и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.145 и сл. от АПК е образувано по жалба на М.
Т. К. от с.Д. срещу решение №95/19.03.2009г. на Изпълнителния
директор на АДВ-С., с което е оставена без уважение жалбата й срещу
постановление №3552/2006/000060/20.02.2009г. на публичния изпълнител при РД-С.
на АДВ, ИРМ-Благоевград по изп.д.№3552/2006г.
Жалбоподателката е поддържала с жалбата си, че решението е незаконосъобразно.
Конкретно е оспорила изводите на Изпълнителния директор на АДВ-С. за липсата на
процесуални нарушения при налагане на обезпечението и отговорността й като
прехвърлител на “Г...”. С тези доводи, се иска
оспореното решение да бъде отменено, респ. да бъде отменено и постановлението
на публичния изпълнител №3552/2006/000060/20.02.2009г.
Ответникът – Изпълнителният директор на АДВ-Г.С., чрез допуснатия в процеса
процесуален представител по реда на чл.32, т.3 от ГПК вр. чл.18, ал.1 от АПК, е
изразил становище за неоснователност на жалбата. Доводите са доразвити в
писмено становище.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, от чиито анализ и
оценка съобразно съдът прие следното:
Не е спорно между страните, че срещу “Г..” – с.Д.
е образувано изп.д.№3552/2006г. по описа на РД-С.-ИРМ-Благоевград, за
принудително събиране на публични държавни вземания, установени с ДРА
147/25.11.2003г. Установено е, че търговското предприятие с фирма “Г..” е прехвърлено на “Г.” ООД, вписано с решение на
Благоевградски окръжен съд №3479/15.12.2003г. по ф.д.№4290/1992г. Със същото
решение е вписано прекратяване и заличаване на “Г..”.
С постановление №3552/2006/000060/20.02.2009г. публичният изпълнител е наложил
обезпечителни мерки върху имуществото на жалбоподателката М.К. – запор
върху трудовото й възнаграждение и всяко друго възнаграждение за труд до
момента на погасяване на задължението.
Постановлението е оспорено пред Изпълнителния директор на АДВ, който с
обжалваното решение е оставил жалбата на М. К. без уважение с мотиви,
че е солидарно отговорна за задълженията на едноличния търговец, възникнали
преди прехвърлянето на търговското предприятие, по силата на чл.15, ал.3 от ТЗ
и при налагане на мярката не са допуснати нарушения на материални и процесуални
разпоредби, налагащи отмяната й на това основание.
Решението е съобщено на жалбоподателката на 26.03.2009г. /обратна разписка на л.
56/ и жалбата срещу него е подадена по пощата на 02.04.2009г. /плик и писмо на
Районна пощенска станция-Р. на л.67/.
При тези данни съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е постъпила в 7-дневния срок по чл.197, ал.2 от ДОПК и от адресата на
правните последици, които непосредствено го засягат, родово и местно подсъдна е
на сезирания съд съгласно чл.197, ал.2 от ДОПК и е насочена срещу акт, по
отношение на които съдебният контрол е предвиден като способ за защита. С оглед
на това е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Разпоредбата на чл.197, ал.1 от ДОПК /в редакцията към момента на издаване на
решението – ДВ, бр.30/2006г./ очертава правомощията на изпълнителния директор
на АДВ-С. като контролен орган спрямо постановленията за налагане на
обезпечителни мерки по изпълнението. В случая оспореното решение е подписано
със запетая без данни за длъжностното лице, което го е подписало от името на
изпълнителния директор на АДВ-С. В.П., поради което е издадено при липсата
на компетентност. Представените доказателства за възлагане на правомощията на
заместник изпълнителен директор за периода от 12.11.2008г. до завръщане на
титуляра, не отстраняват порочността на оспореното решение. Това е така,
доколкото под саморъчния подпис на издателя на решението не е вписано името на
лицето, което към датата на издаване временно е изпълнявало длъжността
изпълнителен директор на АДВ-С. въз основа на заповед №588/07.11.2008г. Липсват
доказателства, че подписът е положен от заместващия в длъжност С.
Х., а не от друго лице. Самото решение не е издадено по заместване и не
съдържа указание за длъжностното лице, което го е издало от името на
компетентния по закон орган, за да се възприеме защитната теза на ответника, че
изхожда от определения да го замества заместник изпълнителен директор. Затова
следва да се приеме, че при издаването на оспореното решение не е спазено
изискването за компетентност на органа, което е основание по чл.146, т.1 от АПК
за обявяването му за нищожно и при липсата на изрично искане от
жалбоподателката съгласно чл.168, ал.2 от АПК.
След обявяване на нищожността и съобразно чл.173, ал.2 от АПК преписката следва
да бъде изпратена на компетентния при действащата редакция на чл.197, ал.1 от
ДОПК вр. §35 /в сила от 01.01.2010г. – ДВ, бр.32/2009г./ от ПЗР на ЗИД на ДОПК
орган – изпълнителния директор на АДВ-С., за произнасяне по жалбата на Мария
Костова срещу постановление на публичния изпълнител по изп.д.№3552/2006г.
№3552/2006/000060/20.02.2009г.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.1 и чл.173, ал.2 от
АПК вр. §2 от ДР на ДОПК съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение №95/19.03.2009г. на Изпълнителния директор на АДВ-С..
ИЗПРАЩА административната преписка на Изпълнителния директор на АДВ-С. за
произнасяне по жалбата на М. Т. К. от с.Д. вх.№Бл-
24-00-44/06.03.2009г. срещу постановление на публичния изпълнител
№3552/2006/000060/20.02.2009г. по изп.д.№3552/2006г.
Решението е окончателно.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
М.К.