Производство е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на В. И. Д. от Г.Б. срещу Решение № 5/10.01.2009 год. на
Директора на Териториално поделение на НОИ Б. с което е потвърдено разпореждане
№ 10/27.05.2008г. В жалбата и в съдебното заседание се поддържа, че атакуваното
решение и съответно потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и
необосновани. Твърди се, че административния орган неправилно е приел,че
трудовият стаж в ЕФ “Македония-И” и ЕФ”Виктория-И” следва да се зачете като
трудов с минимална работна заплата, предвид представената трудова книжка от
която е видно,че оспорващата е била назначена на значително по-високо трудово
възнаграждение. Поради това и неправилно при определяне размера на пенсията са
везти предвид съответната минимална работна заплата за времето от 01.12.1994г.
до 30.05.1998г. и от 01.12.1999г. до 31.12.1999г. Твърди се още, че при
издаване на атакувания акт е нарушена разпоредбата на чл.70 от КСО, като
неправилно са определени коефициентите за изчисляване на пенсията, както и че
неправилно не е зачетен дохода за периода 01.06.1998г. до 13.11.1998г. в “София-
живот” , въпреки че са представени съответните удостоверения. Иска се отмяна на
решението на Директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане №10/27.
05.2008г.
Административният орган Директорът на ТП на НОИ Б. в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, излага аргументи за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващата, намира
жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.От приложените към
административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото
писмени доказателства, безспорно се установява следното: Оспорващата е подала
заявление с вх. №4315/27.11.2007 год. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, съгласно § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, като е
приложила документи, удостоверяващи осигурителния стаж и доход.
В хода на производството н-к сектор администрация и н-к отдел, администрация
„Пенсии” при РУСО Б. са изискали потвърждения от осигурителите, издали
документите за пенсиониране, поради различия между данните, отразени в
удостоверенията за доход и данните за осигурителен доход в персоналния
регистър на осигурените лица.
С писмо от 06.03.2008г./л.48/ заявителката е уведомена за възможността за
откупуване на недостигащия й стаж от 01г. 08м.и 5 дни, като заплати сумата от
1064.80лева, съгласно §9, ал.3 от ПЗР на КСО. Уведомителното писмо е получено
лично от жалбоподателката на 12.03.2008г. В преписката е приложено единствено
пълномощно от 20.03.2008г., заверено в посолство на РБ в Париж, с което В. Д.
упълномощава И. Д. да я представлява пред РУСО Б. като подава или
подписва документи, както погасителните вноски по §9 от КСО и да получава
пенсията й.
От приложените към заявлението документи се установява, че жалбоподателката е
работила през периодите от 01.07.1994г. до 31.05.1998г.в ЕФ”Македония-И” и от
01.02.1999г. до 31.12.1999г. в ЕФ”Виктория-И”, като стажа е оформен в трудова
книжка изд. на 25.07.1979г. Контролните органи извършили проверка в
осигурителите ЕФ”Македония-И” и ЕФ”Виктория-И” и с контролни протоколи от
16.12.2008г. е установено липса на документи за осигурителен стаж и доход за
процесните периоди.
С Разпореждане №10 от 27.05.2008г. на ръководител „ПО” при РУСО Б. е отпусната
лична пенсия за ОСВ на Д. на основание чл.68 от КСО, считано от 01.11.2007г.
при навършена възраст 60г. и 5м. Същото е получено лично от жалбоподателката на
11.06.2008г. и обжалвано в срок с „възражение” от 11.08.2008г. С него се
изразява несъгласие със зачитането за трудов стаж времето от 01.07.1994г. до
31.05.1998г. в ЕФ”Македония-И” и от 01.02.1999г. до 31.12.1999г. в ЕФ”Виктория-
И” , за което е осигурявана, но липсват данни в персоналния регистър. Твърди
се, че не е зачетена волята й за заплащане на недостигащия стаж от 1г. и
8месеца, като е изчислена пенсията при зачетен стаж за гореописаните периоди,
довело до намаляване на индивидуалния коефициент на отпуснатата пенсия. Твърди
се, че за времето от 01.06.1998г. до 13.11.1998г. в „София живот” е поискала
да се зачетат данните от персоналния регистър, тъй като дружеството отдавна не
съществува. Иска се коригиране на допуснатата грешка и преизчисляване на
полагащата се пенсия. С писмо от 12.08.2008г. са изискани всички представени
документи за осигурителен стаж със заявлението от 27.11.2007г., представени с
молба от 22.08.2008г.
По „възражението” от 11.08.2008г. Директорът ТП на НОИ Б. се е произнесъл с
решение №5/10.01.2009г., с което е потвърдил обжалваното разпореждане. Мотивите
за това са следните: За периодите 01.07.1994г. до 31.05.1998г. и 01.02.1999г.
