и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и чл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Р. И. на О. С. и В. (РИОСВ) Г.Б. против Решение № 692/23.02.2012 год., постановено по н.а.х.д. № 19 по описа
на Районен съд – С. за 2012 год. Излагат се доводи за постановяване на
решението в противоречие с материалния закон. Твърди се, че неправилно районния съд е приел, че констатирания пропуск в наказателното постановление съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което се е отразило на правото на защита на нарушителя. Иска се съдебният акт да бъде отменен и да се потвърди наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – „. , със седалище и адрес на управление: с.
Д., общ.С., П. от И. Д. Ф. М. Х. в приложено по делото възражение изразява
становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за основателност на
касационната жалба.
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд – С. е отменил Наказателно постановление № С-4-11/12.12.2011 год. на Началника на РИОСВ - Б., с което на „. за нарушение по чл.69, ал.1 от Закона за опазване на О. С. (ЗООС) е наложена текуща месечна санкция в размер на 9184 лева за заустване в отводнителния канал, поречие на р.Струма на отпадъчни води, в нарушение на индивидуалните емисионни ограничения, съгласно издаденото Разрешително за заустване № 43120010/23.03.2008 год. по показатели Неразтворени вещества, БПК5, ХПК и Екстрахируеми вещества, считано от 02.11.2011 год. до преустановяване на замърсяването или констатиране на нови стойности на замърсяване. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
нарушителя. Възприето е, че наказателното постановление е издадено въз основа на Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на О. С. над допустимите норми (отм. ДВ бр.70 от 09.09.2011 год. – в сила от 10.11.2011 год.), като е посочено че с деянието е нарушено
изискването на чл.19 от същата. Тази наредба обаче, не съдържа такава
разпоредба. Чл. 19 се съдържа в Наредбата за вида, размера и реда за налагане
на санкции при увреждане или при замърсяване на О. С. над допустимите норми
и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения. Така неясен е останал реда и механизма за определяне на текущата санкция, тъй като двете наредби съдържат качествени различия.
Решението е правилно.
В случая имуществената отговорност на „. е ангажирана на основание чл.69, ал.1 от ЗООС, според който при увреждане или замърсяване на О. С. над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции. По нататък според ал.8 на същия текст видът, размерът и редът за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на О. С. над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се уреждат с наредба на Министерския съвет. Правилно Районния съд е възприел неясното изписване (наименованието на отменената наредба, а текста съгласно действащата към датата на издаване на наказателното постановление) за съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, защото за нарушителя е останало неясно по кой ред и по какви критерии е определена текущата санкция и размера й. Това нарушение съответно се отразява и на възможността на съда да упражни контрол по правилното приложение на закона. В тази връзка неоснователен е наведения в касационната жалба довод за неправилност на атакуваното решение. Констатираното от съда разминаване в никакъв случай не би могло да се определи, като “неточност” която не се отразява на законосъобразното протичане на административно наказателното производство.
За пълнота на решението следва да се отбележи и още, че в наказателното
постановление е записано, че санкцията се налага на основание чл.69б, ал.9 от
ЗООС, според който текст: в случаите, когато въз основа на протокола за
проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния
протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на О. С. и В. за налагане на санкция се установи увеличаване на увреждането или замърсяването на О. С. или неспазване на емисионни норми и ограничения, органът, издал наказателното постановление, със заповед отменя първоначално наложената санкция (ал.8), а Министърът на О. С. и В. или оправомощено от него лице налага с наказателно постановление нова санкция по реда на чл. 69а. Т.е. тази разпоредба касае реда за изменение на вече наложена текуща санкция, а не за определяне на текущата санкция. Това е още едно процесуално нарушение, тъй като се касае за некоректно посочване на приложимия за деянието, квалифицирано като административно нарушение материален закон, което винаги рефлектира върху ефективността на защитата на нарушителя.
По изложените съображения решението на районният съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, Административен съд – Б.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 692/23.02.2012 год., постановено по н.а.х.д. № 19 по описа на Районен съд – С. за 2012 год.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК