и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 38, ал. 7 от Закона за З. на Л. Д. /ЗЗЛД/.
Образувано e по жалба на О. Д. „. – Б. /ОД „З“ – Б./, представлявана от Д. й К. Ук., срещу Решение № ППН-02-226/19 г. от 20.02.2020 г. на Комисията за З. на Л. Д. /КЗЛД/, с което за констатирано нарушение на чл. 5, § 1, б. “а“, б. “б“ и б. “е“ от Общия регламент относно защитата на данните /ОРОЗД/: е обявена Жалба с рег. № ППН-02-226/22.04.2019 г., подадена от Д. Кр. Х. по отношение на О. Д. „. – Б. за основателна; на основание чл. 58, § 2, б. „и“ от Общия регламент относно защитата на данните, на О. Д. „. – Б., е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева и на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от ОРЗД, е издадено разпореждане ОД „З“ – Б. да предприеме необходимите мерки за адекватно обучение на служителите й относно практическото приложение на ОРЗД и ЗЗЛД, представляващи действащата нормативна уредба в сферата на защитата на Л. Д. и за създаване и актуализиране на вътрешни правила, които да гарантират ефективен контрол, предотвратяващ незаконосъобразното обработване на Л. Д. на физическите лица.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди се, че комисията неправилно е интерпретирала определени факти и обстоятелства, поради което е достигнала до неправилни изводи за извършени нарушения. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева.
Оспорващият, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Ответникът – Комисията за З. на Л. Д. /КЗЛД/, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. С депозирани по делото писмени бележки от упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Д.Кр.Х., редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
След като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Производството пред КЗЛД е образувано по жалба с рег. № ППН-02-226/22.04.2019 г., подадена от Д. Кр. Х. срещу О. Д. „. – Б. за извършено нарушение на ЗЗЛД /на л. 243 – л. 244 от делото/. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразно поведение на администратора на лични Д. – чрез предоставянето на заверени преписи от съдържащите се в Преписка № 309 /за реституиране на поземлени имоти на наследници на Янк. П. Х./, на Ем. Й.К., която не е наследник на посочения по-горе наследодател.
Заинтересованата страна Д. Х. е наследник по закон на Янк. П. Х./удостоверение за наследници на л. 247 – л. 248 от делото/.
На 22.01.2019 г. Ем. Йорд. К. е подала заявление до О. Д. „. – Б. /на л. 245 от делото/, с което е поискала да й бъдат предоставени заверени преписи от всички налични документи по Преписка № 309 на наследниците на Янк. П. Х. Видно от цитираното по-горе удостоверение за наследници, К. не е наследник на Янк. П. Х.
На 24.01.2019 г. Д. Х. е подал в Общинска служба по земеделие – гр. Як. жалба вх. № 307 от същата дата и със заявление вх. № 622/24.01.2019 г. /на л. 249 от делото/ е поискал да му бъде предоставено заверено копие от заявлението на К. за получаването на документите от преписката на дядо му Янк. Хадж.
На 25.01.2019 г. Д. Х. е подал жалба до О. Д. „. – Б., във връзка с която екип от дирекцията е извършил проверка и е установил извършено нарушение от М. Ал. К. – ст. експерт в Общинска служба по земеделие – гр. Якоруда. За установеното нарушение е изготвено уведомление до Д. на ОД „З“ – Б. от Вл. Х. – Директор на Д. „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ в дирекцията /на л. 226 – л. 227 от делото/. Изготвено е и съответното уведомление до Председателя на КЗЛД – изх. № РД-324-9/01.02.2019 г. /на л. 229 – л. 230 от делото/.
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се административната преписка по Заявление вх. № 309/16.12.1991 г., подадено от Кр. Янк. Х /на л. 185 – л. 211 от делото/.
Със Заповед № РД-324-10/15.02.2019 г. на Д. на О. Д. „. – Б. е образувано Дисциплинарно дело № 1/2019 г. срещу ст. експерт М. К. /на л. 231 – л. 232 от делото/, а със Заповед № РД-05-01-4/03.07.2019 г. на К. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ /на л. 233 – л. 240 от делото/.
С Писмо изх. № ППН-02-226/2019#1/05.09.2019 г. от Главния секретар на КЗЛД /на л. 241 от делото/, О. Д. „. е уведомена за образуваното административно производство от КЗЛД и на основание чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от АПК, е предоставена възможност, в 7-дневен срок от получаването на писмото, дирекцията да изрази становище по изложените в жалбата на Д.Х. твърдения за неправомерно обработване на Л. му Д. и накърняване правата му по ЗЗЛД и ОРЗД, както и да представи доказателства.
В отговор, от дирекцията е депозирано Писмо с рег. № ППН-02-226#2/17.09.2019 г., с което е изразила становище за неоснователност на жалбата с аргументи за законосъобразно изпълнение на своите законови задължения.
Жалбата на Д. Х.е приета за редовна и допустима от КЗЛД, като подадена от физическо лице, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, насочена срещу администратор на лични Д.. Конституирани са страните в производството и са уведомени, че жалбата ще бъде разгледана по същество в открито заседание на КЗЛД /Протокол № 41/16.10.2019 г. на л. 256 – л. 257 от делото/.
Жалбата е разгледана по същество в открито съдебно заседание на 12.12.2019 г. от КЗЛД, като решението й е обективирано в Протокол № 50 от същата дата /на л. 250 – л. 255 от делото/. Единодушно комисията е гласувала проект на решение да бъде обявена жалбата за основателна, да бъде наложена на ОД „З“ – Б. имуществена санкция в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева и на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 да се издаде разпореждане на дирекцията да актуализира вътрешните си правила, които да гарантират ефективен контрол и да се извърши допълнително обучение на служителите в дирекцията по практическото прилагане на правилата на Регламента и ЗЗЛД от служителите в общинските служби „..
С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № ППН-02-226/19 г. от 20.02.2020 г. на Комисията за З. на Л. Д. /на л. 8 – л. 16 от делото/, за констатираното нарушение на чл. 5, § 1, б. “а“, б. “б“ и б. “е“ от Общия регламент относно защитата на данните /ОРЗД/: е обявена Жалба с рег. № ППН-02-226/22.04.2019 г., подадена от Д. Кр.Х. по отношение на О. Д. „. – Б. за основателна; на основание чл. 58, § 2, б. „и“ от Общия регламент относно защитата на данните, на О. Д. „. – Б., е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева и на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от ОРЗД, е издадено разпореждане ОД „З“ – Б. да предприеме необходимите мерки за адекватно обучение на служителите й относно практическото приложение на ОРЗД и ЗЗЛД, представляващи действащата нормативна уредба в сферата на защитата на Л. Д. и за създаване и актуализиране на вътрешни правила, които да гарантират ефективен контрол, предотвратяващ незаконосъобразното обработване на Л. Д. на физическите лица.
Решението е връчено на оспорващата Д. на 21.02.2020 г. /писмо на л. 17 от делото/, а жалбата срещу решението е подадена направо в съда на 04.03.2020 г.
При тази фактическа установеност, съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, КЗЛД се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви „а“ – „з“ и „й“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент /ЕС/ 2016/679, както и по глава девета. Решението се изпраща на субекта на данните /чл. 38, ал. 5 от ЗЗЛД/ и същото подлежи на обжалване по реда на АПК /чл. 38, ал. 7 от ЗЗЛД/.
Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган – КЗЛД в съответствие с предоставените й правомощия по чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон. Решението е прието на заседание на КЗЛД единодушно, при спазване изискването на чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД решенията на комисията да се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й.
Спазена е установената писмена форма, като оспореното решение съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Мотивирано е в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната му законосъобразност.
При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Производството е започнало по писмено искане на физическо лице, съдържащо оплакване за нарушаване правата му по ЗЗЛД, изискано е становище от лицето, срещу което е подадена жалбата за нарушаване на правилата за обработване и съхраняване на лични Д.. Решението е издадено, след като е дадена възможност на страните да изразят становище и представят писмени доказателства съобразно чл. 36 от АПК и след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание съобразно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД.
