И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр.с чл.4 и чл.7 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203-207 от АПК.
Образувано е по искова молба на Р. Б. М., с адрес: с. Н., О. Р., област П., срещу О. Р., А. С. – П., и В. А. С. на Република България. Претендира се осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 13 988.10 лева, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като се претендират неимуществени вреди от дейността на А. С. – П., и Върховния А. С. 50% от сумата от 13 988.10 лева, а О. Р. – останалите 50%.
С поправена искова молба ищцата Р. Б. М. е уточнила, че по отношение на А. С. – П., и Върховния А. С. е посочила техните съдебни актове, които са постановени единствено на нормите на вътрешното право, като в тези актове липсва коректно прилагане на правото на ЕС с оглед на това, че поисканите услуги от О. Р. попадат в Директива 2006/123/ЕО. Въпреки че предмета на спора попада в обхвата на правото на ЕС, съдът не е отнесъл въпроса до Съда на ЕС с преюдициално запитване, каквото е изискването на чл.267, §1 от ДФЕС и е разрешил неправомерно спора. Ищцата М. твърди, че неотправянето на преюдициално запитване, съгласно чл.267, §1 от ДФЕС, е достатъчно съществено нарушение според практиката на СЕС. Неправомерното решаване на спора е нанесло на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки, страдания и нерви, влошаване на здравето, преживени отрицателни емоции, физически и психически неблагоприятни отражения върху психиката и физиката й.
В открито съдебно заседание по делото, проведено на 13.04.2022 г., ищцата Р. Б. М. е оттеглила исковата молба в частта й, с която се иска О. Р. да заплати на Р.Б.М. неимуществени вреди в размер на 6994.05 лв. и с протоколно Определение № 635/13.04.2022 г., постановено по адм.д.№ 1115/22 г., БлАС е оставил без разглеждане искова молба на Р. Б. М. в частта й, с която се иска О. Р. да бъде осъдена да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6994.05 лв. и е прекратил производството по адм.д.№ 1115/22 г. в тази му част (л.40,41).
Протоколно Определение № 635/13.04.2022 г., постановено по адм.д.№ 1115/22 г., на БлАС не е било обжалвано пред ВАС и е влязло в законна сила на 20.04.2022 г.
Предмет на настоящото дело е предявеният иск от Р. Б. М. срещу ответниците : А. С. – П., и В. А. С. на Република България, които се иска двете съдилища солидарно да бъдат осъдени да заплатят на Р.Б.М. неимуществени вреди в размер на 6994.05 лв.
В съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск срещу А. С. – П., и Върховния А. С. за претърпените от нея неимуществени вреди в посочения по-горе размер. Представя и писмена защита.
Ответникът - А. С. – П., не изразява становище по исковата молба.
Ответникът - Върховния А. С., чрез пълномощника си юрк.Пр.Д. в писмен отговор по исковата молба оспорва предявения иск за неимуществени вреди като недопустим и иска производството по делото да бъде прекратено, алтернативно – оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание и размер, и иска да бъде отхвърлен изцяло с произтичащите от това последици. Прави искане за присъждане на направените разноски по делото в размер на 350.00 лева, като прилага списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.31).
Прокурорът от О. П. – Б., дава заключение за неоснователност на исковата молба, тъй като искът е недоказан по основание и размер. Пледира да бъде отхвърлена исковата претенция на Р. Б. М..
По делото са приети писмени доказателства, сред които и съдържащите се в: адм.д.№ 79/2013 г. по описа на А. С. – П.; адм. дело частно производство № 6242/2013 г. по описа на ВАС; адм.д.№ 94/2013 г. по описа на А. С. – П.; ; адм.д.№ 76/2013 г. по описа на А. С. – П.; адм. дело частно производство № 10274/2021 г. по описа на ВАС; адм.д.№ *0302 по описа на А. С. – П.; адм. дело частно производство на 5-членен смесен състав на ВАС; адм.д.№ *0389 по описа на А. С. – П.; гр.д.№ *00540 по описа на Радомирския районен С.; ч.гр.д. № 6028/2016 г. по описа на Софийски апелативен С.; гр.д.№ 581/2016 г. на Пернишкия окръжен С.; адм.д.№ *00384 по описа на А. С. – П..
