и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във вр. с чл. 144, ал.1 от ДОПК и чл.107 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на „. О. с ЕИК *,със седалище и адрес на управление : с.П., общ.Б., с управител К. М. Б., против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № DT000086/19.06.2019 г., издаден от И.Г.Я. - ст. инспектор в Д. МДТ при Община Б., потвърден с Решение № Р – DT 86/27.08.2019 г. на Д. на Д. МДТ при Община Б..
В жалбата се твърди, че оспореният индивидуален административен акт /ИАА/ е незаконосъобразен, тъй като размерите на дължимите суми за такса „Битови отпадъци“ /ТБО/ са неправилно изчислени, поради това, че по отношение на имота, собственост на дружеството-жалбоподател, за който се дължат тези суми, не са били предоставяни от общината услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, депониране и обезвреждане на отпадъци, изхвърляни в резултат на производствената дейност на търговското дружество. Оспорващият твърди, че от процесният акт не става ясно по какъв начин и на каква база са изчислявани формиращите ТБО отделни съставящи компоненти (услуги), за да се прецени дали законосъобразно и правилно са изчислени. Жалбоподателят счита, че не дължи изобщо процесната ТБО за периода 2014 г. – 2018 г. включително, в общ размер на главницата 3632.46 лв. и 2009.66 лв. – лихва за просрочие. Иска да бъде отменен оспорения ИАА и да се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващото търговско дружество се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и представя писмена защита.
Ответникът - Директорът на Д. „Местни данъци и такси“ при Община Б., чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмено становище по съществото на спора.
По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е, изпълнена е и е приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :
Със Заповеди № № 1186/23.10.2013 г., 1460/29.10.2014 г., 1852/28.10.2015 г., 1592/28.10.2016 г. и 1304/30.10.2017 г. на Кмета на Община Б., на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, са определени границите на районите на територията на общината, в които за съответните години е организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, както и по поддържане на чистотата на обществено ползване (стр.18-39).
Били са изготвени план-сметки за разходите по чл.66 от ЗМДТ за годините от 2014 г. до 2018 г. включително (стр.40-50), със съответните тарифи и приложения към тях (стр.51-68).
С Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с В.№ 3090/25.06.2010 г. (стр.69-76), „. ООД е декларирало в Община Б., че притежава недвижими имоти – 1/1 ид. части от недвижим имот, представляващ сграда (нежилищен обект) с РЗП от 114.00 кв.м и земя с площ от 16 000.00 кв.м, находящи се в м.Л, в землището на с.П., общ.Б..
В Д. МДТ при Община Б. декларирания имот е заведен под партиден № * 001 /М249/ с данъчна оценка от 29 840.40 лв., отчетна стойност в размер на 682 130.00 лв. общо, от които : 677 000.00 лв. за земята, и 5130.00 лв. за сградата.
На 18.12.2014 г. „. ООД е депозирало в общинската администрация коригираща декларация с В.№ ДК-3961/18.12.2014 г. (стр.78-87), с която е декларирало, че преждепосоченият имот е с различна отчетна стойност, а именно – 108 000.00 лв.
Въз основа на тази коригираща декларация, органът по приходите в Общинска администрация – Б., е преизчислил разликата в публичните задължения на данъчно задълженото лице, като след корекцията отчетната стойност на земята и сградата е 113 130.00 лв., а данъчната оценка – 29 050.00 лева.
С декларации по чл.21, ал.1 от НОАМТЦУТОБ с В.№ ДК-2816/18.12.2014 г. (стр.93) и В.№ ДК21-3369/29.12.2015 г. (стр.94) „. ООД е декларирало в общината, че няма да ползва въпросния имот през 2015 г. и през 2016 г. и за тези две години дружеството е било освободено от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, а само е била начислена ТБО само за другите – за депониране и поддържане на чистотата на територията на обществено ползване.
„Б. 87“ ЕООД - Б., е придобило от „. ООД недвижим имот в землището на .П., общ.Б., а именно – 10 000/12 869 ид. части от ПИ № 000628 по картата на с.П., видно от нот. акт № 195, т.ІV, рег.№ 10420, д.№ 695/2014 г. (стр.88-90).
На 31.03.2016 г. „. ООД е входирало в Община Б. коригираща декларация с В.№ ДК14-1097, с която е декларирало, че е налице ново обстоятелство, имащо значение за определяне на ДНИ и ТБ, а именно : че декларираната от търговското дружество земя, попада в землищата на две села – с.П. (3131.00 кв.м) и с.Зелен дол (12 869.00 кв.м) (стр.95-104).
