и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Б. Н. И. и В. С. И и двете с адрес: гр.Б., ул.”. .... против Заповед № ДК-10-ЮЗР-142/10.11.2015 год. на Н. на Регионална дирекция за национален строителен контрол (Р.) Ю. Р.. В жалбата се излагат мотиви за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че неправилно и в противоречие със събраните в административното производство доказателства е възприето от административния орган, че Главния А. на О. Б. е издал разрешение за строеж в съответствие с изискванията на закона. Твърди се още, че при издаване на разрешението за строеж са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са отчетени в контролното производство. Иска се отмяната на оспорената заповед и потвърденото с него разрешение за строеж, издадено от Главния А. на О. Б.. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Претендира се присъждане на разноски по делото. Представят се и писмени бележки.
Административният орган – Н. на Р. Ю. Р., в съдебно заседание, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юриксонсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Главния А. на О. Б., в съдебно заседание чрез процесуалния си представител излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски по делото.
Останалите заинтересовани страни, в съдебно заседание не се явяват и не вземат отношение по жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващите, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежни страни. Оспорващите се легитимират като собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 042279.612.127.1 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр.Б. (виж стр.21-28). С оспорената заповед е отхвърлена жалбата им против одобрените инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 266/07.08.2015 год. на Главния А. на О. Б. за „монтаж на инсталация за топлинна енергия с обща инсталационна мощност 30 kW“ към самастоятелен обект с идентификатор 042279.612.127.1.1 (жилище, апартамент), находящ се в сграда с идентификатор 042279.612.127.1 по КК и КР на гр.Б.. Съгласно чл. 149, ал.2, т.3 от ЗУТ, заинтересувани лица при издаване на разрешение за строеж от главния А. на общината в случаите на чл. 185, ал.1 и 2 от ЗУТ са собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по допуснатите и назначени комплексна – съдебно техническа експертиза и допълнителна такава, безспорно се установява, следното:
Административното производство пред Р. Ю. Р. е образувано по жалба на оспорващите, подадена чрез О. Б. против Разрешение за строеж № 266/07.08.2015 год., издадено от Главния А. на О. Б., заведена с вх.№ Ж-02-312/21.08.2015 год. (стр.32).
С атакуваното пред Р. Ю. Р. Разрешение за строеж № 266/07.08.2015 год. Главния А. на О. Б. на основание чл.148, във връзка с чл.147, ал.1, т.14 и ал.2 от ЗУТ и чл.186, ал.1 от ЗУТ е разрешил на Н. С. С., С. П. С. и В. П. С. (заинтересовани страни по далото) изграждане на инсталация за топлинна енергия с обща инсталационна мощност до 30 kW към самостоятелен обект идентификатор 042279.612.127.1.1 (жилище, апартамент), находящ се в сграда с идентификатор 042279.612.127.1 по КК и КР на гр.Б., с административен адрес: ул.”. Бунева“ № 9. Строежа е разрешен при условията на чл.147 от ЗУТ без да се изисква одобряване на инвестиционни проекти. Издаването на разрешение за строеж е поискано на 14.05.2015 год., със заявление вх.№ 0109А-101 (стр.37). Приложени са становище на инженер конструктор, становище на инженер по топлотехника, документ за собственост и протокол от общото събрание на етажната собственост. За издаденото разрешение за строеж са уведомени заинтересованите страни и в законоустановения срок същото е оспорено пред Р. Ю. Р. от Б. И. и В. И.. Твърди се в жалбата, че съгласие на етажната собственост липсва и е приложен отговор на домоуправителя, според който на 14.04.2015 год. общо събрание не е провеждано и съответно изграждането на отоплителна инсталация не е подлагано на обсъждане и гласуване – стр.36.
За да отхвърли жалбата на оспорващите и потвърди издаденото разрешение за строеж, Н. на Р. Ю. Р. е възприел, че с монтирането на отоплителната инсталация не се променя предназначението на мазето, не се изменят съществено общи части на сградата ( в случая коридор на мазето на сградата), като инсталацията преминава през обща част, като не засяга помещения на отделни съсобственици, поради което и разпоредбата на чл.185, ал.1, т.1, т.3 и т.5 от ЗУТ е неприложима, т.е. не е необходимо решение на общото събрание на етажната собственост.