А. С. – Б., след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното :
Р. Б. М., действаща като „М. Х. - Р. М.“ е подала жалба до А. С. – П., против: 1.Отказ на Кмета на О. Р. за издаване на становище за липса на изискване за разрешаване на строителството по инвестиционно намерение, обективиран в Писмо изх.№ АО-94-00-121/1 от 31.01.2013 г. и Писмо изх.№ АБ-94-00-98/1 от 11.02.2013 г.; и 2. Отказ на Кмета и на Главния архитект на О. Р. за издаване на виза за проектиране – с указан начин за ситуиране на 2 бр. преместваеми обекти за търговски цели, обективиран в Писмо изх.№ АБ-94-00-97/1 от 08.02.2013 г.
С Разпореждане от 22.02.2013 г., постановено по адм.д.№ 76/2013 г., на А. С. – П., са разделени материалите по преписка № 554/22.02.2013 г. в две производства, като обжалването на Писмо изх.№ АБ-94-00-97/1 от 08.02.2013 г. е указано да се заведе във входящия регистър под отделен номер и се образува отделно производство.
С Определение № 55/25.02.2013 г., постановено по адм.д.№ 76/2013 г., на А. С. – П., е прекратено производството по адм.д.№ 76/2013 г. на съда и е изпратено копие от жалбата на Кмета на О. Р. за изпълнение на задълженията по чл.152 и сл. от АПК и изпращането на административната преписка в А. С. – П., в 3-дневен срок от получаване на определението.
В А. С. – П., след разделянето на материалите по преписка № 554/22.02.2013 г. в две производства, по обжалването на Писмо изх.№ АБ-94-00-97/1 от 08.02.2013 г. е образувано адм.д.№ 79/2013 г., по жалба на Р. Б. М., действаща като „М. Х. - Р. М.“ против Отказ на Кмета и на Главния архитект на О. Р. за издаване на виза за проектиране – с указан начин за ситуиране на 2 бр. преместваеми обекти за търговски цели, обективиран в Писмо изх.№ АБ-94-00-97/1 от 08.02.2013 г.
С Определение № 61/29.03.2013 г., постановено по адм.д.№ 79/2013 г., по описа на А. С. – П., е оставена без разглеждане жалбата на Р. Б. М., действаща като „М. Х. - Р. М.“, против Отказ на Кмета и на Главния архитект на О. Р. за издаване на виза за проектиране – с указан начин за ситуиране на 2 бр. преместваеми обекти за търговски цели, обективиран в Писмо изх.№ АБ-94-00-97/1 от 08.02.2013 г.; прекратено е производството по адм.д. № 79/2013 г. по описа на А. С. – П.; и е осъдена Р. Б. М., действаща като „М. Х. - Р. М.“, да заплати на О. Р. сумата от 150.00 лв. – направени разноски по делото.
Против това определение е подадена частна жалба от Р. Б. М., действаща като „М. Х. - Р. М.“, до ВАС, който с Определение № 6978/22.05.2013 г., постановено по адм.д.№ 6242/2013 г. по описа на ВАС, е оставил в сила Определение № 61/29.03.2013 г., постановено по адм.д.№ 79/2013 г., на А. С. – П..
В А. С. – П., е образувано адм.д.№ 94/2013 г. по подадена жалба от Р. Б. М., действаща като „М. Х. - Р. М.“, против Отказ на Кмета на О. Р. за издаване на становище за липса на изискване за разрешаване на строителството по инвестиционно намерение, обективиран в Писмо изх.№ АО-94-00-121/1 от 31.01.2013 г. и Писмо изх.№ АБ-94-00-98/1 от 11.02.2013 г. – и двете издадени от Кмета на О. Р., по заявления с вх.№№ АО-94-00-121/10.01.2013 г. и АО-94-00-98/29.01.2013 г., подадени от жалбоподателката
С Определение № 124/17.06.2013 г., постановено по адм.д.№ 94/2013 г., А. С. – П., е оставил без разглеждане жалбата на Р. Б. М., действаща като „М. Х. - Р. М.“, против Писма с изх.№ АО-94-00-121/1 от 31.01.2013 г. и Писмо изх.№ АБ-94-00-98/1 от 11.02.2013 г. – и двете издадени от Кмета на О. Р.; и е прекратил производството по адм.д.№ 94/2013 г. по описа на А. С. – П..
Определение № 124/17.06.2013 г., постановено по адм.д.№ 94/2013 г., на А. С. – П., е било съобщено лично на Р.М. на 26.09.2013 г. и не е било обжалвано пред ВАС, като е влязло в законна сила на 04.10.2013 г., петък.
