и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.166 от Дънъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.195б от Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация” Е., със седалище и адрес на управление: Г.П. ул.„Е. Й.” № 2, подадена чрез адв.Г., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 34/12.09.2016 год. на Д. на Б. Д. „З. Р.“ (БДЗБР) Г.Б.. С АУПДВ е установено по основание и размер задължение на „Водоснабдяване и канализация“ Е., като дължима сума за водовземане за периода 01.01.2015 год. – 31.12.2015 год., осъществено въз основа на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 41110051/30.07.2012 год., Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващо водовземно съоръжение № 41510494/03.04.2014 год., Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващо водовземно съоръжение № 41510492/03.04.2014 год., разрешително за водоползване № 1285/06.11.2002 год. и Разрешително за водовземане от подземни води № 0004/20.04.2000 год. издадени от Д. на БДЗБР – Б. в общ размер на 47267.64 лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че АУПДВ е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му. В съдебно заседание и приложени по делото писмени бележки оспорващият, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответникът - Д. на Б. Д. З. Р. – Б., в съдебно заседание и в приложени писмени бележки, чрез процесуалния си представител излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От приложените към административната преписка и допълнително събрани доказателства, се установява следното:
С Разрешително за водоползване № 4/20.04.2000 год., издадено от Д. на БДЗБР – Б. „Водоснабдяване и канализация” Е. е придобил право на водоползване с цел „Питейно-битово водоснабдяване на с. Старчево, общ. П. от воден обект – кватернерен водоносен хоризонт (терасата на р.Струма). Максималното разрешено водно количество е определено 11 л/сек целогодишно, а разрешения лимит на ползваната вода до 170000 куб.м/годишно (стр.66 и 67). Не е спорно между страните, че от водния обект се отнемат водни количества за водоснабдяването на с.Старчево. Разходомерно устройство не е монтирано.
С Разрешително за водоползване № 1285/06.11.2002 год., издадено от Д. на БДЗБР – Б. „Водоснабдяване и канализация” Е. е придобил право на водоползване с цел „Питейно-битово водоснабдяване на Г. П. от воден обект – кватернерен водоносен хоризонт (девет броя тръбни кладенци). Разрешения лимит на ползваната вода до 550000 куб.м/годишно (стр.59-62). Не е спорно между страните, че от водния обект се отнемат водни количества за водоснабдяването на Г.П.. Разходомерно устройство не е монтирано.
С Разрешително за водовземане № 41110051/30.07.2012 год., издадено от Д. на БДЗБР – Б. „Водоснабдяване и канализация” Е. е придобил право на водовземане с цел „Питейно-битово водоснабдяване на Г.П. от повърхностен воден обект – р. Луда Мара. Максималното разрешено водно количество е определено до 40.107 л/сек от водохващане на кота 425.00 м и 200 л/сек от водохващане на кота 419.00 м целогодишно, а разрешения лимит на ползваната вода до 1547928 куб.м/годишно (стр.25-27). Не е спорно между страните, че от водния обект се отнемат водни количества за водоснабдяването на Г.П.. Разходомерно устройство не е монтирано.
С Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващо водовземно съоръжение № 41510494/03.04.2014 год., издадено от Д. на БДЗБР – Б. „Водоснабдяване и канализация” Е. е придобил право на водовземане с цел „Питейно-битово водоснабдяване на с. Самуилово, общ. П. от водно тяло – пукнатинни води в Белишко-Огражденски-Малешевско-Осоговски метаморфити. Максималното разрешено водно количество е определено до 2.25 л/сек целогодишно, а разрешения лимит на ползваната вода до 79640.08 куб.м/годишно (стр.35-38). Не е спорно между страните, че от водния обект се отнемат водни количества за водоснабдяването на с.Самуилово. Разходомерно устройство не е монтирано.
С Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващо водовземно съоръжение № 41510492/03.04.2014 год., издадено от Д. на БДЗБР – Б. „Водоснабдяване и канализация” Е. е придобил право на водовземане с цел „Питейно-битово водоснабдяване на с. Яворница, общ. П. от водно тяло – пукнатинни води в Белишко-Огражденски-Малешевско-Осоговски метаморфити. Максималното разрешено водно количество е определено до 2 л/сек целогодишно, а разрешения лимит на ползваната вода до 63072 куб.м/годишно (стр.47-50). Не е спорно между страните, че от водния обект се отнемат водни количества за водоснабдяването на с. Яворница. Разходомерно устройство не е монтирано.
