Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по изпратена по подведомственост от РДНСК – Б. жалба на Д. Б. А. от Б. срещу Разрешение за строеж № 8/29.01.2019 г. на Г. А. на О. Б. (вж. определение по адм.д. № 1114/2021 г. на Административен съд – Б. от 13.01.2022 г.).
Заповедта е оспорена по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК – нарушение на процедурата по уведомяване на заинтересованите лица и противоречие с разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Искането за отмяна на заповедта е поддържано и в съдебно заседание чрез пълномощник. Доводите са доразвити в писмено становище.
Ответникът чрез пълномощник е оспорил жалбата по съображения в писмено становище.
Заинтересованата страна не е изразил становище по жалбата.
В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства, изслушана е комплексна съдебно-техническа експертиза, чието заключение е приобщено към доказателствения материал по делото.
След анализ и оценка на доказателствата съдът прие следното за установено:
Разрешение за строеж № 8/29.01.2019 г. е издадено от Г. А. на О. Б. за „Преустройство и промяна предназначението на самостоятелен обект с идентификатор ....617.11.1.2 в жилищна сграда ....617.11.1, разположена в имот с идентификатор ....617.11 по кадастралната карта на Б., УПИ ХІV-617.11 в кв. 216 по плана на ІІ-ри микрорайон, Б., от „магазин“ в „кафе-сладкарница“. Разрешението за преустройство с промяна на предназначението е издадено по заявление на заинтересованата страна А. М. вх. № АСК-0108В-85/21.09.2018 г. (л. 31), като собственик на обект с идентификатор ....617.11.1.2 (нотариален акт № 85/2018 г. на л. 32). Издадено е въз основа на виза № АП-0104-277/23.08.2018 г. на Г. А. (л. 36), становище на „ЧЕЗ Разпределение България“ от 20.09.2018 г. (л. 40) и на „ВиК“ ЕООД – Б. от 10.09.2018 г. (л. 39), Решение № 5 по Протокол № 40/16.10.2018 г. на ОЕСУТ за съгласуване на проекта (л. 30), одобрен инвестиционен проект от Г. А. на 07.11.2018 г. (л. 43 и сл.).
Разрешението за строеж е съобщено на РДНСК – Б. на 06.02.2019 г. и на заявителя – заинтересованата страна, на 07.02.2019 г. (известие на л. 28).
На 16.03.2020 г. жалбоподателят е подал до кмета на О. Б. възражение вх. № В-00-18 (л. 89) срещу „Разрешение за строеж № 8/29.01.2019 г.“ (л. 89). На 26.05.2020 г. жалбоподателят е сигнализирал кмета на О. Б. (сигнал вх. № Ж-00-150/26.05.2020 г. на л. 85) и РДНСК – Б. (вх. № Ж-00-149 на л. 87), че е подал възражение вх. № В-00-18 до общинските власти относно „преустройство от магазин в кафе-сладкарница на търговски обект „Божествена“, разположен под апартаментите му на ул. „. Г. № 2. по който не е получил отговор. Сигналът, заедно със сигнал на Д. М. вх. № БЛ-667-02-074/25.06.2020 г. (л. 145), са изпратени от РДНСК – Б. на кмета на О. Б. за проверка – писмо изх. № БЛ-667-00-692/30.06.2020 г. (л. 143).
На 01.12.2021 г. до РДНСК – Б. е подадена жалбата (вх. № БЛ-667-04-747), с приложени Разрешение за строеж № 220/13.09.2018 г. и № 8/29.01.2019 г., която е изпратена на съда и по която е образувано производството по настоящото дело (л. 119).
В хода на производството е установено чрез приобщеното експертно заключение по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза, че обект с идентификатор 617.11.1.2 се намира в сграда с идентификатор 617.11.1, с предназначение на сградата „Жилищна сграда с търговски обекти“. Съгласно първоначално одобрените проекти по част „Архитектура“, обект с идентификатор 617.11.1.2 представлява магазин № 2, състоящ се от търговска площ, преддверие и санитарно помещение (тоалетна), като по издаденото Разрешение № 8/29.01.2019 г. за преустройство с промяна на предназначението в „кафе-сладкарница“, не е променено първоначалното архитектурно разпределение. Вещото лице инж. М. е констатирала при огледа на място, че изпълненото съответства на разрешеното преустройство по одобрените проекти за преустройство. Вещото лице инж. М. е посочила, че преустройството не засяга конструкцията на сградата – не са предвидени нови вътрешнопреградни елементи, както премахването на такива и направата на допълнителни отвори. Също – не засяга общи части на сградата, общи електрически и ВиК инсталации. Предвидено е изменение на вътрешната водопроводна и канализационна инсталации, като от съществуващата ВиК в тоалетната са изведени изводи за захранване на мивка в търговската площ на обекта. Не е предвидено изграждане на нови вътрешнопреградни стени, които да увеличават собственото тегло на конструкцията, не е предвидено премахване на съществуващи носещи стени и неносещи елементи, които да доведат до изменение на етажната или общата коравина на сградата. В заключение инж. М. е посочила, че преустройството не увеличава натоварванията, не намалява носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата.
