и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е образувано е по жалба на Е. К. Б., от гр.Б., ул.“...“ № ...,депозирана чрез адв.З. И.,със съдебен адрес Б.,ул.“...“ № ..., против Решение № 2153-01-44/25.11.2019 г. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на Н.) - Б.,с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № */2140-01-445 от 16.09.2019 г., издадено от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на Н. – Б., и е потвърдено посоченото разпореждане, като производството е по реда на чл.118 от КСО, във вр. с чл.145 и следващите от АПК.

В жалбата се твърди,че решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, тъй като са издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Твърди се, че оспорващото лице отговаря на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,ал.1-2 и чл.9а,ал.2 КСО и че има право на лична пенсия и осигурителен стаж.Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, ведно със законните последици от това.Претендират се разноски по представен списък.

В съдебно заседание оспорващото лице поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът - Директорът на ТП на Н. – Б., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска БлАС да я отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмени бележки по съществото на спора.
Благоевградският административен съд,след като обсъди събраните доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Въз основа на Заявление № 2112-01-98 от 23.07.2015 г.(л.10) с Разпореждане № */24/прот.№ 01147/07.08.2015 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на Н. – Б.,на Е. К. Б. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер до определянето на размера й по реда на КСО.Пенсията е била изменена и определена в действителен размер с Разпореждане № */2з/прот.№ 01180/29.09.2015 г.На Б. бил зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизирането (09.04.2015 г.) – 29 години 09 месеца и 08 дни,като е зачетен стажът,както следва:

- 3 месеца по трудова книжка № 8,като стоматолог в Районна болница-гр.Р. от 01.11.1981 г. до 31.01.1982 г.,
- 13 години и 9 месеца по трудова книжка № 850,като стоматолог в Поликлиника-гр.Б. от 01.02.1982 г. до 31.10.1995 г.,
- 6 месеца,като стоматолог в „...“ от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г.
- 15 годни,3 месеца и 08 дни по Осигурителна книжка № 35728/Е5-418/10.07.1998 г.,като самоосигуряващо си лице в „...“ от 01.01.2000 г. до 09.04.2015 г.,
- с писмена декларация вх.№ 2112-01-98#4 от 17.09.2015 г.Б. декларирала пред административния орган,че се е самоосигурявала от 01.07.1999 г. до датата на подписване на декларацията(17.09.2015 г.),като преди 01.07.1999 г.не е внасяла осигурителни вноски.

На 27.12.2018 г. Е. Б. депозирала пред пенсионния орган Заявление № 2113-01-2913,с което поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.Представила е Удостоверение образец „УП-3“ № ОБ-18-987 от 18.12.2018 г,издадено от Общинска администрация-гр.Б.,в което посоченият осигурителен стаж от 14 години и 09 месеца за периода от 01.01.1981 г. до 30.09.1995 г. се различавал от зачетения от органа 14 години осигурителен стаж по трудови книжки с №,№ 8 и 850.Към заявлението оспорващото лице представило и Осигурителна книжка № 35728/Е5-418/10.07.1998 г.,която била вече представена със заявлението й от 23.07.2015 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност,поради общо заболяване.От книжката се установявали данни за лице,осигурено като самоосигуряващо се лице за периода от 01.10.1995 г. до 31.12.1999 г. в „К. Б.“,като съпруга на К. М. Б.,която продължителност се различавала от тази,която била зачетена за стаж по същата осигурителна книжка при отпускането на пенсия за инвалидност,поради общо заболяване за периода от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г.Констатираната разлика дала основание на пенсионния орган да извърши проверка.Б. не представила изисканите от ответника трудова и осигурителна книжка,представени от оспорващото лице заедно със Заявление № 2112-01-98 от 23.07.2015 г. за отпускане на пенсия за инвалидност,поради общо заболяване,с мотив че ги е изгубила.Вместо това Б. представила Удостоверение образец „УП-3“ № ОБ-18-987 от 18.12.2018 г.(л.83),издаден от Общинска администрация-гр.Б..Представила същата Осигурителна книжка(№ 35728/Е5-418/10.07.1998 г.),със заверен осигурителен стаж от 01.10.1995 г. до 30.06.1999 г. с допълнително подлепени листа.Това наложило извършването на проверка на достоверността на заверения осигурителен стаж за периода от 01.01.1981 г. до 30.09.1995 г.В тази връзка при проверка на разходите за държавното обществено осигуряване(ДОО) на „К. Б.“ пенсионният орган установил,че за периода 01.10.1995 г. до 31.12.1999 г. не са представени платежни нареждания за внесени осигурителни вноски за Е. Б.,като осигурено лице. „К. Б.“ не е регистриран в ТП на Н.-Б.,липсвало създадено служебно досие и в информационната система на Н. не се установяват осигурителни вноски за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г.Резултатът от проверката бил отразен в Констативен протокол № КП-5-01-00539931/19.03.2019 г.(л.55).

