и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.145 и следващите от АПК и е образувано по жалба на К. К. П.,от гр.Б.,ул.“...“ № ...,...,..., срещу Констативен протокол от 09.04.2020 г,издаден от комисия, съставена от служители за контрол по строителството в администрацията на Община Б..
От обстоятелствената част на жалбата,наименована „възражение“, се установява,че К. К. П. депозирал пред Община Б. две жалби с вх.№ Ж-00-58/19.02.2020 г и с вх.№ Ж-00-58-001/06.04.2020 г, от които се извежда оплакване за реализиран гараж без строителни книжа в ПИ с идентификатор *.608.59 по кадастралната карта на Б..В отговор на сигнала жалбоподателят получил Констативен протокол от 09.04.2020 г,издаден от комисия, съставена от служители за контрол по строителството в администрацията на Община Б.,в който било отразено,че гаражът е изграден при наличието на необходимите строителни книжа – има издадено Разрешение за строеж № 143/1996 г,издадено от гл.архитект и одобрени проекти на 12.06.1996 г.
Жалбоподателят депозирал жалба/възражение до Кмета на Община Б.,с която поискал издаването на заповед за премахване на гаража като незаконен.
Административен съд – Б., след като прецени доводите в жалбата и данните по делото, намира жалбата за процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството да се прекрати по следните съображения:
Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки (по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК),е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване.А това са административни актове – индивидуални, общи и подзаконови нормативни, доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК.
В случая оспореният констативен протокол е издаден от служители по чл. 223,ал.2 от ЗУТ и той е част от процедурата по издаването или не на заповед за премахване на незаконен строеж. Жалбоподателят няма право да инициира проверка и съставяне на констативен акт по реда на чл.225а от ЗУТ, а може само да подаде сигнал. Дали да продължи производството е само и единствено в преценката на административния орган.
Оспорения протокол не съдържа каквото и да било волеизявление на административен орган,насочено към създаване на права или задължения, или към засягане на права, свободи или законни интереси на жалбоподателя.С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 до ал. 4 от АПК законодателят е дефинирал понятието „индивидуален административен акт“. Съгласно ал. 1 на цитираната разпоредба индивидуален административен акт е волеизявлението на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В конкретния случай оспореният констативен протокол няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,ал. 1 и сл. от АПК.
Отделно от това искането, с което е сезиран Кметът на Общината и въз основа на което е издаден процесният документ, представлява по същината си искане за установяване на незаконен строеж. В ЗУТ обаче липсва правна норма, която да създава за кмета на общината (чл. 225 и чл. 225а ЗУТ) задължение да се произнесат по искане за установяване на незаконен строеж и за неговото премахване.Правомощието за премахване на незаконен строеж компетентният административен орган упражнява служебно,по свой почин.Поради това при подадени сигнали за наличие на незаконен строеж административният орган по право не дължи произнасяне,а действа служебно. Отделно от това, разпоредбите на чл. 214, т. 1, 2 и 3 ЗУТ, приложими като специални спрямо общата разпоредба на чл. 21 от АПК, дефинират изчерпателно видовете индивидуални административни актове по ЗУТ, като в т. 3 изрично е посочено, че такива са актовете за премахване на незаконни строежи. Констативният протокол от 09.04.2020 г,издаден от комисия, съставена от служители за контрол по строителството в администрацията на Община Б.,не представлява индивидуален административен акт по ЗУТ,поради което и не подлежи на обжалване.
С оглед на изложеното жалбата е процесуално недопустима. Насочена е към акт,който няма белезите на индивидуален административен акт и съдебен контрол върху него е невъзможно да се осъществи. Налице са предпоставките на чл.159, т.1 от АПК, поради което жалбата ще се остави без разглеждане, а образуваното производство ще се прекрати.
Водим от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд-Б.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на К. К. П., с постоянен адрес гр. Б., ул. „...“ № ..., ...., ..., срещу Констативен протокол от 09.04.2020 г, издаден от комисия, съставена от служители за контрол по строителството в администрацията на Община Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 462/2020 г. по описа на Административен съд – Б..
Определението може да се обжалва от оспорващото лице с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов
Вярно с оригинала!
ВА