и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Н. Г. К. с адрес: с. К., община Х., област Б., ул. „П. Б.“ № 7, със съдебен адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „И. В.“ № 10, подадена чрез адвокат Е. М. от АК – Б., срещу Решение № 1040-01-341/13.08.2021 г. на Д. на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /Н./ – Б., с което е потвърдено Разпореждане № 015-00-2121-3/23.07.2021 г., издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б., с което на оспорващия е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.08.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 15.91 /петнадесет лева и деветдесет и една стотинки/ лева дневно.
Твърди се в жалбата, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, тъй като са издадени в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на сторените в производството разноски.
Оспорващият, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи, развити и в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът – Директорът на ТП на Н. – Б., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт, развити и в депозирани по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано за присъждане от оспорващия при съответния изход от спора.
По делото са събрани писмени доказателства, въз основа на анализа на които, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 05.08.2020 г. жалбоподателят е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО /рег. № 015-00-2121/05.08.2020 г. на л. 47 от делото/, като е декларирал упражняване на трудова дейност във Великобритания за периода от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г. На 13.08.2020 г. е подал и Заявление за удостоверяване на осигурителен период от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 - Великобритания, придружено от документи, издадени от последната държава /на л. 30 – л. 34 от делото/. В същото К. е посочил като причина за прекратяване на заетостта – „Изтичане на срока на договора“.
С Разпореждане № 015-00-2121-1/13.08.2020 г. /на л. 36 от делото/ на упълномощеното лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б., е спряно производството по отпускането на обезщетението до издаването на СЕД U002 и СЕД U004 и/или ПД U1 от компетентната институция на Великобритания, като е изискано от последната издаването на СЕД U017 и СЕД U004 за потвърждаване на осигурителния период и дохода.
На 20.04.2021 г. в ТП на Н. – Б., чрез „Електронен обмен на социално-осигурителна информация между България и ЕС“, са получени изисканите документи. Видно от данните в получения СЕД U017 /на л. 27 – л. 28 от делото/, съдържащ осигурителната история на лицето, компетентната институция на Великобритания е удостоверила осигурителен период от 01.06.2020 г. до 25.07.2020 г., както и период на заетост от 26.07.2020 г. до 31.07.2020 г., която заетост не представлява осигурителен период. Посочена е причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“. В СЕД U004 /на л. 29 от делото/ е отразен дохода на К. за горепосочения период /от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г./ – 1 436.14 британски паунда – „единно плащане“.
На 24.06.2021 г. оспорващият е представил в ТП на Н. – Б. преносим документ /ПД/ U1, издаден на 05.05.2021 г. от компетентната институция на Великобритания /на л. 24 – л. 25 от делото/. В този документ компетентната институция на Великобритания е удостоверила в т. 2.1.1 период на заетост от 31.05.2020 г. до 25.07.2020 г., която представлява осигурителен период, а в т. 2.2.1 – период на заетост от 26.07.2020 г. до 31.07.2020 г., която не представлява осигурителен период. Посочена е причина за прекратяване на заетостта „изтичане на договора“ и в т. 2.3.1 е посочен доход за периода от 31.05.2020 г. до 31.07.2020 г. в размер на 1 304.57 британски паунда и е потвърдена компенсация за неизползван отпуск в размер на 131.57 паунда – т. 4.3.
С Разпореждане № 015-00-2121-2/24.06.2021 г. на упълномощеното лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б. /на л. 21 от делото/, е възобновено производството по подаденото от оспорващия заявление и с Разпореждане № 015-00-2121-3/23.07.2021 г. /на л. 20 от делото/, на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.08.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 15.91 лева дневно. Мотивите за определяне на този размер са, че при определяне на размера на обезщетението, са взети предвид потвърдените периоди на заетост и причината за прекратяване, като е отчетено, че последният период на работа за лицето се явява периодът от 26.07.2020 г. до 31.07.2020 г., който е период на неосигурена заетост и в тази връзка е приложима разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО.
К. е обжалвал горепосоченото разпореждане /жалба на л. 13 от делото/ и с жалбата си е представил копие от документ, издаден от Великобритания – Р45 /на л. 14 – л. 17 от делото/.
С оспореното в настоящото производство Решение № 1040-01-341/13.08.2021 г. на Д. на ТП на Н. – Б. /на л. 5 – л. 6 от делото/, е отхвърлена жалбата на К. и е потвърдено Разпореждане № 015-00-2121-3/23.07.2021 г. на упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б., с което на оспорващия е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.08.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 15.91 лева дневно.
Решението е съобщено на жалбоподателя на 17.08.2021 г. /известие за доставяне на л. 12 от делото/, а жалбата срещу акта е подадена чрез административния орган на 31.08.2021 г. /пощенски плик на л. 9 от делото/.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и от лице, имащо право и интерес от оспорването. Не са налице и пречки по чл. 159 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна, по следните съображения:
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентните по закон органи съгласно чл. 54ж от КСО и чл. 117, ал. 3 от КСО, в предписаната писмена форма и със съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Страните не спорят по наличието на предпоставките по чл. 54а, ал. 1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица на оспорващия, признато с разпореждането на упълномощеното лице за ръководител на осигуряването за безработица. Спорът е относно определения с разпореждането дневен размер на обезщетението, предвид обстоятелството, че последната заетост на К. не представлява осигурителен период.
Видно от представените от ответника структурни електронни документи /СЕД/ - СЕД U017 и СЕД U004, в които съответната компетентна институция на Великобритания е потвърдила периодите на заетост, навсякъде под съответните дати е изписана думата „error“ /от англ. „грешка“./ От друга страна, именно въз основа на тези документи, са издадени процесните разпореждане и решение. Т.е. ответникът се е позовал на информация, в която съответните периоди са отбелязани като грешно посочени, респ. не е установил правилно релевантните за случая обстоятелства, поради което е приложил неправилно материалния закон, респ. и е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, са издадени при съществени нарушения на административно-производствените правила – чл. 7 във вр. с чл. 35 и чл. 36 от АПК, при неизяснени безспорно факти и обстоятелства. Затова и оспорването се явява основателно и съдът следва да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
Доколкото отпускането на парично обезщетение за безработица е в компетентността на органите на Н., след отмяната на решението и на потвърденото с него разпореждане, преписката следва да бъде върната на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б., за произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.
При този изход на спора и с оглед направеното в тази посока искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващия следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски - в размер на 350.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът определя този размер за присъждане, доколкото счита, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно, предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, от една страна, а от друга – по същото е проведено само едно съдебно заседание. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част – чл. 78, ал. 5 от ГПК, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В тази връзка определеният размер на адвокатското възнаграждение – 800.00 лева, като прекомерен, следва да бъде съобразен с предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от тази наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, по Кодекса за социално осигуряване, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 350.00 лева и затова именно в такъв размер на оспорващия страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, чл. 173, ал. 2 от АПК, чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1040-01-341/13.08.2021 г. на Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на Н./ - Б. и потвърденото с него Разпореждане № 015-00-2121-3/23.07.2021 г. на упълномощеното лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б..

ВРЪЩА административната преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б., за ново произнасяне по Заявление рег. № 015-00-2121/05.08.2020 г., подадено от Н. Г. К. с адрес: с. К., община Х., област Б., ул. „П. Б.“ № 7, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на Н./ - Б., да заплати на Н. Г. К. с адрес: с. К., община Х., област Б., ул. „П. Б.“ № 7, сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева, представляваща направени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.