и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Производството по делото е след Определение №6570/02.06.2020г. по адм.д.№4770/2020г. по описа на ВАС, с което на Административен съд-Б. е изпратена за разглеждане жалбата на В. А. М., с постоянен адрес:гр.Б., ж.к."А. м." бл.**, вх.*, .*,ап.** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №20-5310-000031/17.02.2020г. на Н. Г. К. ОДМВР-К. Г. К. К. с която на основание чл.171, т.2а,б.“а“ от ЗДвП, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство (МПС) с рег.№ Е 1188 МТ за срок от десет месеца, като със заповедта е постановено и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС част II) и 2 бр. рег. табели №Е 1188 МТ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се съображения, че АНО не е взел предвид тежестта на нарушението и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Иска се отмяна на оспорената заповед или да се намали размера на ПАМ.
Ответника – Н. Г. К. ОДМВР-К. Г. К. К. не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
От приложените К. административната преписка доказателства се установява следното:
Със ЗППАМ №19-5304-000015/18.03.2019г. на сектор „ПП“ при ОД на М.-Б. на оспорващия М. на основание чл.171,т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена ПАМ- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 18.03.2019г. около 22.00часа по път ПП-1 Е-79 в посока Б. –Симитли управлява собствения си лек автомобил под въздействието на алкохол, установена техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ 10028, който отчел положителна проба от 1,11 ‰, чрез издишания въздух в апарата. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на оспорващия на 18.03.2019 год., не е обжалвана /съгласно писмо рег.№11600-14577/06.08.202г. на л.37/ и е влязла в законна сила на 02.04.2020г. От представена справка е видно, че е издадено и НП №19-1116-000201/29.03.2020г., влязло в сила на 12.07.2019г., с което е определено 12 месеца лишаване от правоуправление.
С Наказателно постановление №19-0332-000574/18.09.2019г. на ОДМВР К. РУ Рила за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП -управление на МПС, след като СУМПС временно е било отнето, на М. е наложена глоба в размер на 100лв. НП е връчено на оспорващия на 30.01.2020г., не е обжалвано и е влязло в законна сила на 07.02.2020г. /Писмо рег.№332000-1867/11.08.2020г. на л.42/.
С оспорената ЗППАМ основание чл. 171, т. 2а,б."а" от ЗДвП Н. Г. К. ОДМВР-К. Г. К. К. е наложил В. А. М. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС с рег.№ Е 1188 МТ за срок от десет месеца. ЗППАМ е издадена за това, че на 17.02.2020г. около 12.04 часа по ПП-1 Е-79км 355+200 посока гр.София управлява собствения си лек автомобил марка Мерцедес ГЛ 320 ЦДИ 4 Матик с рег.№Е 1188МТ, след като е лишен и СУМПС е отнето на 18.03.2019г. със ЗППАМ №19-5304-000015/18.03.2019г. по чл.171,т.1, б.“б“ от ЗДвП. Има данни за повторност по чл.150А от ЗДвП за управление на МПС без СУМПС /наказан е НП №19-0332-000574/18.09.2019г. влязло в законна сила на 07.02.2020г./.
Заповедта е била връчена лично, срещу подпис на 12.03.2020 год. и е обжалвана чрез административния орган на 20.03.2020год.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно Заповед № 277з-1046/30.06.2017 год. Директорът на ОД на М. –К.. В същата са посочени фактическите и правни основания за нейното издаване, поради което изискването по чл59,ал.2,т.4 от АПК е спазено. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН серия GA №145288 от 17.02.2020 г.
При издаване на заповед са спазени и разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Нормата на чл. 171, т.1, б."а" от ЗДвП е категорична, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ-прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, К. която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – е за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния казус са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.
По делото безспорно се установяват следните релевантни К. казуса обстоятелства: на посочените в АУАН серия GA №145288 от 17.02.2020 г. дата и място лицето В. М. е управлявало процесното МПС, след като СУМПС на водача е било временно отнето с влязла в сила ЗППАМ №19-5304-000015/18.03.2019г.
За поведението на водача М., е бил съставен от компетентно длъжностно лице АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. А противно на така установеното и в проведеното съдебно производство не се доказва.
Следва да се има предвид, че при наличието на уредените от разпоредбата материалноправни предпоставки, административният орган е длъжен да приложи ПАМ. В този смисъл органът действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да наложи мярката или не.
По отношение правната същност на процесната принудителна административна мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения.
Крайният резултат от мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е временно "отнемане" на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия собственик/собственици, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. МПС губи регистрацията си и не е годно за участие в движението за определен период от време, в което се състои и възпиращият ефект на мярката. В конкретната хипотеза мярката е насочена К. собственика на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач.
Правилно е определен адресатът на заповедта, а именно собственикът, който е управлявал моторно превозно средство, чието СУМПС е било временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
С оглед изложеното дотук съдът намира, че при постановяване на оспорената в настоящото производство ЗППАМ, не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяната й.
Неоснователни са наведените доводи в жалбата относно неправилно определяне на срока на ЗППАМ. Определеният от органа срок на мярката - 10месеца е съобразен с тежестта на нарушението и установените по делото факти и обстоятелства, а именно наличието на данни за повторност на нарушението, тъй като М. е бил наказан и с влязло в законна сила НП №19-0332-000574/18.09.2019г. за нарушение на чл.150А от ЗДвП.
Изложеното показва, че оспореният административен акт е валиден и издаден в съответствие с изискванията на материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което и подадената против него жалба ще следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. А. М., с постоянен адрес:гр.Б., ж.к."А. м." бл.**, вх.* .*,ап.** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-5310-000031/17.02.2020г. на Н. Г. К. ОДМВР-К. Г. К. К..
Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК