело № 4/2013 г. на Районен съд – гр.
Р., с което производството по делото е прекратено.
Жалбата е мотивирана със съображения за неправилно приложение на закона при
преценката за допустимост на жалбата срещу Решение № БГ1/30.06.2000 г. на ПК –
гр.Б., с което е отказано възстановяване на собствеността върху имот на
наследниците на К. Т. в м.”С. м.”, землището на гр.Б., с
искане да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на спора по същество.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
Представителят на О. П.- Б. е поддържал мотивирано, че жалбата е неоснователна.
След като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът прие за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в
срока по чл. 229 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – гр.Р. е образувано по жалба на М. К.
срещу Решение № БГ1/30.06.2000 г. на ПК – гр.Б. в частта му, с която е
постановен изричен отказ за възстановяване на собствеността върху имот на
наследниците на К. Т. в м.”С. м.”, землището на гр.Б.. В хода
на разглеждането й районният съд е събрал доказателства, в т.ч. известие за
доставяне № 127 за връчване на протоколно решение от 02.03.2001 г. и
уведомление № 147/28.02.2001 г. /л.27 от първоинстанционното производство/, и с
оглед тези данни е прекратил производството по жалбата на М. К. на основание
пропуснатия срок за подаването й, като обжалваното определение е правилно.
За безспорно установено, с оглед и на събраните в хода на касационното
производство писмени доказателства – уведомление изх. № 147/28.02.2011 г. за
съобщаване на отказа за възстановяване на собствеността върху земя в м."С.
м.", следва да бъде прието, че отказът на ПК - гр.Б. да възстанови на
наследниците на К. Т. собствеността върху земя от горски фонд в м.”
С. м.”, землището на гр.Б., по т. 1 от оспореното решение, е бил съобщен
на Д. Т., като заявител в образуваното производство по ЗВСГЗГФ.
Решението е влязло в сила с изтичането на 14-дневния срок за обжалването му по
чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ, считан от съобщаването му на Д. Т. на
31.07.2001 г. С влизането в сила на решението, спорът относно
законосъобразността на отказа на ПК - гр.Б. не може да бъде повдиган с искане
за отмяната му от съда. Решението е окончателно за всички наследници по арг. от
чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ, доколкото съобщаването на заявителя по преписката
обвързва всички останали наследници. Заявителят е участникът в развилото се
административно производство, поради което ОСЗГ има задължение само него да
уведоми за своите актове и действия с правно значение – изрично разпоредбата на
чл. 13, ал. 6, изр. 1 ЗВСГЗГФ, по силата на която "Решенията на общинската служба
по земеделие по ал. 5 се съобщават на заявителите по реда на Гражданския
процесуален кодекс и могат да се обжалват в четиринадесетдневен срок пред
районния съд". Няма законова забрана и за останалите наследници да обжалват
актовете на съответната ОСЗГ, стига обаче жалбите да са подадени в сроковете,
които текат за заявителя по реституционната преписка. В случая решение № БГ1/30.
06.2000 г. на ПК – гр.Б. е съобщено на заявителя Д. Т. на 31.07.2001
г. и 14-дневният срок за подаване на жалба от останалите наследници е изтекъл
към момента на подаване на жалбата от М. К. – 22.01.2013 г. Поради това и като
просрочена, жалбата й не е подлежала на разглеждане.
По изложените съображения, обжалваното определение не страда от посочените в
частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо
и правилно.
Затова и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3047/27.06.2013 г., постановено по адм.д.№ 4/2013
г. по описа на Районен съд – гр.Р..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
В.А.