И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.156 – чл.161 от ДОПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „. С. Е. с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление : Б., ж.к.„...., с У. Н. Е. С., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-*1861-091-001/28.01.2022 г., издаден съвместно от екип ревизори – Ф. С. Й. – началник на сектор при ТД на НАП – гр.С., и С. А. К. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), потвърден с Решение № 1117/13.07.2022 год. на Д. на Д. „. и данъчно - осигурителна П. – гр.С. при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) – гр.С., с който са установени допълнителни задължения за данък добавена стойност (ДДС) по Закона за данъка върху добелената стойност (ЗДДС) в общ размер на 27 956.60 лв., ведно с начислени лихви за забава в размер на 13 044.44 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в съшия размер за данъчни периоди м. 08.2016 г., м.09.2016 г., м.10.2016 г., м.01.2017 г., м.02.2017 г.,м.05.2017 г., м.08.2017 г., м.09.2017 г., м.10.2017 г., м.11.2017 г. и м.01.2018 г. по фактури, издадени oт „...“ ....“ ЕООД и „....“ ЕООД.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, като необоснован, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че неправилно органът по приходите не е признал правото на данъчен кредит в полза на оспорващото дружество по извършени доставки от посочените в жалбата. Твърди се неправилност на констатациите за липса на реални доставки от страна на тези дружества предвид събраните в хода на ревизията доказателства. Иска се да бъде отменен изцяло оспореният ревизионен акт.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Д. П., която претендира присъждане на направените разноски по делото. Представя и писмени бележки.
Ответникът – Директорът на Д. „. и Д. практика /Д “ОДОП“/ - гр.С., чрез надлежно упълномощен юрисконсулт М. В., оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3930.08 лева. Представя и писмени бележки.
По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е и е изпълнена съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, като заключението на вещото лице е прието от съда.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните доказателства по делото, поотделно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и доводите на страните, намира за установено следното :
Със Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на Д. на ТД на НАП – гр.С., са определени длъжностни лица от дирекцията, които да изпълняват функциите на компетентен орган по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК (л.44,45).
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-*1861-020-001/31.03.2021 г. на Началник сектор в ТД на НАП – гр.С., е възложено да бъде извършена ревизия на „. С. ЕООД – Б., за задължения по ДДС за периоди от : 01.01.2017 г. - 28.02.2017 г.; 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г.; 01.05.2017 г. - 31.05.2017 г.; 01.08.2016 г. – 31.10.2016 г.; 01.08.2017 г. – 30.11.2017 г.
Със заповедта са били определени длъжностните лица, които да извършат въпросната ревизия : С. П. К. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и И. П. Д. - старши инспектор по приходите. Срокът за приключване на ревизията е определен на три месеца от връчването на заповедта (л.25).
Заповедта е била връчена на „. С. ЕООД по електронен път на 05.04.2021 г., видно от у-ние за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л.27).
Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-*1861-020-002/05.07.2021 г. на Началник сектор в ТД на НАП – гр.С., е продължен срокът за извършване на ревизията до 03.09.2021 г. (л.28).
Тази заповед е била връчена на ревизирания търговец на 05.07.2021 г. по електронен път, видно от у-ние за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л.30).
В хода на ревизионното производство са били проверени счетоводни документи на „. С. Е. били са извършени насрещни проверки на контрахенти на ревизираното юридическо лице и други задължени лица, справки за дължим ДДС, резултатите от които са обективирани в протоколи за извършени проверки и подробно описани в ревизионния доклад.
Съставен Ревизионен доклад /РД/ № е от ревизиращия екип Р-*1861-092-001/21.12.2021 г., с който е направено предложение да се издаде ревизионен акт, с който на ревизираното търговско дружество да бъдат установени задължения по ЗДДС с дължими лихви в общ размер на 39 968.14 лева.
В РД ревизиращите са посочили, че ревизираното дружество не е декларирало осъществен ВОД, ВОП, не е извършвало дистанционни доставки, доставки с място на изпълнение извън територията на Р България.
Ревизиращите са установили, че „. С. ЕООД е извършвало облагаеми доставки с начислен 20% ДДС, като основни клиенти на дружеството за ревизираните периоди са : „Ефективни енергийни системи“ Е. „Докторска градина“ Е. „...“ Е. „.....“, „....“ Е. „...“ Е. „...“ ЕООД и „...“ Е. като са посочени стойностите на извършените услуги, както и че дружеството е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по фактури, посочени в РД с данъчни основи и съответно начислен ДДС.
За данъчен период от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г. не е признат от ревизиращите данъчен кредит (ДК) по 4 фактури, издадени от „...“ Е. в общ размер на 2628.43 лева.
За данъчен период от 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г. не е признат ДК по данъчна фактура, издадена от „...“ Е. в размер на 2199.76 лева.
За данъчен период от 01.10.2016 г. до 31.10.2016 г. не е признат ДК по 2 бр. фактури, издадени от „...“ Е. в общ размер на 1707.60 лева.
За данъчен период от 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г. не е признат ДК по 2 бр. фактури, издадени от „...“ Е. в общ размер на 3193.00 лева.
За данъчен период от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г. не е признат ДК по 2 бр. фактури, издадени от „...“ Е. в общ размер на 1100.77 лева.
За данъчен период от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. не е признат ДК по данъчна фактура, издадена от „...“ Е. в размер на 1173.30 лева.
За данъчен период от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. не е признат ДК по 3 бр. фактури, издадени от „...“ Е. в общ размер на 2883.38 лева.
За данъчен период от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г. не е признат ДК по 2 бр. фактури, издадени от „...“ Е. в общ размер на 3605.20 лева.
За данъчен период от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г. не е признат ДК по 3 бр. фактури, издадени от „...“ Е. в общ размер на 3988.46 лева.
За данъчен период от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. не е признат ДК по 5 бр. фактури, издадени от „...“ Е. и една фактура, издадена от „...“ Е. в общ размер на 4776.00 лева.
С ревизионния доклад, на основание чл.117, ал.5 от ДОПК, е определен на ревизирания търговец 14-дневен срок да направи писмено възражение и да представи доказателства (л.31-40).
Ревизионният доклад е бил връчен по електронен път на „. С. ЕООД 22.12.2021 г., видно от удостоверение за извършено връчване по ел. път в ИС „Контрол“ (л.42).
„. С. ЕООД не е направило възражение в указания срок по преждепосочения ревизионен доклад.
Въз основа на ревизионния доклад е бил издаден Ревизионен акт № Р-*1861-091-001/28.01.2022 г., от Ф.С. Й. – началник на сектор при ТД на НАП – гр.С., и С. А. К. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), с който за процесните данъчни периоди на „. С. ЕООД са установени допълнителни задължения за данък ДДС по ЗДДС в общ размер на 27 956.60 лв., ведно с начислени лихви за забава в размер на 13 044.44 лв., по посочените в РД фактури (л.21-23; 54-56).
Ревизионният акт е бил съобщен на ревизираното търговско дружество на 31.01.2022 г., видно от разписка (л.57) и удостоверение за извършено връчване по ел. път в ИС „Контрол“ (л.58).
Посоченият по-горе ревизионен акт е бил обжалван по реда на чл.152, ал.1 от ДОПК с жалба В.№ 3256/10.02.2022 г. (л.70-80) и жалбата с В.№ 23-22-234#3/27.06.2022 г., подадени от „. С. ЕООД до Д. на Д. „. и Д. П. – гр.С., при ЦУ на НАП - гр.С. (л.82,83), към която са приложени 83 листа писмени доказателства (л.84-166).
С молба от 10.03.2022 г. управителят на „. С. ЕООД е поискал от решаващият орган да удължи срокът за произнасяне по въпросния РА с три месеца (л.168).
Било е сключено Споразумение между ревизирания търговец и Д. на Д. „ОДОП“ – гр.С., при ЦУ на НАП - гр.С., на основание чл.156, ал.7 от ДОПК, да се удължи срокът за произнасяне по жалба В.№ 3256/10.02.2022 г.(л.167).
По подадените жалби Директорът на Д. „. и Д. П. - гр.С., при ЦУ на НАП – гр.С., се е произнесъл Решение № 1117/13.07.2022 г., с което на основание чл.155, ал.1 и ал.2 от ДОПК, е потвърдил изцяло Ревизионен акт № Р-*1861-091-001/28.01.2022 г., издаден от Ф. С. Й. – орган, възложил ревизията, и С. А. К. – ръководител на ревизията (л.15-19).
Решението на Д. на Д. „ОДОП“ при ЦУ на НАП – гр.С., е било връчено по електронен път на ревизираното търговско дружество на 14.07.2022 г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път (л.20).
На 28.07.2022 г. от „. С. ЕООД е оспорило Решение № 1117/13.07.2022 г. на Д. на Д. ОДОП при ЦУ на НАП – гр.С., реда на чл.156, ал.1 от ДОПК пред Благоевградският административен съд (вж. клеймото върху жалбата на стр.2).
По делото е допусната и е изпълнена ССчЕ, като заключението на вещото лице (л.272-288; 301,302), е оспорено от процесуалния представител на ответната страна и е прието от съда.
Според заключението на вещото лице за процесните данъчни периоди на ревизията : доставчикът „...“ ЕООД е издало 10 бр. фактури с предмет на доставките – строителни материали, с общ размер на ДДС - 11 256.65 лв. по фактурите; доставчикът „...“ ЕООД е издало 10 бр. фактури с предмет на доставките – строителни материали, с общ размер на ДДС – 10 524.25 лв. по фактурите; доставчикът „...“ ЕООД е издало 7 бр. фактури с предмет на доставките – строителни материали, с общ размер на ДДС – 6175.70 лв. по фактурите.
Специалистът е констатирал, че доставчиците „...“ Е. „...“ ЕООД и „...“ Е. според отразеното в РД, са включили процесните фактури в своите дневници за продажби, като доставчикът „...“ ЕООД не е включил своя дневник за продажби само фактура № 562/08.01.2018 г., на стойност 3503.50 лв. и ДДС – 700.70 лева.
В заключението си експертът е посочил, че по всички процесни фактури са направени счетоводни записвания в счетоводството на ревизираното търговско дружество и че същите съответстват на съдържанието и предмета на съответните сделки, по които са заприходени закупените материали.
В Таблица 4 от заключението ВЛ е посочило извършените плащания от оспорващото дружество по процесните фактури на доставчиците, а именно : на „...“ ЕООД – данъчна основа (ДО), общо - 52 621.24 лв., ДДС – 10 524.25 лв., общо – 63 145.49 лв.; на „Ю ...“ ЕООД - данъчна основа (ДО), общо – 56 283.25 лв., ДДС – 11 256.65 лв., общо – 67 539.90 лв.; на „...“ ЕООД - данъчна основа (ДО), общо – 11 8 433.00 лв., ДДС – 23 686.60 лв., общо – 142 119.60 лева.
Вещото лице е установило, че предметът на дейност на „. С. ЕООД през ревизирания период е строителство и строително-ремонтни дейности., като приходите, които са реализирани от ревизираното юридическо лице през същия период са от продажба на услуги, като в Таблица 5 от СТЕ в систематизиран вид са посочени размерите на начисления ДДС.
Според специалиста има представени документи, удостоверяващи вложените материали, и те съответстват на действащите изисквания за ревизията, като са дадени в обобщен вид в Таблица 6 от експертизата.
Експертът е посочил в Таблица 7 от заключението си заприходяването на стоките, предмет на въпросните доставки, както и реализираните последващи доставки, отразени в счетоводството на ревизирания търговец, с посочване освен предмета на доставката също така и съответната данъчна основа и начисления ДДС.
Настоящият съдебен състав кредитира заключението на ВЛ като пълно, обективно, компетентно и обосновано.
При така установената фактическа обстановка БлАС прави следните правни изводи :
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.
Спазен е законоустановения срок за издаване на ревизионния акт, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа по приходите да установи задълженията на ревизираното лице за ДДС.
