и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на ... О.със седалище и адрес на управление гр.Г. Д.,ул.“...“ № ...,представлявано от Д. С. А.,против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 19072134/07.08.2019 г,издадено от Главен инспектор при Д. ... по Т.-гр.Б.,с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Д. Б. К. от с.Г.,обл.Б. и ... ООД – гр. Г. Д.,за изпълнение на длъжността „общ работник“ в обект Хотелски комплекс „...“-Къщи за гости „.“,находящ се в с.Г.,обл.Б.,считано от 12.07.2019 г и е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),вр.чл.405а,ал.7 от Кодекса на труда (КТ).

В жалбата се навеждат доводи за издаване на оспорения акт при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.Оспорва се наличието и на материалноправните предпоставки на чл.405а,ал.1 от КТ,тъй като между Д. К. и ... ООД – гр. Г. Д.,е имало сключен граждански договор,а декларацията от първия е съставена под диктовката на проверяващите служители.Предвид това,се иска отмяната на постановлението,като незаконосъобразно.

В съдебно заседание оспорващото дружество,чрез процесуалния си представител – адв.И.,поддържа жалбата по изложените в същата доводи.Не се претендират съдебни разноски.

Ответната страна – Д. ... по Т. – Б., чрез процесуалният си представител – юрисконсулт П., оспорва жалбата, като твърди, че постановлението е правилно и законосъобразно.

Заинтересованата страна – Д. Б. К. не се явява, не се представлява пред настоящата инстанция и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

... О.със седалище и адрес на управление гр.Г. Д.,ул.“...“ № ..., „Б. Г.“ и „Т.-...“,със седалище и адрес на управление на двамата търговеца- с.Г.,обл.Б.,осъществявали търговска дейност чрез Хотелски комплекс „.-...“,в който се намирала и Къщата за гости „.“,в м.“П.“,край с.Г.,обл.Б..

На 12.07.2019 г,към 13.50 ч, четирима служители на Д. ... по Т.-гр.Б.(Д“ИТ“),сред които и св.К. А.,извършили проверка на работните места в търговския обект на оспорващото дружество.Контролните органи заварили Д. Б. К. да коси тревни площи в хотелския комплекс.В писмена декларация последният посочил,че работи в предприятието на „Б. Г.“,стопанисващ Къщата за гости „...“ всеки ден,без събота и неделя,от 8 ч до 17 ч,с трудово възнаграждение в размер на 20 лв. на ден.При проверката били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство,въз основа на които,на основание чл.404,ал.1,т.1 КТ,били изготвени писмени предписания за тяхното отстраняване до ... ООД и „Б. Г.“,обективирани в Протокол изх.№ ПР1925980/07.08.2019 г.В хода на проверката пред административния орган е бил представен писмен граждански договор от 01.06.2019 г,сключен между „... ООД и Д. К.,по силата на който последният е следвало да извърши поддръжка и частично боядисване на къщи за гости-с.Г. срещу 140 лв. до 09.08.2019 г.

На 07.08.2019 г Главният инспектор при Д. ... по Т.-гр.Б. издал Постановление с изх. № 19072134,с което обявил съществуването на трудово правоотношение между Д. Б. К. и ... И. ООД за изпълнение на длъжността „общ работник“,считано от 12.07.2019 г,като на основание чл.405а,ал.4 КТ е отправил предписание до приетия за работодател да предложи на работника Д. К. сключване на трудов договор.Постановлението е предявено на упълномощен представител на ... ООД на датата на издаване на постановлението – 07.08.2019 г(л.23).Междувременно,видно от приложената в преписката справка от Регистъра на уведомленията за актуалното състояние на действащите трудови договори,се установява,че на 05.08.2019 г между ... ООД и Д. К. бил сключен срочен трудов договор за 3 месеца на длъжността „сезонен работник“ с месечно трудово възнаграждение от 280 лв.Срещу постановлението е депозирана жалба в Административен съд-Б. по пощата на 21.08.2019 г(л.9),въз основа на която е започнало настоящото производство.

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка,съгласно чл.168,във връзка с чл.146 от АПК,съдът прави следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.405а,ал. 1 и ал. 7 от КТ когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Работодателят може да обжалва постановлението по реда на АПК, пред административния съд в 14-дневен срок от връчването му.

