и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е oбразувано по жалба на „. Б. З А А. Л. П. (“МБАЛ П. ), с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б. ул. “С.“ № ..., представлявано от И. Д. Д. Д. И., със съдебен адрес: гр. Б.. ул. “С.“ № ..., Деловодство, подадена чрез процесуален представител по пълномощие адв. Е. Щ., против Заповед за налагане на санкции № РД 25-687/03.10.2022 г., издадена от Д. на Р. З. каса (РЗОК) – БлагоевгрА. с която на основание чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във връзка с чл. 432, ал. 3 във връзка с чл. 408, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 412, чл. 413 и чл. 414 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната З. каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС) за 2020 – 2022 г. (НРД за 2020 – 2022 г.) на “МБАЛ ПУЛС” са наложени 2 бр. санкции – финансови неустойки в общ размер на 400 лв. и е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

В жалбата се твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, издадена при неспазване на материалните норми и при несъответствие с целта на закона, при съществени нарушения на административно производствените правила, както и немотивирана. Твърди се, че не са извършени посочените в заповедта нарушения при дехоспитализация на пациенти с ИЗ номера 6057 и 5678. Излагат се съображения, че съдържащите се в процесната заповед мотиви не отговарят на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, вменяваща задължение на административния орган за мотивиране на заповедта за налагане на санкции в случаите като процесния, когато сформираната арбитражна комисия не стигне до решение поради равен брой гласове. Иска се отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител по пълномощие – надлежно упълномощен адвокат. В писмено становище се доразвиват доводите за незаконосъобразност на процесната заповед. Излагат се съображения, че арбитражната комисия, разгледала случаите в конкретния случай, е заседавала в незаконен състав, тъй като в състава на комисията не са включени представители на РК на БЛС по съответните специалности, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола от проверката. Твърди се, че е нарушено правото на участие на лечебното заведение в арбитражното производство, както и че арбитражната комисия не е разгледала възражението на лечебното заведение по същество. Излагат се подробни мотиви относно липсата на самостоятелни мотиви в сега оспорената заповед по смисъла на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО. Твърди се, че не са извършени от жалбоподателя процесните нарушения от обективна страна, тъй като и при двамата пациенти е постигнато стабилизиране на стойностите на кръвната захар в рамките на тяхната хоспитализация.

Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата, Директорът на Р. З. каса – Б. (РЗОК – Б.), чрез процесуалния си представител по пълномощие, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна с искане съдът да я отхвърли. Твърди, че в случая е спазена установената процедура за извършване на проверка, нарушенията са доказани със събраните документи. Налице е пълно съответствие между изложените фактически и правни основания и диспозитива на заповедта. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулстско възнаграждение в минимален размер.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, предвид доводите на страните приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не оспорват релевантните по делото факти, че „. Б. ЗА А. Л. П. (“МБАЛ П. ) е лечебно заведение и за осъществяване на дейността му е издадено Разрешение № МБ-345/03.11.2015 г., издадено от Министъра на здравеопазването (МЗ), вписано с регистрационен № * в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“/Регионална здравна инспекция – гр. Б..

Също така няма спор между страните по делото, че между Националната З. каса (НЗОК) и “МБАЛ П. на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз (БЛС) за 2020 – 2022 г. е сключен Договор № 010633/26.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури, по силата на който оспорващото дружество се е задължило да извършва здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК по клинични пътеки, подробно разписани в съответните договорни клаузи, т.е. оспорващото дружество е изпълнител на медицинска помощ по сключен договор с НЗОК.

Със Заповед № РД 24-825/22.08.2022 г. на Д. на РЗОК е наредено да бъде извършена проверка на „МБАЛ П. , като е определен обхватът на проверката и лекар - контрольор, който следва да извърши проверката (л. 179 от делото). За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № РД-24-825-1/26.08.2022 г., връчен на Прокуриста на „МБАЛ П. на 26.08.2022 г. (л. 180 – л. 181 от делото). Установените нарушения по изпълнение на договора с изпълнителя на медицинска помощ са отразени в протокола, изготвен е и писмен доклад.

Установено е, че здравноосигурените лица (ЗОЛ) И. С. Н. и Й. И. Б. са хоспитализирани в лечебното заведение по клинична пътека (КП) № 192 „Оперативни интервенции при диабетно стъпало, без съдово-реконструктивни операции“, съответно на 07.07.2022 г. с История на заболяването № 6057/07.2022 г. (И.С. Н.), дехоспитализирано на 11.07.2022 г. и на 24.06.2022 г. с История на заболяването № 5678/07.2022 г. (Й. И. Б.), дехоспитализирано на 01.07.2022 г. И двете ЗОЛ са хоспитализирани с основна диагноза с код по МКБ 10 – Е11.5 „Неинсулинозависим захарен диабет с периферни съдови усложнения“. На 07.07.2022 г. при хоспитализацията на И. С. Н. са направени клинико-лабораторни изследвания, при които се установяват отклонения от референтните стойности на кръвната захар – глюкоза серум – 15,0 mmol/l (при референтни стойности 3,5 – 6,2 mmol/l ), на 08.07.2022 г. е извършено изследване на кръвната захар – трикратен профил, със стойности съответно 15,0 mmol/l, 10,5 mmol/l, 9,7 mmmol/l. На 24.06.2022 г. при хоспитализацията на Й. И. Б. са направени клинико-лабораторни изследвания, при които се установяват отклонения от референтните стойности на кръвната захар – глюкоза серум – 8,6 mmol/l (при референтни стойности 3,5 – 6,2 mmol/l ), на 25.06.2022 г. е извършено изследване на кръвната захар – трикратен профил, със стойности съответно 10,0 mmol/l, 9,0 mmol/l, 9,8 mmol/l. При дехоспитализацията и на двете ЗОЛ (И. С. Н. – дехоспитализиран на 11.07.2022 г., Й. И. Б. – дехоспитализиран на 01.07.2022 г.) няма данни за извършено контролно изследване на кръвна захар в деня на дехоспитализация, нито в предходните два дни от болничния престой, не са проследени стойностите на кръвната захар на пациентите в хода на по-голямата част от хоспитализацията. При тези констатации е възприето, че пациентите и в двата случая са изписани от лечебното заведение, без да са спазени задължителните медицински критерии за дехоспитализация, пациените са изписани, без да са налице актуални данни за стабилизирани стойности на кръвната захар. В диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 192 „Оперативни интервенции при диабетно стъпало без съдово-реконструктивни операции“, т. 4 „Дехоспитализация и определяне на следболничния режим“ на клиничната пътека е указано, че медицинските критерии за дехоспитализация включват „дехоспитализация при стабилизирани стойности на кръвната захар на пациента“. В този смисъл е формулиран извод, че са нарушени условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. – не са спазени медицинските критерии за дехоспитализация, изрично посочени в КП № 192 „Оперативни интервенции при диабетно стъпало без съдово-реконструктивни операции“, съдържащи се в Приложение № 17а към НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г., които нарушения са квалифицирани като нарушение на чл. 30, т. 1 и т. 2, чл. 280, чл. 283, ал. 1, чл. 288 и чл. 292, т. 8 във връзка с чл. 350 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г.

Приложени са по преписката и коментираните в протокола и писмения доклад медицински документи - ИЗ, процедури, резултати от изследвания, епикризи, направления за хоспитализация /Л. по амбулаторни процедури (л. 182 – л. 199, л. 236 от делото).

Към преписката е приложен и Протокол за неоснователно получени суми № РД-24-825-2/26.08.2022 г. (л. 209 – л. 210 от делото).