При издаването на процесния РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да повлияят на неговата законосъобразност. Съгласно чл.110, ал.2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията /чл.112, ал.1 от ДОПК/, като чл.114, ал.1 от ДОПК установява начален момент на ревизията - датата на връчване на заповедта за възлагане, срокове за извършване на ревизията и основания за удължаването им. При извършване на ревизията е спазен предвидения в чл.114, ал.1 от ДОПК срок. Съгласно посочената разпоредба, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Ревизионното производство е открито със ЗВР № № Р-*1861-020-001/31.03.2021 г. на Началник сектор в ТД на НАП – гр.С., е възложено да бъде извършена ревизия на „. С. ЕООД – Б., за задължения по ДДС за периоди от : 01.01.2017 г. - 28.02.2017 г.; 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г.; 01.05.2017 г. - 31.05.2017 г.; 01.08.2016 г. – 31.10.2016 г.; 01.08.2017 г. – 30.11.2017 г., а след това е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-*1861-020-002/05.07.2021 г. на Началник сектор в ТД на НАП – гр.С., като е продължен срокът за извършване на ревизията до 03.09.2021 г.
Ревизионният доклад е издаден на 21.12.2021 г. – нe е в предвидения 14-дневен срок за извършване на ревизията, съгласно чл.117, ал.1 от ДОПК, но това не е съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като срокът е инструктивен.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваният РА е издаден в противоречие с материалноправни норми, както основателно твърди оспорващата страна.
За възникването и признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо да се установи действителното извършване на доставките, по които то се претендира. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът, регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по закона за получени стоки или услуги по облагаеми доставки. Разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл.71, т.1 от ЗДДС, включва и установяването на реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – аргумент от чл.6, ал.1 от ЗДДС и чл.9, ал.1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства.
В решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 Съдът на Европейския съюз /СЕС/ приема, че съгласно постоянната съдебна практика, правото на данъчно задължените лица да приспаднат ДДС, на който те са платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС, а предвиденото в чл.167 и следващите от Директива 2006/112 право на приспадане, е част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. В т.25 от същото решение се посочва, че от текста на чл.168, буква „а“ на Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо от една страна заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на Директивата, и от друга, стоките или услугите, на които се основава това право, да се ползват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставени от друго данъчнозадължено лице и ако тези условия са изпълнени, правото на приспадане по принцип не може да бъде отказано. В т. 26 от решението е отбелязано, че с оглед борбата с данъчните измами, административните и съдебните органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Специално по отношение на услугите в цитираното решение се посочва, че само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. Необходимо е още тези обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. Тези релевантни факти и обстоятелства следва да бъдат проверени от националния съд и за тях е необходимо той да следи служебно, като вътрешните норми се тълкуват в светлината на текста и в съответствие с целта на Директива 2006/112 за борба с данъчните измами, избягването на данъци и евентуални злоупотреби. От изложеното в т. 34 на цитирания съдебен акт на СЕС следва, че съответно на тази цел на Директивата би било такова тълкуване на разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС, при което в нейната хипотеза се субсумира позоваването на правото на приспадане с неправомерна цел – за измама или за злоупотреба, като тази неправомерност на целта обуславя и „неправомерността“ на начисляването на данъка по смисъла на визирана национална норма. СЕС сочи, че тази преценка е правна и е дължима от националната юрисдикция въз основа на установените от органа по приходите факти и обстоятелства, като от изложеното в т.37 следва, че изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformatio in pejus.
В конкретния случай, според настоящият съдебен състав, основният довод на органите по приходите за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството-жалбоподател, а именно – недоказана реалност на доставките като материалноправна предпоставка за признаване на претендираното право, бе оборен по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и заключението на ВЛ по назначената и изпълнена ССчЕ. Процесните услуги са реално извършени и платени са от „. С. ЕООД на доставчиците на тези услуги, като е начислен съответния ДДС. Това се установява от приетите писмени доказателства : фактури, протоколи към тях (л.103-133;202-222;224-234;319-339), приемо-предавателни протоколи (л.134-143; 146-152;155-164), оборотни ведомости на „. С. ЕООД (л.176-181;340-345), извлечение от Главната книга на „. С. ЕООД (л.185-191), извлечение от Аналитичния регистър на „. С. ЕООД (л.192-195;201;346-358), фискалните бонове (л.196-199), извлечение от оборотна ведомост на „. С. ЕООД (л.200), които са доказателства за реално извършени доставки.
Основателно е твърдението на жалбоподателя, че издадените фактури от всички посочени по-горе доставчици отговарят на изискванията на чл.114от ЗДДС и че тези фактури са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, каквото е и оспорващото дружество. Безспорно е, че ДДС е посочен на отделен ред в тези фактури и че сумите по тези фактури са заплатени реално.
