и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба, подадена от Б. Н. Т., с адрес: гр.С., ул.”. С. № 6
против Заповед № УТИП-П-150/03.07.2013 год. на К. на О. С., с която е наредено
оспорващия да премахне незаконен строеж: „Стоманобетонова плоча“, находящ се в имот идентификатор 65334.300.2683 по кадастралната карта (КК) на гр.С..
В жалбата, както и съдебното заседание се поддържа, че заповедта е нищожна.
Твърди се, че административният акт е нищожен, като постановен в разрез с
разпоредбите на закона и в несъответствие с целите му. Иска се заповедта да
бъде прогласена за нищожна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощен адвокат, който излага и съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения в административното производство.
Административният орган (К. на О. С.) в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, поради което е допустима, предвид липсата на срок за
подаване на оспорване, с което се иска обявяване на нищожност на
административният акт – чл.149, ал.5 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От приложените към административната преписка, допълнително събраните и
приобщени по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, следното:
На 04.04.2013 год. при извършена проверка от длъжностни лица при Общински
администрация - С. е установено, че в имот идентификатор 65334.300.2683 по КК
на гр.С., УПИ VІІІ-2689, кв.65 по плана на гр.С. от оспорващия е отлята
строманобетонова плоча на мястото на масов изкоп с размери в план 6.20/3.30 м.
и височина 4.60 м. на страничната регулационна линия с УПИ VІІ. Плочата е
отлята след издаване на Заповед № ДК-02-БД-39/02.04.2008 год. на Началника на
РДНСК – Б. за премахване на масовия изкоп. Строежа е изграден без да е издадено разрешение за строеж и без одобрени строителни книжа и се намира зад съществуващия гараж. По действащия подробен устройствен план на гр.С. за УПИ VІІІ, кв.65 е предвидено основно жилищно застрояване с двуетажна масивна
жилищна сграда и допълващо застрояване на два броя масивни гаражи. Съставени са
констативни актове № № 25-АА и 26-АА-І от 04.04.2013 год. (стр.47-51).
Проверката е извършена в отсъствието на оспорващия. Констативните актове са
връчени по реда на § 4, ал.1 от ДР на ЗУТ (стр.45). В законоустановения срок е
постъпило възражение, заведено с В.№ 94-00-883/15.04.2013 год. – стр.42, като е
посочено, че конститирания строеж е извършен след като е било издадено
разрешение за строеж за укрепване на съществуващата жилищна сграда. Въз основа на изброените констатации, извършени в надлежна форма К. на О. С. е издал оспорваната заповед, с която е наредено премахването на „Стоманобетонова плоча“, находящ се в имот идентификатор 65334.300.2683 по КК на гр.С..
Заповедта е била оспорена пред Административен съд – Б. чрез К. на О. С. (стр.
30 и 31). Със съдебно разпореждане жалбата е била оставена без движение, като е указано на Т. да отстрани констатираните нередовности в определения от съда
срок. Поради неотстраняване на нередовностите жалбата е оставена без
разглеждане и образуваното производство е прекратено с Определение №
1598/01.10.2013 год., постановено по адм.д.№ 626 по описа на Административен
съд – Б. за 2013 год. Определението е влязло в сила.
На 07.02.2014 год. на оспорващия е връчена и покана за доброволно изпълнение
(стр.24 и 25).
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-техническа
експертиза става ясно, че процесния строеж е изграден в УПИ VІІІ, кв.65 по
плана на гр.С., който е с голяма денивелация. Стоманобетоновата плоча е
разположена в широчина между фасадната стена на триетажната масивна жилищна сграда и страничната регулационна линия с УПИ VІІ и в дължина 6.50 м. до 13.00
м. по уличната регулационна линия. Размерите на плочата в план са 4.40 м./6.50
м. Достъпът до жилищната сграда се осъществява по масивно еднораменно стълбище, разположено върху част от плочата. Отлятата плоча е част от укрепването на
жилищната сграда в имота, за което е издадено Разрешение за строеж №
176/11.07.2008 год. на Главния архитект на О. С. и одобрени проекти. Според
вещото лице премахването на плочата ще наруши конструктивната устойчивост на
жилищната сграда. В съдебно заседание вещото лице уточни, че одобрените проекти се отнасят до изграждането на подпорна стена, но в горния и долния край на стената по проект са изчертани удължения, които на практика предвиждат и плочи.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен
административен акт. Регламентирани са критериите, които обуславят
незаконосъобразност на административния акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на определената форма, съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона (чл.146 от АПК). Нищожността е
такъв порок, който прави административния акт напълно недействителен,
непроизвеждащ правни последици, а само създава привидност за настъпването им. В
правната теорията са установени критерии, кога един порок води до нищожност и
кога същият води до унищожаемост. На първо място липсата на компетентност
винаги е основание за нищожност на акта, без значение дали тя е материална или
териториална. На следващо място неспазване на определената в закона формата е
порок на акта водещ до нищожността му и то само тогава, когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма. Нарушаването на
административнопроизводствените правила обикновено води до унищожаемост, освен ако нарушаването на тези правила е довело до липса на волеизявление и на това
основание до нищожност. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т.
е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност.
С разглежданата в настоящето производство заповед на К. на О. С. е наредено
премахването на незаконен строеж.
Според чл.225а, ал.1 от ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 год., в сила от 26.11.2012
год.) - Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. По-нататък ал.2 от същия текст,
казва че заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от
служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които
могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен,
копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на
определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
Оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ – К. на О. С., спазена е и формата на издаване - писмена. Доказателствата по
делото недвусмислено показват наличието на постройка, трайно прикрепена към
терена, която е “строеж” по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Според
характеристиките му, същия е от V-та категория.
В случая в жалбата се излагат мотиви за противоречие на административния акт с материалния закон и процесуалните правила, което касае, както беше казано и по-горе правилността му, а не валидността му. Това важи и по отношение на
твърденията за немотивираност на административния акт, несъобразяването му с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Несъответствието на административния акт с материалноправни разпоредби и нарушението на процесуални такива на би довела до материалната му незаконосъобразност, като възможността за оспорване е обвързано от законодателя със срок – чл.149, ал.1 от АПК. Този
срок в конкретния случай е изтекъл. Заповедта на К. на О. С. е била връчена на
оспорващия след издаването й през 2013 год., като същия е подал жалба до съда
на 18.07.2013 год., но поради неостранени нередовности производството е било
прекратено, т.е четиринадесет дневния срок за обжалването несъмнено е изтекъл.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Н. Т., с адрес: гр.С., ул.”. С. № 6, с която се иска
прогласяване нищожността на Заповед № УТИП-П-150/03.07.2013 год. на К. на О. С..
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
О.М.