и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.186, ал. 4 във вр. с ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на Т. Г. А., ЕГН *, с адрес: гр. Г. Д., ул. “. Т. № 22 срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С533-0404815/ 15.06.2020 год., издадена от Л. П. Х., на длъжност Н. О. “. Д., в Г. Д. „Фискален К. П. Централно управление на Национална агенция за приходите, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите.
В обстоятелствената част на жалбата се сочат конкретни фактически и правни твърдения в подкрепа на изразеното становище за незаконосъобразност на същата. Твърди се, че в административното производство, административния орган не е преценил въздействието на ПАМ с целта на закона. Според жалбоподателя, дори и когато ПАМ преследва законноустановени цели, същата за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона.
Иска се съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С533-0404815/ 15.06.2020 год., издадена от Л. П. Х., на длъжност Н. О. “. Д., в Г. Д. „Фискален К. П. Централно управление на Национална агенция за приходите.
С жалбата не се претендира заплащане на сторените деловодни разноски.
Ответникът - Н. О. “. Д., в Г. Д. “. К. П. Централно управление на Национална агенция за приходите, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, чрез главен юрисконсулт, оспорва жалбата изцяло като претендира неоснователността й. В ход по същество претендира законосъобразност на заповедта на основанията по АПК, в това число относно съдържанието и определянето на срока на мярката. Поддържа, че обществените последици от извършването на търговска дейност – „Ремонт тенекеджийски услуги“, която е декларирана без монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в Н. фискално устройство с дистанционна връзка е в пряк рефлекс, с укриване на 100% от оборота.
Претендира се присъждане на юрисконсутско възнаграждение.
По делото са приети доказателствата по административната преписка.
Съдът като обсъди доказателствата по делото, взе предвид доводите и възраженията на страните, от фактическа и правна страна приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е депозирана чрез административния орган по пощата с дата на пощенското клеймо 26.06.2020 год., от което и предвид датата на връчване на заповедта - 23.06.2019 год., във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и чл. 149, ал. 1 от АПК, следва, че жалбата е подадена в срок.
По фактите съдът приема за установено следното:
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С533-0404815/ 15-06.2020 год., издадена от Л. П. Х., на длъжност Н. О. “. Д., в Г. Д. „Фискален К. П. Централно управление на Национална агенция за приходите, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б", във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, във връзка с извършено нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронни магазини, издадена от министъра на финансите, е наложена принудителна административна мярка - „запечатване на търговски обект – „автосервиз – гараж“, находящ се на адрес: гр. Г. Д., ул. „Енос“ № 1, стопанисван и експлоатиран от Т. Г. А., ЕГН * и забрана достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, поради извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от същия закон. Органът е приел, че нарушението е установено и се потвърждава от приложени към заповедта доказателства - Протокол за извършена проверка, сер. АА, № 0404815 от 05.06.2020 год., опис на парите в касата, искане за представяне на писмени обяснения от задължено лице, ведно с дадени такива и АУАН № 0340224/05.06.2020 год.
От фактическа страна в мотивите на заповедта е прието, че на 05.06.2020 год. е извършена проверка от органи по приходите на търговски обект – „автосервиз – гараж“, находящ се на адрес: гр. Г. Д., общ. Г. Д., обл. Благоевград, ул. „Енос“ № 1, стопанисван и експлоатиран от Т. Г. А., в присъствието на последния. П. проверката е констатирано, че жалбоподателя извършва търговска дейност – ремонт на автомобили в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, без да монтира, въведе в експлоатация и регистрира фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта.
В заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока на ПАМ като са изложени правни съображения, сред които и, че неспазването на задължението за неизползване на фескално устройство накърнява значително държавния интерес и фискалната политика в страната и причинава значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверявани извършените продажби, укрива 100% от реализирания оборот и като последица се явява неправилото определяне на дължимите залози.
Сочи се също така, че продължителността на срока на ЗПАМ е съразмерна на извършеното и е съобразена с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
Още органът е приел, че с оглед вида на вредата, която се цели да се предотврати с ПАМ и на обстоятелствата - организацията в обекта, наложената ПАМ не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта.
Органът е посочил, че целта на ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, прекият резултат е правилното отчитане на дейноста, а индиректния недопускане на вреда за фиска, за извършване на промяна на дейността е необходим срок, като органът счита, че определения размер е подходящ.
По преписката е приложен и протокола за извършена проверка, сер. АА, № 0404815 от 05.06.2020 год., издаден на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК, както и посочените в оспорената заповед други доказателства, цитирани по-горе. Посоченото макар и да не съставлява изрично фактическо основание, обосновало извода за допуснато нарушение на задължението за регистриране и отчитане на продажбите, съставлява обстоятелство, относимо към начина на организиране на отчетността в търговския обект, относимо към целта и срока на ПАМ.
За компетентността на издателя на заповедта за ПАМ е представена заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на изпълнителния директор на Н.. Също е представена и заповед за заеманата длъжност от издателя на заповедта.
