и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Х. Д. А., с адрес: гр.Б., ж.к.“... против Решение № 1040-01-211/20.12.2019 год. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на Н.) гр.Б., с което е потвърдено Разпореждане № 011-00-2143-1/14.11.2019 год., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. - Б.. С разпореждането на А. на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.4 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 18.09.2019 год. до 17.09.2020 год. в размер на 17.50 лева дневно. Твърди се в жалбата, че решението и потвърденото с него разпореждане са издадени при неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че неправилно административния орган при определяне размера на паричното обезщетение не е зачел обстоятелството, че оспорващия през последните три години е работил във Великобритания. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат.
Административният орган в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител излага доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От приложените към административната преписка писмени доказателства, безспорно се е установява следното:
Административното производство е започнало по заявление на Х. А. за отпускане на парично обезщетение за безработица, заведено с вх. № 011-00-2143/08.11.2019 год. (стр.61), към което са приложени: заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 17.09.2019 год., декларация и преносим документ U1 за претендирания стаж и доход от компетентната осигурителна институция на Кралство Великобритания – стр.62-66. С последния (приложен в превод на стр.78-83) е удостоверен осигурителен период, придобит по законодателството на Кралство Великобритания за времето от 11.07.2016 год. до 17.09.2019 год. и осигурителен доход от 1423.41 британски лири месечно за периода от 03.09.2018 год. до 14.08.2019 год.
С Разпореждане № 011-00-2143-1/14.11.2019 год. на упълномощено лице за Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б., на А. на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.4 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 18.09.2019 год. до 17.09.2020 год. в размер на 17.50 лева дневно.
Разпореждането е обжалвано пред Д. на ТП на Н. – Б., който го е потвърдил, като е приел, че правилно размера на обезщетението е определен съразмерно на дохода на оспорващия по последното му прекратено трудово правоотношение в Република България.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.117, ал.1 от КСО, в писмена форма. Решението е издадено и в съответствие с материалния закон.
Право на парично обезщетение за безработица съгласно чл.54а от КСО имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Между страните не е спорно, че оспорващия има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО. Спорът касае размера на отпуснатото парично обезщетение и по-конкретно начина на неговото изчисляване.
Съгласно чл. 54б, ал. 1 КСО Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 54б, ал. 2 КСО). Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по горепосочения ред дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася (чл. 54б, ал. 5 от КСО).
В разглеждания случай, оспорващия има осигурителен стаж по законодателството на друга държава - членка на ЕС и основанието за признаване на посочения стаж е Регламент (ЕО) № 883/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 год. Специално относно определянето на правото и изчисляването размера на тези обезщетения се прилага глава 6 от дял III на Регламент 883/2004 - „Обезщетения за безработица".
Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа като заето или самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Параграф 1 се прилага също, когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията (както е по българското законодателство – чл. 54б, ал. 1 от КСО) и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка - чл. 62, § 2 от Регламент 883/2004. Това означава, че компетентната институция, чието законодателство обвързва изчисляването на получаваното обезщетение за безработица с размера на възнаграждението (осигурителния доход), взема предвид само получаваното от лицето възнаграждение (осигурителен доход) за последната му заетост. Или, на основание чл. 62, § 2 вр. § 1 от Регламент 883/2004, при прилагането на чл. 54б, ал. 1 от КСО от изискуемите по българското законодателство 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, за изчисляване на дохода, който определя размера, се вземат предвид само тези месеци и дни на работа по трудово или служебно правоотношение, които са завършени съгласно българското законодателство, независимо от продължителността на този период, вкл. и когато периодът е под 24 месеца.
В случая е безспорно, че за част от предвидения в чл. 54б, ал. 1 от КСО 24-месечен осигурителен период А. има положен осигурителен стаж в друга държава - членка Кралство Великобритания, като последната му заетост преди подаване на заявлението за отпускане на ПОБ е на територията на Република България. При това положение, размерът на паричното обезщетение за безработица на оспорващия правилно и при пряко прилагане на разпоредбата на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент № 883/2004 е определен въз основа на доходите, получени при последната му работа във Република България. Макар и да се зачита за осигурителен стаж периодът от време 03.09.2018 год. до 14.08.2019 год. положен при осигурителя във Великобритания, няма основание да бъде изчислено дневно парично обезщетение за безработица в по-голям размер от определения с разпореждането. Т.е. административният акт е съобразен с изискванията на разпоредбата на чл. 62, § 1, във връзка с § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 год. за координация на системите за социално осигуряване. Както беше казано и по-горе, конкретният размер на обезщетението за безработица е определен само от дохода за периода при последната работа на оспорващия - по последното прекратено трудово правоотношение с работодателя в Република България – „...“ гр.С.... Касае се за последна осигурена заетост на Анастаков преди упражняването на правото на парично обезщетение за безработица, която в случая е в Република България, а за съответния период няма спор, че същия е подлежал на осигуряване по чл. 4, ал. 1 от КСО.
С оглед на горното, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл.4 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Д. А., с адрес: гр.Б., ж.к.“... против Решение № 1040-01-211/20.12.2019 год. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр.Б., с което е потвърдено Разпореждане № 011-00-2143-1/14.11.2019 год., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. - Б..
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.