В отговор на искането на административния орган,Общинска администрация-гр.Б. с Удостоверение образец “УП-3“ № ОБ-18-987/2/ от 22.04.2019 г(л.97,л.98) посочила продължителност на стажа от 01.02.1982 г. до 30.09.1995 г.,който се различавал от представения такъв със заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,който било за периода от 01.01.1981 г. до 30.09.1995 г.Констатираните различия наложили извършването на допълнителна проверка от пенсионния орган в Общинска администрация-гр.Б.,съхраняваща документацията на Поликлиника-гр.Б. и на „МБАЛ“ ЕООД-гр.Р.,при която се установило,че Е. Б. фигурирала във ведомостите на Поликлиника-гр.Р. за периода от 01.11.1981 г. до 31.12.1981 г.,равняващ се на 02 месеца.Резултатът от проверката бил отразен в Констативен протокол № КП-5-01-00579340/14.06.2019 г.(л.108).Установено било,че Б. фигурирала във ведомостите на Поликлиника-гр.Б. за периода от 01.02.1982 г до 30.09.1995 г.,равняващ се на 13 години и 08 месеца.Резултатът от проверката бил отразен в Констативен протокол № КП-5-01-00574293/04.06.2019 г.(л.107).

Данните от проверките дали основание на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на Н. – Б. да приеме удостоверения от Б. осигурителен стаж,че не е безспорно установен.

Било прието,че оспорващото лице към датата на заявлението – 27.12.2018 г.,има общ осигурителен стаж от трета категория от 29 години и 05 месеца,формиран от:
- от Районна Болница-гр.Р. за периода от 01.11.1981 г. до 31.12.1981 г. – 02 месеца,
- от Поликлиника-гр.Б. за периода от 01.02.1982 г. до 30.09.1995 г. -13 годни и 08 месеца,
- от „...“ за периода от 01.01.2000 г. до 31.07.2015 г. -15 годни и 07 месеца(зачетен от данните,съдържащи се в заверената осигурителна книжка,Служебна бележка № 243-01-2913#6/30.01.2019 г.-л.79 и Констативен протокол № КВ-5-01-00519378/31.01.2019 г.- л.80).

Преценено било,че заявителката не е имала необходимия осигурителен стаж по чл.68,ал.1 и ал.2 КСО през 2018 г.– от 35 години и 06 месеца,а е имала 29 години и 05 месеца,или недостигащ осигурителен стаж от 6 години и 1 месец.Поради липсата на основание за отпускане на исканата пенсия,Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на Н. – Б. с Разпореждане № */2140-01-445 от 16.09.2019 г.(л.115),отказал отпускането й. Последното било обжалвано от Б. пред Д. на ТП на Н. – Б.,който с оспореното решение отхвърлил жалбата като неоснователна,потвърждавайки Разпореждане № */2140-01-445 от 16.09.2019 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на Н. – Б..Актът е бил връчен на Е. Б. с известие за доставяне на 23.12.2019 г(л.8). На 30.12.2019 г. по пощата е депозирана жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство(л.5).
Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на приетите писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка и съобразно чл.159 от АПК, чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, Административен съд – Б., прави следните правни изводи:

При извършване на проверката по чл. 168 от АПК, вр. чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът приема, че Решение № 2153-01-44/25.11.2019 г. е издадено от компетентен орган – Д. на ТП на Н.,в чиито правомощия съгласно чл.117,ал.1,т.2,буква "а" от КСО е произнасянето по жалби срещу разпореждания за отказ/отпускане на пенсии.Потвърденото с обжалваното решение разпореждане за отказ също е постановено от материално и териториално компетентен орган по чл.98,ал.1 от КСО – ръководителя на "ПО" при ТП на Н..Обжалваното решение е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,същото е мотивирано и съдържа ясно и точно изложение на фактическите и правни основания,въз основа на които е прието,че заявителката не отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,ал. 2 от КСО през 2018 г.
Жените придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,ал. 1-2 КСО през 2018 г при навършване на възраст 61 години и 2 месеца и осигурителен стаж от 35 години и 6 месеца.В разглеждания казус към датата на депозиране на заявлението – 27.12.2018 г.,Е. Б. имала навършена възраст по-голяма от изискваната от закона (61 години и 2 месеца) - 61 години,8 месеца и 14 дни.Но оспорващото лице не е отговаряло на изискването да притежава осигурителен стаж от 35 години и 6 месеца към момента на пенсионирането си.

При извършените от административния орган проверки на достоверността на заверения осигурителен стаж за периода от 01.01.1981 г.до 31.12.1999 г.,посоченият от Б. осигурителен стаж не се потвърждава – при проверка на разходите за ДОО на „К. Б.“ пенсионният орган установил,че за периода 01.10.1995 г. до 31.12.1999 г. не са представени платежни нареждания за внесени осигурителни вноски за Е. Б.,като осигурено лице. „К. Б.“ не е регистриран в ТП на Н.-Б.,липсвало създадено служебно досие и в информационната система на Н. не се установяват осигурителни вноски за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г.(вж. Констативен протокол № КП-5-01-00539931/19.03.2019 г.-л.55).Посоченият в Удостоверение образец “УП-3“ № ОБ-18-987/2/ от 22.04.2019 г(л.97,л.98) продължителност на стажа от 01.02.1982 г. до 30.09.1995 г. се различавал от представения такъв от Б. със заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,а при проверка в Общинска администрация-гр.Б.,съхраняваща документацията на Поликлиника-гр.Б. и на „МБАЛ“ ЕООД-гр.Р.,се установило,че Е. Б. фигурирала във ведомостите на Поликлиника-гр.Р. за периода от 01.11.1981 г. до 31.12.1981 г.,равняващ се на 02 месеца,а във ведомостите на Поликлиника-гр.Б. фигурирала за периода от 01.02.1982 г. до 30.09.1995 г.,равняващ се на 13 години и 08 месеца(вж.констативни протоколи – л.107 и л.108).Съобразявайки данните от проверките и разпоредбата на чл.40,ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,административният орган правилно и обосновано приел посочения от Б. осигурителен стаж за нереализиран – проверките категорично оборили материалната доказателствена сила на приложените към заявлението на оспорващото лице Осигурителни книжки и удостоверения,в това число и Осигурителна книжка № 35728/Е5-418/10.07.1998 г.,с допълнително прибавените (подлепени) листа.

Така органът правилно е приел,че оспорващото лице към датата на заявлението – 27.12.2018 г.,е с общ осигурителен стаж от трета категория от 29 години и 05 месеца,формиран от:
- от Районна Болница-гр.Р. за периода от 01.11.1981 г. до 31.12.1981 г. – 02 месеца,
- от Поликлиника-гр.Б. за периода от 01.02.1982 г. до 30.09.1995 г. -13 годни и 08 месеца и
- от „...“ за периода от 01.01.2000 г. до 31.07.2015 г. -15 годни и 07 месеца,който обосновано е бил зачетен от данните,съдържащи се в заверената осигурителна книжка,Служебна бележка № 243-01-2913#6/30.01.2019 г.-л.79 и от данните от проверката,отразени в Констативен протокол № КВ-5-01-00519378/31.01.2019 г.- л.80.

Изложеното сочи на несъмнения извод,че заявителката не притежава необходимия осигурителен стаж по чл.68,ал.1и ал.2 КСО през 2018 г. от 35 години и 06 месеца.Тя е имала 29 години и 05 месеца или недостигащ осигурителен стаж от 6 години и 1 месец. Следователно оспорващото лице няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69,ал. 1 КСО, тъй като не отговаря на едно от кумулативно предвидените изисквания на закона,а именно наличието на 35 години и 06 месеца общ осигурителен стаж.Обоснован е и изводът на административния орган за неприложимост на разпоредбата на чл.9а,ал.2 КСО,тъй като Б. има недостигащ осигурителен стаж повече от 5 годни - 6 години и 1 месец.Оспореният административен акт,с който е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69, ал.1 от КСО,е издаден при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба,административният орган е издал правилно решение.

