Производството по делото е образувано по касационна жалба на Д. „. – с. Г.,
представлявано от Д.Й. Ш. директор, Ч. пълномощника му М.
Х. – юрисконсулт, против решение № 2326/22.06.2011 год., постановено по
НАХД № 111/2011 год. по описа на РС – Гоце Делчев и е с правно основание чл. 63
от ЗАНН.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Твърди се, че съдът е изградил убежденията си едностранно.
Установено е по безспорен начин от свидетелите, че ранчото на К. се намира
непосредствено на 200 м от корито на реката, в близост до моста на реката,
разположено върху терен от ДПФ, но кравите преминават и пашуват в тополовото
насаждение. Съдът е коментирал, че в целия периметър на културата не е намерено повредено дърво, същата е в добро състояние, но не е коментирал
обстоятелството, че в културата има празни пространства. Няма противоречие
между показанията на свидетелите, както е приел съдът, няма как животните да са разположени на около 40-50 метра от културите и да се опазят, за да не влезнат в нея. Освен това в него няма вода и за вода се ползва р.Места. Не е правилно, че съдът е приел, че нарушението е констатирано на база предположение.
Нарушителят е безспорно установен, запознат е с констатациите на горските
надзиратели, поканен е да присъства при съставянето на акта, но отказва да го
получи, правилно е, че е установен кой е собственик на животните. Иска се съдът
да отмени решението на районен съд и вместо него да потвърди НП на Д. „..
В съдебно заседание касационният жалбоподател Д. „. се представлява от
юрисконсулт Х.
Ответникът А. К., редовно призован, не се представлява.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище, че касационната жалба е
основателна, а решението на РС, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
По делото не са представени нови доказателства по смисъла на чл. 219 АПК.
Съдът въз основа на събраните доказателства в първата инстанция и наведените доводи в касационната жалба намира за установено следното:
С обжалваното решение РС – Гоце Делчев е отменил НП № 15/20.01.2011 г. на
Директора на Д. „. - с. Г., с което на А. Т. К. е наложено административно
наказание “Глоба” за извършено нарушение по чл. 68, ал. 11 от Закона за горите
(ЗГ). За да постанови този резултат, съдът е приел, че показанията на
разпитаните по делото свидетели са противоречиви и не е установени по един
безспорен начин нито датата на извършване на нарушението, нито самият
нарушител. Наред с това е приел, че от назначената по делото съдебно-
лесотехническа експертиза не е установено на място повреждане на 7 бр. тополови фиданки на възраст до 5 г. Цялата площ на процесния отдел – 271 е с наличен добре оформен тополов дървостой на възраст над 8 години, с равномерен стоеж и в
сравнително добро състояние.
Настоящият състав намира така подадената жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК. Решението на РС – Гоце
Делчев е получено на 24.06.2011 г., а жалбата е подадена на 07.07.2011 г.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът споделя фактическата обстановка, изложена от първоинстанционния съд.
Видно от издаденото НП като обстоятелства, при които е извършено нарушението, административнонаказващият орган е посочил – пастир преминава с 20 бр. крави и
пашува в отдел 271е забранен за пашуване и повредил 7 бр. тополови фиданки.
Нарушението е извършено на 13.01.2011 г. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 68, ал. 11 от ЗГ, действащ към момента на извършване на нарушението.
Съгласно посочената норма забранява се пашата в поройните горски земи,
семепроизводствените насаждения и градини, горските разсадници, в културите и
младите насаждения от семенен произход и в издънковите насаждения, докато
достигнат височина 3 метра, както и във възобновителните участъци във
високостъблените гори и пожарищата, в които е започнало или е възможно
естественото им възобновяване, дендрариумите и горите в защитените територии и
освен ако това не е указано изрично в заповедта за обявяване на защитените
територии. В описанието на нарушението административнонаказващият орган изобщо не е посочил конкретно в кои от тези гори и земи от горския фонд нароченият за
нарушител е извършил нарушението. Така както са цитирани обстоятелствата в акта и НП, не може по един категоричен начин да се установи точно какво нарушение е
извършил А. К. с това, че е преминал с 20 бр. крави. Не е конкретизирано какво
представлява този отдел 271е съобразно нормата на чл. 68, ал. 11 от ЗГ. Това е
съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на
нарушителя, което води до отмяна на НП. Тези обстоятелства, които съдът сочи,
не са обсъждани в решението на РС – Гоце Делчев. Последният е приел, че при
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения както при
съставянето на АУАН, така и при издаването на НП. Този извод е неправилен.
Освен това, законодателят задължава актосъставителя в чл. 42, т. 10 да опише в
АУАН писмените материали. С оглед установяване извършителя на нарушението след като в показанията си, дадени пред първата инстанция, актосъставителят и
свидетелите твърдят, че кравите са били сами, задължение им е било да съберат
доказателства, които да установят, че тези крави са собственост на К., както и
че са повредени описаните в акта тополови фиданки. Следвало е да посочат и
тяхната възраст, но също подкрепено с доказателства. Те са се задоволили само
да посочат, че пастир преминава и пашува в отдел 271е и описание на бройките
добитък – крави, което е забранено, без да сочат, както се посочи и по-горе, в
какво попада този отдел 271е съгласно изброените забрани в чл. 68, ал. 11 от
закона. По същия начин е постъпил и административнонаказващият орган, който е преписал обстоятелствата, посочени в акта. Ето защо, настоящият състав приема, че и актът, и НП са съставени и издадени в нарушение на разпоредбите на чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Правилно РС е приел, че деецът не е доказан
точно кой е. Административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения. Нарушението следва да бъде доказано по един безспорен начин. В настоящия казус не може да се приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
тъй като не е доказан извършителят на нарушението, самоличността на извършителя и неговата вина. Не е установено по един безспорен начин от актосъставителите и
датата, когато е установено нарушението. Техните показания също почиват на
предположения, което е недопустимо в административнонаказателното производство.
Решението на РС – Гоце Делчев следва да бъде оставено в сила, макар и по мотиви различни от изложените в него.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

Оставя в сила решение № 2326/22.06.2011 год., постановено по НАХД № 111/2011
год. по описа на РС – Гоце Делчев.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
Г.Б.