В указания срок за възражения, на 01.09.2022 г. в администрацията на РЗОК – БлагоевгрА. е постъпило писмено възражение вх. № 29-02-885 от И. Д. на “МБАЛ Пулс” срещу констатациите на проверяващия контрольор (л. 214 от делото).

Във връзка с постъпилото възражение, за разглеждането на същото е била определена арбитражна комисия, чийто 6-членен състав поименно е бил определен със Заповед № РД-18-57/ 05.09.2022 г. на Д. на РЗОК – Б. (л. 215 от делото).

Арбитражната комисия на свое заседание, проведено на 14.09.2022 г., при пълен кворум на състава, е разгледала възражението на “МБАЛ Пулс” , като с 3 (три) гласа “за“ и 3 (три) гласа “против“ същата не е стигнала до единодушно решение по процесните 2 случая (р. II, т. 1 и II, т. 2 от протокола, досежно ЗОЛ И. С. Н. и Й. И. Б.) относно констатациите на контролния орган, отнасящи се до вменените на “МБАЛ ПУЛС” нарушения. Дейността на комисията и взетото решение е било обективирано в Протокол № 21/14.09.2022 г., който е бил изпратен на Д. на РЗОК – БлагоевгрА. с писмо вх. № 11-01-47 от 19.09.2022 г. (л. 216 - 218 от делото).

С оспорената заповед Директорът на РЗОК – БлагоевгрА. възприемайки изцяло констатациите на членовете на Арбитражната комисия гласували “за“, които изцяло възпроизвеждат констатациите на контрольора, обективирани в протокола за проверка на лечебното заведение, е приел че при проведеното Л. и дехоспитализиране на ЗОЛ И. С. Н. и Й. И. Б., които са хоспитализирани в лечебното заведение по клинична пътека (КП) № 192 „Оперативни интервенции при диабетно стъпало, без съдово-реконструктивни операции“, съответно на 07.07.2022 г. с История на заболяването № 6057/07.2022 г. (И. С. Н.), дехоспитализирано на 11.07.2022 г. и на 24.06.2022 г. с История на заболяването № 5678/07.2022 г. (Й. И.Б.), дехоспитализирано на 01.07.2022 г., са нарушени условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ, определени в НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., като пациентите и в двата случая са изписани от лечебното заведение, без да са спазени задължителните медицински критерии за дехоспитализация, като пациените са изписани, без да са стабилизирани стойностите на кръвната захар. В диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 192 „Оперативни интервенции при диабетно стъпало без съдово-реконструктивни операции“, т. 4 „Дехоспитализация и определяне на следболничния режим“ на клиничната пътека е указано, че медицинските критерии за дехоспитализация включват „дехоспитализация при стабилизирани стойности на кръвната захар на пациента“. В този смисъл е формулиран извод, че са нарушени условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. – не са спазени медицинските критерии за дехоспитализация, изрично посочени в КП № 192 и Оперативни интервенции при диабетно стъпало без съдово-реконструктивни операции“, съдържащи се в Приложение № 17а към НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г., с което изпълнителят на МП е нарушил чл. 30, т. 1 и т. 2, чл. 280, чл. 283, ал. 1, чл. 288 и чл. 292, т. 8 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г., поради което и на същия за тези две отделни нарушения са наложени две отделни финансови санкции, в размер на по 200 (двеста) лв. за всяко едно от тях.

Заповедта е връчена на оспорващия, с писмо с известие за доставяне на 05.10.2022 г., а жалбата срещу нея, е била депозирана, чрез административния орган, на 19.10.2022 г. (л. 2 от делото).

Представени са по делото Инструкция № РД-16-43 от 09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване, която е публикувана на официалния сайт на НЗОК, както и алгоритми на КП № 192, по която е проведено лечението на двамата пациенти и КП № 78, по която се провежда Л. на пациенти със захарен диабет.

