и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на П. М. Б., с А. Г.Я., У.“. Й. № 6 против Заповед № 62/18.04.2019 год. на К. на О. Я., с която е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи: „метален навес“, „баня“, „метален навес“ и пристройка към къща (баня и коридор)“, изградени в УПИ ІІІ, пл.№ 594, кв.63 по плана на Г.Я.. В жалбата се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, необоснована и издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила. Сочи се, че преди издаване на заповедта, административния орган не е направил преценка за търпимост на строежите и не е обсъдил подаденото от оспорващата възражение. Навеждат се и доводи за немотивираност. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото.
Административният орган в съдебно заседание, Ч. процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.
Заинтересованите страни Н. Б. Р. и И. Б. Р., в съдебно заседание не се явяват и не вземат отношение по жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващата, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От приложените към административната преписка, допълнително събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, следното:
По повод постъпила жалба, изпратена по компетентност с писмо изх.№ БД-3446-00-247/16.01.2019 год. на ДНСК (стр.141-144) на 22.01.2019 год. е извършена проверка от служители Общинска администрация – Я. в УПИ ІІІ, пл.№ 594, кв.63 по плана на Г.Я.. Установено е, че в имота са изградени: метален навес с размери 5.80/3.85 м. и височина 2.35 м., състоящ се от 4 броя стоманени профила 40/40/3 см., върху които има ламаринен покрив; баня с размери 4.00/2.90 м. и височина 1.60 м., изградена от тухлена зидария, като покривът се състои от 0.10 м. стоманобетонова плоча; метален навес с размери 4.50/5.30 м. и височина 2.30 м., изграден от три стоманобетонови колони с размер 0.25/0.35 м. от едната страна и три метални тръби с диаметър ф60 от другата страна и ламаринен покрив; пристройка към съществуващата жилищна сграда, представляваща коридор и баня. Същата е с размер 3.90/3.00 м. и височина 2.80 м. и покрив от стоманобетонова плоча с дебелина 0.10 м.; стълбище с размери 2.60/4.00 м. и височина на първа плоча 2.80м., втора плоча 6.60 и кота корниз 7.50 м. Предложено е от заинтересованите лица да се изискат документи за собственост и строителни книжа за констатираните обекти. Съставен е Констативен протокол № Ж-2/22.01.2019 год. – стр.11. За извършената проверка, оспорващата и заинтересоването страни са уведомуни с писмо изх.№ 2400-3/04.02.2019 год., като са изискани документи за собственост на имота и строителни книжа.
На 12.03.2019 год. е извършена повторна проверка от длъжностни лица при Общински администрация - Б. при която отново е констатирано изграждането на описаните по-горе два броя метални навеси, баня и пристройка без за същите да е издадено разрешение за строеж и да са одобрени инвестиционни проекти. Действащия подробен устройствен план (ПУП) от 1976 год. предвижда основно жилищно застрояване за имота, без допълващо застрояване. Установено е още, че строежите са извършени от оспорващата Б.. Проверката е извършена в нейно присъствие и в присъствието на заинтересованата страна Н. Р.. Съставени са констативен акт №№ 1 е 2/12.03.2019 год. (стр.17-24). Констативните актове са връчени, Ч. известие за доставяне на 18.03.2019 год. (стр.25 и 26). На 19.03.2019 год. е постъпило възражение, заведено с В.№ 9400-107 (стр.4). Сочи се във възражението, че имота е съсобствен, като правото на ползване е разпределено и всеки от съсобствениците е изградил санитарен възел в ползваната от него част, тъй като жилищата са малки и няма възможност за обособяване на баня в техния обем. Сочи се, че премахването на строежите ще причини големи затруднения при ползването на жилището.
Въз основа на изброените констатации, извършени в надлежна форма К. на О. Я. е издал оспорваната заповед, с която е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи: „метален навес“, „баня“, „метален навес“ и пристройка към къща (баня и коридор)“, изградени в УПИ ІІІ, пл.№ 594, кв.63 по плана на Г.Я. с извършители П. М. Б., В. Н. Р., Н. Б. Р. и И. Б. Р..
От показанията на свидетеля Р. в жилищната сграда живеят три семейства, а тя не е пригодена за това. В годините са правени множество постройки от съсобствениците. Многократно са подавани жалби до общината. Постройките са извършвани без съгласието на останалите съсобственици.
Според показанията на свидетеля Ц. през 2000 год. е продал на Б. строителни материали. В личен разговор оспорващата му е споделила, че желае да създаде удобства баща си, който по това време е бил болен и в последствие е починал.
Свидетеля М. твърди, че банята е построена през лятото на 2000 год., като той е помагал с личен труд.
