1
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.
Образувано е по протест на П. П. О. П. - Б. против отделни разпоредби на подзаконов нормативен акт предвидени в чл. 17, ал. 1, чл. 19, чл. 50, ал. 3, предл. 2, в частта относно „или упълномощено от него лице“, чл. 51, ал. 2, т. 3, ал. 3 и ал. 5 от Наредба за изграждане и опазване на зелената система и декоративната растителност на територията на Община – П., приета с Решение № 456 от Протокол № 18 от 24.01.2017 год. на О. С. – П..
Позовавайки се на посочените в жалбата фактически и правни твърдения обосноваващи незаконосъобразността на обжалвания акт се иска съдът да постанови решение, с което да обяви нищожността или да отмени разпоредбите на чл. 17, ал. 1, чл. 19, чл. 50, ал. 3, предл. 2, в частта относно „или упълномощено от него лице“, чл. 51, ал. 2, т. 3, ал. 3 и ал. 5 от Наредба за изграждане и опазване на зелената система и декоративната растителност на територията на Община – П. /Наредбата/, приета с Решение № 456 от Протокол № 18 от 24.01.2017 год. на О. С. – П..
Претендират се сторените разноски за обявяване на оспорването в „Държавен вестник“.
В съдебно заседание, представителят на О. П. – Б., поддържа протеста по съображенията изложени в същия.
Ответникът – О. С. П., редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по протеста.
По делото са приети писмени доказателства.
В изпълнение на задължението по чл. 188 от АПК, съдът е съобщил оспорването по реда на чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК чрез обявление, обнародвано в ДВ бр.26/29.03.2019 год., като копие от обявлението е поставил на определеното за това място в съда и го е публикувал в Интернет страницата на ВАС. По делото няма присъединили се или встъпили лица съгласно чл. 189, ал. 2 от АПК.
Административен съд – Б., тричленен състав, след като взе предвид изложеното в протеста, изразените в съдебно заседание становища и след като прецени събраните писмени доказателства по делото, приема за установено следното:
Оспорената Наредба за изграждане и опазване на зелената система и декоративната растителност на територията на Община – П. е приета по предложение на Кмета на Община – П., вх. № ОС-17-009/05.01.2017 год. /л. 183 от делото/, публикувано на сайта на Община – П. на 30.11.2016 год. /л. 211 от делото/. Преди изготвяне на предложението, на 07.11.2016 год., на сайта на общината е публикувано съобщение, адресирано до жителите на Община – П., с което последните са уведомени за подготвянето на проект за Наредба за изграждане и опазване на зелената система и декоративната растителност на територията на Община – П., предоставяйки възможност за подаване на предложения за текстове и изразяване на становище.
Проектът за Наредба за изграждане и опазване на зелената система и декоративната растителност на територията на Община – П. е публикуван на официалната интернет страница на Общинска администрация П.. Видно от приложената разпечатка от електронния сайт на Община – П., на основание чл. 26, ал. 5 от ЗНА, на 05.01.207 год. е публикувана справка за постъпилите предложения /л. 217 от делото/ Преди приемането на наредбата, същата е обсъдена на заседание на Комисията по „Законност и контрол на решенията О. С. и жалби на гражданите“ към О. скъвет – П.. проведено на 18.01.2017 год., която със свое решение е предложила на общинския С. да приеме наредбата. /л. 192 от делото/.
Наредбата е приета на заседание на О. С. – П., с Решение № 456 по Протокол № 18 от заседание, проведено на 24.01.2017 год. /Протокол на л. 117 – л. 191 от делото/.
По делото е представена в актуалната й действаща редакция Наредбата за изграждане и опазване на зелената система и декоративната растителност на територията на Община – П. /л. 85 – л. 115 от делото/.
Така приетите за установени от настоящият съдебен състав фактически обстоятелства се основават на приетите по делото писмени доказателствени средства, които не се оспорват от страните.
Предвид така приетата за установена фактическа обстановка и въз основа на извършената служебна проверка на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Съдът, преценявайки допустимостта на оспорването П. условията на чл. 186, ал. 2 от АПК, счита протеста за процесуално допустим. Оспорената наредба е подзаконов нормативен акт, който съдържа административноправни норми, относими за неопределен и неограничен брой адресати с многократно правно действие съгласно легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК. Изложените характеристики определят Наредбата като нормативен административен акт. Протестът против разпоредби от административен нормативен акт, какъвто безспорно представлява Наредбата за изграждане и опазване на зелената система и декоративната растителност на територията на Община – П., е подаден от надлежна страна – П. към О. П. - Б., който на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 3 от АПК вр. чл. 127, т. 5 КРБ следи за спазване на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, започва или встъпва във вече образувани по АПК производства, когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. Нормата на чл. 186, ал. 2 от АПК овластява прокурора да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, като според чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
В този смисъл протестът като подаден от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол подзаконов административен акт е процесуално допустим.