На 22.02.2016 год. дружеството-оспорващ е подало декларации за дължимите суми за периода 01.01.2015 год. – 31.12.2015 год. по горните разрешителни, приложени съответно на стр.65, 58, 23, 34 и 46, като е изчислен размера на таксата за всяко едно от разрешителните по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифата) - отм., бр. 2 от 06.01.2017 год., в сила от 01.01.2017 год., действаща към датата на издаване на оспореният административен акт на база разрешеното водно количество, както следва: 3400 лева по Разрешително за водоползване № 4/20.04.2000 год. лева; 11000 лева по Разрешително за водоползване № 1285/06.11.2002 год.; 30958.56 лева по Разрешително за водовземане № 41110051/30.07.2012 год.; 1592.80 лева по Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващо водовземно съоръжение № 41510494/03.04.2014 год. и 1261.14 лева по Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващо водовземно съоръжение № 41510492/03.04.2014 год.
С писмо изх.№ КД-03-459/24.02.2016 год. на БДЗБР, Управителя на „Водоснабдяване и канализация“ Е. е уведомен, че подадените данни за определяне на таксата за водовземане са коректни и заплащането на таксите ще следва да се извърши в срок до 31.03.2016 год. Частично е заплатена дължимата такса по Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващо водовземно съоръжение № 41510492/03.04.2014 год., като е внесена сумата от 945.16 лева от дължимите 1261.14 лева.
С Уведомление изх.№ КД-03-459/15.07.2016 год. (получено от дружеството-оспорващ с известие за доставяне на 19.07.2016 год.), на основание чл. 26, ал. 1 от АПК Директорът на БДЗБР - Б. е уведомил „Водоснабдяване и канализация“ Е., че е започнало производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане относно дължима такса за разрешеното право на водовземане по подробно изброените разрешителни – виж стр.18. Посочено е, че в 7-дневен срок от получаване на уведомлението следва да се представят документи, удостоверяващи плащания, които да са основание за намаляване на посочените в поканата за доброволно изпълнение суми. Към уведомлението е приложена покана за доброволно изпълнение (стр.20) на основание чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ, с която дружеството е поканено да заплати доброволно задължение общо в размер на 53267.64 лева съгласно приложените справки за дължима сума за 2015 год., общо 21 броя, посочени в уведомлението. Поради неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимата за водовземане сума е издаден оспорвания АУПДВ № 34/12.09.2016 год. на Д. на БДЗБР, с който е установено по основание и размер задължение на „Водоснабдяване и канализация“ Е., общо в размер на 47267.64 лева – без начислени лихви, като дължима сума за периода 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. е за водоползване по подробно изброените в акта разрешителни, определена на база разрешения годишен воден обем, като по отношение Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващо водовземно съоръжение № 41510492/03.04.2014 год. е приспадната заплатената сума от 945.16 лева.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган в писмена форма, поради което е валиден. Предмет на производството е размера на неплатено държавно вземане с публичен характер, касаещо такса за водовземане от повърхностен воден обект по чл. 194, ал. 1, т. 1, б “а” от ЗВ, установено по размер с оспорвания АУПДВ, издаден от компетентния орган - Д. на БДЗБР - Б.. Съгласно чл.195б, ал.1 от ЗВ , вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс (ДОПК).
Съгласно чл.195б, ал.2 от Закона за водите актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: извлечения от сметките, по които постъпват таксите, платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите, покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
В настоящият случай АУПДВ е издаден след надлежно изпратена покана за доброволно изпълнение, като съдът намира че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната му. Неоснователни в тази връзка са наведените доводи за опорочена процедура. По делото се установява, че с писмо изх. № КД-03-459/15.07.2016 год. оспорващия е уведомен за започване на производство по установяване на публично държавно вземане, като писмото е придружено с покана за доброволно изпълнение, както и справка за дължимата сума – такса за водовземане.
