и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на О. О. „. администрация” (ОО “АА“) – Б., против Решение № 6401/03.08.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 689/2020 г. по описа на Районен съд – Б., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 30-0000125 г. от 02.04.2020, издадено от Директора на РД „АА“ – гр. София.
В касационната жалба се оспорват изводите на районния съд за съществени нарушения при ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството. Сочи, че визираното в АУАН и НП нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано, поради което правилно е ангажирана имуществената отговорност на ответника, при законосъобразно протекла процедура. По изложените съображения се претендира отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго от касационната инстанция, с което НП да бъде потвърдено.
Ответникът – „. Л. Е. не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на О. П. – Б., дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Б..
В настоящото производство не са събрани нови доказателства по реда на чл.219, ал.1 от АПК.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства и доводите на страните намира за установено следното :
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред БлАС.
Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Б., е отменил Наказателно постановление (НП) № 30-0000125 г. от 02.04.2020, издадено от Директора на РД „АА“ – гр. София, с което на „. Л. ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.57, ал.4 от Наредба № 11/31.10.2002 год. на Министъра на транспорта, на основание чл.104, ал.5 от Закона за автомобилните превози (ЗАП). За да постанови този резултат, съдът е приел, че в производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на „. Л. ЕООД са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че както АУАН, така и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва достатъчно ясно и пълно фактическо описание на начина на извършване на твърдяното нарушение, вменено на санкционираното търговско дружество, липсва точно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението – дата и място на извършването му, както и доказателствата, които го потвърждават. Също така според първоинстанционния съд е налице несъответствие между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация.
Решението е законосъобразно.
Изводите на първоинстанционния съд, мотивирали го да отмени процесното наказателно постановление са правилни и обосновани, кореспондират на установената фактическа обстановка, като същите се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Съответни на установените по делото факти са правните му изводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Констатациите на съда в тази насока кореспондират на събраните по делото доказателства и установената правилно фактическа обстановка.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл. 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото същите не съдържат пълно и точно фактическо описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено. Видно от процесното НП, отговорността на дружеството - ответник по касационната жалба е ангажирана, за това, че не е представена в момента на проверката, книга за инструктаж, от която да е видно, че водачите се инструктират да спазват Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. и относно контролните уреди за регистриране на данните за движение при автомобилен транспорт. Както в НП, така и в АУАН, липсва достатъчно ясно и пълно фактическо описание на начина на извършване на твърдяното нарушение, както и за датата на извършване на нарушението, тъй като на практика въобще не е посочено кога е следвало да се представят цитираните писмени документи от процесният превозвач на извършващите тематична проверка, за да може да се разбере, към коя дата е проявил бездействие, квалифицирано като административно нарушение, както и на кои водачи /поименно/ превозвачът е провел инструктаж за спазването на Регламент /ЕО/ 561/2006 г., за което водачите са положили подпис в книгата. Тази фактическа неяснота, която касае описанието на начина на извършване на вмененото на дружеството - ответник административно нарушение, категорично сочат на липсващи основни реквизити на НП по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и съответно на АУАН по чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, което обуславя процесуалната незаконосъобразност на атакуваният акт, както правилно е възприел и районният съд. Правилно и законосъобразно първоинстанционня съдът е приел, че административно наказващия орган неправилно е приложил санкционната норма на чл. 57, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, с оглед на установените в хода на административното производство факти и свъзрани с тях обстоятелства. Налице е несъответствие между словесното описание на нарушението, като фактически състав и неговата правна квалификация.
В настоящия случай се касае за нарушения, които съществено са ограничили правото на защита на административнонаказаното лице и е самостоятелно основание за отмяна на горепосоченото НП. Първоинстанционният съд ги е констатирал и отменяйки атакуваното наказателно постановление, поради тези нарушения, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
По изложените съображения настоящата инстанция счита, че следва да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6401/03.08.2020 г., постановено по нахд № 689/2020 г. по описа на Районен съд – Б..

Решението е окончателно.


Председател: /п/ Ваня Вълкадинова

Членове: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
М.К.