Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на А. К. гражданин на У. Л. и С. С. на З. си П. Т. К. срещу Разпореждане № 536500-4331/13.11.2018 г. на Н. Г. „. П. Областна Д. (ОД) на Министерство на вътрешните работи (М.) – Б..
С жалбата и в хода на производството жалбоподателката е поддържала, че разпореждането за напускане територията на страната, в която пребивава и е ученик в редовна форма на обучение, противоречи на чл. 76в от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Ответникът не е изразил становище в хода по същество.
В хода на производството от събраните писмени доказателства се установява, че жалбоподателката е гражданин на У. родена на 12.03.2004 г. в Г. Л., У. с родители – Т. К. и И. К. (починал през 2012 г. според данните в социален доклад изх. № ПР/Д-Е-ГД/15-008/25.03.2019 г. – л. 109), двамата граждани на У. (удостоверение за раждане от 02.04.2004 г. на л. 68).
Заедно с майка си Т. К. жалбоподателката е влязла на територията на страната на 23.10.2014 г. с виза, издадена от посолството на Република България в К., У. валидна до 24.04.2015 г., след изтичането на срока на която, двете не са напуснали страната. Двете живеят в България от 4 години, с настоящ адрес в с. Г., като А. е записана ученичка в 8 клас в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Г. през учебната 2018/2019 г., дневна форма на обучение, посещава редовно учебните занятия и говори правилно български език (педагогическа характеристика от 15.03.2019 г. на класния ръководител и служебна бележка на директора на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Г. изх. № 51/15.03.2019 г. – л. 102, 103). Майката Т. К. е сключила граждански брак на 07.04.2015 г. в с. Г. с А. Н., С. статут на временно пребиваващ в Република България (удостоверение № */07.04.2015 г. на л. 86), като двамата живеят в с. Г. и се грижат за А. (вж. изготвения социален доклад от 25.03.2019 г. на директора на Д. „. П. – Г. Г. Д. – л. 109 и сл.).
По делото се съдържат данни, че молбите на А. и Т. К. за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България са отхвърлени с Решение № 5626/13.03.2017 г. на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), като жалбата им срещу решението е отхвърлена от Върховен административен съд с Решение № 5180/20.04.2018 г. (писма изх. № УП-20026/20.07.2018 г. и № УП-12190/20.07.2018 г. на Н. отдел „ПМЗ-О. К.“, РПЦ – С. (л. 43 и 44). Във връзка с отказа за предоставяне статут на бежанец са издадени разпорежданията за напускане на страната на Т. К. и А. К. – оспореното с рег. № 536500-4331/13.11.2018 г. (л. 6), като разпореждането до майката изх. № 536500-4332/13.11.2018 г. е оспорено и отменено с решение на Административен съд – Б. по адм.д. № 974/2018 г., влязло в сила на 03.07.2019 г. (приложено към доказателствения материал по делото).
На 13.09.2018 г. жалбоподателката е подала последваща молба за предоставяне на международна закрила – вх. № УП20026/13.09.2018 г. на ДАБ П. Министерски съвет на Република България (л. 79), която не е допусната с Решение № 53-ОК/18.09.2018 г. на интервюиращ орган на ДАБ, обжалвано с жалба вх. № УП20026/10.10.2018 г. пред Административен съд – София град (л. 96), като образуваното по нея съдебно производство – адм.д. № 12267/2018 г., е приключило с влязло в сила на 06.07.2020 г. Определение № 3712/21.05.2020 г., с което производството е прекратено. По подадената последваща молба от майката Т. К., производството за предоставяне на международна закрила по чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗУБ е висящо, като Решение № 54-ОК/18.09.2018 г. на интервюиращ орган П. ДАБ, с което молбата не е била допусната, е отменено и преписката е върната на органа с Решение № 2164/28.03.2019 г. по адм.д. № 10772/2018 г. на Административен съд – София град (л. 91 от адм.д. № 974/2018 г. на Административен съд – Б.).
Установените по делото факти обосновават допустимостта и основателността на жалбата.
Оспореното разпореждане по чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, като правото на оспорването му по чл. 64, ал. 7 ЗМВР (с оглед посоченото в разпореждането правно основание за издаването му) е упражнено от адресата на разпоредените последици и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 64, ал. 7 ЗМВР (П. липсата на отбелязване за датата на връчване на разпореждането в разписката).
Издадено е в писмена форма, от полицейски орган по чл. 64, ал. 1 ЗМВР – с оглед посоченото в разпореждането правно основание по чл. 64 ЗМВР, който е и компетентният по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ орган, с посочени фактически основания, във връзка с изтеклия срок на разрешения престой на жалбоподателката в страната с виза, издадена от посолството на Република България в К., У. – правно основание по чл. 39б, ал. 1 вр. чл. 39а, ал. 1, т. 2 и чл. 41, т. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Изложените в разпореждането фактически обстоятелства не са спорни – жалбоподателката е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ, за чието пребиваване в страната отсъства основание по чл. 22, ал. 1 ЗЧРБ, включително разрешение за пребиваване по чл. 24 и сл. и чл. 25 ЗЧРБ или статут по чл. 24г и сл. ЗЧРБ, като по молбата за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут е постановен влязъл в сила отказ по Решение № 5626/13.03.2017 г. на Държавна агенция за бежанците, а последващата молба за закрила не е допусната до разглеждане. Същевременно, жалбоподателката е дете по смисъла на чл. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) и няма данни издалият разпореждането орган да е спазил процедурата за закрила по чл. 15 ЗЗД, обезпечаваща правото й на защита. От друга страна – безспорно е, че А. пребивава на територията на страната С. своята майка, издаденото спрямо която разпореждане за напускане на страната е отменено от съда, респ. отсъстват основания детето да бъде изведено от семейната му среда. Най-добрият интерес на детето е правило от първостепенно значение във всички процедури, засягащи деца – чл. 24, т. 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз. В случая извеждането на А. от страната въз основа на оспореното разпореждане би я лишило от родителската грижа на единствения жив родител – нейната майка, която грижа е жизненоважна за физическото благосъстояние и психическото и духовното развитие на А.. Намесата в правата на А. не е продиктувана нито от изискване за обществена сигурност, обществен ред или обществено здраве, нито е съобразена с нейните интереси в конкретния случай на висящо, незавършило производство за предоставяне на международна закрила по чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗУБ, образувано по молба на нейната майка от 13.09.2018 г. (вж. Решение № 2164/28.03.2019 г. по адм.д. № 10772/2018 г. на Административен съд – София град – л. 91 от адм.д. № 974/2018 г. на Административен съд – Б.). Намесата противоречи на обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, които следва да бъдат съобразени – А. е непълнолетна и уязвимо лице по смисъла на § 1, т. 4б от ДР на ЗЧРБ, незавършилото производство по ЗУБ за предоставяне статут на пребиваване на майката, изградените социални връзки на територията на страната (А. е ученик в редовна форма на обучение). Висящото производство по ЗУБ, образувано по молбата на майката на А., е абсолютна пречка за издаването на заповед по чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ за напускането на страната от А. – арг. от чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, доколкото обратното нарушава целостта на семейството и висшият интерес на А. изисква оставането й.
По изложените съображения, че разпореждането противоречи на закона – арг. от чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, и на интересите на А. – съображение по чл. 24, т. 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, подадената срещу него жалба е основателна и съгласно чл. 146, т. 4 и чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Разпореждане рег. № 536500-4331/13.11.2018 г. на Н. Г. „. П. Областна Д. на Министерство на вътрешните работи – Б..
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
ВА