П. така установеното по фактите, съдът формира следните правни изводи:
Съдът приема, че обжалваната по делото заповед е издадена от компетентен орган, предвид представената заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на изпълнителния директор на Н. за предоставени правомощия на органи по приходите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, сред които по точка 1 са посочени и началниците на отдели “. Д. в Д. “. Д. в Г. Д. “. К. в Централното управление на Националната агенция за приходите, каквато длъжност заема издателят на оспорената заповед. Предвид на това заповедта е издадена от компетентен орган.
Обжалваната по делото заповед е и материално-законосъобразна относно вида на наложената ПАМ, предвид обстоятелството, че действително от данните по делото следва, че жалбоподателят не е спазило задължението си П. извършване на търговска дейност – ремонт на автомобили в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, да монтира, въведе в експлоатация и регистрира фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта.
Правилно е прието в заповедта, че е изпълнен състава на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронни магазини, издадена от министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
В тази връзка следва да се посочи, че текстът на наредбата не въвежда различни задължения, противното би противоречало на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 ЗДДС, която норма изчерпателно определя приложното поле на подзаконовия акт и изключва въпроси, уредени в закона. Такъв е случаят по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, която норма определя задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В случая не е спорно, че в търговския обект на жалбоподателя не е имало монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта, а конкретно цитираната разпоредба – чл. 7, ал. 1 от Наредбата, еднозначно определя посоченото задължение за лицата по чл. 3 от същата Наредба да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в Н. ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Предвид на данните за неотчетена продажба, то законосъобразно е наложена санкцията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС. Изводите на органите по приходите са потвърдени и от представените Протокол за извършена проверка, опис на парите в касата и предоставените писмени обяснения на задълженото лице. По чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС е предвидена ПАМ запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок "до 30 дни".
В мотивите на обжалваната заповед са изложени правни и фактически съображения за конкретния размер на срока на действие на ПАМ, П. положение, че 14 дни е около средния размер на предвидения в закона максимален срок за действие на мярката. Видно от съдебната практика, този срок обичайно се определя за ПАМ като процесната. Въпреки това, съдът като споделя изложените от органа съображения, относими към целта на ПАМ като процесната – да даде възможност на търговеца да организира дейността си по начин, който позволява спазването на закона - задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като така се постига целта да се преустанови извършването на нарушение като процесното, същевременно мярката способства и да се предотврати избягването на данъчно облагане чрез неотчитане на продажби. Проверката е протоколирана на дата 05.06.2020 год., в 15:20 ч. Констатациите на проверяващите са описани в протокола, на който органът се е позовал. В този смисъл са налице изложени мотиви за създадена организация на работата, която позволява целият оборот да не се отчита през фискално устройство, както и че е индикация за трайно отклонение от спазване на данъчното законодателство, което от своя страна е основание за преценка на поведението на задълженото лице и обосновава преценката за срока на мярката. Предвид на подробните съображения, изложени в мотивите на обжалваната заповед, срокът на ПАМ е обоснован, в това число и предвид, че не е посочено и взето предвид, дали нарушението е извършено за първи път. Срокът на мяраката е обоснован с възможността задълженото лице да организира дейността си по отчитането на продажбите по начин, който не нарушава закона.
Необосновано се твърди в жалбата, че заповедта е немотивирана и не съответства на изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, определяйки посочените такива като общи и абстрактни. Също необосновано се твърди, че нарушението не ощетява бюджета и не засяга значим интерес на държавата и обществото. В контекста със степента на обществената опасност, със заповедта е отчетен начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние и индиректно със степента на неговата обществена опасност. Санкционният характер на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците П. осъществяване на тяхната стопанска дейност. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита П. нарушение на установени правни регламенти. В този смисъл те имат и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. П. наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение.
Съдът на основание правомощието си по чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК да извърши служебна проверка на оспорената заповед на всички основания за оспорване, предвидени в закона, намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на правния спор, искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде разгледано. Приложим, на основание чл. 144 АПК, е чл. 78, ал. 8 ГПК, която разпоредба в приложимата редакция предвижда, че в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, а размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разноски следва да се присъдят в размер на 100 лв., предвид на обстоятелството, че предметът на делото не разкрива фактическа и правна сложност, в това число в сравнение с други дела със същия предмет, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която норма препраща чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Г. А., ЕГН *, с адрес: гр. Г. Д., ул. “. Т. № 22 срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С533-0404815/ 15.06.2020 год., издадена от Л. П. Х., на длъжност Н. О. “. Д., в Г. Д. „Фискален К. П. Централно управление на Национална агенция за приходите, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА Т. Г. А., ЕГН *, с адрес: гр. Г. Д., ул. “. Т. № 22, да заплати по сметка на Национална агенция за приходите, Централно управление, Г. Д. “. К. - С. сумата от 100 /сто/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.