По делото са представени извадки от интернет страницата на БЛС, от които се установява, че включените в състава на процесната Абритражна комисия лекари от квотата на РК на БЛС са със специалност, както следва: Д. Б. Т. (Акушерство и гинекология), Д. Е. Ц. (Обща медицина), Д. А. Т. (Спешна медицина, Вътрешни болест, Кардиология) (л. 237- 239 от делото).

При така установената фактическа обстановка и съобразно изискванията на чл. 168 от АПК, във връзка чл. 146 АПК Административен съд – Б. прави следните правни изводи:

Съдебният контрол за законосъобразност е изрично предвиден способ за защита срещу издадена на основание чл. 76, ал. 1 - ал. 3 от ЗЗО заповед (чл. 76, ал. 5 от ЗЗО), като срокът за сезирането на съда в случая е спазен – четиринадесетдневен по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 76, ал. 5 от ЗЗО.

Жалбата е подадена от изпълнителя на болнична помощ, на когото са наложени санкциите с оспорената заповед, заинтересован от оспорването й (чл. 147, ал. 1 от АПК), и при липсата на други процесуални пречки от посочените в чл. 159 АПК, жалбата е процесуално допустима за разглеждане на основанията по чл. 146 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспореният административен акт – заповед за налагане на финансови неустойка е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО - Д. на РЗОК - Б. в писмена форма, поради което е валиден.

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 10 от ЗЗО условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 се определят с Инструкция, издадена от управителя на НЗОК. В изпълнение на цитираната разпоредба управителят на НЗОК е издал Инструкция № РД-16-43 от 09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване, която е публикувана на официалния сайт на НЗОК. Съобразно тази Инструкция и разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО в хода на проверката длъжностното лице е съставило протокол, връчено е копие от него на проверяваното дружество и са му предоставили седемдневен срок за писмено становище.

Съдът намира, че при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи отмяна на оспорвания акт.

На първо място, съдът намира, че сформираният със Заповед № РД-18-57/05.09.2022 г. на Д. на РЗОК – Б. поименен състав на Арбитражна комисия, която да разгледа подаденото от „МБАЛ П. възражение по повод процесната проверка, е незаконен. От представената Заповед № РД-18-57/05.09.2022 г. на Д. на РЗОК – БлагоевгрА. издадена на основание чл. 75, ал. 3, 4 и 5 от ЗЗО във вр. с чл. 425, ал. 4 и ал. 5 и чл. 431 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г., с която е определен общият състав на Арбитражната комисия за обжалване на констатациите на длъжностното лице - контрольор, се установява, че в състава на процесната Абритражна комисия са включени лекари от квотата на РК на БЛС, които лекари от квотата на РК на БЛС са със специалност, както следва: Д. Б. Т. (Акушерство и гинекология), Д. Е. Ц. (Обща медицина), Д. А. Т. (Спешна медицина, Вътрешни болест, Кардиология) (л. 215, л. 237 - 239 от делото). За членовете на Арбитражната комисия от квотата на РЗОК – Б. Д. С.Я., Д. Р. К. – Н. и Д. В. М. липсват данни за придобита специалност, няма данни относно образованието и квалификацията на тези членове. В конкретния случай в заповедта за определяне на арбитражната комисия не е посочена специалността на лекарите, определени от квотата на РК на БЛС, нито на тези от РЗОК, но не е спорно че нито един от определените от квотата на РК на БЛС лекари не е със специалност – хирургия или ендокринология. Съобразно изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗЗО в състава на комисията са включени трима представители на РЗОК и трима на РК на БЛС. Съгласно цитираното правило арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК и на съответните районни колегии на съсловните организации, на лекарите в случая. Разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗЗО изисква изрично в състава на арбитражната комисия да се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 и по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО. Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от Д. на съответната РЗОК - чл. 75, ал. 5 от ЗЗО. Съгласно чл. 425, ал. 5 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. Директорът на РЗОК включва в арбитражната комисия за всеки конкретен случай представители на РК на БЛС по съответните специалности, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. Т.е. посочените разпоредби изискват включените в състава на арбитражната комисия членове на съответната съсловна организация да имат специалност, която касае фактите и направените в хода на проверката констатации – в конкретния случай това са специалностите хирургия и ендокринология и болести на обмяната, доколкото процесните случаи касаят лечението на пациенти по КП № 192 „Оперативни интервенции при диабетно стъпало, без съдово-реконструктивни операции“, която КП е в областта на медицинска специалност хирургия и предвид, че констатациите засягат отчетените при пациентите стойности на кръвната захар медицинска специалност ендокринология и болести на обмяната. В конкретния случай, както бе посочено и по-горе, лекарите от квотата на РК на БЛС, включени в състава на арбитражната комисия, са с други различни специалности, въпреки че от справка в публичния електронен регистър на БЛС се установява, че в област Б. са регистрирани 47 лекари със специалност хирургия и 12 лекари със специалност ендокринология и болести на обмяната. За членовете на Арбитражната комисия от квотата на РЗОК – Б. липсват данни за придобита специалност, няма данни относно образованието и квалификацията на тези членове, поради което не може да се прецени съответствието на квалификацията им с предмета на спора. Липсват доказателства за изпълнение на изискването някой от членовете на арбитражната комисия да е хирург или ендокринолог, които са изискуемите специалности по КП № 192.

