Решение № 263

към дело: 20187030700601
Дата на заседание: 01/21/2019 г.
Съдия:Илонка Рашкова
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба от ... – с. Г., общ. Х., чрез пълномощник, против Решение № 01/312/02532/3/01/04/01 на И. Д. на Д. Ф. „. – С. (ДФЗ) за налагане на финансова корекция с Изх. № 01-6500/7640 от 26.04.2016 г., с искане за неговата отмяна.
Жалбата е мотивирана по подробно изложени съображения за неправилност на оспорения акт, издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и в нарушение на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. т. 3 и 4 АПК. Конкретно жалбоподателят оспорва фактическите констатации на административния орган във връзка с изпълнение на бизнес – плана. Счита, че е изпълнил заложената в плана инвестиция, обекта е изграден и функционира, а броят на реализираните нощувки не са елемент от договора, поради което не може да се приеме неизпълнение на същия. Оспорва приложението на Методиката, въз основа на която е изчислен размера на санкцията, доколкото не е част от договора и не е ясно от кого и кога е утвърдена, като счита същата за нищожен административен акт. При изпълнението на бизнес плана не е допусната „нередност“, поради което липсват материалноправните предпоставки за налагане на финансова корекция. С допълнителна молба, постъпила в хода на производството поддържа възражения за нищожност на обжалвания акт, като издаден от некомпетентен орган във вр. с чл. 2д, ал. 2 ЗПЗП. Моли обжалвания акт да бъде отменен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Доводите изложени в жалбата се поддържат в хода на разглеждане на делото от надлежно упълномощен адвокат. Представя писмени бележки.
Ответникът, в писмено становище от пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства. Допусната и назначена е съдебноикономическа експертиза, заключението на която е приобщено към доказателствения материал.
Административен съд – Б., след преценка на доказателствата и доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че между ДФ „. – С. и жалбоподателя с УРН 602294, след подадено от едноличния търговец заявление, регистрирано в системата ИСАК на 13.05.2013 г. (л. 253) е сключен Договор № 01/312/02532 от 14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони )ПРСР) за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР (л. 30 - 36 по а.д. № 1669/2018 та АС - Бургас), ведно с приложенията към договора. Предмет на договора, съгласно т. 1.1 е отпускането на полвателя на безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от него разходи, за осъществяване на проект № 01/312/02532 от 13.05.2013 г. „Къща за настаняване на гости със зона за спорт“, находяща се в с. Гайтаниново, общ. Х.. Размерът на одобрената помощ е 391 160,00 лв., съгласно таблицата за одобрените инвестиционни разходи по Приложение № 1 на договора, като инвестицията следва да бъде извършена в срок до 15.09.2015 г. (чл. 3.1). С Удостоверение № 272/03.09.2015 г. от главния архитект на община Х., на основание чл. 177, ал. 3 ЗУТ обекта е въведен в експлоатация (л. 247), като след издадено на 14.09.2015 г. временно удостоверение № 071 за открита процедура за категоризиране (л. 244), е издадено такова на 16.09.2015 г. (л. 369). Съгласно регистъра ИСАК (л. 377) субсидията е в размер на 391 160,00 лв., от които 312 928,00 лв. финансиране от ЕЗФРСР и 78 232,00 лв. от националния бюджет, при одобрен процент на финансова помощ 62 %. С писмо за оторизация на плащането от 09.12.2015 г. (л. 379) е одобрена за изплащане сумата 187 429,90 лв., от която 80 % от ЕЗФРСР в размер на 149 951,95 лв. и 20 % национално съфинансиране в размер на 37 487,99 лв. Одобрената субсидия по договора е в размер на 196 160,00 лв.
След плащане по проекта, при извършената в периода 06.07.2016 – 12.07.016 г. проверка на място, за което е съставен контролен лист (388 – 420) е установено неизпълнение на задълженията съобразно бизнес – плана, досежно неизпълнение на приходната част и неразкриване на нови работни места. С оглед констатациите и доколкото не е изминала една финансова година от изпълнението на одобрения бизнес – план, проекта е включен в последващи проверки, отново констатирали неизпълнението му (уведомление от 23.12.2016 г. л. 441). Срещу така приетите констатации бенефициентът е подал възражение (жалба, л. 518), в която по същество не отрича, че не е изпълнена приходната финансова част, с твърдения, че това неизпълнение е по независещи от него причини, тъй като включването на обекта към ЧЕЗ е станало през 2017 г., поради което и предвид извършените инвестиции по строителството иска извършване на допълнителна проверка.