Съдът в посочения състав притежава териториална и материална компетентност за постановяване на валиден съдебен акт по реда на чл. 191, ал. 2 във вр. с чл. 133, ал. 1 от АПК.
Разгледан по същество, протестът е частично основателен.
Съгласно препращането по аргумента на чл. 196 от АПК, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва служебна проверка за законосъобразност на Наредбата на основанията по чл. 146 от АПК. Изводите от анализа на събраните в хода на производството доказателства, сочат за законосъобразност на наредбата поради недопуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община, решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 от ЗНА и с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените им правомощия, те са овластени да издават административни актове, сред които и подзаконови нормативни актове - наредби. Предвид изложеното, съдът намира, че Наредбата е издадена от компетентен орган – О. С. - П., в изпълнение на конституционно закрепеното негово правомощие да издава наредби на територията на Община П.. П. приемането на Наредбата е спазена и изискуемата от закона специална форма. Спазени са изискванията на чл. 75, ал. 3 и 4 от АПК - посочен е вида на акта /Наредба/, органът, който го е приел /О. С. - П./ и е определен главния му предмет / изграждане и опазване на зелената система и декоративната растителност на територията на Община – П./. Като структура, форма и обозначение на съдържанието, Наредбата отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове /ЗНА/ и Указа за неговото прилагане. Решението, с което е приета Наредбата – Решение № 456 по Протокол № 18 от заседание, проведено на 24.01.2017 год., е взето на заседание, на което са присъствали 24 от 33 О. съветници, които са гласували приемането на наредбата. От приложения протокол за проведеното заседание, на което е взето решението за приемане на оспорената Наредба, се установява наличие на изискващия се заседателен кворум – съгласно изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА, като същевременно правилника е приет с решение с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници, в съответствие с изискването на чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА.
Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че доводите в протеста за нищожност на оспорените разпоредби са изцяло неоснователни.
П. приемането на Наредбата не са допуснати и нарушения на административно-производствените правила. Спазени са изискванията на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, като последователно осъществени процедури касаещи изработването на проекта и в съответствие с регламентираните срокове.
По основанията за отмяна на конкретните текстове:
От легалната дефиниция за наредба в чл. 7, ал. 2 от ЗНА и по аргумент на чл. 8 от ЗНА, наредбата следва да е съобразена със законовия текст, по чието приложение се издава.
По отношение на нормите на чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Наредбата:
Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата, предвижда в незастроени имоти, предвидени по ОУП или ПУП за зелени площи по чл. 61, ал. 4 от ЗУТ, които не са реализирани, могат да се изграждат само временни обекти по чл. 55 от ЗУТ, представляващи спортни площадки за игра, летни естради, атракциони, открити изложбени площи и други открити обекти, съвместими с парковите функции, които заемат до 10 % от имотите. А съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата, в имотите, предвидени по ОУП или ПУП за зелени площи, които не са реализирани, до тяхното отчуждаване могат да се поставят преместваеми обекти по чл. 56 от ЗУТ, които общо не могат да надвишават 20% от площта на имота, но не повече от 50 кв. м.
Съдът приема за неоснователни твърденията на прокурора, че така приетите от общинския С. разпоредби на чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Наредбата противоречат на нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗУТ /в редакцията на текста, изм., ДВ, бр. 61 от 2007 г./, която регламентира допустимите изключения за ползването на поземлените имоти до реализирането на подборния устройствен план и не касае зелените площи. Съпоставяйки съдържанието на двете норми, съответно нормите в оспорената наредба и чл. 62, л. 7 от ЗУТ, в наредбата са включени същите категории обекти, които са регламентирани в диспозицията на нормата, където са очертани рамките на категориите временни обекти, които могат да се изграждат и ползват до реализацията на ПУП. Идентични са съжденията и по отношение на нормата на чл. 62, ал. 7 от ЗУТ /редакцията на текста, доп., ДВ, бр. 61 от 2007 г./, съгласно която, с подробните устройствени планове за паркове и градини в озеленените площи - публична собственост и в поземлените имоти - частна собственост, без промяна на предназначението им, може да се предвижда само застрояване, необходимо за:
1. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2007 г.) мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, обслужващи озеленените площи;
2. поддържане на зелената система;
3. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г.) открити обекти за спортни или културни дейности;
4. (нова - ДВ, бр. 61 от 2007 г.) площадки за игра;
5. (нова - ДВ, бр. 61 от 2007 г.) преместваеми обекти по чл. 56, които не могат да заемат повече от 10 на сто от площта на имота;
6. (нова - ДВ, бр. 61 от 2007 г.) монументално-декоративни, информационни и рекламни елементи по чл. 57;
7. (нова - ДВ, бр. 61 от 2007 г.) мемориални места и обекти.
