и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Ш. Ш. А. от с. Л., общ. Г. Д. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0266-000077/24.03.2020 г., издадена Началник РУ – Г. Д. при ОД М. – Б., с която за нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП, извършено от Ал. Ал. К., на жалбоподателя, в качеството му на собственик на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ „Прекратяване на регистрацията на ППС“ с рег. № ., за срок от 6 месеца, считано от датата на издаване на заповедта.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на оспорения акт, постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, като издаден срещу несобственик на ППС. Иска се неговата отмяна и присъждане на направените разноски в размер на 600,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Ответникът Началник РУ Г. Д. при ОД М. – Б. не взема становище.
По делото са събрани писмени доказателства.
Административен съд – Б., след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0266-000077/24.03.2020 г., издадена Началник РУ – Г. Д. при ОД М. – Б., началникът на РУ Г. Д. при ОДМВР - Б. е наложил на жалбоподателя, на основание чл. 22 от ЗАНН предвидената в чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца. Заповедта е мотивирана по съображения, че на 23.03.2020 г., в 13:00 часа, в с. Л. по ул. „...“ Ал.Ал. К. е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, собственост на Ш. А., без да притежава свидетелство за У. на МПС. От представения по делото АУАН е видно, че 23.03.2020 г. Ал. К. е управлявал процесното МПС, като при проверката е установено, че е неправоспособен водач, квалифицирано като нарушение по чл. 150 ЗДвП. От приетите по делото доказателства е видно, че на 13.03.2020 г. между А. и К. е сключен договор за продажба на МПС с рег. №..., нотариално заверен, по силата на който К. е закупил процесния автомобил. От справката за МПС се установява, че К. 13.03.2020 г. като собственик на автомобила е вписан А., а К. е вписан като предстоящ собственик. Въпреки нарочно издаденото разпореждане ответникът да представи доказателства за правото на собственост върху МПС-то К. 23.03.2020 г., такива не са представени.
Тези факти не са спорни между страните, като в хода на производството не са представени други доказателства, оборващи констатациите, официално удостоверени със съставения в производството по установяване и наказване на административно нарушение по глава ІІІ на ЗАНН акт за административно нарушение, относно обстоятелствата, при които е извършено и установено нарушението на правилата за движение.
Издадената заповед за налагане на ПАМ е връчена на А. на 24.06.2020 г. срещу подпис, който я е обжалвал пред БлАС с жалба Вх. № 1015/01.07.2020 г. по описа на съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт е процесуално допустима. Повдигнатият правен спор е родово и местно подсъден на сезирания съд по правилата на чл. 133, ал. 1 и чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от надлежно овластен административен орган, при условията на делегирана компетентност, съгласно Заповед № 244з-1916/03.09.2019 г., на Директора на ОД М. – Б., с която са предоставени правомощия на началниците на районни управления да издават заповеди от вида на процесната, поради което е валидна. Компетентността на органа произтича от разрешената законова делегация по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, след надлежно оправомощаване, в т.ч. за прилагане на мерките по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Издадена е в предписаната по чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и е мотивира по съображения за извършено от водача административно нарушение. Фактическото описание на деянието – У. на МПС от неправоспособен водач – непритежаващ СУМПС, квалифицират нарушението на водача, като нарушение по чл. 150 ЗДвП и е достатъчно основание за прилагане на ПАМ, като удовлетворява изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, а доводите за обратното са неоснователни. Материалния закон обаче е неправилно приложен, доколкото е издадена срещу лице, което не е субект по посочената разпоредба.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за У., валидно за категорията, К. която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за У. е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
От анализа на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е мотивирал с наличието на последната хипотеза от посочените в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП хипотези, а именно, че жалбоподателя като собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от неправоспособен водач.
Мярката е насочена К. собственика на МПС-то и отговорността му превозното средство да бъде управлявано от правоспособен водач е с цел ограничаване на пътнотранспортните произшествия и макар и да има неблагоприятни за собственика последици препятства възможността за извършване на ново нарушение. От анализа на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е видно, че визираната в буква "а" ПАМ може да бъде налагана единствено и само спрямо лица, които са собственици на пътните превозни средства. Очевидно, целта на законодателя е собствениците на ППС (физически лица или ЮЛ в случаите на У. на ППС от техни служители) да понесат в своята правна сфера последиците от описаното в нормата неправомерно поведение, като изтърпят наложената ПАМ. В настоящия случай, К. момента на проверката – 23.03.2020 г. А. не е собственик на превозното средство, доколкото е осъществен фактическия състав на продажбата от 13.03.2020 г. Още К. 13.03.2020 г. органът е имал знание за предстоящ собственик, каквато информация съдържа представената по делото справка за регистрация на МПС. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП превозното средство се регистрира на името на неговия собственик. А чл. 140, ал. 2 ЗДвП указва, че условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение на ППС се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Такава наредба е приета и това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, в чл. 3 от който е определен срок за регистриране и той е едномесечен от придобиването на собствеността.
В конкретния случай, К. момента на проверката този срок не е изтекъл и макар и новият собственик К. да не е регистрирал придобитото на 13.03.2020 г. МПС, видно от свидетелството за регистрация на МПС, то това не означава, че друго лице е собственик, поради което срещу него следва да бъде издадена ПАМ. В този смисъл, жалбоподателят не се явява собственик на пътното превозно средство, което е управлявал неправоспособния К., поради което липсва първата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. чл. 171, т.2а от ЗДвП. Мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП не би могла да бъде законосъобразно приложена по отношение на А., тъй като той не е собственик на МПС К. момента на проверката и следователно не може да бъде адресат на издадената заповед. С оглед изложеното приложената ПАМ е материално незаконосъобразна, обуславящо нейната отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК.
С оглед изхода на делото основателна е претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски. ОД на М. – Б. следва да бъде осъдена да заплати на Ш. Ш. А. от с. Л., общ. Г. Д. сумата 600,00 лв. адвокатско възнаграждение, за заплащането на което по делото са представени доказателства.
Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), решението на административния съд не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0266-000077/24.03.2020 г., издадена Началник РУ – Г. Д. при ОД М. – Б..
ОСЪЖДА Областна дирекция на М. – Б. да заплати на Ш. Ш. А. от с. Л., общ. Г. Д. сумата 600,00 лв. адвокатско възнаграждение.`
Решението е окончателно.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.