Постановлението представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от АПК, с който се констатират вече възникнали, съществуващи права и задължения, подлежи на оспорване по реда на чл. 145 АПК. Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото постановление и чиито права и законни интереси са засегнати от същото.Оспорването съдът намира, че е осъществено в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което като редовна и допустима, следва да бъде разгледана по същество.

Оспореното постановление е издадено в писмена форма и съдържа приложимите съобразно спецификата на административния акт реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото съдържа посочване на правното основание за издаването му и на фактическите такива, чрез описване на обстоятелствата, обосновали изводите за наличието на трудово правоотношение между ... ООД и Д. К..Проверката е извършена на 12.07.2019 г,без констатациите от нея да бъдат материализирани в писмен протокол.

Съгласно нормата на чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда, Инспекцията по труда има право да обяви съществуване на трудово правоотношение, когато установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от същия кодекс.

В административната преписка не се съдържат ясни и категорични доказателства, даващи основание на контролните органи да се направи обоснован извод,че се касае за предоставяне на работната сила в полза конкретно на оспорващото дружество.В случая единственото доказателство в тази насока е попълнената от К. декларация.В нея той сочи, че работи всеки ден,без събота и неделя,от 8 ч до 17 ч,с трудово възнаграждение в размер на 20 лв. на ден,но в предприятието на „Б. Г.“,стопанисващ Къщата за гости „...“.При тези данни от декларацията остава неясно,поради какви съображения административният орган е приел,че Д. К. е престирал труд в условията на чл. 1, ал. 2 от КТ конкретно с оспорващото дружество,в разрез с декларираното.От оскъдните в преписката доказателства се установява,че провереният хотелски комплекс се състои от няколко къщи за гости,една от които е тази с наименование „...“,като търговска дейност в комплекса,освен оспорващото дружество, развивали още ЕТ „Б. Г.“ и „Т.-...“(вж.призовка-л.18,протокол с препоръки-л.21-л.22 и декларация-л.32),поради което изводът, че К. полага труд в условията на трудово правоотношение с посочения в постановлението работодател,се явява необоснован.Индиция за полаган от К. труд е този по поддръжка и частично боядисване на къщи за гости-с.Г. срещу 140 лв. за времето до 09.08.2019 г,но това е било породено от гражданко-правни отношения между ... ООД и Д. К.,видно от граждански договор от 01.06.2019 г,който изобщо не е коментиран от органа.

В тази връзка следва да се посочи, че попълнените от Д. К. декларации нямат никаква правна стойност(л.8 и л.28).В декларацията от 12.07.2019 г(л.28) е посочено, че тя се подава "съгласно чл. 402, ал. 1, т. 3, респективно ал. 2 от КТ, чл.39, ал.1 и чл. 40, ал. 1 от АПК и чл. 110, ал. 4 от ДОПК". Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 1, т. 1 и 3 КТ, "контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с документ за самоличност и да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на Т., а съгласно чл. 402, ал. 2 КТ "работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции".Тези разпоредби не дават ясна преценка относно доказателствената сила на попълнената от страна на К. декларация от 12.07.2019 г,в качеството му на "работник",като се има предвид твърдяното и прието за установено от служителите на Д"ИТ"-Б.. Отговор на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 АПК, макар и непосочен като основание за попълването им,съгласно който административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. Същественото в случая, че сведения с доказателствена сила в административното производство могат да дават само неучастващи в него лица, а работникът Д. К.,какъвто се явява същият,ако се приемат констатациите на контролния орган,е участник в развилото се административно и осъществяващо контролни функции по своя характер производство по чл. 399 и следващите от КТ, завършило с издаденото и обжалвано пред настоящата инстанция постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ. В тази връзка, след като компетентният контролен орган е решил да образува и проведе такова производство, за да издаде административен акт по чл. 404, ал. 1 или по чл. 405а, ал. 1 от КТ, по силата на чл. 15, ал. 1 от АПК,заинтересованият работник или служител получава качеството на страна в това производство, тъй като според легалната дефиниция на тази разпоредба, страни в административния процес са всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или за които този акт би породил права или задължения, каквито очевидно в този случай за К. се пораждат с постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ. По тази причина по силата на чл. 15,ал.1 АПК,същият е страна в развилото се административно производство по чл. 399 и сл. КТ. По същата причина попълнените от него декларации – от 12.07.2019 г(л.28) и от 01.08.2019 г(л.8), не носят белезите на сведение от неучастващо в това производство лице по смисъла на чл. 44, ал. 1 АПК, а това обезсилва и тяхната доказателствена сила, както и на сведенията,взети от това лице. Аргумент в подкрепа на този извод може да бъде извлечен и от разпоредбата на ал. 3 на същия чл. 44 АПК,във връзка с чл. 171, ал. 1, изр. 2-ро АПК, според която при оспорване на административния акт пред съда лицата,дали сведения пред административния орган, могат да бъдат разпитани като свидетели, а в случая К. е конституиран като заинтересована страна в настоящото производство и не е възможно да бъде допуснат и разпитан като свидетел. Освен това с попълнените от него декларации, работникът, както и по горе бе упоменато заявява/декларира изгодни за себе си обстоятелства. С оглед на тези аргументи,Д. ... по Т.,изготвила постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ, е била длъжна да събере и други доказателства, в т.ч. сведения по чл. 44,ал.1 от АПК от други работници или служители,относно съществуването на обявеното за такова трудово правоотношение. В хода на производството,с изключение на попълнените от К. две декларации,както вече бе упоменато по-горе,не са събрани данни,относно съществуването на трудовото правоотношение от никакви други лица.В съдебната фаза на производството бе разпитан един от инспекторите,участвал в проверката-св.А.,който заявява,че не знае кой е стопанисвал проверявания от тях обект,давайки общата формулировка,че „лицето работеше в комплекса“.

