и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по две отделни жалби, подадени от Ю. К. Х., с ЕГН *, с адрес : гр. С., У. “З. С.“ № 3 и Д. К. М., с адрес : гр. С., У. “П.“ № 1., против Отказ на К. на О. С., обективиран в Писмо изх. № 94-С-693/1/ 09.04.2021г.

В жалбите се твърди, че оспореното писмо на К. на О. С., представлява индивидуален административен акт, тъй като с него се отказва издаване на разрешение за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и улична регулация, на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, § 6, ал. 2 и ал. 4 и § 8, ал. 1 от Преходните разпоредби /ПР/ на ЗУТ, съобразно предложено задание, и това на практика засяга по неблагоприятен начин правата и законните им интереси. Поддържа се, че поисканото изменение на ПУП, съответства както на изискванията за устройство на територията, така и на ОУП на гр. С., което предпоставяло задължително издаване на положителен за оспорващите акт. Предвид посоченото, се желае отмяната на оспореното писмо, като незаконосъобразно. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, оспорващата Ю. Х., чрез проц. си представител – адв. С. и оспорващата Д. М. лично, поддържат изразеното в жалбите становище за порочност на оспорения акт. Доразвиват подробно доводите си в представени по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата – К. на О. С., в писмено становище, оспорва допустимостта и основателността на подадените жалби. Твърди се, че липсва годен на оспорване акт, респ. ако се приеме че оспореното писмо представлява такъв акт, се сочи че липсва основание за издаване на разрешение за поисканото от заявителките изменение на ПУП, поради което се желае оставяне без разглеждане на депозираните жалби, съответно отхвърлянето им.

Заинтересованите страни - Г. П. Б., Д. П. Б. и Я. П. П., чрез проц. им представител - адв. С., оспорват основателността на подадените жалби, като намират оспорения отказ за законосъобразен, тъй като не са налице условията за допускане на поисканото от оспорващите изменение на ПР и ПУР.

Заинтересованите страни - К. Х. Т., С. И. К., В. И. К., К. И. И., В. П. А., П. В. А., В. В. А. - редовно призовани, не се явяват, не се представляват пред настоящата инстанция и не изразяват становище по оспорването.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните приема за установено следното от фактическа страна :

Производството пред административния орган е образувано по заявление на Ю. К. Х. и Д. К. М. В. № 94-С-693/ 12.03.2021г. /л. 30 от делото/. Приложено е към заявлението задание за проектиране на ПУП - изменение на плана за регулация /ПР/ и плана за улична регулация /ПУР/- л. 35- 42 от делото. Предмет на заданието е ПУП - изменение на ПР и ПУР, с обхват УПИ XII 331, кв. 19 /имот с идентификатор 65334.300.429 по КККР на гр. С./ и улица от о.т. 41 до о.т. 42 по плана на гр. С., О. С., област Б..

Техническото задание за изработване на ПУП е изготвено на основание чл. 134, ал. 2, т. 1, чл. 124а, ал. 2, чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, § 6, ал. 2 и 4, § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Посочен е обхватът на изменението : изменение на улична регулация в обхвата от о.т. 41 до о.т. 42 по плана на гр. С., при което уличната регулация се поставя по имотните граници на имоти с идентификатори 65334.300.429 и 65334300.3552 по КККР на гр. С.; поставяне на вътрешната регулационна линия между УПИ XII 331 и УПИ III 334, кв. 19 по плана на гр. С., в съответствие с имотните граници на имот с идентификатор 65334.300.429 по КККР на гр. С..

На 05.08.2014г. е съставен Констативен нотариален акт № 127, том I, peг. № 1837, дело № 118/ 2014г., вписан в Службата по вписванията /СВ/ - С., с В. peг. № 1724/ 05.08. 2014г., с който Ю. Х. е призната за собственик на 1/ 4 ид. ч. от ПИ с идентификатор 65334.300.429 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-80/ 11.11.2009г., на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед : няма; с адрес на имота : гр. С., У. “П.“ № 1., с площ от 482 кв.м., трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план : 429, кв. 19, парцел 12, при съседи : 65334.300.3805, 65334.300.433, 65334.300.353. 65334.300.430, а другата оспорваща, притежава собственост върху самостоятелен обект /сграда/ изграден в горепосочения ПИ. При съставяне на акта са представени – Нот. акт № 83, том II, дело № 476/ 1968г., Нот. акт № 143, том II, дело № 581/ 1967г., Удостоверение за право на собственост № 63/ 26.12.1930г. и записка за вписването му под № 42/ 02.05.1931г. /л. 46- 50 от делото/.

С атакуваното в настоящото производство писмо, ответникът е уведомил заявителките /оспорващи в настоящото производство/, по повод на депозираното от тях, че : по т. 1- заданието за проектиране за изменение на ПУП - ПР и ПУР е изготвено в обхват УПИ XII 429 и УПИ III 330, кв. 19 по плана на гр. С., а заявлението е подадено само от собствениците на УПИ XII 429. При промяна на регулационната граница между двата имота, площта на УПИ XII 429 се променяла на 487 кв. м., която е по- голяма от площта в предходни нотариални актове; по т. 2- за промяна на вътрешната регулационна граница между УПИ XII 429 и УПИ III 330, по имотни граници по КК в случая не можело да се приложи § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради това, че съгласно § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове е могло да бъдат приложени по действащия дотогава ред в 6- месечен срок от деня на влизането в сила на ЗУТ- 31.03.2001г.; Посочено е още в писмото, че по силата на § 8, ал. 1, могат да се променят границите на УПИ XII 429 по имотните граници на имота, съществувал допреди влизане в сила на КК. Издадените строителни книжа за имота - разрешение за изграждане на сгради, водели на извода, че регулацията по плана от 1956г. е приложена; по т. 3- при изработване на КК, границите на имотите трябвало да следват границите на УПИ- то по действащите регулационни планове, а не обратното; по т. 4- разрешение за изработване на проект за изменение на действащ план ПУП- ПР, за промяна границите на УПИ XII 429 и УПИ I 330, кв. 19, към улица с о.т. 400- о.т. 40- о.т.-39- о.т. 42 можело да се допусне от К. на Общината от името на всички собственици и носители на ограничени вещни права върху имотите /л. 29 от делото/.

Оспореното писмо е съобщено на Х. и М., съответно на 16.04.2021г. и 13.04.2021г., видно от приложените Известия за доставяне /л. 28 от делото/, а жалбите срещу него, са подадени на 21.04.2021г., чрез административния орган /л. 2-10 от делото/.

В хода на производството е представен от заинтересованите страни – Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 116, том I, дело № 255/ 1963г., с който Х. Т. е признат за собственик, на придадения му по силата на дворищно- регулационния план към парцела му III, в кв. 19, по РП на гр. С., целият с площ от 557 кв. м., при съседи : улица; И. П.; А.Д. и К. В., поради което и на основание § 108 от ППЗИНМ, Х.Т. е признат за собственик на 110 кв. м. от дворно място, пл. № 333, принадлежащо на Х. Т. и В. Р., както и на 15 кв. м. от дворно място, пл. № 331, принадлежащо на К. В., и двете места, придадени по силата на дворищнорегулационния план, към гореописания парцел III, кв. 19, по РП на гр. С. /л. 152 от делото/.

От заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. В. Ю., се установява, че действащият РП на гр. С., за процесния район, е одобрен със Заповед № 3615/ 27.07.1956г. на Министъра на комуналното стопанство и благоустройството, на основание чл. 54, чл. 55 и чл. 56 от ППЗПИНМ /Приложение № 6/, във вида показан на извадка от плана в М 1:1000 /Приложение № 5/ и на извадка от плана в М 1:500, емисия 1964г. /Приложение № 8/. В действащия РП от 1956г., имота на оспорващите е отразен като парцел XII-331, с площ от 430 кв.м., емисия 1956г. и с площ от 440 кв. м., емисия 1964г., и в двата плана, с тонирани в зелено граници. Имотът на част от заинтересованите страни в същите планове е отразен като парцел III-334, с площ от 530 кв.м. От прегледа на трасировъчния карнет за кв. 19, към РП от 1956г., експертът е установил, че върху него, с молив е нанесено ново местоположение на У. “П.“, с нова ос и нови осови точки, при което нанасяне се увеличават габаритите /размерите и площта/ на парцел ХII- 331, с 40. 50 кв. м., т.е. той става 484 кв. м., и на съседния му от север парцел I- 330, с 92 кв. м., т.е. той от 385 кв. м., става 477 кв. м. Преписка и заповед за тази корекция не били открити в О. С.. От прегледа на скицата към Заповед № 89/ 20.11.1990г. на Председателя на Общинския народен съвет /ОбНС/ - гр. С. се установило, че и в тази разработка, отново присъства нанесено с молив новото местоположение на У. “П.“, с нова ос и нови осови точки, при което нанасяне, се увеличават габаритите /размерите и площта/ на процесния парцел ХII-331, с 40. 50 кв. м., т.е. той става 484 кв. м., и на съседния му от север парцел I- 330, със 140 кв. м., т.е. той от 330 кв. м., става 470 кв. м., като преписка и заповед за тази корекция, също не били открити в О. С.. Действащият улично регулационен план, в обхват- процесния ПИ- собственост на оспорващите, бил одобрен със Заповед № 3615/ 27.07.1956г. на Министъра на комуналното стопанство и благоустройството /Приложение № 6/, във вида показан на извадка от плана в М 1:1000, емисия 1956г. /Приложение № 5/ и на извадка от плана в М 1:500, емисия 1964г. /Приложение № 8/. Предвиждането за У. “П.“ било с габарит от 10. 00 м. широчина, и в крива от о.т.41, през о.т.40, о.т. 29, до о.т.42. Улица “П.“ била изградена напълно, с бордюри, асфалтово покритие и тротоари от двете й страни, като изграденото трасе не съвпадало с трасето й, според предвиждането на действащия РП, за района на експертизата от 1956г., т.е. изградената улица не съвпадала с уличната регулация- нямало налице прилагане на действаща улична регулация, при изградената вече улица. Налице било несъответствие между регулацията и кадастъра за имот с идентификатор № 65334.300.429, показано на Комбинирана скица /Приложение № 31/, в която регулационните граници били показани с червени линии, имотните граници- с черни линии, а констатираните на място- със сини линии. Кадастралната граница на имот с идентификатор № 65334.300.429, съвпадала с имотните такива на място, с имот № 300.430 /от запад/, с част от имот № 300. 3532 /от запад/ и с имот № 300.3805 - улица “П.“ /от изток/, и не съвпадала с имотните такива, с имот № 300.3532 /от север/ и № 300.433 /от юг/. Имотната граница на имот УПИ XII-331, ПИ с идентификатор № 65334.300.429 по КККР, трябвало да бъде по червената линия на Комбинираната скица /Приложение № 31/, като само границата с ПИ с идентификатор № 65334.300.433 /от юг/, като приложена такава на място, можела да бъде по стената на изградения масивен гараж, към У. “П.