Според определението на чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД, Комисията за З. на Л. Д. е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични Д. и при осъществяването на достъпа до тези Д., както и контрола по спазването на Регламент /ЕС/ 2016/679 и на този закон. Тази своя функция Комисията осъществява упражнявайки предоставени от закона правомощия посочени в чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД, съответно чл. 57 от Регламента. Комисията анализира и осъществява цялостен надзор и осигурява спазването на Регламент /ЕС/ 2016/679, на този закон и на нормативните актове в областта на защитата на лични Д. - чл. 10, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД. Този административен орган е оправомощен и да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон – чл. 38 и чл. 79, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД. С разпоредбата на чл. 12 от ЗЗЛД, на председателя и членове на комисията или на упълномощени от тях лица от администрацията са възложени правомощия за осъществяване на контрол чрез извършване на проверки /ал. 4/, които съгласно чл. 12, ал. 7 от ЗЗЛД завършват с констативен акт, като в случаите, когато в хода на проверката се установи административно нарушение, се образува административно-наказателно производство /ал. 8/ по Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. От анализа на посочените законови разпоредби се стига до извода, че органите, които осъществяват контрол за спазване на ЗЗЛД са: 1. Комисията на основание чл. 10, ал. 2 по реда на чл. 38 и чл. 39 от ЗЗЛД и 2. Председателят на КЗЛД и членовете на комисията или упълномощени от тях лица от администрацията на основание чл. 12 от ЗЗЛД.
Редът, по който се осъществяват двата вида контрол, е различен. Когато Комисията е сезирана с жалба от физическо лице, което твърди, че са му нарушени правата по ЗЗЛД, тя се произнася, съгласно чл. 38, ал. 3 с решение, какъвто е конкретният случай. Съгласно дадените от закона в този случай правомощия тя постановява решение, с което може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви „а“ – „з“ и „й“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент /ЕС/ 2016/679, както и по глава девета. Видът и размерът на наказанието зависи от това дали администраторът е юридическо или физическо лице и какво е извършеното нарушение. В конкретния случай на оспорващия е наложена глоба за констатирано нарушение на Регламент /ЕС/ 2016/679 - чл. 5, § 1, б. “а“, б. “б“ и б. “е“ от Общия регламент относно защитата на данните. Цитираните разпоредби уреждат принципи, свързани с обработването на лични Д., които, видно от събраните по делото доказателства, са нарушени от оспорващия, а именно: б. „а“ - Л. Д. следва да се обработват законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните /„законосъобразност, добросъвестност и прозрачност“/; б. „б“ - Л. Д. трябва да се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели и да не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели; по-нататъшното обработване за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели не се счита, съгласно член 89, параграф 1, за несъвместимо с първоначалните цели /„ограничение на целите“/ и б. „е“ - Л. Д. следва да са обработвани по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на Л. Д., включително З. срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки /„цялостност и поверителност“/.
В случая Л. Д. на Д. Х са обработени незаконосъобразно от служител на дирекцията, като заверени копия от горецитираната преписка са предоставени на лице, непопадащо в кръга на правоимащите. В резултат на това е разгласена информация относно данните на наследниците на Янк. Х. в нарушение на правилата за З. на Л. Д., като Л. Д. на жалбоподателя са обработени по начин, който не гарантира подходящо ниво на сигурността им, вкл. защитата им срещу неразрешено обработване.
Съдът намира за неоснователно основното възражение в жалбата, че КЗЛД като надзорен орган не е събрала необходимите основни доказателства, което е довело до неизясняване на фактите по случая, както и че не е обсъдила обясненията и възраженията на дирекцията, изложени в проведеното на 12.12.2019 г. открито заседание по разглеждане жалбата на Х.
Съгласно разпоредбата на чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Оперативната самостоятелност е възможност да се избира измежду няколко възможни решения, всяко от които е законосъобразно, но в различна степен целесъобразно.
