и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано e по жалба на “.-С“ Е. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., ул. „...", № ., представлявано от едноличният собственик на капитала и управител С. Г. И., чрез процесуалния представител по пълномощие Н. М., с посочен съдебен адрес: гр. Б., общ. Б., обл. Благоевградска, ул. „...“ № ... против Заповед № 01-19-22/ 25.02.2019 год., издадена от Г.И. - Кмет на О. – Б., с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, пр. първо от ЗУТ във вр. с чл. 57а, ал. 3 и ал. 6 от ЗУТ е наредено “.-С“ Е. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., ул. „...", № .., представлявано от едноличният собственик на капитала и управител С. Г. И. да премахне доброволно в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаване на заповедта и за своя сметка незаконосъобразно поставения преместваем обект, представляващ: „Временен търговски обект – Грил барбекю“, изпълнен с метална конструкция с размери 225/105/195 см. (в/ш/д), непосредствено до входа на заведението за хранене, с местоположение в ПИ, с идентификатор 02676.12.43 по КК и КР на гр. Б.. С атакуваната заповед е наредено също така при неспазване на определения 14-дневен срок считано от датата на съобщаване на заповедта за доброволно премахване на незаконосъобразно поставения преместваем обект, същият да бъде премахнат принудително от служители на О. Б..
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административно производствените правила, неспазване на материалните норми и при несъответствие с целта на закона, в подкрепа, на което се сочат конкретни фактически и правни твърдения.
Иска от съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 01-19-22/ 25.02.2019 год., издадена от Г.И. - К. на О. – Б. като незаконосъобразна.
Административният орган – К. на О. Б. в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител по пълномощие изразява становище за неоснователност на жалбата. В подкрепа на становището и направените нови фактически и правни твърдения сезира съда с доказателствени искания.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От приложените към административната преписка и допълнително събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, следното:
Със Заповед № 09-19-36 от 22.01.2019 год., издадена от К. на О. Б. е назначена комисия в състав арх. С. Р.-У. – ст. експерт О. Б., Г. Г. - специалист ТСУ към О. Б. и представител на РС „ПБЗН“ – Б. за извършване на проверки по документи и на място на 22.01.2019 год. на преместваеми обекти тип грил-барбекюта, скари и други подобни, разположени на територията на гр. Б.. На 23.01.2019 год., в изпълнение на процесната заповед е извършена проверка от назначената комисия, в присъствието на представители на РС „ПБЗН“ – Б. – И. Б. и Г. Г. в ПИ 02676.12.43 по одобрената КК и КР на гр. Б., собственост на „...“ ООД. На място комисията е констатирала поставено в северната част на имота метално грил-барбекю с размери 105/125/195 (ш/в/д) см, непосредствено до входа на ресторанта и тротоара на ул. „Найден Геров“. Проверката е извършена в присъствието на Д. Ц. Г., служител на дружеството ползвател “.-С“ ЕООД. Констатациите от проверката са отразени в Констативен протокол, вх. № ОБ-19-109/25.01.2019 год., към който е приложен снимков материал. /л.50-51 от делото/ Въз основа на така установеното в рамките на проверката в протокола е отразено, че следва да бъдат предприети действия съгласно чл. 57а, ал. 1, т. 1, пр. първо от ЗУТ. В последствие въз основа на констатациите на 29.01.2019 год. е изготвен Констативен акт № 11, в който е отразено, че процесния имот съсобствен на И.З. – 1/3 ид. част, А. М. – 1/3 ид. Част и Р. В. – 1/3 ид. част /след справка в СВ при РС – Разлог/ в северната му част е поставено метално грил-барбекю с размери 105/125/195 (ш/в/д) см, непосредствено до входа на ресторанта и тротоара на ул. „Найден Геров“, за което не е издадено разрешение за поставяне. Като нарушени разпоредби в акта са посочени – чл. 57а, ал. 1, т. 1, пр. първо от ЗУТ. Въпросният констативен акт, с който на практика е започнало процесното административното производство е изготвен в отсъствието на представител на дружеството ползвател “.-С“ ЕООД. Не се оспорва връчването на акта на дружеството-жалбоподател. В предоставения с акта срок е депозирано писмено възражение от управителя на “.-С“ Е. с което управителя на дружеството изразява становище относно вида на процесния обект сочейки, че същия не описва „строеж“ по смисъла на Параграф 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както и че не представлява „обект“ по смисъла на Параграф 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, включително и самостоятелен или реална част от самостоятелен такъв. Въз основа на съставения акт на 25.02.2019 год. е издадена оспорената заповед Заповед № 01-19-22, с която, на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предложение първо и чл. 57а, ал. 3 и ал. 6 от ЗУТ, е наредено премахването на преместваемия обект. В административната преписка представена от административния орган не се съдържат доказателства установяващи връчването на процесната заповед на дружеството-жалбоподател. Жалбата срещу заповедта е депозирана пред административния орган на 07.03.2019 год., вх. № 33-19-447, т.е. в 14-дневния срок по аргумента на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.
В заключението, изготвено по назначената съдебно-техническа експертиза се сочи от вещото лице, че процесното „грил-барбекю“ е разположен в имот идентификатор № 02676.12.43 във външното пространство пред сградата и входа на заведение за хранене, с идентификатор 02676.12.43.1.66, собственост на „...“ ЕООД. Въз основа на измерване на място, експертът сочи, че същото е размери съвпадащи с тези, измерени от служителите на О. Б., отразени в КА и процесната заповед. Според експерта, „грил-барбекюто“, притежава характеристиките на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ЗУТ, с площ от 2.05 квм - самостоятелна метална конструкция, която не е трайно свързана със земята и може да бъде премествана в пространството, без да губи своята индивидуалност. Същото не представлява строеж или самостоятелен обект. Предназначението на „грил-барбекюто“ е за търговски и други обслужващи дейности. Местоположението му не е отразено в одобрения архитектурен проект на заведението за хранене и не е част от въведения в експлоатация обект с Удостоверение № 11/ 2016 год., издадено от гл. архитект на О. Б.. В случая въпреки, че обекта е разположен в имот идентификатор № 02676.12.43 във външното пространство пред сградата и входа на заведение за хранене, с идентификатор 02676.12.43.1.66, собственост на „...“ ЕООД не е спорно, че „грил-барбекюто“ се ползва от въпросното заведение за хранене. В тази насока са и твърденията изложени в жалбата. В заключение, позовавайки се на дефинициите дадени в Наредбата за преместваемите обекти, другите елементи на градското обзавеждане, рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи на територията на О. Б. сочи, че в случая се касае за преместваем търговски/ обслужващ обект, разположен извън границите на самостоятелния търговски обект - заведение за хранене, в непосредствена близост до неговия вход, в частен имот с идентификатор 02676.12.43. За обекта, според вещото лице не е издавано Разрешение за поставяне по реда на ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка, Благоевградският административен съд прави следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Б. индивидуален административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената заповедта е издадена от К. на О. Б., оправомощен за издаването й по силата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ в писмена форма. При постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Заповедта е издадена след съставянето на констативен акт в съответствие с изискването на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, с който са били установени обстоятелствата по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ. Оспорващия е надлежно уведомен за образуването на административно производство по премахване на обекта.
С оглед направеното възражение от страна на ответника досежно компетентността на служителите издали процесния констативен акт, по делото са изискани, съответно представени Заповед № 09-18-52 от 15.10.2018 год., издадена от К. на О. Б., включително и два броя трудови договори. С посочената заповед, двамата служители са изрично упълномощени по реда на чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 223, ал. 1 от ЗУТ и във вр. със Заповед № РД-13-270/01.08.2018 год. на началника на ДНСК, поради което и възражението в тази насока се явява неоснователно.
Преместваем обект по смисъла на Параграф 5, т. 80 от ЗУТ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваеми обекти за търговски дейности върху поземлени имоти могат да се поставят след издадено разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Горното правило е установено от разпоредбата ал. 2, във връзка с ал. 1 на чл. 56 от ЗУТ, /в редакцията на текста приложим към момента на констатиране на нарушението, Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 год./.
Не е спорно по делото, че процесното “Грил-барбекю” се стопанисва от дружеството-жалбоподател „...“ Е. ЕИК ..., гр. С..
Също така съдът приема за безспорен и факта, че за същото, не е издавано Разрешение за поставяне по реда на ЗУТ.
Оспорва се извода на административния орган, че се касае за преместваем обект с търговско предназначене, за който следва да се издаде съответно разрешение. За определянето на обекта като преместваем, следва да се съди от неговите характеристики, обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане, начина на самото изграждане, свързването на обекта с терена, както и от неговото предназначение, тъй като разпоредбата на ал. 1, чл. 56 ЗУТ визира такива за “търговски и други обслужващи дейности”. По делото е безспорно установено (от заключението на вещото лице), че процесният обект е преместваем по начин на изграждане – свободно стоящ върху терена. Същия несъмнено е с търговско предназначение, т. е. същия е сред обектите по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Според чл. 3, ал. 2 от Наредбата за преместваемите обекти, другите елементи на градското обзавеждане, рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи на територията на О. Б., според предназначението им, преместваемите обекти могат да бъдат: т. 2 „самостоятелни преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности“, нетрайно свързани с терена, какъвто е и процесния обект.
Изложеното по-горе показва, че оспорения индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с изискванията на материалния закон, поради което подадената срещу него жалба, като неоснователна ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, но предвид липсата на изрично направено искане за присъждане на деловодни разноски, съдът не дължи служебно произнасяне в тази насока.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “.-С“ Е. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., ул. “...", № .., представлявано от едноличният собственик на капитала и управител С. Г. И. против Заповед № 01-19-22/ 25.02.2019 год., издадена от Г. И. - Кмет на О. – Б..

Решението е окончателно.

Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.