От приходната общинска администрация са взели предвид тези новодекларирани обстоятелства и са извършили корекции по партидата на търговеца, като по отношение на сградата не са настъпили промени, а по отношение на земята в землището на с.П. с площ от 3131.00 кв.м е определена отчетна стойност в размер на 56 358.00 лв., като след промяната отчетната стойност на земята и сградата е в общ размер на 61 488.00 лв., а данъчната им оценка – 12 197.90 лева.
На 19.06.2019 г. И.Г. Я.- ст. инспектор в Д. МДТ при Община Б., е издала Акт за установяване на задължения по декларация № DT000086/19.06.2019 г., с който на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, е установила задължения на „. ООД за ТБО за периода 2014 г. – 2018 г., в общ размер на 5642.12 лв., от които : 3632.46 лв. – главница, и 2009.66 лв. – лихви за просрочие, начислени към 19.06.2019 г. (стр.109-111).
Преждепосоченият АУЗД е бил съобщен на „. ООД на 24.06.2019 г., видно от известие за доставяне (стр.112,113).
Недоволен от АУЗД № DT000086/19.06.2019 г., управителят на данъчното задълженото юридическо лице го е обжалвал по реда на чл.107, ал.4 от ДОПК пред Д. на Д. МДТ при Община Б. (вж. жалба с В.№ 70-00-531/15.07.2019 г. на стр.115-117)., който с Решение № Р – DT 86/27.08.2019 г., на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.144 от ДОПК, е потвърдил акта за установяване на задължения по декларация (стр.9-14).
Решението на Д. на Д. МДТ при Община Б. е било съобщено на „. ООД на 10.09.2019 г. чрез неговия законен представител, видно от известие за доставяне (стр.15).
На 20.09.2019 г. „. ООД е подало жалба по реда на чл.156, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, пред Административен съд – Б..
По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е, изпълнена е и е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).
В заключението си по приетата ССЧЕ вещото лице твърди, че при определяне на дължимата ТБО за 2014 г. органът по приходите не е взел предвид подадената от дружеството-жалбоподател коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с В.№ ДК04003961/18.12.2014 г., за продадена земя на „Б. 87“ ЕООД на 30.10.2014 г., както и отчетната й стойност; че Община Б. има извършени разходи за предоставяне на услугата по поддържане на чистотата на територията на общината за обществено ползване за периода 2014 г. 2018 г. Според вещото лице размерът на ТБО в АУЗД не е правилно изчислен, а следва да бъде по-малък – общо за процесния период – 4722.96 лв., от които : главница – 3016.05 лв., лихви за просрочие – 1706.91 лева.
Съдът кредитира изцяло заключението на ВЛ като обективно, компетентно и обосновано.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Жалбата на „. ООД е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК от надлежна страна (адресат на акта), срещу ИАА, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред БлАС. Оспореният АУЗД е бил обжалван по административен ред пред компетентен орган по смисъла на чл.4, ал. 5 от ЗМДТ.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения :
АУЗД № DT000086/19.06.2019 г. е издаден от И.Г.Я. - ст. инспектор в Д. МДТ при Община Б., компетентен административен орган по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗМДТ, във вр. с чл.9б от ЗМДТ и предвид Заповед № 421-ЧР-Д/03.11.2016 г. на Кмета на Община Б. (стр.16) и Заповед № 132-ЧР/31.03.2017 г. на Кмета на Община Б. (стр.17).
Атакуваният АУЗД е в предвидената от закона писмена форма, мотивиран е, с посочване на фактическото и правно основание за издаването на акта, съдържа и другите реквизити, изброени в специалната норма на чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му.
Неоснователен е доводът на оспорващата страна, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производството по издаването на АУЗД. Актът е мотивиран съобразно изискванията на чл.120 от ДОПК. В атакувания АУЗД са описани задълженията на данъчно задълженото лице за ДНИ и ТБО като изчерпателно са посочени и конкретни текстовете от нормативните актове, въз основа на които същите са определени.
Съгласно чл.10 и чл.11 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места, като данъчно задължени лица са собствениците на недвижимите имоти. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 на закона, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно Приложение № 2. Съгласно чл.62 от ЗМДТ, такса „Битови отпадъци“ се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че Община Б. не е извършвала реално дейности по сметосъбиране, сметоизвозване, депониране и обезвреждане на отпадъците, изхвърляни в резултат на производствената дейност на търговеца. Видно от заключението на ВЛ; Заповеди № № 1186/23.10.2013 г., 1460/29.10.2014 г., 1852/28.10.2015 г., 1592/28.10.2016 г. и 1304/30.10.2017 г. на Кмета на Община Б.; план-сметки за разходите по чл.66 от ЗМДТ за годините от 2014 г. до 2018 г. включително (стр.40-50), със съответните тарифи и приложения към тях (стр.51-68), такива дейности са били извършвани от общината.
