и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е касационно, по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. за М. и Т. Н. /ДАМТН/ против Решение № 4248/ 23.05.2017г., постановено по Н.А.Х.Д. № 961 по описа на Районен съд – Б. за 2016г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № КГ- 1633/ 23.03.2016г. на Председателя на ДАМТН.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на районния съд за недоказаност на нарушението и допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението на Районен съд - Б. и постановяване на друго, с което процесното наказателното постановление бъде потвърдено.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – “. О. Г. ЕООД - Б., чрез проц. си представители – адв. Б. и адв. Н., в съдебно заседание, излага обстойни доводи за неоснователност на депозираната касационна жалба. Желаe потвърждаване на обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Представителят на О. П. - Б. дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Пледира за отмяна на решението на районния съд.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното :

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение, Районен съд – Б., е отменил НП № КГ- 1633/ 23.03. 2016г. на Председателя на ДАМТН, с което на “. О. Г. ЕООД – Б., за нарушение на чл. 47, ал. 2, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 8 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, на основание чл. 67, ал. 2 от същия закон, е наложена “имуществена санкция“ в размер на 50 000 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и описаното в НП нарушение, е останало недоказано.

Решението е правилно.

Изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на нарушението и за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални пропуски, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. По делото са събрани гласни и писмени доказателства. Преценени в съвкупност, те налагат направените от районния съд изводи.

Имуществената отговорност на ответника по касационната жалба е ангажирана за това, че при извършена на 14.08.2015г. проверка на обект - бензиностанция, стопанисван от “. О. Г. Е. находящ се в гр. Б., ж. к. “Бялата висота, е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво – автомобилен бензин А 95Н, което се разпространява на пазара със съответна декларация за съответствие. След извършеното изпитване е установено, че по компонент “съдържание на биогориво в течно гориво“ пробата се отклонява от допустимата гранична стойност – полученият резултат е 6. 6 %, от които - 4. 0 % биоетанол и 2. 6 % съдържание на биоетанол в етери, произведени от биоетанол, при минимално допустима стойност от 7. 0 %, или отклонение с 0. 4 %, под минимално допустимата стойност Така е възприето от административно- наказващия орган, че като е предоставял на пазара на 14.08.2015г. течно гориво – автомобилен бензин А 95Н, несъответстващо на изискванията за съдържание на биогориво в течното гориво,”. О. Г. Е. е извършило нарушение на чл. 47, ал. 2 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЕВИ. Констатираното нарушение е санкционирано на основание разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗЕВИ, според която на краен разпространител, който предоставя на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗЕВИ, се налага “глоба“ или “имуществена санкция“ в размер на 50 000 лв. Анализът на разпоредбата сочи, че за да е налице административно нарушение по този текст, е необходимо от обективна страна, деянието да бъде извършено от лице което е “краен разпространител“. За това понятие е налице легална дефиниция в §1, т. 12 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗЕВИ, който препраща към определението дадено в §1, т. 20 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, а именно това са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделни моторни превозни средства, на неподвижни инсталации /резервоари/ за съхранение на тези горива.

Настоящият състав на касационната инстанция, макар да споделя извода на районния съд за незаконосъобразност на процесното НП, не споделя едно от съображенията му за това, а именно- че не е ясно в какво качество е ангажирана административно- наказателната отговорност на ответника по касационната жалба. От описанието на нарушението и обстоятелствата, които го индивидуализират, както в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, така и в НП, е безспорно че административнонаказващият орган, е ангажирал отговорността на “. О. Г. Е. именно в качеството му на “краен разпространител“, според легалната дефиниция на §1, т. 12 от Д/ на ЗЕВИ, във връзка с §1, т. 20 от ЗЧАВ, тъй като същият стопанисва бензиностанция, в която, според контролните органи, е установено, вмененото нарушение. В този смисъл, основателен се явява доводът на касатора, че е налице яснота и в АУАН, и в НП, в качеството на какво задължено лице, е ангажирана адм. нак. отговорност на ответника по касационната жалба, но това не променя верния краен извода на първата инстанция за наличието на основания за отмяна на оспореното НП.

В хода на административнонаказателното производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения, някои от които отчетени от районния съд, други не, във връзка с вземането и изпитването на арбитражните и контролни проби от течно гориво - автомобилен бензин А 95Н от процесния търговския обект, стопанисван от на “. О. Г. Е. които при всички положения, дискредитират, както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП.

Съгласно чл. 21 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/ пробите от автомобилни бензини се вземат в предварително охладени съдове и се транспортират, като се вземат мерки за охлаждането им. В т.7.2.3.1, изречение 2 от приложимия стандарт БДС EN ISO 3170 е определено пробите да се транспортират и съхраняват в обърнато положение на съда за да се предотврати загубата на леки фракции през затварящото устройство, като по- нататък, стандартът въвежда и изисквания за охлаждане на съдовете и пробите при пробовземането и съхранението. По отношение съхранението и транспортирането на пробите, показанията на разпитаните свидетели от районния съд са противоречиви. От същите не може да се установи по несъмнен начин пробите взети ли са след предварително промиване на съдовете, същите запълнени ли са, и с какво количество гориво, затворени ли са били, и по какъв начин е обезпечено съхранението и транспорта им, с оглед посоченото задължение по чл. 21 от НИКТГУРНТК. Нито в заявките за изпитване на течни горива, нито в протокола за изпитване от 16.08.2015г. е упоменато дали пробите са съхранявани охладени, съответно дали са предадени на лабораторията охладени. Следователно дори и да се счете, че пробата е взета и транспортирана според гореописаните правила /което също не е установено безспорно по делото/, недоказано от страна на административнонаказващия орган е останало и обстоятелството, дали горивото, предназначено за изпитване е и било съхранявано според изискванията. Предвид констатираното минимално отклонение от показател “съдържание на биогориво в течно гориво“ от 0. 1 % /от изискуемите се 7 % при допустимо отклонение за сезона до 6. 7 %, изследването е показало 6. 6 %/ и липсата на доказателства за начина на съхранение на пробите след взимането им /два дни според представените документи/ възниква обосновано съмнение за коректността на резултата от изследването.