“, след това по стената на изградената масивна стопанска сграда, и след това по изградената масивна бетонова подпорна стена, до границата с имот № 300.430 от запад, такава каквато е границата на скицата- извадка от КККР, към 2008г. /Приложение № 23/. Налице било несъответствие между идентификаторите на процесните имоти по КК и “старите“ им пл. № на дворни места по КП. ПИ с идентификатор № 65334.300.429 /на оспорващите/ по КП от 1920г., бил с пл. № 99, по КП от 1930г.- с пл. № 12, по КП от 1956г.- с пл. № 331, а по КП от 1976г.- с пл. № 429. ПИ с идентификатор № 65334.300.433 /на част от заинт. страни- Бодурови/ по КП от 1920г. бил с пл. № 98, по КП от 1930г.- с пл. № 16, по КП от 1956г.- с пл. № 334, а по КП от 1976г.- с пл. № 433. ПИ с идентификатор № 65334.300.3532 /на част от заинт. страни/ по КП от 1920г. бил с пл. № 101, по КП от 1930г.- с пл. № 11, по КП от 1956г.- с пл. № 330, а по КП от 1976г.- с пл. № 428. Нямало данни за провеждани отчуждителни процедури за УПИ XII-331, ПИ с идентификатор № 65334.300.429 по КККР, по отношение частите от имота, които по РП попадали в У. “П.“ и придаваемите такива към парцел I-330 /имот № 300.3532 по КККР/. Имало данни само за частите от имота, които се придавали към парцел III-334 /имот № 300.433 по КККР/. Според предвиждането на действащия РП от 1956г. в М1:1000 /Приложение № 5/, одобрен със Заповед № 3615/ 27.07.1956г., за сегашния ПИ на оспорващите, с идентификатор № 65334.300.429 по КККР, съответствал имот пл.№ 331, за който е отреден парцел XII-331, с графически изчислена площ от 430 кв.м., образувана от : собствен имот пл. № 331- 375 кв.м.; придаваемо от баир, общинско място- 55 кв. м. Разпределението на площта на имот пл. № 331, графически изчислено било следното : към отредения за имота парцел XII-331- 375 кв.м.; придаваемо място към парцел I-330- 14 кв.м.; придаваемо място към парцел III- 334- 10. 50 кв. м. и придаваемо място към улица- 7. 50 кв. м. Според предвиждането на същия действащ РП от 1956г., емисия 1964г., за имот пл. № 331, бил отреден парцел XII-331, с графически изчислена площ от 440 кв. м., образувана от : собствен имот пл. № 331- 375 кв.м.; придаваеми от имот пл. № 330- 2 кв. м.; придаваемо от баир, общинско място- 63 кв. м. Разпределението на площта на имот пл. № 331, графически изчислено, било следното : към отредения за имота парцел XII-331- 375 кв. м.; придаваемо място към парцел I-330- 14 кв. м.; придаваемо място към парцел III-334- 10. 50 кв. м. и придаваемо място към улица- 7. 50 кв. м., или общо 405. 00 кв. м., като експертът счита, че малките разлики в изчислените площи по двата плана, било вследствие на различните мащаби. О. С. и страните по делото не предоставили документи за искане за оценка на придаваеми места. Вещото лице приема, че има данни за цялостно уреждане на сметки по регулация, само за упълномеряването на парцел III-334, сегашен имот с идентификатор № 65334.300.433, видно от Нот. акт № 157 от 17.09.1979г. и Нот. акт № 160/ 17.09.1979г., като нямало данни за изплащане на обезщетение по отчуждително производство, както и за сключен окончателен договор за прехвърляне правото на собственост относно придаваемите места. На място, имотните граници на ПИ с идентификатори № 65334.300.429 и № 65334.300.433, били материализирани с различен по тип огради, показани на скицата от огледа на място /Приложение № 27/.

