и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от АПК.
С Решение № 2059/04.03.2020 г., постановено по нахд № 2252/2019 год., Районен съд – Б., е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 155/19.11.2019 г. на Заместник директора на Т. Д. (ТД) „Ю.“ К. А. „., с което на „. Т. 6. О. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Д., ул.“П.“ № **, обл.Кюстендил, с У. В. С. М., за извършено нарушение на чл.234, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл.234, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.1 на чл.234 от ЗМ, е наложена имуществена санкция в размер на 3233.35 лв., представляваща 100 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания (мита и ДДС) по Митническа декларация (МД) MRN № 19BG*87R8/29.03.2019 г.; и е осъдено „. Т. 6. ООД да заплати в полза на БЛРС сумата от 77.00 лв. – сторените в съдебното производство разноски.
В законния срок е подадена касационната жалба от санкционираното юридическо лице, в която се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закони допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК, във вр. с ал.2 и ал.3 на чл.348 от НПК. Твърди се и че атакуваният съдебен акт е необоснован, но необосноваността не е касационно основание по чл.348 от НПК, а по чл.209, т.3 от АПК и същото е ирелевантно в случая, тъй като производството по настоящото дело е административнонаказателно, а не административно. Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не отговарят на изискванията на чл.42 от ЗАНН и съответно на чл.57 от ЗАНН, както и че не е спазен срокът по чл.34 от ЗАНН, тъй като актът е съставен след изтичането на този срок. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание касаторът се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа касационните оплаквания и претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът - Т. Д. „Ю.“ К. А. „. – гр.С., чрез упълномощен юрисконсулт, с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска БлАС да остави в сила решението на БлРС.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа изразеното становище в писмения отговор и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на О. П. - Б., дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
В настоящото производство не са събрани нови доказателства по реда на чл.219, ал.1 от АПК.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред БлАС.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения :
За да постанови решението си, районният съд е приел, че атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Приел е, че при съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 131/16.07.2019 г. и при издаването на обжалваното НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, с което са спазени изискванията на чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН и съответно чл.57,ал.1,т.4 от ЗАНН. Приел е за неоснователно възражението на дружеството, че е допуснато нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН и че е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, регламентираща института на маловажността. Според БлРС правилно е квалифицирано процесното административно нарушение и правилно е приложена санкционната норма.
Първоинстанционният съд е приел, че митническа стойност е определена правилно в съответствие със Становище рег. № 32-174491/09.07.2019 от Д. „Митническа дейност и методология“ („МДМ“) при ЦМУ на А. „. и Решение за определяне размера на вземанията № 93М-5800-677/32-189595/28.06.2019 г. на Директора на ТД Ю.. Изложени са доводи, че с обжалваното наказателно постановление законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „. Т. 6. ООД за извършеното от него митническо нарушение.
По делото е установено, че на 29.03.2019 г. в Т. Д. „Ю.“ „. Т. 6. ООД е подало комплект документи за поставяне на стока – „Артикули за легла, състав 65% полиестер – 35% памук : протектори за матрак, различни размери – 4800 бр., в 240 колета“, под митнически режим „Допускане на стоки да свободно обращение“. Стоката е декларирана с митническа декларация, приета под MRN № 19BG*87R8/29.03.2019 г. и с ТАРИК код *.
Поради възникнали съмнения относно правилното тарифно класифициране на стоката е взета проба с Протокол № 32-95856 от същата дата, в присъствие на представител на дружеството и същата е изпратена в Централна Митническа лаборатория /ЦМЛ/. Митническата лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 09-04.04.2019/12.06.2019 г. е дала заключение, че изпитваната проба, декларирана в митническата декларация като „артикули за легла, състав 65% полиестер – 35% памук : протектори за матрак, различни размери – 4800 бр., в 240 колета“ и декларирана с ТАРИК код *, представлява конфекциониран текстилен артикул – изделие/спално бельо – протектор за легло с ластик с размери 80Х200Х27, бял цвят. Въз основа на тази МЛЕ е изготвено Становище рег. № 32-174491/09.07.2019 от Д. „Митническа дейност и методология“ при ЦМУ на А. „., че стока № 1 от митническата декларация представлява „конфекциониран текстилен артикул – спално бельо – предназначено за употреба като протектор на матрак. Артикулът е изработен от трикотажен плат, тип хавлиен, съдържащ преобладаващо (62.8%) синтетични влакна, едностранно промазан с пластмаса (полиуретан), без пълнеж“. На основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, забележка 7 К. Раздел ХІ на КН, както и Обяснителните бележки за Хармонизираната система за позиция 6302, посочената проба е класирана в тарифна позиция 6302, код 10 00, различен от декларирания от търговеца тарифен код 9404 90 90, който е определен като некоректен.
В Митническата декларация за внос MRN № 19BG*87R8/29.03.2019 г.за стока № 1, включващ „Артикули за легла, състав 65% полиестер – 35% памук : протектори за матрак, различни размери – 4800 бр., в 240 колета“, декларирана с ТАРИК код *, е изчислен размер на вземанията за митническата стойност 32 463.40 лв. и нето тегло на стоката 2948.40 кг, съответно 1201.15 лв. мито (3%) и 6998.18 лв. ДДС. Докато за код 6302 10 00 на КН, в който се класират стоките, определен от Д. „МДМ“ при ЦМУ на А. „Митници, въз основа на посочената по-горе МЛЕ, съответства мито в размер на 12% по Митническата тарифа на ЕС и размерът на вземанията при митническа стойност на стоките 32 463.40 лв. е съответно 3895.61 лв. мито и 7537.07 лв. ДДС, като в случая е бил направен опит от вносителя на стоката да се избегне частично заплащането на мито в размер на 2694.46 лв. и ДДС в размер на 538.89 лв. или общо 3233.35 лева – нарушение по чл.234, ал.1 от ЗМ.
Въз основа на тези констатации е съставен АУАН 131/16.07.2019 г., а въз основа на акта е издадено и обжалваното НП.
Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. По делото са събрани гласни и писмени доказателства. Преценени в съвкупност, те налагат направените правни изводи.
Касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията в жалба на оспорващото дружеството, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП.
В тази връзка районният съд правилно е приел, че липсва твърдяното от санкционираното дружество нарушение на чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, тъй като в АУАН и процесното НП ясно и точно е индивидуализиран нарушителят, а именно - „. Т. 6. О. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Д., ул.“П.“ № 15, обл.Кюстендил, с У. В. С. М..
Правилно БлРС е приел, че не е налице твърдяното от касатора нарушение на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Действително проверката на документите, подадени от търговското дружество-вносител на стоката, е извършена на 29.03.2019 г., но резултатите от извършената МЛЕ № 09-04.04.2019 са станали известни за АНО на 12.06.2019 г. и оттогава започва да тече срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а АУАН № 131 е съставен на 16.07.2019 г. – в предвидения от разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН 3-месечен срок.
Неоснователно е и оплакването на касатора, че районният съд неправилно е приел, че атакуваното НП просрочено. АУАН е съставен на 16.07.2019 г., а процесното НП е издадено на 19.11.2019 г. и е в 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Пред настоящата съдебна инстанция касационния жалбоподател не сочи нови доказателства, които да не са представени пред районния съд и съответно обсъдени при постановяване на решението, и които да водят до нови изводи, различни от тези на първоинстанционния съд.
Обжалваното решение е валидно – постановено е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в законоустановената писмена форма и е подписано; а е и допустимо – решението е постановено след надлежно упражняване правото на обжалване от санкционираното лице и след това съдът не е бил десезиран.
По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че не са налице сочените касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение, като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и разпоредбата на чл.63, ал.3-5 от ЗАНН, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, то следва да бъде уважено. На АНО се дължат разноски на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно оставането в сила на първоинстанционното решение, с което е потвърдено наказателното постановление, като се определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100.00 лева, предвид фактическата и правната сложност на настоящото дело и това, че същото приключи в рамките на едно съдебно заседание
Предвид гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК и чл.63, ал.5 от ЗАНН, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2059/04.03.2020 г., постановено по нахд № 2252/2019 г., на Районен съд - Б..
ОСЪЖДА „. Т. 6. О. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Д., ул.“П.“ № **, обл.К., с У. В. С. М., да заплати на Т. Д. „Ю.“ К. А. „. – гр.С., сумата от 100 (сто) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Марияна Мицева ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК