и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от „Р и Б Б.Е. със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.„А. С.“ № **, представлявано от управителя Б. Б. З. срещу Решение № 503589/11.09.2020 год., постановено по н.а.х.д. № 541 по описа на Районен съд – Разлог за 2019 год., с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 01/001376 от 17.10.2019 год. на Директора на Д. „. по труда” (ДИТ) – Б., с което на „Р и* *.ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, като съдът е намалил размера на санкцията от 2 000.00 лева на 1 500.00 лева.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че районният съд необосновано и неправилно е кредитирал изцяло свидетелските показания на актосъставителя и свидетелите при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, без да обсъди и съпостави останалите събрани по делото доказателства, като по този начин е достигнал до погрешни изводи за доказаност на извършеното нарушение. Иска се решението на районния съд да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени процесното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба – ДИТ – Б., в съдебно заседание, чрез упълномощен юрисконсулт, излага доводи за неоснователност на касационнната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.
В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
След като обсъди оплакванията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК административния съд намира следното:
Касационната жалба е постъпила в законния срок, изхожда от надлежна страна и производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да измени обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че имуществената отговорност на „Р и * *.ЕООД е правилно ангажирана, като имуществената санкция следва да се определи в размер на законоустановения минимум от 1500 лева. За безспорно установено е възприето, че дружеството в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда (КТ) в нарушение на чл.62, ал.1 от КТ е допуснало Р. Н. М. да полага труд в полза на дружеството без сключен писмен трудов договор, деяние прогласено за наказуемо с административно наказание от чл.414, 3 от КТ. Възприето е още, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства. Анализа им показва, че при извършена на 27.08.2019 год. проверка за спазване разпоредбите на трудовото законодателство от служители на ДИТ – Б. е установено, че Р. Н. М. работи, като „работник“ в Пункт за ръчно белене на дървесина, находящ се в гр.Б., м.“С. И.“, който се стопанисва от касационния жалбоподател. Прието е, че наличието на трудово правоотношение се доказва от попълнената за М. декларация по образец, в която е отразено, че работи за предприятието „Р и * *.ЕООД от датата на проверката, с работно време от 10.00 до 13.00 часа, без за това да е сключен трудов договор. Отразено е в декларацията „белене на дърва гр.Б.“.
Настоящият касационен състав намира, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. От друга страна, алинея 2 на същата норма предписва, че работодателят няма право да допуска на работа работника или служителя, преди да му предостави документите по предходната алинея. За да се ангажира административно-наказателната отговорност по чл.414 от КТ (съответно имуществената) на едно лице следва по безспорен начин да се установи качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Това е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. По делото е установено, и в административната преписка не се съдържат ясни и категорични доказателства, даващи основание на контролните органи да се направи обоснован извод, че се касае за предоставяне на работната сила в полза на дружеството-касационен жалбоподател. В случая единственото доказателство в тази насока е попълнената от непълнолетно лице – Р. Б. декларация. Няма спор и се установява от събраните гласни доказателства, че Р. М. е неграмотна, а декларацията е попълнена от Р. Б., която по това време е била непълнолетна, на 14 години. Така информацията, въз основа на която е бил съставен АУАН и впоследствие издадено НП, не е била събрана и удостоверена от проверяващите по начин, позволяващ извод за нейната достоверност и безспорност за наличие на осъществен състав на нарушение. Доколкото деклараторът е бил неграмотно лице, контролните органи е следвало да се убедят, че лицето попълнило декларацията под диктовката на М. (впрочем в НП е посочено „за Х. Г.“) е дееспособно и пълнолетно такова, както и този факт да се удостовери с подписите на двама свидетели. С оглед на което, декларацията, съставена по време на проверката, не може да служи като годно доказателство за декларирани от М. факти по време на проверката, независимо от положения подпис.
Отделно от горното, декларацията на която се базира административно-наказателното обвинение не съдържа и информация за наличието на всички елементи на трудовото правоотношение. В нея не се сочи, дали е уговорено възнаграждение и в какъв размер, нито се сочат почивни дни и почивки по време на работа. При тези данни от декларацията остава неясно, поради какви съображения административният орган е приел, че Р. М. е престирала труд в условията на чл. 1, ал. 2 от КТ. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила – жив труд от работника за продължителен срок, който в повечето случаи е за неопределено време или срочен такъв за извършване на определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, т. е. на определена длъжност, в рамките на определено работно време, на работно място, със средства и материали на работодателя срещу периодично изплащано възнаграждение (работна заплата). Работникът има задължение да спазва определен ред и трудова дисциплина, да получи правно регламентирано трудово възнаграждение и други.Т.е. попълнената декларация не установява и съществуващо трудово правоотношение. Това е така, тъй като особеният характер на трудовия договор, за разлика от гражданския договор, предпоставя периодичност на насрещната престация, като се престира работната сила при упражняване на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение. Тези елементи от трудовото правоотношение следва задължително да са налице за да се определи едно правоотношение, като трудово. Наличните доказателства не налагат безсъмнен извод за наличие на трудово правоотношение между дружеството-касационен жалбоподател и Р. М..
Изложеното показва, че в административно наказателното производство са допуснати съществени пропуски, които не са отчетени от Районния съд, в резултат на които и административното нарушение е останало недоказано. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което НП се отмени.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Искането е направено своевременно, представен е и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а по делото са налице доказателства за действителното им заплащане. Ето защо искането следва да бъде уважено, като на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, Изпълнителна агенция “Главна инспекция по Т. (§1, т.6 от ДР на АПК), следва да бъде осъдена да заплати сторените по делото разноски, в размер на 400.00 лева (четиристотин лева), представляваща договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и чл. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 503589/11.09.2020 год., постановено по н.а.х.д. № 541 по описа на Районен съд – Разлог за 2019 год., вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 01/001376 от 17.10.2019 год. на Директора на Д. „. по труда” – Б..
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Главна инспекция по Т., с адрес : гр. С., бул. “К. А. Д.“ № *, да заплати на „Р и * * Е. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“А. С.“ № **, представлявано от управителя Б. Б. З., сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК