и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на “. П. Е. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: град Р., община Р., ул. „... № ..., представлявано от управителя В. Х. К. против Заповед № ФК- 62- 0032795/ 23.01.2020г., издадена от Н. О. “. Д. – П. в Централно управление на Н., с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за нарушение по чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006 г./ във вр. с чл. 11. ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – фитнес център, находящ се в гр. Девин, ул. „Родопи“ № 20 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, както и че с издаването й неправилно е приложен материалния закон поради липса на предпоставките за налагане на принудителната административна мярка. Твърди се, че дружеството не е извършило вмененото му административно нарушение. Навеждат се доводи, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се съдът да отмени заповедта за налагане на ПАМ. В съдебно заседание, оспорващото дружество, чрез процесуален представител, поддържа депозираната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски в производството.
Ответникът – Началника на О. “. Д. П. при ЦУ на Н. оспорва жалбата в представено по делото писмено становище. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева, като се прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение.
Административен съд - Б., като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
С обжалваната заповед, ответникът е приложил спрямо оспорващото дружество принудителна административна мярка запечатване на стопанисвания от него обект, находящ се в гр. ..., ул.“....“ ..., за това, че на 17.01.2020 г. при извършената контролна покупка на 3 броя „протеинов бар“ на обща стойност от 10,50 лв., платени в брой от В. А.– проверяващ, не е издаден от задълженото лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, фискален бон от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, едновременно с получаване на плащането. За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0032795/17.01.2020 г. (стр.37-39) и е разпечатан дневен финансов отчет и КЛЕН (стр.43-45). Прието е, че дружеството е извършило нарушение по чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. чл.11. ал.1 от ЗДДС, за което със Заповед № ФК- 62- 0032795/ 23.01.2020г., на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС ответникът е наложил на дружеството принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него“ за срок от 14 дни. Издаването на заповедта е обосновано с данните от Протокол за извършена проверка сер. АА № 0032795/17.01.2020 г., съставен от В. А. А. – инспектор по приходите в О. „Оперативни Д. – П. при Централно управление на Н. и Акт за установяване на административно нарушение №F534777/20.01.2020г.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на св. К. се установява, че същата е работила във фитнес центъра на дружеството, на касата, от 07.01.2019 г. до края на м. януари 2020 г. Според свидетеля, касови бележки са издавани само и единствено за посещение във фитнеса, а не и за продажба на стоки. Свидетелят К. твърди, че същата е снабдявала с протиенови вафли и протеинови напитки момчета, спортуващи във фитнеса, които не са от гр. ..., като е взимала предплатената стока от куриерска фирма и е донасяла същата до фитнеса. Това е извършвано от свидетеля с цел да направи услуга, а не като служител на фирмата, без знанието на управителя на дружеството. За деня на проверката три момчета са били поръчали протеинови вафли, около 6-7 броя, които св. К. била взела от курирерската фирма. Във фитнеса са влезли две момчета, които свидетеля не е познавала, поискаха ли са точно такива стоки и тя е решила, че са ползвали и са били преди това във фитнеса.
Свидетелят .К. посещава фитнеса за тренировки четири пъти седмично и твърди, че освен фитнес услуги, друго не се предлагало /дори вода/. Не е запозната да е извършвана доставка на стоки, включително на протеинови блокчета.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че в процесния обект функционира фискално устройство, като продажбите се отразяват по ДП 1 /департамент 1/, без да е посочено наименование на самия департамент (група стоки/услуги). За периода от 06.01.2019г. до 17.01.2020г. във фитнеса са регистрирани продажби, които са осчетоводени по кредитна сметка 703 – Приходи от фитнес услуги. Не са осчетоводявани доставки и продажби на хранителни продукти.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и чл. 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от адресат на акта. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения.
Оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен административен орган, в установената форма и при правилно приложение на материалния и процесуален закон. Изложените в заповедта мотиви, отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 и вр. с чл. 11. ал. 1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ - запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Нормата на чл. 118 ЗДДС предвижда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажби чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
В настоящия случай, от доказателствата по делото се установява, че в стопанисвания от оспорващото дружество търговски обект – фитнес център, при извършване на контролна покупка на 3 бр. „протеинов бар“ на обща стойност 10.50 лева не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан. Неспазването на нормативното изискване за издаване на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба е установено от контролните органи, като е съставен протокол за извършената проверка и акт за установяване на административно нарушение.
Събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза не опровергават извода за наличие на материално-правните предпоставки за издаване на оспорената заповед.
Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св. К. – касиер във фитнес центъра, приела плащане на 3 бр. „протеинов бар“ на обща стойност 10.50 лева, за което не е издала ФКБ. Вътрешно противоречиви и нелогични са обясненията на свидетеля, че протеиновите барчета са били предназначени за клиенти на фитнеса, като К. е взимала предплатената стока от куриерска фирма и е донасяла същата до фитнеса с цел да направи услуга на клиентите. Ако стоката е била предплатена /както твърди свидетеля/, то неясно остава защо К. е приела плащане на 3 бр. „протеинов бар“ от страна на проверяващите. Без значение за законосъобразността на оспорената заповед е обстоятелството дали К. е действала със или без знанието на управителя на търговския обект. К. като служител на дружеството е действала от негово име и негова сметка, като нейната вина е ирелевантна доколкото отговорността на дружеството е обективна и мярката е приложима именно по отношение на същото.
Вмененото нарушение не се опровергава и от показанията на св. К.. Обстоятелството, че свидетеля не е запознат във фитнес-центъра да са предлагани протеинови барчета не може да обори констатацията на проверяващите, извършили контролна покупка именно на такива стоки.
Заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява начина на регистриране на продажбите в обекта и осчетоводяването им по кредитна сметка 703 – Приходи от фитнес услуги. Обстоятелството, че в обекта не са осчетоводявани доставки и продажби на хранителни продукти, обаче, не означава че такива не са извършвани.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях, по арг. от чл. 22 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 186 ЗДДС урежда хипотезите, при които се налага ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, сред които е и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона около средния размер - за 14 дни и предвид обстоятелството, че с нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Изложени са мотиви за определяне на срока на наложената мярка, като са взети предвид, характера на мярката и целта на налагането й. Тук следва да се посочи, че според показанията на св. К., процесната продажба не е изолиран случай, тя е снабдявала с протиенови вафли и протеинови напитки клиенти на дружеството и преди констатиране на процесното нарушение.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно с принудителната административна мярка запечатване на обекта, поради което предпоставките за налагането й са тези за на ПАМ. Предвид наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то са налице и тези за налагане на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
При този изход на спора, с оглед фактическата и правната сложност на делото, както и обема на оказаната защита /представяне на писмено становище/ на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “. П. Е. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: град Р., община Р., ул. “. Ф. № 27, представлявано от управителя В. Х. К. против Заповед № ФК- 62- 0032795/ 23.01.2020г., издадена от Н. О. “. Д. – П. в Централно управление на Н..
ОСЪЖДА “. П. Е. с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град Р., община Р., ул. „... Ф. № 27, представлявано от управителя В. Х. К. да заплати на Нционалната агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен срок, от съобщаването му.


СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.