Не е спорно по делото, че имота, в който са изградени процесните строежи е наследствен – съсобствен между оспорващата, заинтересованите страни и Д. С. Р..
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза се изяснява, че в УПИ ІІІ, пл.№ 594, кв.63 по плана на Г.Я. е изградена двуетажна жилищна сграда с размери 13.50/9.00 м., разделена на три дяла, всеки от тях с отделни входове. В два от дяловете (северозападния и югоизточния), състоящи се от по две стаи не са изградени баня и тоалетна. В северозападната част на парцела, в дела ползван от Н. Р., на разстояние от 1.54 м. от имотната граница с УПИ ІІ е изграден масивен метален навес, свързано застрояване на двуетажната жилищна сграда с размери 3.83/5.80 и височина от 2.35 м. до 2.70 м. Постройката е със стени: от северозапад до 1 м. бетон и над бетонната част от талашитени плоскости; от североизток – тухлена стена; от към улицата метални врати с пълнеж от дъски и от югоизток стената на жилищната сграда. Конструкцията е метална, покрита с профилирана ламарина с наклон на северозапад. Изпълнена е електрическа инсталация. На северозападната стена е монтиран прозорец с размери 150/130 см. Настилката е циментова замазка. Зад металния навес, свързано с него и с жилищната сграда е построена баня с размери 3.86/2.90 м. и височина 1.65 м., с носещи тухлени стени с дебелина 25 см. и покривна стоманобетонова плоча с дебелина 10 см. По данни на Н. Р., постройките са изградени през 1985 год. Постройките са означени с № 1 и 2 от Приложение 1 на заключението.
В югоизточния дял, ползван от П. Б. са изградени: метален навес с размери 2.50/5.25 м. и височина 2.25/2.57 м. Навесът е с метална конструкция, състояща се от към къщата от три стоманени колони ф60 (без стена), от към границата с УПИ ІV с носеща масивна стена с дебелина 25 см. и височина 2.20 м. и над стената къси метални колони, от към улицата е изпълнена двукрила дървена входна врата с размери 250/200 см., от североизток навесът е без стена. Покривът е метална конструкция и едностранен наклон към дворното място. Настилката е от бетон и циментова замазка. Между пристройката за стълбище, стената на жилищната сграда и паянтова постройка (плевня) в съседния УПИ ІV е изградена едноетажна масивна пристройка за баня и тоалетна с коридор с размери 2.70-3.40/3.90 м. и височина 2.90 м. Стените са от тухлена зидария, а покрива от стоманобетонова плоча. По информация на П. Б., постройките са изградени през 2000 год. Постройките са означени с № 3 и 4 от Приложение 1 на заключението. Премахването на изградената пристройка за санитарен възел и коридор ще създаде опасност за построената в съседния имот плевня и пристройката към жилищната сграда – стълбище.
По действащия ПУП на Г.Я. УПИ ІІІ-594, кв.63 е отреден за индивидуално жилищно строителство, без допълващо застрояване. За постройките, предмет на заповедта не е издавано разрешение за строеж и не са одобрявани строителни книжа. Разпоредените за премахване строежи не са декларирани пред общинска администрация – Я..
В съдебно заседание вещото лице уточни, че банята с тоалетна и коридор, който е направен в югоизточната част от П. Б., представлява масивна постройка с носещи тухлени стени и масивна стоманобетонова плоча – покрив. Откъм източната, югоизточната страна на тази второстепенна постройка има плевня, която е на три нива – триетажна сграда. Плевнята е доста стара. Навесите могат да се преместят без да се разрушават. Навесът, който е изградила П. Б., като размери не е описан правилно. Размерите на място са 2,50/5,25 м. Грешката е повече в широчината на навеса, тъй като има разстояние между навеса и нейната част от жилищната сграда. Друг навес няма откъм югоизточната фасада на жилищната сграда. Стената, която служи за опора на металния навес в дела на П. Б., е оградна стена, която е съществувала между УПИ I. и УПИ IV. По отношение конструкцията на металните навеси – откъм едната страна има три броя колони, които носят металната конструкция, които са бетонирани в настилката долу, а от другата страна – това е оградната стена между двата имота и продължение – нагоре има къси метални колони с височина 0,37 м., които подпират откъм стената металния навес. Те са хванати с планки и дюбели. Късите метални колони една за друга са закрепени със заварки. За да се премести навесът, трябва да се срежат с ъглошлайф тези колонки. В случая ще се премести само един покрив, тъй като навесът представлява покрив от метална конструкция, покрит отгоре с ламарини. Металните колонки са трайно прикрепени към земята, но лесно могат да се отрежат с ъглошлайф. Покривът към останалата част е изпълнен със заварки.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ орган – К. на О. Я., спазена е и формата на издаване - писмена. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно е приложен и материалния закон.