Безспорно е установено, че процесните услуги са надлежно заприходени в счетоводството на жалбоподателя, което е водено редовно и не са констатирани от ревизиращите нарушения на ЗСч, ЗДДС, ППЗДДС и счетоводните стандарти.
Основателно е и твърдението на оспорващата страна, че в процесния ревизионен акт не се съдържат изводи, че ревизираното дружество, в качеството си на жалбоподател, лично е извършило неправомерни действия, като например представяне на неверни декларации или изготвяне на данъчни документи, които не са съставени съгласно изискванията на ЗДДС и ЗСч. Към всички спорни фактури за получените услуги от „. С. ЕООД има издадени съпътстващи доставката документи - протоколи към тях и приемо-предавателни протоколи. По всичките процесии фактури са извършени плащания на 100 %, т.е. всички процесии фактури са платени. Основно плащанията са извършени с банкови преводи и в брой, за което са издадени фискалните бонове (л.196-199).
При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства.
В случая, както от ревизираното лице, така и от доставчиците, са представени достатъчно писмени доказателства, обуславящи извод за реалност на доставките по процесните фактури, които обаче не са взети предвид от органите по приходите при издаването на обжалвания ревизионен акт. Видно от заключението на вещото лице, извършило назначената съдебно-счетоводна експертиза, е извършено реално плащане по всички фактури, издадени от процесните доставчици, което само по себе си е лишено от икономическа логика, ако услугите не са действително извършени. От анализа на цитираните документи, ценени съвкупно с останалите, налични по делото, писмени доказателства и ССчЕ, се налага извод за реалност на осъществени доставки по спорните фактури.
Необосновано е твърдението на процесуалния представител на ответника, че вписаните в приемо-предавателните протоколи регистрационни номера на превозни средства № ...., № ... и № ..., и представените във връзка с тях договори за наем на превозните средства, сключени между преките доставчици и ФЛ В. Д. Н., Г. Е.В. и Г. Р. Б., е било установено след извършена справка в информационните системи на НАП, че наетият от „...“ ЕООД товарен автомобил ... е спрян от движение на 07.05.2015 г., т.е. преди датите на фактурираните доставки, а предоставения под наем от Г. Е. В. на „...“ ЕООД е собственост на друго физическо лице – К. Я. Ч.. Доказателства за тези твърдения не са ангажирани от страна на ответника.
По отношение на твърдението на ответната страна, че преждепосочените физически лица - В. Д.Н., Г. Е. В. и Г. Р. Б., не са били подали в НАП ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с посочен от тях доход от наем, то това е ирелевантно по отношение на реалността на процесните предоставени услуги. Тези лица могат да получат наеми, но да не ги декларират, за което получателят на доставките не следва да носи отговорност, тъй като това са други правоотношения.
При наличието на пряко доказване на фактите от значение за осъществяване на доставките по издадените фактури, не е налице законово основание на оспорващото дружество да бъде отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, поради което обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода от спора и чл.161, ал.1, изр.1 от ДОПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски /за извършването на които са представени доказателства по делото/ - в общ размер на 650.00 (шестстотин и петдесет) лева, от които: 50.00 лева – за внесената държавна такса и 600.00 лева – внесен депозит за възнаграждението на вещото лице, извършило ССчЕ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1, пр.1 от ДОПК и чл.161, ал.1, изр.1 от ДОПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Ревизионен акт № Р-*1861-091-001/28.01.2022 г., издаден съвместно от екип ревизори – Ф. С. Й. – началник на сектор при ТД на НАП – гр.С., и С. А. К. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), потвърден с Решение № 1117/13.07.2022 г. на Д. на Д. „. и данъчно - осигурителна П. – гр.С., при ЦУ на НАП – гр.С..
ОСЪЖДА Д. „. и Д. П. – гр.С., при Централно управление на Национална агенция за приходите – гр.С., да заплати на „. С. Е. с ЕИК..., със седалище и адрес на управление : Б., ж.к.„...., с У. Н. Е. С., сумата от 650.00 (шестстотин и петдесет) лева - направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България – гр.С., в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
М.К.