Доколкото, съгласно чл.9б от ЗМДТ, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването на местните такси се извършва по реда на ДОПК, то приложим към случая е чл.107, ал.1 от ДОПК, регламентиращ, че когато органът по приходите установява размера на дължимо задължение въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Съгласно нормата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ, невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
В настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК, предвиждаща, че органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Именно на тази хипотеза се е позовал административният орган, за да издаде служебно оспорения АУЗД, с който се установяват размерите на задълженията на „. ООД за такса „Битови отпадъци“ /ТБО/ за посочените в акта периоди. При неяснота относно конкретния размер на задължението, задълженото лице е разполагало с възможността, предвидена в чл.107, ал.3 от ДОПК да поиска от органа по приходите да му издаде акт за установяване на задължението, а също така по ал.2 има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Жалбоподателят не се е възползвал от тези си възможности, не е заплатил задължението си в срок, поради което АУЗД му е бил издаден служебно при наличието на материалноправните предпоставки, регламентирани в закона.
Не се спори между страните, че оспорващото дружество е собственик на процесния недвижим имот и като такъв е данъчнозадължено лице по смисъл на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, както за ДНИ, така и за ТБО. Не е спорно също така и че данък недвижими имоти за процесните периоди е определен съгласно чл.21 от ЗМДТ върху данъчна основа - отчетната стойност /5130.00 лева/ на процесния имот, която е по-високата между нея и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ /2900.10 лева/ и е заплатен от „. О. за което търговеца няма непогасени задължения за ДНИ.
Върху същата данъчна основа е определена и ТБО, като изчисленията са направени като за имот със статут на нежилищен такъв. Но при изчисленията на дължимата ТБО за 2014 г. органът по приходите неправилно не е взел предвид, че има промяна в статута на имота на оспорващото дружество, предвид продажбата на част от имота на „Б. 87“ ЕООД на 30.10.2014 г., и е начислил по-голям размер ТБО от следващия се – 5181.22 лв., от които : главница – 3283.84 лв., лихви за просрочие – 1897.38 лв., вместо реално дължимите 4722.96 лв., от които : главница – 3016.05 лв., лихви за просрочие – 1706.91 лева, както сочи правилно вещото лице, чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно и обосновано. Ето защо в тази част процесният акт ще следва да се измени като се намали размера на ТБО за 2014 г. както следва : общ размер 5181.22 лв., от които : главница – 3283.84 лв., лихви за просрочие – 1897.38 лв., на 4722.96 лв., от които : главница – 3016.05 лв., лихви за просрочие – 1706.91 лева.
С останалата част на АУЗД правилно и законосъобразно са определени размерите на ТБО, които дружеството-жалбоподател дължи и жалбата на „. ООД в останалата част срещу акта е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК, оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника сторените от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева – съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1//09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК и чл.143, ал.4 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № DT000086/19.06.2019 г., издаден от И. Г. Я. - ст. инспектор в Д. МДТ при Община Б., потвърден с Решение № Р – DT 86/27.08.2019 г. на Д. на Д. МДТ при Община Б., в частта, с която са установени задължения за такса битови отпадъци за 2014 г. в общ размер 5181.22 лв., от които : главница – 3283.84 лв., лихви за просрочие – 1897.38 лв., като ОПРЕДЕЛЯ задължение за ТБО за 2014 г. в общ размер 4722.96 (четири хиляди седемстотин двадесет и два лева и деветдесет и шест стотинки) лв., от които : главница – 3016.05 лв. (три хиляди и шестнадесет лева и пет стотинки) , лихви за просрочие – 1706.91 лв. (хиляда седемстотин и шест лева и деветдесет и една стотинки).
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. О. с ЕИК *,със седалище и адрес на управление : с.П., общ.Б., с управител К. М. Б., против АУЗД № DT000086/19.06.2019 г., издаден от И. Я. - ст. инспектор в Д. МДТ при Община Б., потвърден с Решение № Р – DT 86/27.08.2019 г. на Д. на Д. МДТ при Община Б., в останалата й част.
ОСЪЖДА „. О. с ЕИК *,със седалище и адрес на управление : с.П., общ.Б., с управител К. М. Б., да заплати на Община Б. сумата от 100.00 (сто) лева - сторени в производството разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България – гр.София, е в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!

КТ