Производството е по реда на чл.248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба на старши юрисконсулт М. З., процесуален представител на К. на О. П., с която се иска да бъде допълнено постановеното по адм.д.№ 354 по описа на Административен съд – Благоевград за 2016 год. Решение № 1375/19.10.2016 год., като се осъди оспорващата М. М. Д., с адрес: гр.П., ул.”Д. Х.” № 25 да заплати на О. П. сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредба № 1/09.07.2004 год.
Съда, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, приема следното:
Молбата за присъждане на сторените по делото разноски е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
С Решение № 1375/19.10.2016 год., постановено по адм.д. № 354 по описа на Административен съд – Благоевград за 2016 год., чието допълване се иска е отхвърлена жалбата на М. М. Д., с адрес: гр.П., ул.”Д. Х.” № 25 против Заповед № І-С-106/27.05.2016 год. на К. на О. П., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “приобщена пристройка към първи жилищен етаж на 2МЖ с изградена баня“, находящ се в урегулиран поземлен имот ІІ-1246, кв.141 по плана на гр.П., представляващ имот идентификатор 56126.602.1246 по кадастралната карта на гр.П..
Препис от решението е връчено на оспорващата на 24.10.2016 год., а на ответника на 24.10.2016 год.
Молбата за допълване на решението е депозирана в деловодството на Административен съд – Благоевград на 31.10.2016 год. Препис от последната е връчен на оспорващата и в законоустановения седемдневен срок на 10.11.2016 год. е постъпило възражение. Твърди се във възражението, че исканата за присъждане сума е неоснователно висока и непосилна за Д..
Искането за присъждане на направените разноски по делото от процесуалния представител на ответника е направено в съдебното заседание от 28.09.2016 год., с което е даден ход на делото по същество, приложен е и списък с разноските. При това положение искането за присъждане на сторените по делото разноски е своевременно направено, и ще следва да се уважи, като се осъди оспорващата да заплати на О. П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева.
Възражението за прекомерност, направено в постъпилото възражение, съда намира за неоснователно. В чл. 32, т. 3 от ГПК, приложим в административния процес по силата на чл.144 от АПК е посочено кои са представителите по пълномощие, като един от възможните представители освен адвоката, се явява юрисконсултът или друг служител с юридическо образование, чийто правен статут е равнопоставен с този на адвоката. Същественото изискване относно процесуалния представител е да се намира в служебни (трудови) правоотношения с представлявания, респективно учреждението, където е ситуиран административният орган, издател на оспорения административен акт, и да е изрично упълномощен да осъществява процесуалното представителство в процеса. Правоотношението между юридическото лице и юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на разноски. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган. Поради това без значение е дали възнаграждението на процесуалния представител се следва по силата на договор за правна помощ и съдействие или по силата на служебно/трудово правоотношение, като и в двата случая заплащането му е със средства на бюджета. Правният разум, залегнал в текстовете на чл. 143 от АПК, изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно – в този смисъл и Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 год., постановено по т.д.№ 5 по описа на Върховния административен съд за 2009 год. Предмет на делото е оспорване на индивидуален административен акт, издаден по реда и при условията на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ в размер на 600 лева за една инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА М. М. Д., с адрес: гр.П., ул.”Д. Х.” № 25 да заплати на О. П. сумата от 600.00 (шестстотин) лева, представляваща сторените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!

М.К.