С писмо Изх. № 01-6500/7640 от 07.12.2017 г., на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ ... е уведомен, че е открито производство по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ по налагане на финансови корекции, поради изпълнение на бизнес плана за една цяла финансова година (2016 г.) в размер на 3,14 % от заложените приходи, обуславящо налагане на корекция в размер на 21,86 % от предоставената финансова помощ, равняваща се на 83 601,37 лв. (528 – 531). След проверка на приходите за 2017 г., обобщени в Доклад за нередност № 01/312/02532/3/01/17/01 от 902.05.2018 г. (л. 604 – 608) е прието, че размера на финансовата корекция следва да бъде определена на 38 243,99 лв., представляваща 10 % от предоставената финансова помощ, която не е спорно, че е изплатена в размер на 391 160,00. Приемайки спора за изяснен от фактическа страна Изпълнителният Д. на ДФЗ е издал оспорения акт, с който е определил размера на финансовата корекция на 38 243,99 лв., приемайки изцяло като мотиви на акта изложените такива в доклада за нередност.
С молба Вх. № 02-6500/6091 от 28.08.2018 г. (след издаване на оспорения акт) бенефициентът е поискал да бъде одобрена промяна във финансовата част от изпълнявания бизнес план за следващите години (л. 245). Предложението е разгледано от одобряващия орган и с писмо Изх. № 02-6500/6091 от 25.10.2018 г. заявителя е уведомен, че предложените промени в актуализирания бизнес план са съгласувани (л. 246).
От заключението на изслушаната по делото съдебноикономическа експертиза, неоспорена от страните и приобщена към доказателствения материал се установи, че за да отговори на поставените въпроси експертът е съобразил не само представените по делото документи, приети като доказателства, а е извършил проверка в счетоводството на фирмата и предоставените оборотни ведомости за 2016 и 2017 г., баланса към 31.12.2017 г., справка – декларация по чл. 166, ал. 3 във вр. със Закона за туризма, аналитичен регистър сметка 703, 703/1, 702, 702/1 и 702/2. Въз основа на съдържащите се в тях данни е установил (илюстрирани в таблици), че броят на заложените в одобрения бизнес план нощувки и допълнителни туристически услуги посочени в колона „В“ на Таблица № 1.1 предвиждат приход в размер на 257 500,00 лв. (колона „Й“ на Таблица № 1.1). Размерът на реализираните приходи от продажба на услугите за 2016 г. са в размер на 6 741,00 лв., без ДДС, а за 2017 г. – 124 418,95 лв. (Таблица № 2). Въз основа на сравняваните данни и извършени изчисления, съобразно Методиката, експертът е изчислил процента на изпълнение на заложените в одобрения бизнес – план приходи от продажба на продукция/услуги за първата година спрямо реализираните приходи за финансовата 2016 г. и той е 3,14 %, сравнявани съпоставими данни за приходи от продажба на продукция/услуги с ДДС. Процентът на изпълнение на заложените в одобрения бизнес план приходи за втората година спрямо реализираните приходи за финансовата 2017 г. е 57,98 %, като неточно изчисления процент от 48,52 % от административния орган е поради сравняване на несъпоставими данни за приходи от продажба по бизнес плана с ДДС, с реализирани приходи от продажба без ДДС. Процентът на изпълнение на заложените в одобрения бизнес план приходи за първата и втората година спрямо реализираните приходи за финансовите 2016 и 2017 г., изчислен като средноаритметична стойност на реализираните приходи, към средноаритметичната стойност на заложените е 30,56 %, който не съответства на изчисления от органа процент 2.73 %, изчислен при използване на несъпоставими данни – сумирани приходи от продажба за 2016 г. с ДДС с приходи от продажба за 2017 г. без ДДС. Въпреки установената неточност при определяне на процента на изпълнение на бизнес плана, доколкото попада в диапазона от 20 % до 50 %, експертът счита че размера на финансовата корекция 38 243,99 лв., представляваща 10 % от размера на финансовата помощ, съобразно правилото по т. 30 от Методиката за определяне на санкциите след плащане на проекти по ПРСР 2007 – 2013, утвърдена от ИД на ДФЗ е правилно изчислен. При изслушването му в с. з. пояснява, че е запознат с новоодобрения бизнес план, но доколкото,, той е одобрен след издаване на акта, не се отразява на неговите изводи за процента на изпълнение на първоначално одобрения.