Разпитано в съдебно заседание, вещото лице инж. Ю. сочи, че Приложение № 17 към експертизата, представлява извадка от неодобрения КП на гр. С. от 1976г., като само границата между имот № 429 и № 433, е във вида й, според одобрената регулация от 1956г. Нито една от другите граници не била според одобрената регулация, и това най- добре се виждало като се наложат двата плана /нито с У. “П.“, нито със съседните имоти от север– № 428 и № 430, регулацията била приложена към 1976г./.

Изложената фактическа обстановка, във връзка и с правомощията на съда по чл. 168 от АПК, във връзка и с преценката по чл. 146 от АПК, налага следните правни изводи :

Оспореното писмо, с оглед съдържанието му- изрично волеизявление, в което се излагат съображения от страна на административен орган, защо не следва да се издаде разрешение за изменение на ПУП- ПР и ПУР, на посочените правни основания в сезиращото го заявление и приложеното към него задание, макар и да не е “облечено“ във формата на акт, с наименование “заповед“ или “решение“, по естеството си представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, доколкото с него се постановява отказ /акт с негативно за подателите съдържание/, което обуславя правния им интерес от подаване на жалбите, а оттам сочи и на извод за допустимост на настоящото съдебно производство.

Жалбите са подадени от лица с правен интерес /заявители в административното производство/, в преклузивния за това срок.

Разгледани по същество, депозираните жалби са основателни.

С оспорения акт, на практика, е отказано издаване на разрешение за изменение на ПУП- ПР и ПУР, като издаването на подобен акт /отказ/ е в компетентността на К. на общината, поради което следва да се приеме, че оспореният акт изхожда от компетентен административен орган.

Произнасянето на ответника е обективирано в изискуемата писмена форма. В оспореното писмо са посочени и определени правни основания за постановения изричен отказ, като има изложение и на фактическите основания, които обосновават отрицателното произнасяне на административния орган по заявлението, с което е бил сезиран. В тази връзка съдът счита, че е спазено изискването за форма /мотиви/ на административния акт.

Независимо от посоченото обаче, съдът намира, че оспореният акт е издаден при наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на чл. 35 от АПК, и в противоречие с приложимия материален закон. Чл. 35 от АПК изисква индивидуалния административен акт да бъде издаден след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В процесния казус, изобщо не става ясно как, след като не са извършвани никакви процесуални действия от страна на ответника и служители на Общинска администрация – С., по събиране и комплектоване на преписката с документи, извършване на проверки или други способи за събиране на доказателства, компетентният адм. орган е достигнал до извод за липса на основания за издаване на разрешение за изменение на ПУП - ПР и ПУР, т. е. въз основа на кои събрани по преписката доказателства, той достига до изложените в писмото фактически изводи. Нито една от констатациите му не се подкрепя от налично по преписката и обсъдено в акта доказателство, което грубо нарушава чл. 35 от АПК, и следва да се квалифицира като допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на акта, и само на това основание.

Налице е и противоречие на акта с приложимия материален закон.

Съгласно текста на § 8, ал. 1 от ПР от ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. В разпоредбата на ал. 2 е посочено, че собствениците на поземлени имоти по ал. 1 могат да : поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон /т. 2/; поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти /т. 3/;.

Няма спор в практиката, че хипотезите на изменение на ПУП по §8, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗУТ се различават, тъй като се осъществяват по различна процедура. Изменението по § 8, ал. 2, т. 2 от ПР на ЗУТ се процедира при условията и реда на ЗУТ, който включва издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, докато изменението по т. 3 представлява специално основание за изменение на заварени неприложени дворищнорегулационни планове, което се осъществява с издаване на заповед от К. на съответната О., с която се одобрява или отказва изменението - § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ, но и в двете хипотези, посочени по- горе, компетентният орган дължи произнасяне в 14- дневен срок, тъй като се касае за акт за изменение на ПУП, за който са приложими сроковете по ЗУТ.

Характерът на искането за изменение на плана на основания- § 8, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ПР на ЗУТ, както и естеството на произтичащите от това искане задължения за административния орган, са разгледани подробно в Определение № 11443/ 30.09.2014г. по адм. д. № 11512/ 2014г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, в което е прието : “че след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.“. Налице е по приложението на коментираните разпоредби и Тълкувателно решение /ТР/ № 3/ 28.03. 2011г. по тълк. дело № 3/ 2010г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че отчуждителното действие се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Както се сочи в цитираното по- горе определение на ВАС – “с изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява. Провеждането на процедурата, предвидена в § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ, е една от правните възможности при реализирането на която, в действителност ще намери отражение по плана действителното фактическо положение, т. е. ще се приложат последиците на прекратяването на отчуждителното действие.“.

