и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „. Т. – М. Т. със седалище и адрес на управление: с.К., общ.П., представляван от М. Х. Т. против Решение № ПИ-179/24.04.2020 год. на Д. на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на Н.) – С., с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190001-022-0066198/05.08.2019 год., запор върху наличните и постъпващи суми по банкова сметка с IBAN ....., в частта с която са запорирани и средства, представляващи финансиране от Държавен фонд „Земеделие“. В жалбата са развити съображения за незаконоъсобразност на решението, като се твърди несеквестируемост на запорираните средства по смисъла на чл.96 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 год. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат.
Ответника – Д. на ТД на Н. – С., в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на жалбаподателя, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От приложените към административната преписка и допълнително събрани доказателства, се установява следното:
Не е спорно между страните по делото, че в ТД на Н. – С., офис Благоевград срещу „. Т. – М. Т.“ е образувано изпълнително дело № 170191081/2017 год. за събиране на публични вземания.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) № С190001-022-0066198/05.08.2019 год. (стр.79) е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Интернешънъл Асет Банк“ за сумата от 67548.88 лева.
На 18.03.2020 год. по сметка на търговеца в „Интернешънъл Асет Банк“ е постъпила сумата от 114597.72 лева, а на 24.03.3020 год. сумата от 1253.81 лева, представляващи субсидия за производство на плодове и зеленчуци от Държавен фонд „Земеделие“.
С жалба, заведена с вх.№ 7288/14.04.2020 год. „. Т. – М. Т.“ е поискала отмяна на ПНОМ по отношение постъпващите суми от Държавен фонд „Земеделие“. Твърди се в жалбата, че същите съставляват целева субсидия и са несеквестируеми.
С Решение № ПИ-179/24.04.2020 год. на Д. на ТД на Н. С., жалбата е оставена без уважение. Прието е от административния орган, че макар и целеви държавни субсиции, средствата отпускани от Държавен фонд „Земеделие“ не са за възложени от държавата дейности и услуги, каквото е изискването на чл.96, ал.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 год.
При така установените факти се налагат следните изводи:
Процесното решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно - от териториалния директор на ТД на Н. - С.. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на ТД на Н. – С. да потвърди обжалвания пред него акт. ПНОМ също е издадено от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.
Същият обаче не е съобразен с материалния закон по следните съображения:
Не е спорно по делото, че жалбоподателя е регистриран земеделски производител. В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) са уредени различни форми на финансово подпомагане, а именно: държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители включват такива от държавния бюджет и от бюджета на Европейския съюз.
Видно от разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 год. обаче, целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения, а съгласно ал. 2 на същия текст, тези средства не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 год. (отм.);. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП е посочено, че "земеделски производители" са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция, от което следва, че те не представляват финансови предприятия. Следователно, цитираните по-горе норми на Закона за държавния бюджет за 2019 год. и 2020 год. намират приложение по отношение на държавните субсидии, които се отпускат на земеделските производители и тези средства не могат да се използват за принудително погасяване на вземания, включително и на публични такива, какъвто е и настоящият случай. По отношение на средствата, отпускани от фондовете на ЕС, те са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, като на основание чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП дейността по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране, се извършва от Държавен фонд "Земеделие". Съобразно Регламент (ЕС) № 1306/2013 год., бенефициери на тези плащания - в пълния им размер, са регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно, по предназначение. Всяка мярка от общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, а имената на бенефициерите се публикуват, с оглед засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените им средства. Съгласно ал.3 на чл.96 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 год. - Неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по ал. 1 може да се прихващат в пълен размер с подлежащи на отпускане такива средства. ". Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. Член 213, ал. 1 от ДОПК, респект. чл. 442 Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) и чл. 133 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) установяват принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника, но са общи правила, от които специален закон може да направи изключение. Изключение е цитираната норма от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 год. и тя намира приложение по отношение държавните субсидии, които се отпускат на земеделските производители, а тези средства не могат да се използват за принудително погасяване на вземания, включително и на публични такива. Целта на финансирането е именно подпомагане на земеделските производители, като преведените в тази връзка и на това основание суми от Държавен фонд "Земеделие" съставляват целево финансиране, чиято функция не може да се променя по волята на публичния изпълнител.
От изложеното следва изводът, че правото на финансова помощ от ЕС за земеделските стопани, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитите на селските райони, като нефинансово предприятие, не се предоставя целево от държавния бюджет, а от ЕС. Независимо от това, то се подчинява на същия режим. Аргументите за това са следните: правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският стопанин, а Държавен фонд "Земеделие", както беше казано по-горе, е акредитирана разплащателна агенция. Разпоредбите са императивни, по положителен начин овластяват бенефициера да получи пълния размер на публичното целево финансиране. Поради това, като целево предоставени, те са обект на специален режим и са несеквестируеми. В този смисъл и мотивите на Решение № 143/25.10.2017 год., постановено по гр. д. № 4666 по описа на Върховния касационен съд за 2016 год.
Нещо повече, изразходването на отпуснатите целеви средства, каквито са постъпилите от Държавен фонд "Земеделие", подлежи на контрол, както бе посочено и по – горе. Установяването, че те не са използвани по предназначение би довело както до връщането им в европейския бюджет, тъй като подлежат на възстановяване, така и до финансови корекции или налагане на санкции, както на земеделския производител, така и на Държавата, тъй като неизползването на средствата по предназначение е станало чрез нейните органи. Поради това и тези средства няма как да послужат за друго освен за тази дейност за извършването, на която са отпуснати и предоставени на конкретния бенефициер.
Предвид горното съдът намира, че запорът на сметката на „. Т. – М. Т.“ относно постъпващите по нея плащания от Държавен фонд "Земеделие" е незаконосъобразен и като такъв е следвало да бъде отменен от Д. на ТД на Н. - С.. Като не е сторил това, последният на свой ред е постановил незаконосъобразен акт, подлежащ на отмяна.
Жалбоподателят е поискал само частична отмяна, а не отмяна изцяло на запора върху банковата му сметка в „Интернешънъл Асет Банк“ , тъй като в останалата част, извън средствата от Държавен фонд "Земеделие", забраната на чл. 96, ал. 1 от Закона за държавния бюджет за 2020 год., респ. чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния бюджет за 2019 год., за тях не е приложима.
Предвид гореизложеното обжалваното решение, с което е потвърдено постановлението на публичния изпълнител, в обжалваната му част е незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.268 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № ПИ-179/24.04.2020 год. на Д. на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – С..
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190001-022-0066198/05.08.2019 год. на публичен изпълнител при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – С., В ЧАСТТА, с която е наложен запор върху постъпващите от Държавен фонд "Земеделие" суми от субсидии по сметката на земеделския производител „. Т. – М. Т. със седалище и адрес на управление: с.К., общ.П. в банка „Интернешънъл Асет Банк“ с IBAN ....., за покриване на задължения по изп.дело № 170191081/2017 год.
Решението е окончателно.

СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.