и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета, раздел IV от АПК, чл. 197и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М. П. П. с адрес гр. Б., ул. „.... против Писмо с изх.№АП-0120Б-47/16.05.2019г. на Заместник-К. по строителството и сигурността на О. Б..
В жалбата се твърди, че писмото представлява изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт – разрешение да се изработи проект за изменение на ПУП за УПИ ХV, кв.127 по плана на V-ти микрорайон на гр. Б.. Оспорва се извода на административния орган за влязъл в сила отказ по идентично искане, което да е пречка заявлението да бъде разгледано по същество.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощен адвокат. Иска се отмяна на писмото и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - Заместник-К. по строителството и сигурността на О. Б. се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Б., като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление с В.№АП-0120Б-47/28.08.2018г. М. П. П. е направил искане за разрешаване изработването на ПУП – изменение на ПРЗ за УПИ ХV, кв.127 по плана на V-ти микрорайон на гр. Б., за промяна предназначението от „за озеленяване“ в „за жилищно строителство и магазини“.
С оспореното писмо Заместник-К. по строителството и сигурността на О. Б. е отказал да разгледа искането с мотив, че е налице влязла с сила Заповед №1188/12.08.2016г. на заместник-К. на общината, с която е отказано изработване на проект за изменение на ПУП по идентично искане, подадено от същия заявител с В.№АП-0120Б-42/06.07.2016г. В писмото са цитирани и две други предходни заявления, подадени от М. П. – Заявление с В.№АП-0120Б-1/05.01.2017г. и Заявление с В.№АП-0120Б-36/19.06.2018г., за които в писмото не се съдържат твърдения да са идентични със заявлението от 28.08.2018г. Доводи за идентичност по отношение на исканията по цитираните заявления се навеждат едва в съдебно заседание.
По делото са приети две съдебно-технически експертизи.
От експертизата на в.л. арх. Б. се установява, че със Заявление с В.№АП-0120Б-42/06.07.2016г. е предложено изменение на ПУП - ПЗ за УПИ ХV, кв.127 по плана на V-ти микрорайон на гр. Б., за промяна предназначението от „за озеленяване“ в „за жилищно застрояване“, без да се предвижда изменение на регулационните граници, които не съвпадат с имотните по действащата кадастрална карта. По този начин според експерта в предложението са включени части от имоти с идентификатори 04279.605.165 и 04279.605.164. Графичните части на ПР и ПЗ са изработени върху КК от 2013г. и се отнасят до имот с идентификатор 04279.605.165, въпреки, че към тази дата е налице изменение на КК, с което от имот с идентификатор 04279.605.165 са образувани два имота - имот с идентификатор 04279.605.241 и имот с идентификатор 04279.605.242. Поискано е застрояване с показатели за устройствена зона Жс – височина Н – по-малко от 15м., плътност 70%, кинт 2.0, озеленяване 30%. С процесното заявление с В.№АП-0120Б-47/28.08.2018г., според заключението, се предлага изменение на ПУП – ПЗР за УПИ ХV, кв.127 по плана на V-ти микрорайон на гр. Б., за промяна предназначението от „за озеленяване“ в „за жилищно строителство и магазини“, застрояване с показатели за устройствена зона Жс – височина Н – по-малко от 15м., плътност 70%, кинт 2.0, озеленяване 30%., като е предложено и изменение на регулационните граници на УПИ, които да съвпаднат с имотните на имот с идентификатор 04279.605.241. Графичните части на проекта се изработени върху актуална кадастрална карта.
От заключението на в.л. К. се потвърждават констатациите на в.л. Б., като се прави извод, че нито едно от предходно подадените заявления на П., цитирани в оспореното писмо не са идентични с процесното.
Вещите лица се изследвали и заявеното с предходно подадени от П. заявления - с В.№АП-0120Б-1/05.01.2017г. и с В.№АП-0120Б-36/19.06.2018г., но съдът намира, че не следва да обсъжда същите, доколкото в оспореното писмо не се съдържат твърдения да са идентични със заявлението от 28.08.2018г. Заявленията единствено са цитирани в писмото, но по отношение на съдържанието им не е извършен анализ и не е направен извод за идентичност на искането с процесното. Не следва да се обсъждат и останалите отговори на вещите лица /в-си №3, 4, 5, 6, 7 от заключението на в.л. Б. и в-си №5, 6, 7, 8 и 9 от заключението на в.л. К./, доколкото същите са относими при разглеждане на отправеното искане по същество.
Процесното писмо е съобщено на 17.05.2019г и оспорено с жалба подадена на 31.05.2019г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира жалбата да процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес – адресат на обжалвания акт, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 197 от АПК, изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.
В настоящия случай с оспореното писмо Заместник-К. на О. Б. с делегирани от К. на общината правомощия /съгласно Заповед №1206/09.10.2017г./ е отказал разгледа по същество отправено искане да бъде разрешено изработването на проект изменение на ПУП – ПРЗ.
Съгласно чл.135, ал.1 от ЗУТ, лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до К. на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно до областния управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройството. По силата на ал.3 от същата разпоредба, компетентният орган по ал. 1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Следователно, в настоящия случай актът е издаден компетентен орган – заместник-К. на общината, доколкото на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ К. на общината му е делегирал правомощията да разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на ПУП.