В разглеждания случай е установено по безспорен начин, че в състава на арбитражната комисия, която е потвърдила констатациите на контролния орган по протокол № РД – 24 -825 - 1/26.08.2022 г., от квотата на РК на БЛС не са включени лекари със специалности, относими към КП № 192. Установено е, че Д. Б. Т. е със специалност акушерство и гинекология, Д. Е.Ц. е без придобита специалност (обща медицина), а Д. А. Т. е със специалност спешна медицина, вътрешни болести, кардиология, т.е. нито един от лекарите не е със специалност хирургия или ендокринология и болести на обмяната, доколкото дехоспитализирането на пациенти по КП № 192 касае именно подобни познания. Това нарушение е съществено, защото е довело до заседаване на комисията в ненадлежен състав. При това положение, като не е включил в състава на арбитражната представители на РК на БЛС, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола, с оглед на притежаваните медицински специалности, следва да се приеме, че Директорът на РЗОК - Б. не е изпълнил задължението си да организира създаването на арбитражна комисия, която да отговаря на изискванията на чл. 75, ал. 3 от ЗЗО и на чл. 425, ал. 5 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. за процесния случай, за да изпълни изискването за включване в състава й на лица “които имат отношение към описаните констатации в протокола за проверка“. Арбитражната комисия, която е разгледала възражението на лечебното заведение, не съответства нито по състав, нито по компетентност на изискването на закона. Касае се до нормативно регламентирани изисквания, които са част от процедурата по издаване на заповедта за налагане на санкции и нарушаването им опорочава изцяло тази процедура, като е без значение дали в административния акт е налице позоваване от страна на издателя на решението на арбитражната комисия, още повече постановено и в посочения незаконен състав. Изцяло в този смисъл е налице категорична и последователна практика на ВАС например решение № 6444 от 28.06.2022 г. по адм. д. № 1816/2022 г.; решение № 239/08.01.2019 г. по адм.д. № 5449/2019 г.; решение № 3538/09.03.2020 г. по адм.д. № 6713/2019 г.; решение № 8539/30.06.2020 г. по адм.д. № 13129/2019 г.; решение № 759/22.06.2021 г. по адм.д. № 4441/2021 г. и др.

На второ място, нарушено е правото на участие в арбитражното производство на оспорващото лечебно заведение. Визираното в чл. 428, ал. 2 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. право на всяка от страните в спора да поиска отвод на член на комисията предполага заповедта на Д. на РЗОК, с която е назначена арбитражната комисия, по всеки конкретен случай, да бъде връчена на съответното лечебното заведение. В казуса се установява, че процесната заповед е съобщена само на определените с нея членове, а не и на „МБАЛ П. , което води на извода, че същият е лишен от възможността да направи отвод на членовете на арбитражната комисия, чието решение е съществен елемент от производството по установяване на законосъобразността на констатациите за извършено нарушение, доколкото и произнасянето в съответна насока предпоставя по-нататъшния ход на административното производство.