При изслушването си вещото лице М. е пояснила, че преустройството касае само обекта, не третира площадка пред него за разполагане на маси за клиенти.
Вещото лице Т. е посочил в отговор на възложената му задача, че разрешеното преустройство на „магазин“ в „кафе-сладкарница“ по проекти „Архитектура“ и конструктивно становище не предвижда монтиране на машини и съоръжения за замърсяване на околната среда и повишаване на шумовата характеристика към съседни помещения. При огледа на място е установил разположени съоръжения – хладилни витрини, кафемашина, микровълнова печка, които не замърсяват околната среда. Замерените от него показатели на шум вътре в заведението и на площадка пред заведението са в стойностите по Приложение № 2 към чл. 5 от Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (в редакцията ДВ, бр. 58 от 2006 г., загл. изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г.) (Наредба № 6 от 26.06.2006 г.).
При разпита си свидетел Г. е разказал, че от 2019 г. е домоуправител на жилищна кооперация с адрес: Б., ул. „. Г. № 27. По спомен през март 2019 г. (няма спомен за дата) за едно от помещенията на партера му бил връчен документ, че се променя предназначението – обект „Божествена“. Писмото от общината залепил на информационното табло на жилищната сграда, но не си спомня да е провеждано общо събрание на етажната собственост в тази връзка. Не може да каже обаче за колко време уведомлението е престояло на таблото на входа на сградата, понякога съобщенията били премахвани в деня на залепването им. Самият св. Г. не е давал съгласие за преустройството на обект „Божествена“ от името на етажната собственост. Самият жалбоподател е задавал въпроси за това преустройство и св. Г. го информирал, че е получил уведомление от общината.
При тези данни за фактите от значение за спорното право и разпоредбите на чл. 159 и чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК, съдът прие следното:
Жалбата на А. срещу Разрешение за строеж № 8/29.01.2019 г. на Г. А. на О. Б. е допустима.
Жалбоподателят е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....617.11 (нотариални актове № 129/2015 г. и № 23/2016 г. на л. 8 и 10), последната в режим на етажна собственост – чл. 37 от Закона за собствеността (ЗС), като разрешеното преустройство на нежилищен обект с промяна на предназначението при условията на чл. 38, ал. 5 ЗУТ го определя като заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 4 ЗУТ (предишна т. 3 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.). Спазването на тези изисквания (чл. 38, ал. 5, изр. 1 и чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ) при издаване на разрешението за строеж е въпрос по същество (материалната законосъобразност), а не по допустимостта на жалбата (вж. в този смисъл Определение № 13656/04.11.2020 г. по адм.д. № 5961/2020 г., ІІ о. на Върховен административен съд). Кръгът лица с процесуална легитимация е очертан в разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ и формално жалбоподателят е сред заинтересованите по т. 4 (предишна т. 3), като собственик на самостоятелни обекти в етажната собственост.
Препратената от РДНСК – Б. жалба на Д. А. е постъпила в РДНСК – Б. на 01.12.2021 г. (вх. № БЛ-667-04-747), но няма данни за надлежно съобщаване на оспореното Разрешение за строеж № 8/29.01.2019 г., за да се счита за просрочена.
В образуваната пред РДНСК – Б. преписка (№ БЛ-667/2020 г.), образувана на 02.06.2020 г. (писмо изх. № БЛ-667-00-600/27.06.2022 г. на началника на РДНСК – Б. на л. 117) по сигнал на жалбоподателя до РЗИ – Б., изпратен на РДНСК – Б. под вх. № БЛ-667-01-751/02.06.2020 г., за проверка на разположени на открито маси за консумация на алкохол в непосредствена близост до жилищната сграда, в която се намира преустроеният обект, не се съдържат доказателства за съобщаване на разрешението за строеж на жалбоподателя. Издаденото разрешение за строеж е следвало да бъде съобщено на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, включително на жалбоподателя (чл. 149, ал. 2, т. 4 ЗУТ) по реда на АПК съгласно чл. 149, ал. 1 ЗУТ, който изисква връчване на писмено уведомление – чл. 18а, ал. 8 вр. чл. 61, ал. 1 АПК. Доказателства по чл. 18а, ал. 8 АПК не са представени от ответника, като водената кореспонденция с него по повод подадените сигнали и възражение срещу разрешението за строеж не е в изпълнение на задължението по чл. 61, ал. 1 АПК. Узнаването за издаденото разрешение за строеж (с оглед цитирането му в подаденото до кмета на О. Б. възражение) не поставя началото на срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, доколкото надлежното съобщаване изисква връчване на акта или на съобщение за издаването и съдържанието му – чл. 61, ал. 1 АПК вр. чл. 149, ал. 1 ЗУТ (вж. в този смисъл Решение № 8399 от 12.07.2021 г. по адм. д. № 11194/2020 г., ІІ о. на Върховен административен съд). Не е от значение и уведомяването на домоуправителя, чиито правомощия по чл. 23, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост не обхващат получаване на адресирани до етажните собственици съобщения за издадени административни актове. Затова, при липсата на доказателства за връчване на разрешението за строеж на жалбоподателя по предвидения процесуален ред, жалбата от 01.12.2021 г. е подадена в рамките на срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ.
