и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Б. С. П., с адрес: гр.С., ул.“С. П.“ № 14 против Заповед № 484/27.10.2022 год. на К. на О. С., с която е наредено премахването на незаконен строеж: „плътна ограда към улична регулация“, изграден изцяло извън границите на УПИ ІІІ-1232, кв.68 по плана на гр.С. в ул.“С. П.“, попадащ между о.т.138 и о.т.184 по регулационния план. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден в нарушение на процесуалните правила и в разрез с изискванията на материалния закон. Твърди се, че заповедта е немотивирана, тъй като административния орган не е изложил, определящи строежа, като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и/или т.2 от ЗУТ. Сочи е и, че в заповедта не е индивидуализиран разпоредения за премахване строеж. Оспорват се и констатациите на административния орган за местонахождението на строежа. Иска се отмяна на заповедта. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото.
Административният орган в съдебно заседание, чрез упълномощен адвокат и упълномощен юрисконсулт, излага подробни доводи за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, следното:
При извършена на 14.10.2022 год. проверка от служители на Общинска администрация – С. е установено, че към уличната регулация на УПИ ІІІ-1232, кв.68 по плана на гр.С., извън границите на имота, в уличната регулация на улица с о.т.138 до о.т.184 е изградена масивна плътна ограда с дължина 8.25 м., широчина 0.20 м. и средна височина от 2.45 м. Не е установено при проверката от какви материали е изградена оградата, тъй като същата е облицована с фасадни каменни плочи. В северната част на имота е изграден навес с размери 12м./7м. и височина около 2.80 м., в задната му част прикрепен към жилищната сграда в УПИ Х, пл.№ 245, кв.31, а от източната част, стъпил на масивната ограда. От едната страна на оградата са направени входна врата и порта, а от другата – метална портална врата. Имота е собственост на Б. С. П., който е и извършител на строежа. Строежа е изграден в нарушение на действащия регулационен план, без виза за проектиране, без издадено разрешение за строеж, без одобрени проекти, без учредено право на строеж. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт № 3/14.10.2022 год. (стр.28-31). С писмо изх.№ 94-00-945/14.10.2022 год. (стр.27), връчено с известие за доставяне на 14.10.2022 год. – стр.26. По констативния акт, П. е подал възражение, заведено с вх.№ 94-00-945/21.10.2022 год. – стр.24 и 25. Сочи е във възражението, че оградата е изградена изцяло в рамките на собствения на оспорващия имот и отговаря на всички строителни правила и норми. Въз основа на изброените констатации, извършени в надлежна форма К. на О. С. е издал оспорваната заповед, с която е наредено премахването на оградата.
Според показанията на свидетеля П. (майка на оспорващия) оградата е построена след 2019 год., когато къщата е била завършена. Къщата е била завършена през пролетта, а оградата е изградена през есента. Старата ограда е била от основа от каменна зидария и мрежа. Оградата е изградена по-навътре в имота от старата ограда.
От заключението на вещите лица по изслушаната комплексна съдебно-техническа експертиза се установи, че със Заповед № 942/13.10.1978 год. на Окръжен народен съвет – Благоевград е изменена дворищната регулация на кв.68 на гр.С., като в квартала са обособени 13 парцела. УПИ ІІІ от кв.68 е с площ от 550 кв.м. и от изток граничи с улица с о.т. 184 – о.т.138. Геодезическите измервания, извършени от вещото лице геодезист, съвместени с цифровизиран модел на действащия регулационен план сочат, че в северния край (т.1) оградата навлиза с 5 см. в улицата, а в южния край (т.2) с 31 см. в улицата. Отклоненията са в рамките на допустимите стойности от 60 см., т.е. оградата е на уличната регулация. Измерванията са отразени в Приложение № 11. В съдебно заседание, вещото лице – инженер-геодезист уточни, че измерванията са направени, чрез използване на двучестотен джипиес приемник. Краищата на тази плътна ограда са измерени с джипиес приемник и са определени координатите. За да се съпостави измереното на място с плана, който е одобрен 1951 год. и 1978 год. – трябва да се оцифри съществуващия план и да се съпоставят с координатната система. Получава коментираната в заключението разлика до 60 см. Като база, вещото лице е използвало плана, който е оцифрен и го преобразуван. Планът е одобрен въз основа на план, одобрен през 1978 год. – Приложение № 7. Образувани са с този план 13 бр. парцели, в който попада парцел ІІІ, който граничи с улицата с о.т. 138 и о.т.184, вътрешните регулационни линии са описани в заключението. Приложени са и двете заповеди, с които е одобрен плана. Едната заповед е № 142 – за улично-регулационния план и № 143 – за дворищно-регулационния план.