От Регистъра на уведомленията за актуалното състояние на действащите трудови договори,се установява,че на 05.08.2019 г между ... ООД и Д. К. е бил сключен срочен трудов договор за 3 месеца на длъжността „сезонен работник“ с месечно трудово възнаграждение от 280 лв.,но този факт е ирелевантен,с оглед на предмета на спора – К. престирал ли е труд на 12.07.2019 г в полза на оспорващото дружество в разрез с изискванията на чл.1,ал.2 КТ.

От горепосоченото се налага изводът, че допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е довело и до неправилно приложение на материалния закон, доколкото издаденото на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение се явява необосновано, поради липса на доказателства за относимите правнорелевантни факти. В административната преписка и изобщо по делото не се съдържат ясни и категорични доказателства, даващи основание да се направи обоснован извод, че се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време конкретно с ... ООД.

В същото време установяването на елементите на трудовото правоотношение следва да се извършва при стриктно спазване на административнопроизводствените правила визирани в чл. 34, ал.1-3 и чл. 35 от АПК и по-конкретно индивидуалният административен акт да бъде издаден едва след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни, ако такива са дадени, респективно направени в хода на административното производство по издаването на акта. В настоящия случай, съдът счита, че административният орган не е изпълнил тези си задължения.Проверката е била извършена на 12.07.2019 г. на място и на 07.08.2019 г. в Д"ИТ" – по документи, а обжалваното постановление е било издадено още в деня на проверката по документи – на 07.08.2019 г. От това може да се направи обоснован извод, че оспореното постановление е издадено, без да е била дадена възможност на жалбоподателя да се запознае с установените и при двете проверки констатации и да вземе отношение по тях,в т.ч. и да представи доказателства. Жалбоподателят,чрез своя упълномощен представител – Д. Т.,се е запознал единствено с констатацията от проверката на 07.08.2019 г(вж.протокол-л.21-л.22) и издадения в същия ден административен акт едва при връчването му – на 07.08.2019 г., без обезпечено право на възражения по констатацията от проверката на 12.07.2019 г.Процедирал по този начин,административният орган е допуснал издаването на административния акт в разрез с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от АПК – правила, според които административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки, а съгласно ал. 3 от същата разпоредба – осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни, като страните могат да правят писмени искания и възражения.В случая е допуснато особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила,което има за свой резултат нарушаване на правото на оспорващия на участие и защита в производството.Това е самостоятелно,абсолютно и достатъчно основание оспореният административен акт да бъде отменен.

Ето защо съдът приема, че атакуваното постановление е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, и като такова подлежи на отмяна.

Предвид изхода на делото и липсата на направено искане за присъждане на разноски от оспорващия,такива не се следват.

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 19072134/07.08.2019 г,издадено от Главен инспектор при Д. ... по Т.-гр.Б.,с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Д. Б. К. от с.Г.,обл.Б. и ... ООД – гр. Г. Д.,за изпълнение на длъжността „общ работник“ в обект Хотелски комплекс „...“-Къщи за гости „...“,находящ се в с.Г.,обл.Б..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!
ВА