и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 226 АПК, след отмяна на Решение № 1657/19.10.2018 г. на БлАС, постановено по адм. д. № 87/2018 г. по описа на съда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията в Решение № 10945/15.07.2019 г. по описа на ВАС, по адм. д. № 14604/2018 г. по описа на съда.
Образувано е по жалба на Л. З. Г. и И. Е. М. и двамата от гр. Б. против Раздел І, т. 1.4 и т. 1.4А от Тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставени от община Б. към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Б. приети с Решение № 395 по Протокол № 15/28.12.2017 г. на О. С. – Б. в частта на такса “Битови отпадъци” за 2018 г.
В жалбата се поддържат възражения за неправилност на решението, с което са приети измененията по посочените разпоредби по съображения за допуснати процесуални нарушения, липса на мотиви и необсъждане на подаденото от жалбоподателите възражение. Считат, че материалния закон е неправилно приложен, доколкото не са налице основания за постановените с него изменения в тарифата. Искат обжалвания акт да бъде отменен. Представят писмени бележки.
Ответникът О. С. Б. чрез пълномощник оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Б. след като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
Решението на общинския С. по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ в частта, досежно размера на таксата, независимо дали е част от наредбата по чл. 9 ЗМДТ не е общ административен акт, доколкото няма еднократно правно действие, а е обвързано със срок, поради което изложените в жалбата съображения за нарушения по чл. 66 – чл. 74 АПК са неотносими към предмета на повдигнатия административноправен спор. По своето съдържание и правни последици то има нормативен характер, поради което жалбата против акт по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ подлежи на разглеждане по чл. 75 – чл. 80 АПК.
Фактическата обстановка не е спорна между страните и е установена безпротиворечиво при първоначалното разглеждане на делото по адм. д. № 87/2018 г. по описа на БлАС, изцяло възприета и в Решение № 10945/15.07.2019 г. по описа на ВАС, по адм. д. № 14604/2018 г. по описа на съда.
Досежно поддържаните възражения за немотивираност на акта и неспазване на процедурата по чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 З Върховен административен съд се е произнесъл в отменителното си решение, като ги е приел за неоснователни, поради което настоящият състав не следва отново да ги преповтаря. На основание чл. 226, ал. 1 АПК и доколкото при първоначалното разглеждане на спора съдът не се е произнесъл по материалната законосъобразност на акта, дало основание за връщане на делото и разглеждането му от друг състав на същия съд, то предмет на спора е обжалваното решение в тази му част.
Мотивите към проект на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Б., публикувани на 21.11.2017 г., ведно с предложението на кмета на общината са изложени съображения във връзка с оспорените разпоредби, съдържащи анализ на невъзможността за прилагането на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Съгласно чл. 66, ал. 2 ЗМДТ всички относими за календарната година разходи на общината за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл. 62 се включват в план-сметка за годината за всяка от услугите по чл. 62 и по източници на финансиране. Ал. 4 на чл. 66 ЗМДТ определя, че разходите от план-сметката по ал. 2 се финансират със средства от таксата за битови отпадъци и от други източници при спазване на изискванията, приложими за съответния източник на финансиране. Други източници на финансиране са средства от Оперативна програма "Околна среда", от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и от други публични източници, както и приходите на общината от оползотворяване на битови отпадъци и другите О. средства и приходи, различни от приходите от таксата за битови отпадъци. В публикуваното по надлежния ред предложение са посочени целите, които се поставят във връзка с приемането на оспорените разпоредби, анализ на разходите за сметосъбиране и сметоизвозване, чистотата на територията за обществено ползване и депо чрез препращането към изготвената и одобрена с Решение № 384/2017 г. План – сметка за 2018 г. Предложението е въз основа на анализ на разходите за дейностите, посочени в чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за всяка дейност поотделно, която цели възстановяване на разходите за предоставените услуги, предвидено в чл. 7, ал. 1 ЗМДТ, каквото е законовото изискване. Отделно от това предложението съдържа обосновка за невъзможността от прилагане на правилото в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, съгласно който размера на ТБО се определя в левове според количеството битови отпадъци, поради което е приложимо правилото по ал. 2. Следва да се посочи, че към момента на приемане на решението няма утвърдена методика за изготвяне на план – сметката с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне на ТБО, чието приемане е предвидено до 31.12.2021 г., съгласно § 13а вр. § 13, ал. 1 и § 6 ЗР ЗМДТ.
Съгласно чл. 67, ал. 2 ЗМДТ размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския С. основи за услугите по чл. 62. В случая с оспорените разпоредби са определени таксите за всяка една от услугите, като за основа е приета данъчната оценка на имота, която съгласно § 6 ЗР ЗМДТ може да бъде определена като основа до 31.12.2021 г., предвид което материалния закон е правилно приложен. В правомощието на общинския С. е да определи основата на ТБО по чл. 17, ал. 2 от Наредбата и размера на таксата върху нея, поради което никакви други съображения за целесъобразност, поддържани във възражението на жалбоподателите от 19.12.2017 г. не рефлектират върху материалната законосъобразност на акта. Оспорените от жалбоподателите разпоредби от тарифата са непроменени от предходната година – 2017 г., каквито съображения са изложени и в предложението до общинския С. (л. 87), поради което поддържаните в жалбата възражения за материална незаконосъобразност на акта са неоснователни.
По изложените съображения за неоснователност на жалбата, същата следва да бъде отхвърлена.
Разноски не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по тяхното присъждане.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, пр. последно, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата Л. З. Г. и И. Е. М. и двамата от гр. Б. против Раздел І, т. 1.4 и т. 1.4А от Тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставени от община Б. към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Б. приети с Решение № 395 по Протокол № 15/28.12.2017 г. на О. С. – Б. в частта на такса “Битови отпадъци” за 2018 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Р България в 14 дневен срок от получаване на съобщението до страните, чрез връчване на препис от акта.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
О.М.