При издаването му, обаче, са допуснати нарушения във формата на акта, както и нарушения на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от АПК, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт: липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни; липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване; наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос; дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите; наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации; наличие на други специални изисквания, установени със закон.
Липсата на която и да е от предпоставките по чл. 27, ал. 2 от АПК обуславя недопустимост на производството и същото следва да бъде прекратено от административния орган, а жалбата - оставена без разглеждане.
В конкретния случай административния орган не е посочил правно основание, на което отказва да разгледа отправеното до него искане за издаване на административен акт, което само по себе си води до незаконосъобразност на акта. Безспорно, административният орган трябва да спазва законовите изисквания и във всеки един случай да посочва правно основание, на което издава съответния акт, за да може съдът да извърши проверка за законосъобразността на акта на базата на посоченото основание за издаването му.
Според мотивите на акта, подаденото заявление е идентично с друго, по което е налице влязъл в сила отказ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП. С оглед на така изложените фактически основания, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, която предпоставя за допустимост на искане за образуване на административно производство "липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни“. В настоящия случай, обаче, не е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и същите страни. Това се установява от приетите по делото заключения на първоначална и повторна съдебно-техническа експертиза. Според заключенията на двете вещи лица, Заявление с В.№АП-0120Б-42/06.07.2016г. е за изработване на проект за изменение на ПУП - ПЗ за УПИ ХV, кв.127 по плана на V-ти микрорайон на гр. Б., за промяна предназначението от „за озеленяване“ в „за жилищно застрояване“, без да се предвижда изменение на регулационните граници, които не съвпадат с имотните по действащата кадастрална карта, като по този начин разработката засяга не само имот с идентификатор 04279.605.165 /собственост на оспорващия/, но и имот с идентификатор 04279.605.164. Още повече, графичните части на ПР и ПЗ са изработени върху КК от 2013г. и се отнасят до имот с идентификатор 04279.605.165, въпреки, че към тази дата е налице изменение на КК, с което от имот с идентификатор 04279.605.165 са образувани два имота - имот с идентификатор 04279.605.241 и имот с идентификатор 04279.605.242. Според експертните заключения, с процесното заявление с В.№АП-0120Б-47/28.08.2018г., се предлага изменение на ПУП – ПЗР за УПИ ХV, кв.127 по плана на V-ти микрорайон на гр. Б., за промяна предназначението от „за озеленяване“ в „за жилищно строителство и магазини“, като е предложено и изменение на регулационните граници на УПИ, които да съвпаднат с имотните на имот с идентификатор 04279.605.241, като в случая графичните части на проекта се изработени върху актуална кадастрална карта. От изложеното е видно, че независимо от сходното отреждане на УПИ по заявленията от 2016г. и 2018г., не е налице идентичност на предмета на двете заявления - със заявлението от 2018г. за първи път се прави искане за изменение и на регулационните граници на УПИ ХV, кв.127 по плана на V-ти микрорайон на гр. Б., като двете разработки засягат различни поземлени имоти, съответно налице е и разлика по отношение на заинтересованите страни в административните производства.
Според разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, условия за допустимост на искането за образуване на административно производство е "липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни“, като изискването е предмета на двете производства са е „същия“, т.е. да е идентичен, а не на сходен. В настоящия случай не е налице нито идентичност на искането по двете заявления, нито идентичност на страните в административното производство, доколкото заинтересована страна в производството по подаденото заявление от 2016г. е не само молителя, но и собствениците на имот с идентификатор 04279.605.164 по КК на Б..
По изложените съображения, поради липса на идентичност, съответно не са били налице предпоставките по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК.
Дали следва или не да се разреши изработването на проекта за изменение на ПУП, е въпрос по същество на искането, а не по неговата допустимост, поради което и съдът не следва да обсъжда останалите доводи в жалбата отнасящи се до материалноправните предпоставки за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на плана.
По изложените съображения, оспореното писмо следва да се отмени и преписката да се изпрати на компетентния орган - К. на О. Б., за разглеждане на искането по същество.
При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, в полза на оспорващия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1410 лева, от които 10 лева държавна такса, 900 лева адвокатско възнаграждение и 500 лева заплатено възнаграждение за вещо лице. Претендираното адвокатско възнаграждение, което макар и над минимума по чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е прекомерно завишено, с оглед фактическата и правна сложност, броя на проведените съдебни заседания и оказаната от адвоката правна помощ.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 200, ал.1 от АПК, Административен съд – Б.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Писмо с изх.№АП-0120Б-47/16.05.2019г. на Заместник-К. по строителството и сигурността на О. Б..
ИЗПРАЩА преписката на К. на О. Б. за разглеждане по същество на Заявление с В.№АП-0120Б-47/28.08.2018г., подадено от М. П. П..
ОСЪЖДА О. Б. да заплати на М. П. П., ЕГН *, с адрес гр. Б., ул. „..., разноски по делото в размер на 1410 /хиляда четиристотин и десет/ лева.
Определението подлежи на обжалване от страните, участващи в административното производство, пред ВАС в 7 - дневен срок от съобщаването му.



СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
М.К.