и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Д. Л. Б., с ЕГН *, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Т. у.“ № *, . *, подадена чрез А. С. П. от Адвокатска колегия – София, против Решение № 901524/15.07.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 182/2021 г. по описа на Районен съд – С., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21-0339-000036 от 20.01.2021 г. на Началника на Р. У. /РУ/ - С. П. ОД на М. – Б..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в противоречие със закона и П. допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че в производството по установяване и санкциониране на процесното деяние са допуснати множество процесуални нарушения, които съществено са ограничили правото на защита на санкционираното лице и които не са били отчетени от първоинстанционния съд П. постановяване на крайния съдебен акт. Твърди се още, че в резултат на неправилен и непрецизен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до необосновани правни изводи за доказаност на нарушенията. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг, с който процесното наказателно постановление да бъде отменено изцяло. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.
С молба от 12.01.2022 г. процесуалния представител на касационния жалбоподател е поискал от Административен съд – Б. да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ по поставените в представения проект за преюдициално запитване въпроси.
В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и молбата за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.
Ответникът по касационната жалба - Р. У. - С. П. ОД на М. – Б., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. С депозирано по делото писмо с УРИ № 339000-9778/2021г. от Началника на РУ – С., оспорва касационната жалба като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила.
Представителят на О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателствата по делото, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, и след като извърши служебно проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване пред Административен съд - Б. съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение, предмет на касационната проверка, Районен съд – С. е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 21-0339-000036 от 20.01.2021 г. на Началника на РУ - С. П. ОД на М. – Б., с което на касационния жалбоподател Д. Л. Б. с адрес: гр. С., ул. „К.“ № **, . *, ап. **, за административно нарушение: 1./ по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал. 3, предл. второ от същия закон, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева и кумулативно „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Iз–2539/17.12.2012 г. на М., на водача са отнети 12 бр. контролни точки и 2./ по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 /десет/ лева.
За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 02.01.2021г., около 03:55 часа, в гр. С., по ул. „С.“, в посока центъра на града, в района на магазин „К.“, касационният жалбоподател Д. Л. Б., като водач на лек автомобил, марка/модел „БМВ 320 С“ с рег. № * **** **, собственост на Р. Ш.-Б., след отправена покана да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с дрегер “Drug Test 5000 ARLK-0023”, е отказал да му бъде извършена такава проверка. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0057668, което Б. отказал да изпълни. П. проверката е установено още, че водачът не носи СР на МПС, което управлява.
П. така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му, П. липса на процесуални нарушения в административната фаза на процеса. Съдът е приел още, че нарушенията са безспорно доказани от обективна и субективна страна, квалифицирани са правилно от наказващия орган, като съответни по вид и размер на установеното виновно поведение на жалбоподателя, са и наложените административни санкции. По изложените съображения съдът е достигнал до извода, че административно-наказателната отговорност на дееца е ангажирана законосъобразно, поради което е потвърдил наказателното постановление.
Решението е правилно.
Касационният състав намира същото за постановено П. напълно изяснена фактическа обстановка. В съответствие със събраните по делото доказателства е изводът на районния съд за доказаност, съставомерност и правилна квалификация на деянията. Направените в акта констатации не са опровергани от доказателствата по делото. Правилно съдът е дал вяра и е кредитирал показанията на свидетелите /служители на М./, от които по безспорен и категоричен начин се установяват вменените на жалбоподателя нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и които настоящият състав намира за непротиворечиви и обективни по отношение на фактите от предмета на доказване и не е дал вяра на показанията на свидетелите Ш. и М., които не са преки очевидци на отказа на Б. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози и които са в приятелски взаимоотношения с последния.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2 000.00 лева.
