и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП).
Образувано е по жалба, подадена от М. Г. Б., с адрес: град Б., депозирана чрез адв. Т., със съдебен адрес: град Б., ул. „М. К.“ № ..., ..., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1263/19.06.2020 год. на Н. на О. О. „. администрация” (ОО“АА“) гр.В. към Изпълнителна агенция „. администрация“, издадена на основание чл. 106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер ... и отнемане на свидетелство за регистрация № ...на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка “Рено Трафик” с рег.№ ..., собственост на оспорващата.
В жалбата се поддържа, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Сочат се доводи за издаване на оспорваната заповед при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Оспорват се изводите за наличието на извършен обществен превоз на пътници. Иска се заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски по делото.
За ответника - Началникът на О. О. „. администрация“ В., представител не се явява. Изразява становище за неоснователност на депозираната жалба в приложено по делото писмено становище. Прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.
Административен съд – Благоевград, след преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
При извършена на 19.06.2020г. от служители в О. „Контрол“ в РД „АА“ град Враца проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, е установено, че лицето М.И.А. извършва обществен превоз на пътници в Република България с лек автомобил „Рено Трафик“, с рег. № ..., собственост на М. Б., за който от направена справка в информационната система на ИА„АА“, гр. София се установило, че не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Заповедта е издадена изцяло въз основа фактическите констатации в съставения срещу М.И.А. АУАН серия А-2019 № 270828/ 19.06.2020 г. от инспектор в РД „. администрация" - О. „Контрол“ - гр. Враца за нарушения на чл.6, ал.1 от ЗАвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Нарушителят е направил възражения по съставения АУАН, мотивирайки се, че не взема пари за осъществения превоз на пътници, с които пътува за Германия.
По делото са приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната заповед.
Въз основа на тези констатации на основание чл. 106а, ал.1, т.1 и чл.106а, ал.2, т.1 и т.4 от ЗАП, Н. на ОО“АА“ гр.В. е наложил принудителна административна мярка – спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер ... и отнемане на свидетелство за регистрация № ...на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка “Рено Трафик” с рег.№ ..., собственост на оспорващата.
От писмените обяснения на пътниците, които се съдържат в административната преписка се установява, че за извършения от М.А. превоз на пътници от България до Германия някои от лицата са се уговорили с водача на автомобила да заплатят определена сума, а други да му дадат пари за гориво.
След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на индивидуалния административен акт, за когото той е неблагоприятен, което обуславя правен интерес от оспорване, респективно процесуална допустимост на жалбата.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1263/ 19.06.2020г на Н. на О. О. „. администрация" гр.В. е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 107, ал.1 от ЗАвтП, според който принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „. администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. В случая Началник на О. О. „. администрация" гр.В. е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото Заповед № РД-01-43/ 23.01.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „. администрация".
Освен това, оспорваният акт е издаден в предвидената в закона форма, а именно в писмена форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 1 от АПК и съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК. В съдържанието на същия са посочени конкретните фактически обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в извършване на превоз на пътници срещу заплащане с предоставения на лицето М.А. автомобил „Рено Трафик“, с рег. № Е 5255 МС, за който няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, респ. не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Същите кореспондират с посоченото материалноправно основание за неговото издаване - чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, регламентиращ прилагането на принудителни административни мерки при осъществяване на обществен превоз на пътници или товари, с моторно превозно средство, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността, респ. удостоверение за обществен превоз на пътници или товари и не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. При това положение оспорената заповед следва да бъде преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на утежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма.
На следващо място, в хода на административното производство не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Оспорваната заповед е издадена въз основа на снети сведения от лицата, пътували с управлявания от лицето М.А. автомобил, собественост на оспорващата и сведението на самия водач. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК, релевантните за предмета на административното производство факти и обстоятелства органът установява чрез всички доказателствени средства, които не са забранени със закон, в т. ч. чрез сведения, дадени пред инспектор при РД „АА“, О. „Контрол“ гр. Враца. Видно от приложените по делото сведения, същите са написани собственоръчно и лицата са удостоверили верността на записаното с подписите си. Нещо повече, приетите за установени от административния орган факти, релевантни за спорното право, се установяват и от съставения Акт за установяване на административно нарушение, който в качеството си на официален свидетелстващ документ удостоверява верността на описаните в него обстоятелства, като в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, оборващи фактите, които са приети за установени от административния орган.
Наред с това, административният акт е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това.
По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване на административни нарушения по този закон. По приложената хипотеза на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП се налага принудителна мярка "спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници". По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, "обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство, срещу заплащане, а според легалната дефиниция, визирана в § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП, "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. В § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП е посочено, че "таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Съгласно чл. 106а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП, налагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от с. з. се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство.
При така очертаната законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е установяването, че с моторно превозно средство, за което няма издаден лиценз или удостоверение за извършване на обществен превоз, респ. не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, е извършен превоз на пътници или товари срещу заплащане.