Недоказано по делото е и спазването на изискванията на чл. 18, ал. 1 от НИКТГУРНТК, според който проби от течни горива от бензиноколонки се вземат от дюзата /накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа/ директно в еднолитрови метални съдове за еднократна употреба с помощта на удължител, непозволяващ разплискване, до запълване на около 85 на сто от съда. Обстоятелства по пробовземане се установяват от Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството № С- 0296/ 14.08.2015г. /л. 21 и 22 от първоинстанционното производство/, в който изрично е посочено, че количеството на взетата проба е 6. 0 литра, разпределено в шест чисти метални съда за еднократна употреба промити в обекта със съответното гориво. Посочено е още, че в общото количество взета проба от 6.0 литра е включено и горивото изразходвано за промивка. При тези обективни данни от пробовземането, не може да се установи, дали е било спазено изискването за запълване на съдовете с гориво за изпитване до около 85 %, въведено в чл. 18, ал. 1 от НИКТГУРНТК. Липсват обективни данни за вместимостта на съдовете, в които са взети и съхранявани пробите. Дори и да се счете, че съдовете са били с вместимост от един литър, както изисква наредбата, то няма отразяване какво количество е било изразходвано за промивка. Едва в показанията си пред съда, служителите на ДАМТН, извършили проверката, са уточнили, че съдовете се промиват с 200 мл. от горивото.

В АУАН и НП е посочено, че съдържанието в изпитаната проба е 6. 6 % от които 4. 0 % биоетанол и 2. 6 % съдържание на биоетанол в етери, произведени от биоетанол. Бензинът е течност от различни съставки, предимно въглеводороди, получени при преработката на суров петрол. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1, б. “б“ и б. “в“ от ДР на ЗЕВИ, “биоетанол“ е етанол, произведен от биомаса и/ или от биоразградими фракции на отпадъци, предназначен за употреба чист или в смеси с гориво за бензинови двигатели; “етери, произведени от биоетанол“ са кислород- съдържащи съединения /етил-третичен-бутил-етер или ЕТБЕ/, произведени на базата на биоетанол, при което обменният процент био- ЕТБЕ, изчислен като биогориво, е 47, биодиметилетер: диметилетер, произведен от биомаса, предназначен за употреба като биогориво, и био-метил-третичен-бутил-етер: гориво, произведено на базата на биометанол, при което обемният процент био-метил-третичен-бутил-етер, изчислен като биогориво, е 36, предназначени за използване чисти или в смеси с гориво за бензинови двигатели. Видно от резултатите от изпитването, обективирани в Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП- 0615/ 16.08.2015г. /л. 34 от първоинстанционното производство/ към Протокол от изпитване № С- 0254- 5/ 16.08.2015г. съдържанието на етанол в пробата, взета с протокол № С- 0296/ 14.08.2015г. е 4. 0, М. – 2,8 и ЕТБЕ- 3. 4, т.е. съдържанието на етанол и етери, произведени от биоетанол – ЕТБЕ е над 7. 0 %. Следователно този протокол, който е и единствения за изпитване приложен по делото, установява, че не са установени отклонения на изследваните пробите, по изследваните показателите по чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЕВИ, поради което и законосъобразен се явява изводът на съда, че с този протокол е установено наличието на биоетаноли и горива, съставени от тях, които съдържат необходимите количества кислородосъдържащи съединения, поради което е и неясно, въз основа на какво, административнонаказващият орган, изобщо е образувал процесното административнонаказателно производство.

На самостоятелно основание, макар и не на последно място по значение, следва да се посочи и, че пред районния съд е изслушано заключение на съдебно- техническа експертиза, според което взетите проби от длъжностните лица от ДАМТН, при процесната проверка на 14.08.2015г. изобщо не могат да се приемат за представителни, нито за арбитражните, нито за контролните проби, тъй като същите са осъществени в пълен разрез освен с действащите инструкции и изисквания на БДС, а тъка също и с технологичните правила.

Недопустимо е издаване на АУАН и НП при недоказаност на административно-наказателното обвинение по несъмнен начин, когато не са изяснени всички обстоятелства, касаещи същото обвинение. Наказателното постановление не може да почива на предположения, на несигурни изводи относно извършеното административно нарушение, неговото авторство и предмет, което е гаранция за реализиране правата на обвиненото в извършеното нарушение лице. Тежестта за установяване на конкретното деяние, неговия извършител и вината е на административнонаказващия орган, който е следвало да проведе пълно доказване на спорните по делото факти и обстоятелства. Това е следвало да установи и административно наказващия орган преди да издаде обжалваното НП. Това видно от събраните доказателства не е направено.

Като е отчел допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и въз основа на представените по делото писмени доказателства е възприел нарушението за недоказано, районният съд, е постановил правилен съдебен акт, който ще следва да бъде оставен в сила.

Предвид изложеното, и на основание чл. 227, ал. 2 от АПК, Административният съд Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4248/ 23.05.2017г., постановено по Н.А.Х.Д. № 961 по описа на Районен съд – Б. за 2016г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Мария Тодорова ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/ Саша Алексова

2. /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

Е.Ф.