От приетите в настоящото съдебно производство психологическа експертиза (л.89-91) и амбулаторни листове (л.92-94) се установява, че ищцата Р.М. има сериозни и различни заболявания - че нивото на стрес при нея е много високо; няма депресия, но има посттравматична стресова симптоматика и че е посещавала специалист по нервни болести през 2018 г., била е в болничен по повод световиене, смущения в равновесието, шум в ушите, гадене и повръщане, силно затруднено ходене.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищцата Р. Б. М. претендира неимуществени вреди, които са резултат от незаконосъобразни актове на А. С. – П., и на Върховния А. С. по повод постановените от тези съдилища съдебни актове, които според ищцовата страна са постановени единствено на нормите на вътрешното право, като в тези актове липсва коректно прилагане на правото на ЕС с оглед на това, че поисканите услуги от О. Р. попадат в Директива 2006/123/ЕО и че предметът на спора попада в обхвата на правото на ЕС, съдилищата-ответници не са отнесли въпроса до Съда на ЕС с преюдициално запитване, каквото е изискването на чл.267, §1 от ДФЕС и са разрешили неправомерно споровете.
Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.Исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и чл.1, ал.2 ЗОДОВ. Според нормата на чл.4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; настъпила вреда от такова поведение на длъжностни лица или такъв А. акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно практиката на СЕС, за вредите, причинени на частноправни субекти, вследствие на извършени нарушения на правото на ЕС, възниква при наличието на три предпоставки : 1. Нарушена правна норма на правото на ЕС, предоставяща права на частноправните субекти; 2. Нарушението на такава норма да е достатъчно съществено и 3. Да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на правото на ЕС и претърпяната от частноправния субект вреда ( вж. решение на СЕС (голям състав) от 26.01.2010 г. по дело С-118/08, т.29 и т.30 от решението).
В настоящото съдебно производство за ангажиране отговорността на двамата ответника на доказване подлежат в кумулативност преждепосочените предпоставки, като доказателствената тежест се носи от ищеца – по отношение на основанията за претендираните вреди и техния размер. Липсата на което и да е от тези условия обуславя отпадане отговорността на ответниците.
Съдът намира, че искът е предявен от лице с правен интерес, което твърди, че в проведени съдебни производства от органи на съдебната власт - А. С. – П. и ВАС, са били нарушени защитени от правото на ЕС негови права – правото на справедлив процес и ефективни правни средства за защита. Искът е предявен и срещу пасивно легитимирани ответници, правосубектни юридически лица по смисъла на чл.205, ал.1 от АПК, солидарно срещу тях, съобразно нормата на чл.4, ал.2 от ЗОДОВ.
В случая ищецът сочи като нарушени правни норми на Съюза, които му предоставят права като гражданин на общността. В чл.2 от ДФЕС е посочено, че Съюзът се основана на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека. Според чл.3, т.2 от ДФЕС, Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Според чл.6 от ДФЕС, Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има същата юридическа сила като Договорите. Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.Основните права, гарантирани и произтичащи от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Чл.47 от ХОПЕС закрепва правото на всеки на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Разпоредбите на чл.5,чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧОС провъзгласяват правото на свобода и сигурност, правото на справедлив съдебен процес и правото на ефективни правни средства за защита като основни човешки права. В заключителната част на исковата си молба, ищецът твърди, че в рамките на развилите се производства пред ответниците са били нарушени правата му, гарантирани от ДФЕС, а именно – че двете съдилаща-ответници не са отнесли въпроса до Съда на ЕС с преюдициално запитване, каквото е изискването на чл.267, §1 от ДФЕС и е разрешил неправомерно спора. Ищцата М. твърди, че неотправянето на преюдициално запитване, съгласно чл.267, §1 от ДФЕС, е достатъчно съществено нарушение според практиката на СЕС.
Настоящият съдебен състав намира исковата молба на Р.Б.М. за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
В процесния случай от събраните по делото доказателства не може да се установи, че са причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, влошаване на здравето, преживени отрицателни емоции, физически и психически неблагоприятни отражения върху психиката и физиката й, които да са настъпили вследствие на незаконосъобразни актове, постановени от А. С. – П., и от Върховния А. С. по посочените по-горе техни дела.
Административно дело № 79/2013 г. по описа на А. С. – П., е образувано по процесуално недопустима жалба, подадена от Р. Б. М., действаща като „М. Х. - Р. М.“, която жалба е оставена без разглеждане с Определение № 61/29.03.2013 г., постановено по адм.д.№ 79/2013 г., по описа на А. С. – П..
Това определение е влязло в законна сила на 29.03.2013 г., видно от Определение № 6978/22.05.2013 г., постановено по адм.д.№ 6242/2013 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Определение № 61/29.03.2013 г., постановено по адм.д.№ 79/2013 г., на А. С. – П..