При огледа и замерване на място, вещото лице инженер-конструктор е констатирало, че към ул.“С. П.“ УПИ ІІІ-1232, кв.68 по плана на гр.С. е ограден с плътна ограда с дължина 8.25 м. и три метални входни врати, с които общата дължина на оградата към улицата е 17.00 м. Оградата е съставена от: плътна част с размери: дължина 8.25 м., височина 2.19 м. – 2.54 м. и широчина 0.19 м. Стената е изпълнена от зидария с бетонови блокчета и облицована към улицата с бетонови плочки. Стената завършва с бетонова шапка с дебелина 5 см. Тази част от оградата е предмет на премахване. Уличното платно е реализирано, изградени са и тротоари. Налице е частична идентичност на разпоредената за премахване със Заповед № 135/09.04.2020 год. на К. на О. С. ограда и тази, предмет на оспорваната заповед. Изградените три брой метални врати са част от оградата, но премахването на плътната част, която е предмет на заповедта, няма да засегне конструкцията и механизмите на вратите. В съдебно заседание вещото лице уточни, че в Приложение № 1 (стр.97) е онагледена цялата ограда, като плътната част на оградата е от колона 3 до колона 4 с дължина 8.25 м. Колоните са с широчина от ляво - 35 см, а от дясно 44 см. колона 3 е с широчина 35 , а колона 4 е с широчина 44 см.
Със Заповед № 135/09.04.2020 год. на К. на О. С. на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Плътна ограда” с височина от 2.30 м. до 3.50 м., находящ се в УПИ III, пл. №1232, кв.68 по плана на гр.С. с извършител Б. П.. Заповедта е отменена с Решение № 512/23.03.2021 год., постановено по адм.д.№ 344 по описа на Административен съд – Благоевград за 2020 год. – приложено за послужване.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ орган – К. на О. С., въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на Общинска администрация – С.. Спазена е и формата на издаване - писмена. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Доказателствата по делото недвусмислено показват наличието на постройка, трайно прикрепена към терена, която е “строеж” по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Според характеристиките му, същия е от VІ-та категория – чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, във връзка с чл.147, ал.1, т.1 и чл.46, ал.1 от ЗУТ.
Установено е и не се спори по делото, че процесния строеж е изграден без разрешение за строеж. Същият е изграден без изискуемото се разрешение за строеж и не попада в изключителната хипотеза по § 16 от ПР на ЗУТ, съответно на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като строежът е извършен през 2019 год. и е недопустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му и сега действащите.
Не би могло да се разсъждава за търпимост на строежа и при условията на § 127, ал.1 от ЗИД на ЗУТ. Разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а се явява нейно допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за “търпими”. Този нов период включва строежи, извършени в периода от 02.01.2001 год. до 31.03.2001 год. Разпоредбата на § 127, ЗИД ЗУТ има материалноправен характер. При липса на норма за обратно действие тя е приложима спрямо актове за премахване на незаконни строежи или забрана за ползване на строежи, издадени след влизането й в сила - 26.11.2012 год., каквато е и заповедта, предмет на настоящето производство. Не са налични доказателства, а и не се твърди строежа да е изграден в периода от 02.01.2001 год. до 31.03.2001 год., напротив установява се че строителството е извършено през 2019 год.
Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая предмет на заповедта за премахване е плътна ограда с дължина 8.25 м., височина 2.19 м. – 2.54 м. и широчина 0.19 м., изпълнена от зидария с бетонови блокчета и облицована към улицата с бетонови плочки. Тази ограда представлява строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което за изграждането й е било необходимо наличието на разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ. Констатациите залегнали в констативния акт от 14.10.2022 год., за наличието на незаконно извършен от оспорващия строеж не бяха опровергани от събраните по делото доказателства, като фактическото описание на строежа и местонахождението му е установено и от вещите лица чрез оглед и измернате на място. По аргумент от чл. 147, ал. 1, т.7 от ЗУТ за изграждането на оградата може да не се изисква одобрен инвестиционен проект, но от това не следва, че оспорващия е освободен и от задължението да разполага с разрешение за строеж преди започване на строежа.
Отделно от изложеното, изграденото строителство е недопустимо и като частично попадащо в улица, както и в нарушение на правилата за разполагане на огради по чл. 48, ал. 5 от ЗУТ, според който към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0.6 м., а в случая височината е 2.19 м. до 2.54 м. Не е приложима и нормата на чл. 48, ал. 9 от ЗУТ, в която е регламентирано, че се допуска отклонение от изискванията по ал. 5 и 7 от същата разпоредба, след като бъде дадено разрешение от главния архитект на общината, въз основа на индивидуален архитектурен проект. Не е спорно, че не е изготвян и одобряван индивидуален архитектурен проект и не е издавано разрешение от главния архитект.