На трето място, видно от протокола от проведено заседание на Арбитражната комисия от 14.09.2022 г. и взетите по него решения, комисията, действаща, при пълен кворум на състава, не е стигнала до единодушно решение по процесните 2 случая, като за всеки един от тях гласовете са разпределени 3 гласа “за” и 3 гласа “против” относно констатациите на контролния орган, отнасящи се до вменените на “МБАЛ ПУЛС” нарушения. За тази хипотеза в случаите, в които арбитражната комисия не е достигнала до решение поради липса на обикновено мнозинство, като при обсъждането и гласуването за всяко от тях са гласували по трима души „за“ и по трима души „против“, какъвто е настоящият случай, разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО изисква издаване на мотивирана заповед. Разгледаната хипотеза се различава съществено от предвиденото за случаите, когато изобщо не е подадено становище по констатациите от проверката или то не съдържа възражения или пък когато констатациите са потвърдени от арбитражната комисия. В последните случаи органът действа в условията на обвързана компетентност и законът предвижда за него задължение да приложи предвидените санкции - чл. 74, ал. 5 и чл. 76, ал. 1 от ЗЗО. В настоящия случай, както беше казано по-горе, лечебното заведение е упражнило правото си да възрази срещу констатациите в протокола от извършената проверка, като именно това е наложило и разглеждането на процесните случаи от арбитражна комисия. След като последната не е стигнала до решение, Директорът на РЗОК, действайки в условията на оперативна самостоятелност, упражнява правомощието си да наложи санкция, мотивира акта, като обсъжда направените в хода на административното производство възражения. Т.е., след като арбитражната комисия не е стигнала до решение, Директорът на РЗОК, действайки в условията на оперативна самостоятелност, несъмнено има право да наложи санкции (неустойки), но при това положение, за него възниква задължение да мотивира акта си, включително и да обсъди направените в хода на административното производство възражения, съгласно чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Административният орган е изложил мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на задълженията си, възпроизвеждайки изцяло констатациите от извършената проверка, като по никакъв начин не е обсъдил възраженията му по констатациите на медицинския протокол, в нарушение на задължението, закрепено нормативно в чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Тъй като арбитражната комисия не е стигнала до решение по възраженията в процесните 2 случая, административният орган е бил длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на задълженията си, като обсъди и обори възраженията му по констатациите от протокола от проверката, след което да обоснове приложените санкции съобразно материалноправните норми. Вместо да обсъди възраженията на лечебното заведение обаче и да изложи собствени мотиви защо не приема тези възражения, административният орган се е задоволил да преповтори дословно позициите (становището) на членовете на арбитражната комисия, гласували “за“ потвърждаване на констатациите, които пък дословно възпроизвеждат изводите на контрольора от РЗОК - Б. по протокол № РД-24-825-1/26.08.2022 г., касаещи процесните ЗОЛ И.С. Н. и Й. И. Б., по ИЗ № 6057/ 07/2022 г. и ИЗ № 5678/07.2022 г., във връзка с дехоспитализацията им по КП № 192, без да изложи конкретни съображения.