В настоящия случай, Б. е санкциониран именно за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, за което свидетелите на административно-наказващия орган са категорични в своите показания. Деянието е извършено виновно, доколкото жалбоподателят като правоспособен водач на моторно превозно средство е съзнавал задължението си да съобрази своето поведение с разпореждането на контролните органи. Нарушението е формално и със самия отказ от обективна и субективна страна, касационният жалбоподател е осъществил признаците на визираното в правната норма административно нарушение. Без значение за съставомерността на деянието е дали соченият като нарушител действително е употребил наркотични вещества и/или техни аналози. В случая безспорно бе установено също така, че на Б. е бил издаден талон за изследване, което същият не е изпълнил. От горното следва, че на посочените в НП дата и час, Д. Б. е осуетил опита да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози по предвидения в закона ред, поради което законосъобразно административно-наказателната му отговорност е ангажирана на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Деянието е правилно квалифицирано и съответна на него са и наложените санкции, както по вид, така и по размер.
Правилни са и изводите на районния съд за доказаност и на нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. В хода на проверката е било установено, че Б. не носи посочения документ, въпреки изричната правна регламентация. В този смисъл правилни са изводите на районният съд за законосъобразност на наказателното постановление и в тази му част.
Предвид всичко изложено по–горе, правилни са изводите на районният съд, че вменените на Б. нарушения са виновно извършени, безспорно доказани и правилно квалифицирани от наказващия орган, поради което отговорността на дееца законосъобразно е била ангажирана.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентни длъжностни лица, спазени са формата, реда и сроковете П. издаването им, като същите, съответствайки в пълна степен на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съдържат достатъчно подробно описание на нарушенията, правна квалификация на същите, дата и място на извършването им и обстоятелствата, П. които са извършени. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушенията е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията им като административни нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Неоснователно е искането на процесуалните представители на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с въпросите, поставени в проекта за преюдициално запитване и молбата от 12.01.2022 г. Поставените въпроси са ирелевантни за решаването на настоящия правен спор, тъй като в случая липсват данни за неправомерно задържане на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице от служителите на РУ – С., извършили проверката на 02.01.2021 г. Налице са единствено твърдения от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател за неправомерно ограничаване правото на свободно придвижване на Б., без обаче същите да са подкрепени с каквито и да било доказателства. За пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи и обстоятелството, че фактическото задържане обосновава самостоятелно административно производство различно от настоящето, което протича по различен процесуален ред извън контекста на настоящето. Последното сочи на извода, че евентуално издадените в рамките на същото административни актове подлежат на самостоятелен съдебен контрол по предвиденият в АПК процесуален ред различен от предмета на настоящето производство.
На следващо място настоящият съдебен състав, позовавайки се на чл. 267 от ДФЕС, в която разпоредба е предвидена възможност, съответно задължение, за националните съдилища да отправят преюдициално запитване до СЕС в рамките на висящо П. тях производство, в което се поставя въпрос за тълкуването и валидността на разпоредба или принцип от правото на ЕС, който е от значение за решаване на делото, приема, че в настоящия казус не е налице въпрос за тълкуването и прилагането на разпоредба или принцип на правото на ЕС, който да е от значение за решаването на делото. След като поставените от процесуалните представители на касатора въпроси са ирелевантни за решаването на настоящия правен спор, то искането им за отправяне на преюдициално запитване се явява неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено. Освен това, в искането за преюдициално запитване не се поддържа несъответствие между предвидения в националното законодателство ред за установяване на употребата на наркотични вещества и/или техни аналози и нормите на чл. 6 и чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз – не са посочени конкретни правни норми от Закона за движението по пътищата или от друг подзаконов нормативен акт по прилагането му, които не са в съответствие с посочените текстове от Хартата на основните права на Европейския съюз, за да е допустимо запитването до СЕС. Позовавайки се на гореизложените съждения, съдът намира, че процесното искане следва да бъде отклонено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 901524/15.07.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 182/2021 г. по описа на Районен съд – С..
ОТХВЪРЛЯ искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, направено от адвокат С. П. от Софийска адвокатска колегия – процесуален представител на Д. Л. Б., по въпросите, формулирани в проекта за преюдициално запитване и молбата от 12.01.2022 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Марияна Мицева
ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/ Иван Шекерлийски
2. /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
ЕК