Ето защо, незаконосъобразно административният орган е приел, че в хипотезата на промяна на регулационните граници на УПИ XII- 331 по имотните граници на имота е необходимо : от една страна съгласие на собствениците на други имоти, а от друга- че хипотезата на § 8, като цяло е неприложима. Както бе посочено по- горе, в хипотезата на § 8 от ПР на ЗУТ, собственикът на имота може да поиска вътрешните регулационни линии на неговия имот да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. При това положение, това основание за изменение на плана е специално такова, извън случаите на изменение на РП по чл. 134 от ЗУТ, като с оглед цитираното ТР, отчуждителното действие се прекратява автоматично, без да е необходимо, провеждане на административна процедура, както и че правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени.

Нормата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ самостоятелно урежда предпоставките за изменение на регулационните планове и определя обсега на изменението- само на вътрешните регулационни линии, и то при наличие на горецитираните предпоставки. Едновременно с това, нормата урежда и къде да се установи новата регулационна линия - по съществуващата имотна граница.

Дворищнорегулационният план е особен вид план, който вече не се урежда в ЗУТ /по арг. на чл. 110 от ЗУТ/. Законът за устройство на територията регламентира и отношенията, възникнали по повод на приети по отменения Закон за териториалното и селищно устройство /ЗТСУ/, но все още неприложени, дворищнорегулационни планове. С разпоредбите на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се продължава само временно до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отнети, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява- ТР № 3/ 28.03.2011г. по тълк. д. № 3/ 2010г. на ОСГК на ВКС.

В настоящия случай, следва да се възприеме за основателна тезата на оспорващите, че дворищнорегулационния план, относно съсобствения им имот не е приложен, защото регулационни сметки със съседните имоти, вкл. с парцел III-334 /ПИ с идентификатор 65334.300.433/ не са уреждани, като този извод се извежда по еднопосочен начин от приобщените по делото доказателства. Няма спор между страните, а и това се установява от доказателствата – писмени и заключение на вещо лице, че част от съсобствения на оспорващите имот, по действащия РП от 1956г., съгласно емисия от 1964г. на същия план, е придадена към съседния парцел III-334, който имот по КККР е имот 65334.300.433. Експертът е изчислил, че придадената част е в размер на 10. 50 кв. м.

Няма спор също така, че част от заинтересованите страни в процеса, чрез проц. си представител- адв. С., са представили по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 116, том I, дело № 255/ 1963г., с който Х. Т. е признат за собственик, на придадените му по силата на дворищно- регулационния план към парцела му III, в кв. 19, по РП на гр. С., 15 кв. м. от дворно място, пл. № 331, принадлежащо на К. В. /праводател на оспорващите/, и че този констативен нот. акт е издаден на основание § 108 от ППЗИНМ, при действието на чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ, според която норма “собствеността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план“. Тълкуването обаче на цитираната норма в насока, че е налице придобиване на собствеността по силата на самия план, при недоказване на фактите, за които по делото е налице спор между страните- че не е направено искане за оценка на придаваемите места; че няма данни за изплащане на обезщетение за тях; че регулационни сметки не са уреждани, е неправилно. Преминаването на собствеността на придадените към един парцел места върху собственика на парцела има условен характер, то е под условие - прилагане на регулацията. А това се счита за осъществено, след като придаваемото място се оцени, заплати и заеме, т. е. за да е завършен фактическия състав по цитираната норма, следва задължително освен реалното “преминаване“ /придобиване, заемане/ на съответните части от имота – в случая на 10. 50 кв. м. от патримониума на В., в полза на този на Т., да са налице и реално уредени регулационни сметки- извършена оценка и заплатено обезщетение. След като не се доказа уреждане на регулационните сметки със съседните имоти, в т. ч. и с парцел III- 334, то по силата на самия закон, отчуждителното действие на дворищнорегулационния план следва да се счита за прекратено. В този смисъл, и съдът не кредитира правните изводи, дадени от експерта – инж. Ю., че е налице уреждане на регулационни сметки между процесните имоти, и това е така поради факта, че от една страна, този извод е правен и не би могъл да бъде сторен от вещо специалист- геодезист, а от друга- същият не е основан на никакви фактически изводи, а на хипотези и предположения.

