и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН вр. чл.208 и сл. от
АПК е образувано по жалба на Р. Д. по Г. – Б., чрез пълномощник, срещу Решение
№ 2476/17.07.2012 г., постановено по нахд.№ 460/2012 г. по описа на Районен съд
– Г.Г. Д., с което е отменено Наказателно постановление № 512/25.04.2012 г. на
Директора на Р. Д. по Г. – Б..
Оплакването с оглед на изложените в касационната жалба доводи е за неправилност
на обжалваното решение поради нарушение на закона – касационно основание за
отмяна по см. на чл.348, ал.1, т.1 вр. ал2, пр.1 от НПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено и спорът по законосъобразността
на наказателното постановление да бъде решен по същество с касационното
решение, като последното бъде потвърдено.
Ответникът, чрез пълномощник, е оспорил жалбата.
Представителят на О. П. е поддържал, че жалбата е неоснователна и решението
следва да бъде потвърдено.
В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
Административният съд, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното
производство доказателства във връзка с доводите на страните, установи следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна в
първоинстанционното производство, за която първоинстанционното решение е
неблагоприятно и има интерес от неговото оспорване, и е процесуално допустима.
Фактическите положения по делото са правилно установени от първоинстанционният
съд въз основа на събраните по надлежния процесуален ред доказателства и въз
основа на тях и приложимия закон съдът е обосновал правните си изводи за отмяна
на наказателното постановление и касационната жалба за отмяна на решението по
поддържаното касационно основание на чл.348, ал.1, т.1 вр. ал2, пр.1 от НПК вр.
чл.63, ал.1 от ЗАНН е неоснователна.
От събраните в съвкупност доказателства не се установява участието на
жалбоподателя в организиран на 05.11.2011 г. лов в м. “Карадаков чучур”.
Извършилите проверката свидетели не са разпознали непосредствено жалбоподателя
като участник в лова, нито са го открили на мястото на проверката. Свидетелят
П.. признава в показанията си, че актът за нарушение е съставен по сигнал
без да е виждал жалбоподателя в деня и на мястото на проверката. Други
доказателства, уличаващи жалбоподателя в извършеното нарушение не са събрани.
Нито един от останалите свидетели не разкрива в показанията си да е виждал
жалбоподателя около мястото на нарушението – м.”Караджов чучур”. Самият
свидетел П. не го е виждал с оръжие на 05.11.2011 г. в м.”Карадаков
чучур”. При всички тези факти не може да се твърди, че жалбоподателят е
извършил нарушението по чл.43, ал.3, т.1, чл.84, ал.1 и ал.2 от Закона за лова
и опазване на дивеча. Административнонаказателното обвинение не може да се
гради на предположения за авторството на едно лице в извършване на нарушение.
Не са събрани и косвени доказателства, с оглед показанията на св. П.,
които да потвърждават тезата на наказващия орган в акта и наказателното
постановление. Затова и като е отменил наказателното постановление, районният
съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК вр. чл.63, ал.1 от
ЗАНН Административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2476/17.07.2012 г., постановено по нахд.№ 460/2012 г.
по описа на Районен съд – Г.Г. Д..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева


ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
М.К.