От заключението на вещите лица по допуснатата и назначена комплексна назначена съдебно-техническа експертиза се установява, че помещението в което е разрешено монтирането на котле за отопление е собственост на семейство Стоичкови и е разположено на кота – 1,2 м. в западната част на сградата, като същото е разделено на две части по около 10м². В едното помещение върху негорима основа е монтиран водогреен котел, а другото се използва за склад, като и двете помещения имат отваряеми прозорци на външните стени, а между двете помещения има врата. В първото помещение е разположен котел тип „IMMEGAS S.p.A” модел „SOLINE – 25 kw” с външни размери 0, 469/0,555/1,012м., като горната задна част е извода за димохода. Комините на сградата са изведени в складовото помещение, а в съседното помещение на същите комини, на височина над 0,45м от пода, са монтирани вратички за почистване на саждите от същите. Под таванската плоча в котелното помещение има две розетки (извода) от където се вижда, че има две коминни тела, в които да става включване на димохода. Димохода, свързващ котела с комина, е с дължина около 1,5м. Помещението, предвидено за монтаж на котела за отопление на ап. № 1 е категория Ф5Г по пожарна опасност, съгласно Наредба № Із-1971 за Строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Монтираният котел в помещението е за затопляне на вода с максимална температура до 90°С, която се подава към отоплителната инсталация. Котелът не е поднадзорен по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Наредба за устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на съоръжения под налягане. Локалният котел за топлинна енергия е в съответствие съгласно чл.9, ал. 3 по Наредба № 15 за технически правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Количеството /твърдо/ гориво, необходимо за получаването на максимална топлинна енергия е: В = 25 000/6148 х 0,7 = 5,8 kg/h. Масовият дебит на димните газове е изчислен на база количеството на изгореното гориво /въглища/ при максимална топлинна мощност 25 kw е m_д.г = 0,98.10^-3 kg/s kw. Температурата на димните газове при изхода на комина са приблизителбно 50°С, като над комина задължително трябва да завършва с шапка за предпазване от дъжд и вятър. За нормалното горене към котела се подава свеж въздух през отваряем прозорец с размер 80 Х 50 см., който е съществуващ и е монтиран на фасадата на помещението. Изчислението за сечението на комина се определя на базата на топлинна мощност /kcal/h/ на котела, разход на /въглищата/ горивото и височината на комина /20м/, който е изведен на 1м над билото на сградата. При изчисленията за сечението на комина при настоящия случай за котел тип „IMMEGAS S.p.A” модел „SOLINE – 25 kw” се получава стойност от 11.85 см. Коминът е изведен с височина един метър над сградата, като минималната депресия в него е 0,12 mbar. В съдебно заседание вещите лица уточниха, че сечението на комина при включването е 12 см. Комините в сградата функционират, като в конкретното мазе съществуват две розетки. Комините в сградата са изведени от сутерена до покрива за всяко помещение поотделно.
От допълнителното заключение на вещите лица се изясни още, че коминната система на сградата не е от сифонен тип, а са изградени отделни комини за помещенията на всеки етаж поотделно, т.е. индивидуални комини. Изхода на комина е изведен над покрива с височина от 85 см., а над билото 20 см., като изчисленията направени на база тези измервания не променят извода, че комина може да поеме димните газове генерирани от котела. С разрешения монтаж на топлинна инсталация е предвидено включването на котела за извеждане на димните газове да стане в комин, който не обслужва жилището на Н. С. С., С. П. С. и В. П. С., а на друго жилище. В съдебно заседание вещите лица уточниха, че в жилището, за нуждите на което е предвиден този комин има изведена розетка за включване на отоплителен уред. Розетката в която е включено процесното котле е изградена допълнително, като е пробит втори отвор комина. Според вещото лице – специалист пожарна безопасност, ползването на един и същи комин от повече от едно отоплително тяло е допустимо само при изградена коминна система от сифонен тип. В случая коминната система е от индивидуален тип, а с разрешения монтаж на отоплителна инсталация е допуснато този комин да се ползва практически от две жилища, т.е. да се включи повече от едно отоплително тяло.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.216, ал.2 от ЗУТ орган – Н. на Р. Ю. Р., в писмена форма, поради което и съставлява валиден административен акт. При издаването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен закона.
Сградата, в която е разрешен монтажа на процесната отоплителна инсталация е с режим на етажна собственост, съгласно определението за такава по чл. 37 от Закона за собствеността (ЗС), като части от етажи, тавански помещения и избени такива, са собственост на отделни собственици. Съгласно чл. 38 от ЗС, общи части на сградата са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
По безспорен начин се установи по делото, че в разрез с императивните изисквания на чл.130 от НАРЕДБА № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, с разрешения строеж е допуснато индивидуалния комин да се ползва от два отоплителни уреда, като е разрешено и пробиването на допълнителен отвор в него на ниво мазе, в което се предвижда инсталация на отоплително котле. Така се засяга съществено обща част на сградата и за извършването му е необходимо съгласие в предвидената форма на лицата по чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Такова съгласие не е налице. Преустройствата, без съгласие на етажните собственици по чл. 185, ал. 1 ЗУТ и тези, които се разрешават от общото събрание на етажната собственост по чл. 185, ал. 2 ЗУТ са допустими само при наличието на две кумулативно необходими условия по чл. 185, ал. 5 ЗУТ, които в случая не са налице. В този ред на мисли е без значение дали се засяга конструкцията на сградата.
Дори и да се счете, че комина в който е предвидено да се включи димоотхода на процесната отоплителна инсталация не е обща част, предвид обстоятелството, че не е предназначен за общо ползване, а е индивидуален за конкретно жилище, то най-малко е нужно съгласието на собствениците на това жилище, което отново не е налице.
Изложеното показва, че Разрешение за строеж № 26607.08.2015 год. е издадено в нарушение на материалния закон, което не е било отчетено в контролното производство, поради което и оспорената заповед и потвърдения с нея административен акт следва да се отменят.
При този изход на делото и в съответствие с правилата на чл.143 от АПК сторените от оспорващите разноски в размер на 1075.80 лева, от които двадесет лева заплатена държавна такса и 1055.80 лева възнаграждения на вещи лица. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за заплащането му. Видно от приложения на стр.68 договор за правна защита и съдействие, за представителство по далото е договорено възнаграждение в размер на 600 лева, но не е отбелязано същото да е заплатено и по какъв начин.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-10-ЮЗР-142/10.11.2015 год. на Н. на Регионална дирекция за национален строителен контрол Ю. Р..
ОТМЕНЯ Разрешение за строеж № 266/07.08.2015 год., издадено от Главния А. на О. Б.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален строителен контрол Ю. Р. да заплати на Б. Н. И. и В. С. И. и двете с адрес: гр.Б., ул.”. ... сумата от 1075.80 (хиляда седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: /п/ Вярно с оригинала!
М.К.