до 31.12.1999г. жалбоподателката е представила надлежно оформена трудова книжка
от ЕФ”Македония-И” и ЕФ”Виктория-И”. Съгласно чл.40, ал.7 от НПОС за
посочените периоди при определяне размера на пенсията следва да се вземе
съответната минимална работна заплата. Приети са за неоснователни исканията на
Д. за незачитане на стажа и дохода за периода, за който не е осигурявана.
По отношение искането за зачитане дохода за периода 01.06.1998г. до
13.11.1998г. в „София-живот” съгласно данните в персоналния регистър е прието,
че е направено от пенсионните органи видно от УП-І вх.№4315/27.11.2007г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Оспореното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 3 от
КСО орган.
Съгласно чл. 68, ал. 2 от КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
след 31.12.2000 год. се придобива при навършване на 63 години за мъжете и 60
години за жените и сборът от продължителността на осигурителния стаж и
възрастта следва да е 100 за мъжете и 90 за жените.
С обжалваното пред Директора на ТП на НОИ Разпореждане е отпусната пенсия за
ОСВ, като при определяне размера на пенсията е взета минималната роботна
заплата за страната за периодите 01.07.1994г. - 31.05.1998г. и 01.02.1999г. -
31.12.1999г. Приложим по отношение на цитираните периоди е чл.40,ал.7 от
Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно тази разпоредба когато няма
данни за осигурителния доход за определен период, размерът на пенсията се
определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за
съответния период. Съгласно ал.3 от същия член осигурителният доход, върху
който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с осигурителна
книжка, с документ по утвърден образец и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. На
основание ал.2 на чл.40 документът се издава въз основа на изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
За посочените периоди е представена редовно оформена трудова книжка, която е
официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника или служителя и в настоящия случай удостоверява
продължителността на трудовия стаж на Д.. Но поради липса на данни за
осигурителния доход през тези периоди, установено в резултат на извършени
проверки в осигурителите правилно административният орган е приложил
разпоредбата на чл.40, ал.7 от НПОС, като е определил размера на пенсията въз
основа на минималната работна заплата, установена за страната, за
горепосочените периоди. Поради това не е налице и нарушение по чл.70 от КСО,
изразяващо се в неправлно определяне на коефициента за изчисляване на пенсията.
Това се потвърждава и от заключението вещото лице което посочва, че размерът на
пенсията отговаря на изискванията на чл.68, 70 , 70а от КСО и НПОС.
Неоснователно е и твърдението, че при определяне размера на пенсията не е
зачетен дохода за периода 01.06.1998г. до 13.11.1998г. в „София-живот” . Видно
от опис на документите за осигурителен стаж/л.26/ в т.12, както и от
заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните се установява, че
при изчисляване размера на пенсията е взет предвид осигурителния стаж в “София-
живот” , който е в размер на 5м. и 12 дни.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателката възразява за
незачитане волята на доверителката й за откупулване на недостигащият й стаж,
необходим за отпускане на пенсия. Безспорно е по делото, че в заявлението от
27.11.2007г. оспорващата е поискала отпускане на пенсия при условията на §9, ал.
3 от ПЗР на КСО, което се подкрепя и от съдържащото се в административната
преписка пълномощно в тази насока. Но разпоредбата на §9, ал.3 от ПЗР от КСО е
неприложима, поради наличието на изискуем стаж за отпускане на пенсия.
Оспорващата отговаря на първото изискване да е навършила възрастта по чл.68,
ал.1 и 2 от КСО, но не отговаря на второто изискване да не й достигат до 5
години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия. Тази възможност е
дадена от законодателя само в случаи, при които на лицата не им достигат до 5
години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия. КСО не предвижда
възможност при наличие на необходимия осигурителен стаж възможност за
откупуване на осигурителен стаж.
По изложените съображения атакуваното решение на Директора на ТП на НОИ Г. Б. с
което е оставено в сила разпореждане за отпускане на лична пенсия е правилно и
законосъобразно, поради което жалбата на Д. и ще следва да бъде отхвърлена.
Ответната страна по делото не е претендирала за разноски, поради което съдът не
се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118,
ал. 2 от КСО, Административният съд - Б.

РЕШИ:

Отхвърля оспорването, извършено с жалбата на В. И. Д. от Г.Б. срещу Решение №
5/10.01.2009 год. на Директора на Териториално поделение на НОИ Б. с което е
потвърдено разпореждане № 10/27.05.2008г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:\п\ Василка Шаламанова
Вярно с оиригинала!
РС.