и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „. ЕООД - Г. С., представлявано от Т. И. Г. против Решение № 1403/30.06.2016 г. на РС – С., постановено по НАХД № 303/2016 г. по описа на съда, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № ПО–02–35/01.04.2016 г. на Директора на Б. Д. „. Р. (БД „ЗБР”).
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липса на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Твърди се, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в процесното НП липсва датата на извършване на нарушението, което от една страна е в разрез с императивните изисквания съответно на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а от друга – препятства преценката за спазване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба – Б. Д. „. Р., в депозирано по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на О. П. – Б. дава становище за неоснователност на жалбата, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила.
Нови доказателства по см. на чл. 219 от АПК не са представени.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С атакуваното решение, предмет на касационната проверка, Районен съд – С. е потвърдил Наказателно постановление № ПО–02–35/ 01.04.2016 г. на Директора на БД „ЗБР”, с което на „. Е. за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 5, б. „а”, във връзка с чл. 119, ал. 4, т. 2 и ал. 5 от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл. 200, ал. 1, т. 26 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че визираното в НП нарушение е безспорно доказано от обективна страна, правилно квалифицирани от наказващия орган, като съответна по вид и размер е наложеното санкция. Съдът е приел още, че както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документите и сроковете за съставянето им, при отсъствие на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Мотивирал е липса на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН и определяне на нарушението като маловажен случай по смисъла на цитираната разпоредба.
Решението е правилно.
Фактическите положения по случая са правилно установени от първоинстанционния съд, въз основа на всестранен и пълен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което настоящата инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря. Правните изводи на съда кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.
Имуществената отговорност на “..” ЕООД е ангажирана за това, че в качеството му на титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41510317/ 18.11.2010 г. за водовземане чрез ВС „Извора”, находящо се в землището на с. Петрово, общ. С., не е предприело действие по представяне на допълнителни документи във връзка с процедура по определяне на санитарно–охранителна зона за описаното по–горе съоръжение за питейно–битови цели. За задължението си по чл. 48, ал. 1, т. 5, б. ”а” от ЗВ, дружеството е уведомено с писмо изх. № С–1333/17.04.2015 г. на Директора на БД „ЗБР”. На 29.01.2016 г. в БД „ЗБР” е извършена документална проверка във връзка с изпълнение на задължението, при която е установено, че в посочения срок дружеството – жалбоподател не е предприело необходимите действия. Неизпълнявайки това задължение, „. ЕООД е осъществило обективния състав на визираното в НП нарушение, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената му отговорност на основание чл. 200, ал. 1, т. 26 от ЗВ, съгласно който с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лева, освен ако не подлежи на по – тежко наказание се наказва физическото или юридическото лице, което експлоатира водовземни съоръжения за питейно – битово водоснабдяване или за минерални води без изградена санитарно – охранителна зона.
Следва да се отбележи, че по същество касаторът не оспорва, че експлоатира водомземното съоръжение, без за него да е изградена санитарно – охранителна зона, като не е предприело необходимите действие по изпълнение задължението си по чл. 48, ал. 1, т. 5, б. „а“ ЗВ. Спорът е досежно процесуалната законосъобразност на АУАН и издаденото впоследствие НП, каквито доводи са изложени и в касационната жалба. В тази връзка настоящият състав намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че в АУАН и НП липсва дата на извършване на нарушението. В конкретния случай безспорно е установено, че нарушението е осъществено посредством неправомерно поведение – бездействие, доколкото санкционираното юридическо лице е било длъжно да осъществи определено активно поведение, като представи необходимите документи във връзка с процедура по определяне на санитарно–охранителна зона. По делото няма данни това противоправно поведение (бездействие) да е било преустановен към момента на проверката – 29.01.2016 г., от което следва, че именно тази е датата, на която са станали известни както нарушението, така и нарушителя. Касае се за т. нар. „продължено“ нарушение, извършено чрез бездействие, при което състоянието на нарушение продължава до момента, в който се извърши предписаното от правната норма действие. Ето защо доводите за пропуски в съдържанието на АУАН и в НП са неоснователни. При така установената дата на нарушението срока по чл. 34 ЗАНН е спазен.
По изложените съображения съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, предвид отсъствието на касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което същият като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1403/30.06.2016 г. на РС – С., постановено по НАХД № 303/2016 г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ваня Вълкадинова

/п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
М.К.