С оглед и разяснената доказателствена тежест в процеса, по аргумент от чл. 170 от АПК, именно административният орган и заинтересованите страни, за които административният акт е благоприятен- Г. П. Б., Д. П. Б. и Я. П. П., следваше да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Те не се справиха успешно с тази доказателствена тежест, и поради това следва да се приеме, че не е налице приложена регулация, респ. че не са налице уредени регулационни сметки по регулация с парцел III-334, като плащане на придаваемите места не е извършвано нито към момента на действие на ЗПИНМ /отм./, нито на ЗТСУ /отм./, нито в периода до влизане в сила на ЗУТ, нито в сроковете по § 6, ал. 2 и 4, а и към настоящия момент.

Отпадане на отчуждителното действие на дворищно-регулационния план не води до отпадане на устройствените предвиждания на плана /§ 6, ал. 1 от ЗУТ/, който е и действащият план. Законодателят е предвидил възможност за неговото доброволно прилагане или за изменението му, което е поставено в зависимост от волята на правоимащите- собственици на имотите. Възможността по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е за иницииране изменение на действащия план само в частта на регулацията, при което вътрешните регулационни линии на имотите, за които са образувани бившите дворищно-регулационни парцели, се поставят в съответствие с имотните им граници. Това изменение е приложимо в хипотезите, при които е налице разминаване между имотните граници и регулационните такива, каквото разминаване в конкретния казус, се установи, че е налице.

Следва също така да се посочи и, че в хипотезата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ не се иска съгласието на останалите собственици на засегнатите имоти- в този смисъл Решение № 4755/ 28.04.2015г. пост. по адм. д. № 2379/ 2015г. по описа на ВАС.

Ето защо, като въпреки наличието на материалноправните предпоставки за изменение на плана по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, Кметът на общината е постановил отказ по сезиращото заявление, той е процедирал незаконосъобразно, и актът му, в тази част, подлежи на отмяна.

Отказът за допускане изменението на плана е издаден в нарушение и на разпоредбата на § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ.

Касаейки се за специална хипотеза за изменение на плана, извън случаите по чл. 134 от ЗУТ, законодателят в нормата на § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ е разписал самата процедура, включително лимитативно е посочил и основанията за постановяване на отказ. Съгласно § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ - планът се одобрява със Заповед на К. на общината. Кметът на Общината издава заповед за отказ по исканото изменение на плана, когато не са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 или 4, налице са хипотезите на ал. 6 или 7 или ако изменението предвижда образуване на урегулирани поземлени имоти без изход. Заповедите се съобщават само на собствениците на непосредствено засегнатите имоти. Съгласно § 8, ал. 6 от ПР на ЗУТ започнатите производства по прилагане на дворищно-регулационни планове се довършват по досегашния ред. За започнато производство се смята денят на подаване на искането за оценка в общинската администрация в срока по § 6, ал. 2 и ал. 4. В текста на § 8, ал. 7 от ПР на ЗУТ е посочено, че алинея 1 и 2 не се прилагат за действащите регулационни планове за обекти на публичната собственост, т. е. в казуса, не е налице нито едно от основанията за издаване на отказ за изменение на плана по § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ вр. § 8, ал. 6 и 7 от ПР на ЗУТ, а след като това е така, и на това самостоятелно основание, незаконосъобразно от страна на административния орган е издаден оспорения отказ.

Отказът на административния орган е незаконосъобразен, и в частта досежно искането за издаване на разрешение на изменение на плана, в частта му за заявеното изменение на уличната регулация в обхват от о.т. 41 до о.т. 42.

Видно от приложеното към заявлението техническо задание, изменението на уличната регулация в посочения обхват касае поставяне на същата по имотни граници на имоти с идентификатори 65334.300.429 и 635.300.3532 по КККР на гр. С..