По делото няма доказателства за надлежно връчване на акта.
Предвид така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във в. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Доколкото по делото няма данни за връчване на акта, съдът намира, че срока по чл. 149, ал. 1 АПК е спазен. Жалбата като подадена в срок, от надлежна страна - адресат на оспорения административен акт, за когото същият е неблагоприятен и срещу подлежащ на оспорване такъв по чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ, при отсъствие на пречките по чл. 159 АПК е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорения акт, с който е установена по основание и размер финансовата корекция на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 20а, ал. 3 ЗПЗП и чл. 31, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., съгласно която Изпълнителният Д. на РА се произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане, която подлежи на обжалване по реда на АПК. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от управляващия орган, одобрил проекта. Доколкото на И. Д. са предоставени правомощия да одобрява проекта, то той е управляващият орган, компетентен да издаде акт за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Неоснователно е позоваването от оспорващия на чл. 2д, ал. 2 ЗПЗП, съгласно която управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. може, след одобрение от министъра на земеделието, храните и горите, да делегира чрез договор част от функциите си по прилагане на програмата на Д. Ф. „. – Разплащателна агенция. Цитираната разпоредба касае възможност за делегиране на други правомощия, но не и на тези, които изрично са определени в закона - § 4 от ДР на ЗУСЕСИФ, съгласно ал. 3 от който предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Ето защо издадения акт е валиден, а възраженията за нищожност са неоснователни.
Оспореният акт е издаден в писмена форма и със съдържанието по чл. 59 АПК, като съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Фактическото основание за издаването му е неизпълнение на залегналите в сключения договор финансови показатели, на база на които проекта е определен като допустим и субсидията по договора е изплатена. Доколкото е налице изпълнение на тези показатели в размер на 2.73 %, приети от органа, но неправилно изчислени, видно от заключението на експерта, които следва да се приеме, че са в размер на 30,56 %, то е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредбата, съгласно която в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.
Като участник – бенефициент на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове жалбоподателят има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2 (37) Регламент № 1303/2013. Именно в това си качество е поел задължения като страна по договор за безвъзмездна финансова помощ да осъществи проект № 01/312/02532 и да изгради къща за гости в с. Гайтаниново, което безспорно е направил, но и да постигне заложените финансови резултати от продажба на продукция/услуги за обекти, което частично е изпълнил, поради което по отношение на дейността му, свързана с изпълнение на договорните клаузи са приложими разпоредбите на ЗУСЕСИФ. С влизането на закона в сила (Д.В., бр. 101/22.12.2015 г., в сила от 26.12.2015 г.) правоотношенията по установяване на нарушение и налагане на финансова корекция се уреждат на основанията и процедурата, уредени от неговите норми, във връзка с националното законодателство. Ето защо, позовавайки се на норми както на закона, така и на Наредба № 29/2008 г., издадена при законова делегация, административният орган е спазил изискването за форма в частта за приложимото право.
Обжалваното решение е издадено след спазване на разписаната в чл. 73 ЗУСЕСИФ процедура, като жалбоподателя е уведомен с писмо от 07.12.2017 за откритото производство по чл. 73, ал. 2 от закона, с конкретно посочени в него нередности по изпълнение на сключения договор, предупреден е за последиците, които следва да понесе, представляващи налагане на финансова корекция върху изплатената субсидия. Търговецът е упражнил правото си да се защити в хода на проведеното административно производство, като искането му за допълнителна проверка в края на 2017 г. е уважено. Поддържаните възражения са обсъдени от органа в изпълнение на задължението му по чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ и след като ги е приел за неоснователни, в срока по ал. 4 от закона е издал оспорения акт. При така проведеното производство административнопроизводствените правила са спазени, като обстоятелството, че органът не е уважил възражението не водят до неговата порочност.