Доказателствата по делото недвусмислено показват наличието на постройки, трайно прикрепени към терена, които представляват “строеж” по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Според характеристиките им, същите са от V-та категория – чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ.
Предмет на заповедта е премахване на строежи, представляващи: два броя метални навеси, трайно прикрепени върху бетонова плоча, като единият от тях (посочен с № 1 в Приложение № 1 на заключението на вещото лице) е със стени: от северозапад до 1 м. бетон и над бетонната част от талашитени плоскости; от североизток – тухлена стена, а втория (посочен с № 3 в Приложение № 1 на заключението на вещото лице) е с метална конструкция, състояща се от към къщата от три стоманени колони ф60 (без стена), от към границата с УПИ ІV с носеща масивна стена с дебелина 25 см. и височина 2.20 м. и над стената къси метални колони с настилката е от бетон и циментова замазка, както и масивна постройка – баня (обозначен с № 2 в Приложение № 1 на заключението на вещото лице) и пристройка към съществуващата в имота двуетажна жилищна сграда обозначен с № 2 в (обозначена с № 4 в Приложение № 1 на заключението на вещото лице). Описаните в оспорената заповед обекти, несъмнено съставляват “строеж” по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ. Разпоредбата на чл.137, ал.3 от ЗУТ съдържа изискване строежите да се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти, а съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени по реда на закона. Безспорно е, че в случая не са изготвяни и одобряване инвестиционни проекти и не е издадено разрешение за строеж по чл.148, ал.2 от ЗУТ от главния архитект на общината. Оспорващата и заинтересованите страни не твърдят, че притежават разрешение за строеж, нито представят такова пред съда. Следователно налице са незаконни строежи по смисъла на ЗУТ.
Строежите, представляващи метален навес, обозначен с № 3 от Приложение № 1 на заключението на вещото лице и пристройка не попадат и в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като е извършен през 2000 год. Както вече беше казано, от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи наличието на “строеж” по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, за извършването на които се изисква издаване на разрешение за строеж и одобряване на строителни книжа. Безспорно се установи по делото, че за обектите не са одобрявани инвестиционни проекти, съответно не е издадено разрешение за строеж. Процесните постройки безспорно са незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за извършването им е било необходимо издаване на строително разрешение, с каквото възложителят – оспорващ по делото не разполага. Разпоредбата на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, определяща даден строеж, като „търпим“ изисква едновременно строежа да е допустим по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно сега действащия ЗУТ, както и да е извършен в периода 07.04.1987 год. – 02.01.2001 год.
Установено е и не се спори по делото, че посочените по-горе строежи са изградени без разрешение за строеж. Същите, освен че са изградени без изискуемото се разрешение за строеж и не попадат в изключителната хипотеза по § 16 от ПР на ЗУТ, съответно на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като строежите са извършени през 2000 год. (според показанията на разпитаните свидетели и по твърдения на оспорващата в два броя декларации, приложени на стр.148 и 149) и е недопустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му и сега действащите. Постройките са изградени без изрично съгласие на съсобствениците в имота (договор в нотариална форма с останалите съсобственици), т.е. в нарушение на изискванията на чл. 183, ал.1 от ЗУТ, поради което, не е търпим строеж.
Условията за търпимост в случая ще следва да се преценяват, според изискванията на § 16 от ПР на ЗУТ, предвид факта че строежа е извършен през 2000 год. Разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а се явява нейно допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за “търпими”. Този нов период включва строежи, извършени в периода от 02.01.2001 год. до 31.03.2001 год. Разпоредбата на § 127, ЗИД ЗУТ има материалноправен характер. При липса на норма за обратно действие тя е приложима спрямо актове за премахване на незаконни строежи или забрана за ползване на строежи, издадени след влизането й в сила - 26.11.2012 год., каквато е и заповедта, предмет на настоящето производство. Не са налични доказателства, а и не се твърди строежите да са изградени в периода от 02.01.2001 год. до 31.03.2001 год., напротив установява се че строителството е извършено през 2000 год.
Следователно наличието на предпоставките за определяне на строежа, като търпим, в настоящия случай ще следва да се определят от разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ. Според твърденията на оспорващиата в административното производство, а се изясни и от показанията на разпитаните свидетели, че строителството на навеса и пристройката е извършено през 2000 год. При това положение за него е приложима разпоредбата на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. За да е търпим е необходимо да е бил допустим по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването на строежа или по този закон, както и да е бил деклариран от собственика му пред одобряващите органи в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ – 02.01.2001 год. Няма данни и не се твърди, строежите да са били декларирани пред одобряващите органи в посочения срок. При това положение незаконните строежи подлежат на премахване, както правилно е възприел и административния орган.