Неоснователно и е твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наличието на незаконен строеж е установено по надлежен ред и са съставени съответния констативен акт от длъжностни лица при Общинска администрация – С.. Акта е бил връчен и оспорващия е подал възражение. Производството по констатиране и премахване на незаконен строеж започва със съставянето на констативен акт от длъжностни лица на общинската администрация, т.е. служебно. ЗУТ съдържа специални разпоредби относно процедурата по издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи, които в случая са спазени. Заповедта е издадена след съставен констативен акт по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, като правото на участие на заинтересуваните лица е гарантирано с възможността за подаване на възражение срещу този акт (чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ).
Атакуваната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Тя е да не се допуска незаконно строителство, съответно извършените незаконни строежи да се премахват. При констатиране на незаконен строеж, който не е и търпим, административният орган няма друга законова възможност, освен да разпореди премахването му. Освен това оспорващия не сочи вреди, до които премахването би довело и които биха били несъразмерни на целта на закона.
Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на заповедта поради некоректно описание на строежа. В тази връзка се твърди, че се констатира разминаване н размерите, описани в заповедта и установени от вещото лице и това внася неяснота по отношение предмета на премахването. Съставения при извършената проверка Констативен акт № 3/14.10.2022 год. съдържа окомерна скица на имота и схема строежа – ограда, като така точното е индивидуализиран незаконния строеж. В него ясно и недвусмислено е отразен обекта, които подлежи на премахване – построената плътна ограда към улична регулация с дължина 8.25 м. Освен това, в самата заповед и констативният акт се съдържа изчерпателно описание на обекта, подлежащ на премахване и това е построената към улична регулация плътна ограда. Не може да се приеме неяснота относно предмета на премахване само поради констатираното от вещото лице – геодезист, че оградата навлиза в уличната регулация в допустимите граници. Макар в констативния акт оградата да е описана и очертана, като изградена изцяло в улица с о.т.184 о.т.138, посочено е в обстоятелствената част на констативния акт, че проверката и констатираното строителство са извършени в УПИ ІІІ, кв.68 по плана на гр.С.. Още повече, дори и извършена на уличната регулационна линия, оградата представлява незаконен строеж, по изложените по-горе съображения. Следователно, въпреки разминаващите се измервания на масивната ограда, така както е разпоредена за премахване, не се променя крайният извод за изцяло построен незаконен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен без строителни книжа и разрешение за строеж. Допуснатите неточности в описанието и размерите не се явяват съществени нарушения във формата на акта, доколкото е налице яснота относно разпоредения за премахване строеж – изградената масивна ограда към улична регулация.
Обстоятелството, че по отношение на процесния строеж е била издадена предходна заповед на К. на О. С. не е пречка за провеждане на разглежданото административно производство и издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. Както беше казано по-горе, с влязлото в сила Решение по адм. дело №344 по описа на Административен съд – Благоевград за 2020 год. е отменена Заповед № 135/09.04.2020 год. на К. на О. С.. С посоченото решение, обаче не се разрешава правния спор по същество, а именно дали спрямо процесния строеж е налице посоченото от органа материалноправно основание за премахване, както и въпросът относно неговата търпимост. С това решение е отменена предходна заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ на процесуално основание, поради което няма пречка да бъде издадена нова заповед със същия предмет. С оспорената заповед административният орган не се произнася повторно по идентичен материално-правен въпрос, по който спорът вече е решен с влязло в сила съдебно решение. С оглед констатираните в него пороци при провеждане на регламентираната в ЗУТ процедура е образувано ново административно производство по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като е съставен Констативен акт от 14.10.2022 год., въз основа на който е издадена оспорената заповед.
Изложеното показва, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което и подадената против нея жалба ще следва да се отхвърли.
При този изход на делото и според правилата на чл.143 от АПК сторените от О. С. разноски, а именно заплатен адвокатски хонорар на един адвокат, който видно от доказателствата по делото възлиза на сумата от 1300 лева (стр.122 и 123), ще следва да се възложат на оспорващия.
Водим от горното съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. С. П., с адрес: гр.С., ул.“С. П.“ № 14 против Заповед № 484/27.10.2022 год. на К. на О. С..
ОСЪЖДА Б. С. П., с адрес: гр.С., ул.“С. П.“ № 14 да заплати на О. С. сумата от 1300.00 (хиляда и триста) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.


СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.