Разрешението за строеж е индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 ЗУТ и съдебното оспорване е способът за защита на заинтересованите лица – чл. 215, ал. 1 ЗУТ.
В тази връзка, отсъстват процесуални пречки по чл. 159 АПК за разглеждане на правния спор между страните по същество – чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК.
Главният А. на О. Б. е компетентният за издаване на разрешението за строеж – чл. 148, ал. 2 ЗУТ. Сезиран е от собственика на обект ....617.11.1.2 и възложител съгласно чл. 161, ал. 1 ЗУТ, на който именно е издадено разрешението за строеж, съобразно чл. 148, ал. 4 ЗУТ, въз основа на виза по чл. 140 ЗУТ и одобрен инвестиционен проект. В самото разрешение за строеж са вписани фактическите и правни основания за издаването му и условията за изпълнение на строежа по чл. 148, ал. 9, т. 1 и 2 ЗУТ, така че отсъстват основания по чл. 146, т. 2 и 3 АПК за отмяната му.
Само по себе си неуведомяването на жалбоподателя за издаденото разрешение за строеж не е нарушение от тези по чл. 146, т. 3 АПК за отмяната му – последиците от неуведомяване са свързани с течението на срока за обжалване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, поради което разглежданата жалба в случая е подадена в рамките му. Проектът е придружен от конструктивно становище на инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност (л. 53), поради което и оплакването за неспазване на изискването по чл. 38, ал. 7 ЗУТ при проектирането е също неоснователно.
По същество – оплакването за отсъствие на съгласие от етажните собственици е неоснователно, доколкото не е необходимо.
Разрешението за строеж е издадено за преустройство с промяна на предназначението на нежилищен обект (магазин) в нежилищен обект (кафе-сладкарница), което не изисква съгласие на собствениците в етажната собственост – чл. 38, ал. 5, изр. 1 ЗУТ, доколкото са спазени изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ и преустройството не е свързано с наднормено шумово и друго замърсяване.
Експертното заключение, което е приобщено и за чиито изводи отсъстват основания в доказателствата по делото за необоснованост, за да бъде изключено от доказателствения материал, е недвусмислено относно изпълнението на условията по чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ – преустройството не е свързано със засягане на общи части (т. 2), като не отнема части от общи помещения, не променя общи части на сградата (т. 3) и изпълнението му не налага свързване на вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос (т. 4).
Вещото лице инж. М. е пояснила, че преустройството не засяга конструкцията на сградата, не засяга общи части на сградата, общи електрически и ВиК инсталации. В същото време преустройството не е свързано с наднормено шумово и друго замърсяване. Вещото лице Т. е посочил, че разрешеното преустройство не предвижда монтиране на машини и съоръжения за замърсяване на околната среда и повишаване на шумовата характеристика към съседни помещения. При замерванията на място на шумовите показатели не е отчел стойности надхвърлящи допустимите по Приложение № 2 към чл. 5 от Наредба № 6 от 26.06.2006 г. (ДВ , бр. 58 от 2006 г., загл. изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г.). В тази връзка са изпълнени и двете предпоставки по чл. 38, ал. 5 ЗУТ – изпълнение на изискванията по чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ и отсъствие на допълнително шумово и друго замърсяване над допустимите норми по Наредба № 6 от 26.06.2006 г., които изключват приложението на чл. 185, ал. 2 ЗУТ и съгласието на собствениците в етажната собственост не е предпоставка за издаване на разрешението за строеж. Не са осъществени и предпоставки за прилагане на чл. 185, ал. 3 ЗУТ – преустройството не е свързано с присъединяване на обща част в сграда – етажна собственост.
По изложените съображения за отсъствие на основания по чл. 146 АПК жалбата следва да бъде отхвърлена, като съгласно чл. 143, ал. 3 АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноските в производството – 762 лв. възнаграждение на вещите лица и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 219, ал. 1 ЗУТ, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Б. А., с адрес Б., ул. „. Г. № 2. . 1, А. 7 и 8, срещу Разрешение за строеж № 8/29.01.2019 г. на Г. А. на О. Б..
ОСЪЖДА Д. Б. А., с адрес Б., ул. „. Г. № 2. . 1, А. 7 и 8, да заплати на О. Б. сумата от 862 (осемстотин шестдесет и два) лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
М.К.