И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 – чл.228 от АПК.
С Решение № 56/28.03.2023 г., постановено по нахд № 372/2022 г., Районен съд - Разлог, е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 01-2200046/27.05.2022 г. на Д. на Д. “. по Т. /ДИТ/ - Б., с което на “. Х. О. с ЕИК .., със седалище и адрес на управление : гр.П., район „Ц.“, ул.“З. С.“ № .., с У. Г. Б., за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 (две хиляди) лева.
В законния срок срещу решението на районния съд е постъпила касационна жалба от административнонаказващия орган, чрез ст.юрк. Ек. П. в която се твърди, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, без да се сочат конкретни касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и да се постанови решение, с което да бъде потвърдено горепосоченото наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от ст.юрк. Ек. П..
Ответникът - „Г. Х. ООД – гр.П., чрез своя У. Г. Б., в писмен отговор по касационната жалба, оспорва същата като неоснователна и иска БлАС да остави в сила атакуваният съдебен акт.
Представителят на О. П. - Б., дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Разлог.
В настоящото производство не са събрани нови доказателства по реда на чл.219, ал.1 от АПК.
Административен съд - Б., след като обсъди събраните в първоинстанционно производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :
Касационната жалба е допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване пред БлАС.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения :
Обжалваното решение е валидно – постановено е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в законоустановената писмена форма и е подписано.
Обжалваният съдебен акт е и допустим – решението е постановено след надлежно упражняване правото на обжалване от санкционираното лице и след това съдът не е бил десезиран.
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от АНО. Нарушени са разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно датата на извършване на процесното административно нарушение. Както правилно е установил районният съд, в АУАН № 01-2200046/14.03.2022 г. е посочено, че нарушението на чл.63, ал.2 от КТ е извършено от “. Х. ООД на 01.03.2022 г. – че санкционираното търговско дружество, в качеството си на работодател, е допуснал Я. И. М., на длъжност камериерка, да извършва трудова дейност в хотел „Г. у.“, находящ се в местността „Б.“, в гр.Р., стопанисван от “. Х. О. докато в преждепосоченото НП е посочена друга дата – 23.02.2022 г., на извършване на това административно нарушение.
Обосновано е заключението на първоинстанционния съд, че задължително следва да има идентичност между съдържанието на АУАН и на наказателното постановление, издадено въз основа на акта, по отношение на описаното административно нарушение, лицето, което го е извършило, времето и мястото на извършване на неправомерното деяние и обстоятелствата, при които е извършено. Липсата на идентичност на някое от изброените по-горе обстоятелства води до ограничаване правото на защита на дееца.
В настоящия случай се касае за процесуално нарушение, което съществено е ограничило правото на защита на административнонаказаното лице, тъй като същото не би могло да разбере за какви и колко административни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност и съответно да ангажира релевантни доказателства, което е самостоятелно основание за отмяна на горепосоченото НП. Преждепосоченият порок е неотстраним, първоинстанционният съд е констатирал това и отменяйки атакуваното НП, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на Разложкия районен съд, поради което същото следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
При този изход на делото и с оглед на това, че ответникът по касационната жалба не претендира присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне по присъждането им.
Претенцията на касатора за присъждане на направени от него разноски в двете съдебни инстанции е неоснователна с оглед изхода на делото и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Благоевградският административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56/28.03.2023 г., постановено по нахд № 372/2022 г., на Районен съд – Разлог.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. на ДИТ – Б., за присъждане на направени разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ Иван Шекерлийски
Членове: /п/ Димитър Думбанов
/п/ Ася Тодорова
Вярно с оригинала!
ВУ