По същество по делото няма спор, че на посочената в оспорваната заповед дата М.А. е превозвал, със собствения на оспорващата Б. автомобил, пътниците Е. М., А. М., М. М. и Д., а и това се установява от всички събрани по делото доказателства.
Спорът се свежда до това дали М.А. е извършвал превоз срещу заплащане, респективно дали осъществяваният от него превоз представлява обществен превоз на пътници по смисъла на цитираните по-горе дефиниции.
В тази връзка оспорващата твърди, че на 19.06.2020 г. съпругът й пътувал с личния й автомобил от Република България до Германия заедно с негови близки. Сочи, че нито едно от превозваните от него лица му е заплащало превоза, нито е имал уговорка за заплащането му. Тези нейни твърдения се опровергават от събрания по делото доказателствен материал. В тази връзка съдът намира, че извършването на превоз срещу заплащане с посочения автомобил, се установява по безспорен начин от приложения към делото АУАН и останалите писмени доказателства, съставляващи административната преписка по неговото издаване.
На първо място, обстоятелството, че Апостолов е извършил превоз на пътници срещу заплащане, се установява от приложения към делото АУАН, съставен от служител на РД "АА", т. е. компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 92, ал. 1, във вр. с чл. 91, ал. 2 и 3 от ЗАвтП. Актът е официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК се ползва с материална доказателствена сила досежно отразените в него факти и обстоятелства. Установеното в акта напълно кореспондира с писменото сведение, снето от лицето М.М., който сочи, че пътуването с М. А. му излиза изгодно, в сравнение с друг вид превоз, като след приключване на въпросното пътуване ще му заплати около 100-150 евро. Останалите пътници пък заявяват, че имат уговорка с шофьора да заплатят за изразходваното гориво или колкото още се наложи. Договорът за превоз на пътници е двустранен, възмезден и неформален, поради което заплащането на услугата, не води до извод, че не е извършен превоз на пътници по смисъла на ЗАвП. След като има постигнато съгласие по предмета на договора, а уговореното превозно възнаграждение е заплащане, то е налице и основание за прилагане на ПАМ. При наличието на уговорка за превоз срещу заплащане, дори само с един пътник, е налице извършване на "обществен превоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ЗАвП, обуславящо приложимост на разпоредбите на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от същия закон.
Въз основа на изложеното се приема, че водачът на лек автомобил е извършвал обществен превоз на посочените по-горе пътници срещу заплащане (уговорка за плащане), без лекият автомобил да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. С оглед на това са налице материалноправните предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвП за издаване на заповедта за налагане на ПАМ и законосъобразно органът е приложил нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
Забраната за извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници е абсолютна, поради което и наложената принудителна административна мярка е постановена в съответствие с целта на закона.
Принудителната административна мярка се налага независимо от обстоятелството дали собственикът е и водач на автомобила като разпоредбата разграничава и двете категории лица. В случая при налагането на мярката е от значение извършването на административното нарушение от водача със съответния автомобил като знанието, респ. незнанието на собственика на автомобила, за това е ирелеватно за налагане на мярката.
Горното е обусловено от целта на закона - със спирането на автомобила от движение и определянето на място за домуване, различно от мястото, където живее собственикът, обективно ще бъдат реализирани предвидените в закона цели - да се преустанови извършването на административно нарушение от характера на това, което е основание за прилагането на тази мярка. В хипотезата на чл. 106а, ал.1, т.1 от ЗАвП административният орган действа при обвързана компетентност, поради което е длъжен да я приложи независимо от отношението на собственика към деянието.
Характерът на административната принуда е свързан със засягане определени права на гражданите в някаква степен, но за постигане на определени цели. В случая прилагането на ПАМ по чл. 106а от ЗАвтП засяга правната сфера на собственика, но доколкото това е предвидено изрично в разпоредбата, то обжалваната заповед не е незаконосъобразна. Същата е постановена в съответствие с целта на закона - да се преустанови извършването на административни нарушения. В случая съобразно чл. 106а, ал.6 от ЗАвП (в ред. бр. ДВ 105/2018г.), собственикът на моторното превозно средство може в срок до два часа от прилагане на принудителната административна мярка да придвижва моторното превозно средство до определено място за домуване, поради което по никакъв начин не се засягат собственическите права на собственика на вещта. Спрямо водача за причинените вреди собственикът може да реализира претенциите си по общия исков ред.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в чл. 146 от АПК, изискващи неговата отмяна, поради което оспорването, като неоснователно следва да се отхвърли.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Г. Б., с адрес: град Б., депозирана чрез адв. Т., със съдебен адрес: град Б., ул. „М. К.“ №..., ..., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1263/19.06.2020 год. на Н. на О. О. „. администрация” (ОО“АА“) гр.В. към Изпълнителна агенция „. администрация“.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.


СЪДИЯ : /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
КТ