Действително по своята правна същност, разпоредбата на чл. 62, ал. 7 от ЗУТ е императивна, поради което е недопустимо застрояването в паркове и градини в озеленените площи - публична собственост и в поземлените имоти - частна собственост, без промяна на предназначението им с обекти извън изрично уредените в закона „numerus clausus“ по вид и предназначение такива.
В заключение според съда, оспорените норми на Наредбата са в съответствие с материалния закон, съобразявайки се с така цитираните разпоредби на ЗУТ,
С така регламентираните в Наредбата категории и видове временни и преместваеми обекти, които могат да се изграждат и ползват до реализацията на ПУП за залени площи са в съответствие с посочените разпоредби на ЗУТ, поради което в случая не е налице противоречие с нормативен акт от по-висока степен. Съдът счита също така, че с приемането на оспорените разпоредби съобразно с изискванията на ЗУТ, като нормативен акт от по-висока степен, местния законодател не е излязъл извън нормативно регламентираната си компетентност.
Глава V /от чл. 48 до чл. 51, вкл./ от Наредбата урежда осъществяването на контрол, обезщетяване и налагането на съответни санкции за нарушителите, в която попадат оспорените разпоредби на чл. 50, ал. 3, предл. 2, в частта относно „или упълномощено от него лице“, чл. 51, ал. 2, т. 3, ал. 3 и ал. 5 от Наредба:
1. По отношение на нормата на чл. 51, ал. 3, предл. второ, в частта относно „или упълномощено от него лице“ от Наредбата:
Съгласно чл. 50, ал. 3 от оспорената Наредба, въз основа на акта за установяване на административно нарушение, кметът на общината или упълномощено от него лице издава наказателно постановление. Начинът, по който е формулирана компетентността за издаване на наказателни постановления противоречи на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН и чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА. Разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН регламентира правомощието на кметовете за възлагане на правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ и ПМС. В случая в специалните закони, отсъства възможност за делегиране на правомощие по налагане на административни наказания на неограничен кръг лица, формулирано като „други лица“. На първо място следва да се отбележи, че сред актовете изброени в чл. 47, ал. 2 от ЗАНН не са включени наредбите на общинските съвети, което води до извода, че приетата от местния орган на власт възможност за издаване на наказателни постановления от длъжностни лица упълномощени от кмета на общината, нарушава цитираното общо правило. Също така следва да се отбележи, че подобна разпоредба в частта, визираща други длъжностни лица, противоречи на изрични норми от ЗМСМА. Систематическото тълкуване на чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА и чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА, включително и с аргумента чл. 44, ал.1, т. 9 от ЗМСМА, води до извода, че изричната компетентност по издаване на наказателни постановления принадлежи на кмета на общината, респективно на негов заместник. Под понятието „заместник“ се разбира или длъжностно лице, което изпълнява правомощието на титуляра П. негово отсъствие, или длъжностно лице, което заема такава конкретна длъжност по щатно разписание на съответната администрация – чл. 39 от ЗМСМА. Позовавайки се на гореизложените съждения, съдът намира за основателно оспорването на цитираната норма, поради което същото следва да бъде уважено.
2. По отношение на нормите на чл. 51, ал. 2, т. 3 и чл. 51, ал. 5 от Наредбата:
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2, т. 3 от подзаконовия нормативен акт предвижда административна санкция – глоба от 20 до 150 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание за лице, което замърсява зелените площи с отпадъци от всякакво естество. От своя страна разпоредбата на чл. 51, ал. 5 от Наредбата, регламентира когато някое от нарушенията по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 10 000 лева, а за нарушение по ал. 2 – от 50 до 500 лева.
Настоящият съдебен състав счита развитите в протеста доводи касаещи незаконосъобразността на посочените от оспорената наредба норми за неоснователни.
Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗНА, Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С оглед това правило Общинските съвети следва да приемат наредбите съобразно нормативния акт от по-висока степен и да уреждат с тях отношения с местно значение. Съгласно чл. 8 от ЗНА всеки О. С. може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогична уредба е приел законодателят с чл. 76, ал. 3 от АПК, съгласно който общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. В случая Наредбата за изграждане и опазване на зелената система и декоративната растителност на територията на Община – П. е издадена на основание чл. 21, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 62, ал. 10 от ЗУТ, т. е. с нея се уреждат обществените отношения с местно значение свързани с планирането, изграждането, поддържането, развитието и опазването на зелената система на територията на общината.
Както бе посочено по-горе, в чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА е регламентирано, че в изпълнение на правомощията си общинският С. издава правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, а ал. 1, т. 13 на чл. 22 предоставя на общинския С. общо правомощие да определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура. Съблюдавайки посочените текстове с оспорените разпоредби от Наредбата, общинският С. е регламентирал административнонаказателна отговорност за конкретни нарушения на същата, предвиждайки различни наказания П. диференциране на субектите на нарушенията. В допълнение следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от АПК, която предвижда, че нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Законът е нормативният акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Наредбата като нормативен акт се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Относимият нормативен акт от по-висока степен в случая е ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗМСМА /в редакцията на текста, изм., бр. 69 от 2006 г.), за нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5 000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а П. повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Съпоставяйки вида и размера на наказанията, както и по отношение на субектите на нарушенията регламентирани в оспорените текстове на Наредбата с цитираният текст от ЗМСМА, според съда същите съответстват с приложимият материален закон. В допълнение на гореизложеното според съда следва да се отчете обстоятелството, че оспорената наредба не е приета за приложение на отделни разпоредби или подразделения на цитираните в протеста нормативни актове: ЗУО, ЗВМД, ЗДвП. Също така предвидената в цитираните Закони административнонаказателна отговорност за нарушения на същите, се реализира от посочените в отделните Закони контролни органи на съответните институции, а не от общинската администрация.
С оглед на гореизложеното, съдът в настоящия състав счита, че така регламентираните в Наредбата санкционни норми са в съответствие с посочените разпоредби на ЗМСМА, поради което в случая не е налице противоречие с нормативен акт от по-висока степен.
3. По отношение на нормата на чл. 51, ал. 3 от Наредбата:
Съгласно чл. 51, ал. 3 от Наредбата, за други нарушения на тази наредба на виновните се налага глоба от 50 до 500 лева. Така формулирана конкретната разпоредба следва да се характеризира като обща норма, съдържаща обща клауза за приложение спрямо всички не посочени в другите санкционни норми нарушения. Последното като нормотворчески подход е допустимо и приложимо съобразно ЗНА П. регулиране на съответните обществени правоотношения. Общите правила за поведение, се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган, както в случая. За пълнота на изложението следва да се посочи, че начинът, по който е формулирана разпоредбата не буди съмнение по отношение на смисъла и приложимостта на същата. С оглед на така изложените съображения, според съда не е налице колизия на разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от Наредбата със Закона.
Предвид изхода на спора, съдът намира за неоснователна претенцията на представителят на ОП – Б., за присъждане на деловодните разноски в размер на 20. 00 лв. за обявяване на оспорването в „Държавен вестник“.

Предвид горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б., тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ по протест на П. П. О. П. – Б. искането за обявяване на нищожността на чл. 17, ал. 1, чл. 19, чл. 50, ал. 3, предл. 2, в частта относно „или упълномощено от него лице“, чл. 51, ал. 2, т. 3, ал. 3 и ал. 5 от Наредба за изграждане и опазване на зелената система и декоративната растителност на територията на Община – П. /Наредбата/, приета с Решение № 456 от Протокол № 18 от 24.01.2017 год. на О. С. – П..
ОТМЕНЯ по протест на П. П. О. П. - Б. разпоредбата на чл. 50, ал. 3, предл. 2, в частта относно „или упълномощено от него лице“, от Наредба за изграждане и опазване на зелената система и декоративната растителност на територията на Община – П., приета с Решение № 456 от Протокол № 18 от 24.01.2017 год. на О. С. – П..
ОТХВЪРЛЯ по протест на П. П. О. П. – Б. искането за отмяна на разпоредбите на чл. 17, ал. 1; чл. 19; чл. 51, ал. 2, т. 3, ал. 3 и ал. 5 от Наредба за изграждане и опазване на зелената система и декоративната растителност на територията на Община – П. /Наредбата/, приета с Решение № 456 от Протокол № 18 от 24.01.2017 год. на О. С. – П..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила решението да се обнародва по реда на чл. 194 от АПК.



Председател: /п/ Ваня Вълкадинова


Членове: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
ОМ