Административно дело № 94/2013 г. по описа на А. С. – П., е образувано също така по процесуално недопустима жалба, подадена от Р. Б. М., действаща като „М. Х. - Р. М.“, която жалба е оставена без разглеждане с Определение № 124/17.06.2013 г., постановено по адм.д.№ 94/2013 г., по описа на А. С. – П., като това определение не е било обжалвано пред ВАС и е влязло в законна сила на 04.10.2013 г.
В настоящия случай са налице влезли в сила съдебни актове по преждепосочените дела от съдилищата-ответници. Настоящият съдебен състав счита за неоснователен довода на ищцовата страна, че посочените по-горе съдебни актове на А. С. – П., и на ВАС са незаконосъобразни, тъй като са постановени единствено на нормите на вътрешното право, като в тези актове липсва коректно прилагане на правото на ЕС с оглед на това, че поисканите услуги от О. Р. попадат в Директива 2006/123/ЕО и че предметът на споровете попада в обхвата на правото на ЕС, като съдилищата-ответници не са отнесли въпроса до Съда на ЕС с преюдициално запитване, каквото е изискването на чл.267, §1 от ДФЕС и са разрешили неправомерно споровете.
Според чл.267 (предишен чл.234 от ДЕО) на ДФЕС, Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно:
а) тълкуването на настоящия договор;
б) валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.
Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе.
Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз.
Ако такъв въпрос бъде повдигнат по висящо дело пред национален съдебен орган във връзка със задържано лице, Съдът на Европейския съюз се произнася в най-кратък срок.
От анализа на чл.267 (предишен чл.234 от ДЕО) на ДФЕС се установява, че националните съдилища, чиито решения не подлежат на обжалване, са длъжни по принцип да отправят преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуването или валидността на приложимата към делото разпоредба от правото на ЕС.
В случая А. С. – П., по посочените по-горе дела е първоинстанционен С., чиито актове подлежат на обжалване пред ВАС и следователно за А. С. – П., не съществува задължение да отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.
По отношение на ВАС също така не съществува задължение да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, тъй като ВАС в случая не се е произнесъл с решение по съществото на спора, а с Определение № 6978/22.05.2013 г., постановено по адм.д.№ 6242/2013 г. по описа на ВАС, с което е оставил в сила Определение № 61/29.03.2013 г., постановено по адм.д.№ 79/2013 г., на А. С. – П..
При образувани дела по процесуално недопустими жалби, каквито в случая са тези на Р. Б. М., действаща като „М. Х. - Р. М.“, не съществува задължение за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, нито за първата инстанция - А. С. – П., нито за последната инстанция - Върховния А. С..
Не се установи от ищцата, чиято е доказателствената тежест и каквито указания са й дадени от съда, да са постановени незаконосъобразни актове на ответниците - А. С. – П. и ВАС, а именно - да отправят преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуването или валидността на приложимата към делата разпоредба от правото на ЕС, тъй като съответните дела не са решени по същество, а са били прекратени поради недопустимост на подадените от Р. Б. М., действаща като „М. Х. - Р. М.“ жалби.
От изложеното дотук може да се направи обоснован извод, че липсват двете основни предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответниците – липсва доказана вреда от незаконосъобразни съдебни актове, постановени от съдилищата-ответници; поради което липсва причинна връзка между постановените актове по посочените по-горе дела на А. С. – П., и ВАС и настъпил вредоносен резултат за ищцата.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че А. С. – П., и Върховния А. С., не следва да носят отговорност за причинените неимуществени вреди на ищцата Р.М., тъй като не е налице един от елементите на фактическия състав на нормата на чл.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразни действия на органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност – постановени незаконосъобразни съдебни актове.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че искът на Р. Б. М. за 6994.05 лв. срещу А. С. – П., и Върховния А. С., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по основание, тъй като не е допуснато съществено нарушение на правото на ЕС от ответниците.
С оглед изхода от спора по делото и на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ищецът следва да заплати на ответника ВАС сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143, ал.4 от АПК, във вр. с чл. чл.78, ал.8, изр.2 от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Благоевградският А. С.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р. Б. М., ЕГН *, с адрес: с. Н., О. Р., област П., срещу А. С. – П., и В. А. С. на Република България, солидарно, с цена на иска 6994.05 лева (шест хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и пет стотинки), представляващи обезщетение за претърпени от ищцата Р.Б.М. неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Р. Б. М., с ЕГН *, с адрес: с. Н., О. Р., област П., да заплати на Върховния А. С. на Р България – гр.С., сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева - направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния А. С. на Р България – гр.С., в 14-дневен срок от съобщението на страните.
С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски
Вярно с оригинала!
КТ