При преценка на съдържанието на акта се установява липсата на конкретни мотиви във връзка с направените от „МБАЛ П. възражения, които административният орган е бил длъжен да обсъди. Мотивите в протокола за проверка са оспорени от санкционираното лице и не са кредитирани с доверие от половината от членовете на арбитражната комисия, поради което не биха могли могат да се възприемат за пълни и ясни, без да бъдат преодолени възраженията срещу тях, в конкретика. В мотивите на посоченото решение, членовете, които са възприели възражението на дружеството за основателно, са подкрепили доводите на болничното заведение, че са спазени задължителните медицински критерии за дехоспитализация в конкретния случай. Предоставената свобода за преценка на административния орган в такива случаи го задължава, след получаване и обсъждане на всички доказателства по преписката, да формира своето становище дали да наложи санкция. В тази хипотеза, производството при издаване на административния акт трябва да протича при спазване на общите административно-производствени правила, заложени в АПК, тъй като в специалните закони липсва изрична уредба. Това означава, че ако издаде заповед за налагане на санкция, той е длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на болнична помощ е допуснал нарушения на задълженията си по НРД, като обсъди и обори възраженията му по констатациите на протокола от проверката, след което да обоснове приложените санкции. Позовавайки се само на констатациите от протокола от извършената проверка, който е възприел като мотиви на своята заповед, без да обсъди възраженията и обясненията на оспорващия, директорът на РЗОК – Б. е постановил обжалваната заповед в нарушение на изискуемата от закона форма за мотиви по фактическите основания за издаването й. Поради този порок същата се явява незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

С оглед трайната съдебна практика мотивите на административния акт могат да се съдържат било в самия акт, било отделно и в друг акт, съставен в процедурата по издаването на крайния акт, и на който административният орган изрично се позовава. Процесният случай обаче не е такъв, мотивите, съдържащи се в протокола от проверката № РД-25-825-1/26.08.2022 г., са оспорени както от “МБАЛ П. , така и от половината от членовете на арбитражната комисия. Поради това тези констатации не могат да представляват пълни и ясни мотиви, а следва да бъдат обосновани, като се опровергае оспорването им. Подобно нещо не бе сторено и в хода на настоящия съдебен процес. Посоченото обуславя необходимост съдът да приеме, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК поради неизлагане от административния орган на ясни фактически основания (мотиви). Допуснатото нарушение на процесуалните правила е от вида на съществените такива, което обуславя отмяната на оспорената заповед за налагане на санкции. В този смисъл е и константната съдебна практика и по действащите и по действалите предходни аналогични текстове от ЗЗО, напр. решение № 5149 от 31.05.2022 г. по адм.д. № 342/2022 г.; решение № 13098 от 22.10.2020 г. по адм. дело № 11620/2019 г.; решение № 5730 от 12.05.2021 г. по адм. дело № 3183/2021 г.; решение № 15034 от 06.11.2019 г. по адм. дело № 5697/2019 г., решение № 16030/ 29.12.2010 г. по адм. д. № 8037/ 2010 г. и др.

Изложеното показва, че атакуваната заповед, макар и издадена от компетентен орган, е постановена при наличието на множество допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, всяко от които, съставляващи самостоятелно основание за нейната отмяна. Тези нарушения, взети и поотделно, а още повече и в тяхната съвкупност /множественост/ са достатъчни за определяне на заповедта като незаконосъобразна, което прави и ненужно разглеждането на спора по същество и обсъждането на останалите възражения на оспорващия.

При този изход от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК претендираните от оспорващия разноски по делото в общ размер на 747 лева, от които 50 лева държавна такса и 697 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение следва да се възложат на ответника по жалбата.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД 25-687/03.10.2022 г., издадена от Д. на Р. З. каса (РЗОК) – Б. с която на основание чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във връзка с чл. 432, ал. 3 във връзка с чл. 408, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 412, чл. 413 и чл. 414 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната З. каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС) за 2020 – 2022 г. (НРД за 2020 – 2022 г.) на “МБАЛ ПУЛС” са наложени 2 бр. санкции – финансови неустойки в общ размер на 400 лв.

ОСЪЖДА Р. З. каса – Б. да заплати на „. Б. за А. Л. П. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Б. ул. „С.“ № ...., сумата от 747 (седемстотин четиридесет и седем) лева разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Ася Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.