Доводът за липса на мотиви не се споделя от настоящия състав. Непротиворечива е практиката на ВАС по въпроса за мотивирането на административните актове,че не е налице основание за отмяна,когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното производство акт, а в друг, отделен документ, съгласно ТР № 16/ 1975г. на ВС, ППВС № 4/ 1976г. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ,съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт.В този смисъл в оспорения административен акт,който сам по себе си е достатъчно мотивиран,са цитирани няколко протоколи,в които са отразени резултати от проверки,както и Служебна бележка № 243-01-2913#6/30.01.2019 г.-л.79.В тази връзка допуснатата в потвърденото разпореждане техническа грешка при изписване на годината на съставяне на Констативен протокол № КП-5-01-00539931(л.55) не е в състояние да доведе до незаконосъобразност на оспорения акт.В мотивите си органът е посочил,че през 2019 г. е извършил проверка на разходите за ДОО на „К. Б.“,резултатът от която отразил в цитирания протокол.Следователно протоколът е от 19.03.2019 г. и не внася никакво объркване или неяснота,още повече че той коректно е цитиран в оспорения акт.

Неоснователни са възраженията на оспорващото лице за допуснати по смисъла на чл.35 АПК съществени нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт.Противно на твърденията в жалбата и видно от съдържанието на акта на пенсионния орган,както и от материалите по преписката,се установява,че индивидуалният административен акт е издаден след множество проверки,насочени към изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая,при липса на съществени процесуални нарушения.

Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на Н. – Б. е издал Разпореждане № */2140-01-445 от 16.09.2019 г., по повод на подадено от оспорващото лице Заявление № 2113-01-2913/27.12.2018 г.,с което е поискало отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.Пенсионният орган е дължал отговор по заявлението,с което е бил сезиран и правилно се е произнесъл по него с акт по чл.98,ал.1 КСО.Въпросът,който е решен,е бил извън предмета,обект на отменителното Решение № 2153-01-30/25.07.2019 г. на Д. на ТП на Н.-Б.(л.109),поради което и правилно не е обсъждан размерът на личната пенсия за инвалидност,поради общо заболяване на Б..По тези съображения и този довод на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение,развит в представените писмени бележки,е неоснователен.

В показанията си св.Г.Н.-бивш служител на ТП на Н.-Б.,сочи за съществени пропуски в отчетността на платените осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица в периода 1990 г.до 2000 г.Показанията на свидетеля са много общи,неконкретни и по никакъв начин не опровергава извода на пенсионния орган,че посоченият от Б. осигурителен стаж за периода от 01.10.1995 г. до 31.12.1999 г. не е потвърден - „К. Б.“ не е регистриран в ТП на Н.-Б.,липсвало създадено служебно досие и в информационната система на Н. не се установяват осигурителни вноски за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г.Действително в показанията си Н. сочи, че е заверявал осигурителни книжки на лица с фамилия Б.,но сам уточнява,че тази фамилия е много разпространена в гр.Б.,като конкретика за заверката на осигурителната книжка на оспорващата не излага.По тези съображения,съдът намира,че показанията на свид.Н. не са в състояние да оборят събраните от органа доказателства за непотвърден посочения от жалбоподателката осигурителен стаж за периода от 01.10.1995 г. до 31.12.1999 г. и конкретно констатациите,отразени в Констативен протокол № КП-5-01-00539931/19.03.2019 г.(л.55).Поради тази причина налаганата от жалбоподателката теза за наличие на изискуемия от закона осигурителен стаж за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не намира опора в доказателствата,поради което е лишена и от основание.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна,тъй като не е налице някое от отменителните основания по чл.146 от АПК.

С оглед на обстоятелството, че процесуалният представител на ответника претендира присъждане на направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение,то съдът намира,че е направено своевременно и следва да бъде уважено в размер на 100(сто) лева,предвид отсъствието на фактическа и правна сложност на делото, както и чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,вр. с чл.143, ал.4 от АПК.

Предвид гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК и чл.143, ал.4 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. К. Б.,от гр.Б., ул.“...“ № ...,депозирана чрез адв.З. И., със съдебен адрес Б.,ул.“...“ № ...,против Решение № 2153-01-44/25.11.2019 г. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Б.,с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № */2140-01-445 от 16.09.2019 г., издадено от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на Н. – Б. и е потвърдено посоченото разпореждане.

ОСЪЖДА Е. К. Б. от гр.Б. ул.“...“ № ...,да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Б., сумата от 100(сто) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!

ВА