Неоснователно е възражението, че процесните два броя метални навеси не съставляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а е налице преместваем обект съобразно легалното определение, дадено в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Фактът, че част от строежа е със сглобяема конструкция не го прави преместваем, по смисъла на цитираната норма, а освен това същият не е с предназначението предвидено в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Ето защо доводите на оспорващата в обратния смисъл, са неоснователни.
Неоснователно и е твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наличието на незаконен строеж е установено по надлежен ред и са съставени съответния констативен акт от длъжностни лица при Общинска администрация – Я.. Акта е бил връчен и оспорващата, която е упражнила правото си на възражение своевременно и възражението макар да не е взето предвид от административния орган при произнасянето му.
Що се отнася до строежите, обозначени с № 1 и 2 от Приложение № 1 на заключението на вещото лице: Дори да се приеме, че същите са изградени през 1985 год., както е заявил Н. Р. пред вещото лице, то изводът за законосъобразност на заповедта остава непроменен. Разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ предвижда, че не се премахват незаконни строежи, изградени до 7 април 1987 год., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. В случая строежите не са търпими, тъй като са изградени в нарушение на действалите, както по време на извършването им, така по сега действащите правила и нормативи (чл. 55 от ЗТСУ (отм.); чл. 1. ал. 4 от ППЗТСУ (отм.); , чл. 147, ал. 1, т. 1 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ). Освен това се установи че строежите не са предвидени в ПУП, т.е. същите не са допустими по ПУП, каквото е изискването на Посочената по-горе разпоредба. Само на това основание търпимостта следва да бъде отречена, тъй като кумулативна предпоставка за нея е строежът да е бил допустим по ПУП.
Неоснователно е и възражението, че премахването, предвид обстоятелството, че е предназначено за санитарен възел (баня и тоалетна) затруднява ползването на жилищата, които не са снабдени с такива, т.е. че административния акт е издаден в нарушение правилото на чл.6, ал.5 от АПК. Съществуващата опасност при изпълнение на заповедта в да се засегнат права или законни интереси, следва да бъде изследвана и предотвратена в производството по принудително премахване на строежа. Неоснователно е и възражението, че премахването на пристрояването, предвид обстоятелството, че е предназначено за санитарен възел (баня и тоалетна) затруднява ползването на жилището, обитавано от бащата на оспорващата, който е с влошено здраве, т.е. че административния акт е издаден в нарушение правилото на чл.6, ал.5 от АПК. Съществуващата опасност при изпълнение на заповедта в да се засегнат права или законни интереси, следва да бъде изследвана и предотвратена в производството по принудително премахване на строежа. Действително, разпоредено е премахване и на баня и пристройка, която съставлява баня и коридор, с каквито жилищата на оспорващата и заинтересованите страни не разполагат. Вероятно премахването ще затрудни обитателите им, но тук от съществено значение обстоятелството, че всички строежи, следва да бъдат извършвани със строителни книжа, в противен случай, тези строежи биха били изключени от нормите, задължаващи издаването на такива. Следователно задължението за премахване може да отпадне само при условието на чл. 6, ал. 5 от АПК - при вреда, явно несъразмерна с целите на недопускане на неразрешеното строителство, каквато административния орган ще следва да преценява при изпълнение на административния акт. Премахването на незаконните строежи е регламентирано със специален закон - Законът за устройство на територията. В специалната законова уреда не е предвидено, като условие за премахване на незаконен строеж липсата на вреди, като последицата от процеса на премахване. Незаконният строеж се премахва, ако не е търпим, независимо дали при изпълнението на заповедта ще настъпят вреди. За ограничаване на неблагоприятните последици от изпълнението на заповед за премахване на незаконен строеж законодателят е предвидил съответните мерки в подзаконов нормативен акт.
Изложеното показва, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което и подадената против нея жалба ще следва да се отхвърли.
Претендираните от ответника разноски пред настоящата инстанцияв размер на 730 лева, от които 700 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат и 30 лева – внесени разходи за призоваване на свидетели ще следва да се възложат на оспорващата, според правилата на чл.143 от АПК.
Водим от горното и на основани чл.172 от АПК съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. М. Б., с А. Г.Я., У.“. Й. № 6 против Заповед № 62/18.04.2019 год. на К. на О. Я..
ОСЪЖДА П. М. Б., с А. Г.Я., У.“. Й. № 6 да заплати на О. Я. сумата от 730.00 (седемстотин и тридесет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.