Съгласно чл. 58, § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на съвета, всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу корективни правомощия: a/ да отправя предупреждения до администратора или обработващия лични Д., когато има вероятност операции по обработване на Д., които те възнамеряват да извършат, да нарушат разпоредбите на регламента; б/ да отправя официално предупреждение до администратора или обработващия лични Д., когато операции по обработване на Д. са нарушили разпоредбите на регламента; в/ да разпорежда на администратора или обработващия лични Д. да изпълнят исканията на субекта на Д. да упражнява правата си съгласно регламента; г/ да разпорежда на администратора или обработващия лични Д. да съобразят операциите по обработване на Д. с разпоредбите на регламента и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок; д/ да разпорежда на администратора да съобщава на субекта на данните за нарушение на сигурността на Л. Д.; е/ да налага временно или окончателно ограничаване, в т. ч. забрана, на обработването на Д.; ж/ да разпорежда коригирането, или изтриването на лични Д. или ограничаването на обработването им съгласно членове 16, 17 и 18, както и уведомяването за тези действия на получатели, пред които Л. Д. са били разкрити съгласно член 17, § 2 и член 19; з/ да отнема сертификат или да разпорежда на сертифициращия орган да отнеме сертификат, издаден съгласно членове 42 и 43, или да разпорежда на сертифициращия орган да не издава сертификат, ако изискванията за сертифицирането не са спазени или вече не се спазват; и/ да налага административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ съгласно член 83, в допълнение към мерките, посочени в § 2, или вместо тях, в зависимост от особеностите на всеки отделен случай и й/ да разпорежда преустановяването на потока на Д. към получател в трета държава или към международна организация.
Комисията разполага с оперативна самостоятелност, като преценява кое от своите правомощия по чл. 58, § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679 да реализира. Видно от текста на разпоредбата, прилагането на мерките е предвидено алтернативно, а не кумулативно. Преценката следва да се основава на съображенията за целесъобразност и ефективност на решението при отчитане особеностите на всеки отделен случай и степента на засягане на интересите на конкретното физическо лице – субект на Д., както и на обществения интерес.
В случая за установеното нарушение при обработването на Л. Д. на жалбоподателя Х., КЗЛД е избрала ефективни мерки – налагане на имуществена санкция в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева и на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от ОРЗД - разпореждане ОД „З“ – Б. да предприеме необходимите мерки за адекватно обучение на служителите й относно практическото приложение на ОРЗД и ЗЗЛД, представляващи действащата нормативна уредба в сферата на защитата на Л. Д. и за създаване и актуализиране на вътрешни правила, които да гарантират ефективен контрол, предотвратяващ незаконосъобразното обработване на Л. Д. на физическите лица.
При определяне на корективната мярка, следва да бъде съобразена целта, която се преследва с налагането й и дали с изпълнението й тази цел ще бъде постигната. Съдът намира, че с приложените в случая корективни мерки ще бъде постигната преследваната цел – възстановяване спазването на нормативно установените правила във връзка с обработването на лични Д..
Съдът, обаче, намира, че решението е постановено при неправилно приложение на закона по отношение на определянето на санкцията, респ. че възражението на оспорващия в тази посока, заявено с жалбата, е основателно.
Според текста на чл. 83, § 5, б. “д“ от Регламента, приложен от административния орган: Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с § 2, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR. След като бъде установено нарушение на Регламента въз основа на оценка на фактите по случая, компетентният надзорен орган трябва да определи най-подходящата корективна мярка или мерки с цел справяне с нарушението. В разпоредбите на чл. 58, § 2, букви „б“ - „й“ се посочва какви инструменти могат да бъдат използвани от надзорните органи с цел справяне с нарушение от страна на администратор или обработващ лични Д.. Нарушението на Регламента следва да води до налагане на „еквивалентни санкции“. Понятието „еквивалентност“ е от основно значение при определянето на обхвата на задълженията на надзорните органи, за да се гарантира съгласуваност при използването на корективните им правомощия съгласно чл. 58, § 2 като цяло, и в частност налагането на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“. Подобно на всички корективни мерки като цяло, административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ следва да отразяват адекватно естеството, тежестта и последиците от нарушението, а надзорните органи трябва да оценят всички факти по случая по начин, който е последователен и обективно обоснован. Оценката за това, какви мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи във всеки отделен случай, също така трябва да отразява целта, преследвана с избраната корективна мярка, т.е. възстановяване на спазването на правилата или санкциониране на неправомерно поведение /или и двете/. Административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ могат да се налагат във връзка с редица нарушения. В чл. 83 от Регламента се предвижда хармонизиран подход към нарушенията на задълженията, посочени изрично в §§ 4 - 6. Съгласно Регламента, се изисква оценяването на всеки случай да се извършва индивидуално. Отправната точка за такава индивидуална оценка е чл. 83, § 2. В тази разпоредба е представен списък с критерии, които във всеки конкретен случай следва надлежно да се разгледат от надзорния орган, след което последният да прецени дали следва да бъде наложена глоба или имуществена санкция и какъв да бъде нейният размер.
