и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от и. д. Началник на О. О. „. А. – Б. против Решение № 6222/29.07.2020 г. на РС – Б., постановено по НАХД № 200/2020 г. по описа на съда.
Касационната жалба е мотивирана по съображения за неправилност на обжалвания С. акт, постановен в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК. Касаторът счита, че нарушението е доказано и правилно квалифицирано като нарушение по чл. 10, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, като съответна на деянието е и приложената санкционна разпоредба по чл. 104, ал. 1 ЗАвП. Законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което не са налице приетите от съда нарушения. Като е отменил наказателното постановление поради непосоченото място на извършване на нарушението районният съд е постановил неправилен С. акт, който моли да бъде отменен, като бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът „. – 2. ЕООД Ч. пълномощник оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски. Поддържа доводите във възражението срещу касационната жалба.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище за основателност на касационната жалба.
Нови доказателства по чл. 219 АПК не са приети.
Административен съд – Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол С. акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение РС – Б. е отменил Наказателно постановление № 21-0000015/15.01.2020 г., издадено от началника на ОО „АА“ – Б., с което на „. – 2. ЕООД за нарушение по чл. 10, § 2 от Регламент № 561/2006, на основание чл. 104, ал. 1 ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв.
За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице пропуски в съдържанието на АУАН и в НП, поради което са нарушени изискванията по чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като липсва фактическо описание на съставомерните признаци от състава на нарушението, като отделно от това деянието е неправилно квалифицирано като нарушение по чл. 10, § 2 от регламента, която разпоредба не съдържа правило за поведение, нарушението на което да обоснове ангажиране отговорността на превозвача. Приел е, че нарушението не е доказано, доколкото липсва фактическо описание на неосъществения от превозвача контрол.
Решението е правилно.
Фактическата обстановка не е спорна между страните и се свежда до установеното в хода на проверката, че за периода от 17.05.2019 г. до 17.08.2019 г. наетият от дружеството водач К. М. Р., осъществил международен превоз на територията на Кралство Испания не е спазвал изискванията на Регламент № 561/2006 г., без конкретно посочване какво не е изпълнил. Деянието е квалифицирано като неизпълнение от страна на превозвача на задължението по чл. 10, § 2 от Регламент № 561/2006 да организира и осигури работата на водача, съобразно изискванията за спазване на регламентираните почивки, поради което му е наложена имуществената санкция по чл. 104, ал. 1 ЗАвП. Установено е в хода на съдебното следствие, че превозвачът е провеждал инструктаж на водачите и доколкото в консттивния протокол липсва отбелязване, че такава книга за проведен инструктаж не е представена, съдът е приел, че санкционирания субект е изпълнил задължението си, за което е санкциониран.
Отделно от изложеното от съда непосочването на маршрута на ППС представлява нарушение на съдържанието на НП, тъй като не може да се определи приложимото право. Съгласно чл. 10, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. транспортното предприятие отговаря за нарушения, извършени от водачи на предприятието, дори ако нарушението е извършено на територията на друга държава – членка или трета страна. Следователно разпоредбите на регламента са приложими дори ако превозът е на територията на трета страна и независимо от обстоятелството, че маршрутът на превозното средство не е част от състава на нарушението, непосочването му не позволява да бъде определено приложимото право, а от тук и правната квалификация на деянието. Разпоредбата на чл. 2, § 2 от Регламент № 561/2006 г. определя персоналния и териториален обхват на приложимостта на разпоредбите на регламента, с § 3 е определено, че за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън областите, посочени в § 2, вместо регламента се прилага AETR (Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози). Непосоченото място на извършения превоз не позволява да бъде определено дали са приложими разпоредбите на регламента или на AETR, нарушаващо правото на защитата на превозвача. Правилни са изводите на районния съд, че нарушението е неправилно квалифицирано, довело до отмяна на наказателното постановление. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗАвП въвежда общо задължение за превозвачите да спазват изискванията на Регламент (ЕО) 561/2006 на Европейския парламент. В чл. 8, § 2 от регламента е конкретизиран размера на почивките, които водачът следва да спазва. Отговорността на превозвача по чл. 104, ал. 1 ЗДвП е за неизпълнение на задължението да осигури спазването на разпоредбите на работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози. „Осигуряването спазване на разпоредбите“ се осъществява при организация работата на водачите Ч. надлежното им инструктиране и извършването на редовни проверки. Безспорно е установено, че превозвачът е осигурил спазването на разпоредбите, тъй като макар и да не е представен изготвен график за работата и почивките на водача Р., той го е инструктирал, но не е осъществил необходимия последващ контрол, поради което не е изпълнил задължението си по чл. 10, § 2, изр. 2, предвид което следва да носи отговорността по § 3. В този смисъл фактическото описание на деянието не съответства на посочената като нарушена правна норма, за да бъде квалифицирано деянието като неизпълнение на законовоопределено задължение. Описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, не съдържа съставомерните признаци на отговорността по чл. 10, § 2 от регламента, поради което правилно е прието от съда, че не съответства на изискването за съдържание на актовете по чл. 42, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Като е отменил наказателното постановление, при правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил законосъобразен С. акт, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски. О. О. „АА“ – Б. следва да бъде осъден да заплати на „. – 2. ЕООД сумата 400,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, за заплащането на което по делото са представени доказателства.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК вр. чл. 63 ЗАНН, Административен съд – Б.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6222/29.07.2020 г. на РС – Б., постановено по НАХД № 200/2020 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА О. О. „. А. – Б. да заплати на „. – 2. ЕООД – Б. сумата 400,00 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Илонка Рашкова
2. /п/ Румяна Митева-Насева
Вярно с оригинала!
ЕК