По делото не е спорно, че „Водоснабдяване и канализация“ Е. е титуляр на разрешителните за водовземане, с цел питейно-битово водоснабдяване. Таксата е определена по реда на чл.8, ал.1 от Тарифата (отм.). Размерът й е изчислен коректно, като са приспаднати и направените плащания.
На основание чл. 26 от АПК е изпратено уведомление с изх.№ КД-03-4459/15.07.2016 год. до „Водоснабдяване и канализация“ Е. за започване на производството по издаване на акта за дължимата сума за периода 2015 год., както беше казано и по-горе. Към уведомлението е изпратена покана за доброволно изпълнение на основание чл. 195б, ал. 2, т. 3 от ЗВ, в която е посочен конкретния размер на задължението, а именно 53267.64 лева и справка за дължимата такса. В справката изрично е отбелязано, че таксата е изчислена на база разрешените водни количества, тъй като няма монтирано разходомерно устройство. Уведомлението заедно с приложените към него покана и справка са надлежно връчени. Впрочем определените в оспорения АУПДВ суми, представляващи дължимата за 2015 год. такса за водоползване по горните общо пет броя разрешителни, напълно съвпадат с декларираните от дружеството-оспорващ такива по реда на чл.194б от ЗВ, видно от приложените декларации.
Таксата правилно е определена на база разрешените водни количества. В Закона за водите се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от закона, за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. В случая, на основание тази нормативна база и Тарифата (отм.), е определен размерът на дължимата такса за водовземане. При изчисляването на таксата правилно е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Тарифата (отм.), съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Поради това правилно и законосъобразно от страна на Д. на БДЗБР - Б. е възприет именно този механизъм на изчисляване на таксата за водовземане.
Неоснователно е и оплакването, наведено в приложените писмени бележки по отношение размера, определен с АУПДВ. Твърди се, че следва да се вземе предвид реално потребеното от абонатите водно количество, а не отнетия воден обем. Размера на таксата е нормативноопределен в цитираната по-горе тарифа - чл. 8, ал. 1 и се определя по посочената в тази правна норма формула и на база разрешения годишен обем вода, поради липса на разходомерни устройства, както беше разяснено по-горе. Според тази разпаредба: Таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, се определя по следната формула: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - диничният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 - лв./куб.м; W - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб.м; за минерални води е размерът на разрешения годишен воден обем - куб.м.Следователно таксата включва не само реално ползвания обем от абонатите, а цялото количество иззета вода от повърхностните, съответно подземните води, които ползва водоснабдителното дружество. Законодателят не е включил в цената на водоснабдителната услуга, заплащана от абонатите на вода цялото количество, иззето от съответния воден източник, а само реално потребеното. За останалото количество вода, което евентуално не е подадено към абонатите, но иззето от съответния водоизточник дружеството (на база разрешения годишен обем вода, поради липса на монтирани от него измервателни устройства) е задължено по закон да заплати таксата.
Неоснователно е и оплакването за допуснати процесуални нарушения, поради обстоятелството, че е установен общ размер на дължимата такса по пет различни разрешителни. В оспорения АУПДВ подробно са описани всички разрешителни за които се отнася, както и начина по който е определена таксата за всяко едно от тях и съответния й размер.
Изложеното показва, че оспорения АУПДВ е валиден и издаден при правилно приложение на материалния закон и без да са допуснати процесуални нарушения, поради което и подадената против него жалба в тази му част, ще следва да се отхвърли.
При този изход на делото и според правилата на чл.143 от АПК сторените от ответника разноски в размер на 300 лава – юрисконсултско възнаграждение, ще следва да се възложат на оспорващия.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация” Е., със седалище и адрес на управление: Г. П. ул. „Е. Й.” № 2, представлявано от управителя И. А. У. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 34/12.09.2016 год. на Д. на Б. Д. „З. Р.“ Г.Б..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” Е., със седалище и адрес на управление: Г. П. ул. „Е. Й.” № 2, представлявано от управителя И. А. У. да заплати на Б. Д. З. Р. – Б. сумата от 300.00 (триста) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.