В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства, КЗЛД при определяне на размера на санкцията, не е взела предвид следните обстоятелства: ограничен брой лица, по отношение на които е констатирано нарушаване на сигурността на Л. Д.; не са настъпили вредоносни последици за засегнатите лица и действията за смекчаване на последици, предприети от администратора, са своевременни. Екип за реакция е извършил проверка в спешен порядък, образувано е дисциплинарно производство срещу длъжностното лице, предоставило неправомерен достъп /завършило с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“/, администраторът е осигурил необходимите технически и организационни мерки за сигурност при обработването на лични Д., нарушението е извършено за първи път и е приложена процедура за действия в случай на нарушаване на сигурността на лични Д., като КЗЛД е уведомена в 72-часов срок от установяване на нарушението.
С оглед изложеното, санкцията следва да се намали до 500.00 лева. С определяне на санкция в посочения размер, съдът намира, че ще бъде постигната и целта на закона, тъй като наказанието следва да има възпитателна, възпираща и предупредителна функция, без да засяга интересите на лицето, допуснало нарушението, повече от необходимото.
Изложеното показва, че оспореното решение на КЗЛД по т. 1 и т. 3, е законосъобразно, постановено при правилното приложение на материалния закон и без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в тази му част следва да бъде оставено в сила, а жалбата следва да бъде отхвърлена. В частта му по по т. 2 съдът намира, че същото е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и в несъответствие с целта на закона, като намира, че в тази част решението на комисията следва да бъде изменено, като бъде определена санкция в размер на 500.00 лева. Предвид правомощието на съда по чл. 173, ал. 1 от АПК да реши делото по същество, когато въпроса не е предоставен на преценката на административния орган, както и правомощието по чл. 172, ал. 2 от АПК да измени оспорения акт, съдът намира, че решението на комисията по т. 2 следва да бъде изменено, като вместо наложената санкция от 2 000.00 лева, бъде определена такава от 500.00 лева.
При този изход на делото и в съответствие с правилата на чл. 143 от АПК, претенциите за присъждане на разноски от страна на оспорващия и ответника са частично основателни. На ответника следва да се възложат разноски в размер на 100.00 лева в полза на оспорващия - половината от 200.00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същият размер на разноските – 100.00 лева, следва да се присъди и в полза на ответника предвид частичното отхвърляне на жалбата. Предвид изложеното и след компенсация, страните не си дължат разноски.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето и предл. последно и чл. 173, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. Д. „. – Б. представлявана от Д. й К. Ук., срещу Решение № ППН-02-226/19 г. от 20.02.2020 г. на Комисията за З. на Л. Д. /КЗЛД/, в частта му по т. 1 и т. 3, с които
е обявена Жалба с рег. № ППН-02-226/22.04.2019 г., подадена от Д. Кр. Х. по отношение на О. Д. „. – Б., за основателна и
на основание чл. 58, §2, б. „г“ от Общия регламент относно защитата на данните /ОРЗД/, е издадено разпореждане ОД „З“ – Б. да предприеме необходимите мерки за адекватно обучение на служителите й относно практическото приложение на ОРЗД и ЗЗЛД, представляващи действащата нормативна уредба в сферата на защитата на Л. Д. и за създаване и актуализиране на вътрешни правила, които да гарантират ефективен контрол, предотвратяващ незаконосъобразното обработване на Л. Д. на физическите лица.

ИЗМЕНЯ Решение № ППН-02-226/19 г. от 20.02.2020 г. на Комисията за З. на Л. Д. /КЗЛД/, в частта му по т. 2 , с която на основание чл. 58, § 2, б. „и“ във вр. с чл. 83, § 5, б. „а“ от Общия регламент относно защитата на данните, на О. Д. „. – Б., е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, като намалява размера на санкцията от 2 000.00 /две хиляди/ лева на 500.00 /петстотин/ лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
Г.Б.