Не са налице поддържаните в жалбата възражения за противоречие с материалноправните разпоредби.
Условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. са уредени в Наредба № 29/2008 на МЗП, приета на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП и приведена в съответствие със ЗУСЕСИФ на основание § 8 ПЗР от него.
Със сключването на Договор № 01/312/02532 от 14.10.2014 г. едноличният търговец се е задължил да използва активите – предмет на подпомагане по договора „Къща за гости“ по предназначението и за целите, които са им отредени с одобрения проект, за срок от 5 години от сключването на договора, както и да не преустановява подпомаганата дейност поради други причини, освен изменящи се сезонни условия за производство или предоставяне на услуги. Това условие е разписано и в чл. чл. 43, ал. 1 от Наредбата. Безспорно е по делото, че къщата е изградена, въведена в експлоатация и категоризирана, като са реализирани само част от заложените в плана финансови резултати. Нереализираните приходи от заложените по бизнес плана нощувки и услуги над установените от експертното заключение в размер на 30,56 %, представлява неизпълнение на договорните задължения от ползвателя на финансовата помощ по чл. 4.4, б. „б“, което е нередност по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на Наредбата и основание по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за определяне на размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като се вземе предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението, чрез финансова корекция по чл. 73, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ.
В случая административният орган е отчел частичното неизпълнение на финансовите показатели и е наложил финансова корекция в размер на 10 % от изплатената сума, съгласно т. 30 от Приложение № 1 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 (Методиката), утвърдена от И. Д. на ДФ „.. Съгласно Методиката при нарушение на законовото/договорното задължение, когато ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са постигнати нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) и когато реализираните приходи от подпомаганата дейност /приходи от продажби на продукция/услуги, изчислени средно аритметично за всички проверяване пълни финансови години са под 50 % и над 20 % от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и времетраенето на изпълнението е две финансови години се налага санкция в размер на 10 % от предоставената финансова помощ по договора.
Методиката е разработена в съответствие с чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и чл. 35 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Методиката е издадена при възложеното с чл. 11, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от Методологията, приета с ПМС № 134/05.07.2010 г., правомощие на управляващия орган по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. - И. Д. на ДФ „. да утвърди писмени правила за налагането и извършването на финансови корекции, поради което възражението за нищожност е неоснователно. Същата е приложима при определяне на финансовата корекция с процентен показател, съобразно изискванията на чл. 71, ал. 3 и чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ.
Доколкото чл. 1, ал. 2 ЗПЗП (ДВ, бр. 85/2017 г.) определя, че средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския Ф. за регионално развитие, Европейския социален Ф., Кохезионния Ф., Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони и Европейския Ф. за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България, както и че за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране, то правилно процента на финансовата корекция е определен върху цялата безвъзмездно получена сума, изплатена по проекта, включваща плащане по ЕСИФ и националното законодателство.
Представения по делото нов бизнес план, съгласуван от Управляващия орган, касае следващ период, извън преценката на финансовите резултати за периода от 2016 – 2017 г., поради което е неотносим към преценката за материална законосъобразност на оспорения акт и като такъв съдът намира, че не следва да го обсъжда.
По изложените съображения за неоснователност на жалбата, същата следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателя ... следва да бъде осъдена да заплати на ДФ „Земеделие сумата 400,00 лв., от които 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно, вр. с ал. 1 и чл. 143, ал. 4 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ... – с. Г., общ. Х. против Решение № 01/312/02532/3/01/04/01 от 26.04.2016 г., Изх. № 01-6500/7640 на И. Д. на Д. Ф. „. – С. (ДФЗ) за налагане на финансова корекция.
ОСЪЖДА ..., представляван от Е. П. Т. да заплати по сметка на ДФ „. – Б. сумата 400,00 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от акта.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.