Пречки за допускане на искането и в тази част, настоящият състав на съда не съзира. Съгласно чл. 208, ал. 1 от ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост /ЗДС/ и Закона за общинската собственост /ЗОбС/ на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години от влизане в сила на плановете. След изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Цитираната норма регламентира самостоятелно основание за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове, а именно- същите могат да се изменят и когато в срока по чл. 208 от ЗУТ не е започнала процедурата за отчуждаване. Съгласно чл. 208, ал. 2 от ЗУТ, отчуждително производство по ЗДС или по ЗОбС, започнало след изтичане на сроковете по ал. 1, при подаване на заявление за изменение на ПУП, на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 се спира до влизане в сила на акта по искането за изменение на плана за съответния имот. Производството за изменение на ПУП се прекратява, ако между страните се сключи споразумение за продължаване на отчуждителното производство. Т.е. след като са изтекли сроковете по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ за започване на съответните отчуждителни процедури и такива не са проведени /довършени/, правоимащите лица- заявителите законосъобразно са упражнили даденото им от закона право да поискат изменение на влезлия в сила ПУП- ПУР, на посоченото в заявлението правно основание - чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, и като е отрекъл следващото им се право по цитираната норма, ответникът е постановил незаконосъобразен акт, в противоречие с приложимия материалния закон, който подлежи на отмяна, и в тази част.

Поради всички гореизложени съображения, оспореният отказ на административния орган, обективиран в оспореното писмо е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на чл. 35 от АПК, в противоречие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което подлежи на отмяна.

След отмяната на оспорения отказ, и тъй като естеството на акта, не позволява решение по същество, преписката следва да бъде върната на адм. орган за ново разглеждане и произнасяне по депозираното от Ю. К. Х. и Д. К. М., Заявление В. № 94-С-693/ 12.03.2021г. при съблюдаване на указанията на съда в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.

По разноските. С оглед изхода на спора и направеното изрично искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, за присъждане на сторените по делото разноски, оспорващите имат правото на присъждане на такива. Оспорващата Ю. Х. със списъка по чл. 80 от ГПК претендира присъждането само на разноски в размер на 900. 00 лв. за адвокатско възнаграждение. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие- л. 235 от делото, който удостоверява договарянето и заплащането, от страната в полза на проц. представител, на претендираната сума, поради което и тези разноски, следва да се присъдят в пълния поискан размер. Оспорващата Д. М., със списъка по чл. 80 от ГПК, претендира присъждането на разноски в общ размер на 1 920. 00 лв., от които : 900. 00 лв.- адвокатски хонорар по чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/; 1 000. 00 лв.- възнаграждение за вещо лице /депозит и довнасяне/ и 20. 00 лв. за държавна такса. От тези претендирани разноски, в тежест на ответника, следва да се възложат 20. 00 лв., представляващи внесена държавна такса по делото и сумата от 1 000. 00 лв. за възнаграждение на вещото лице инж. В. Ю., или сумата от 1 020. 00 лв. Претендираната друга сума от 900. 00 лв. изначално не би могла да бъде, въпреки изхода на делото, възлагана в тежест на ответника, защото няма никакви данни оспорващата Д. М., да е била защитавана в хода на настоящия процес от процесуален представител – адвокат, комуто тя да я е заплатила. Няма данни и за осъществено в нейно полза проц. представителство от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА, поради което и тази сума не следва да се присъжда в нейна полза.

Воден от гореизложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Б.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Отказ на К. на О. С., обективиран в Писмо изх. № 94-С-693/1/ 09.04.2021г.

ВРЪЩА преписката на К. на О. С. за ново произнасяне по Заявление В. № 94-С-693/ 12.03.2021г. подадено от Ю. К. Х., с адрес : гр. С., У. “З. С.“ № 3 и Д. К. М., с адрес : гр. С., У. “П.“ № *., в съответствие с мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА О. С., с адрес : гр. С., бУ. “С.“ № *, представлявана от К. да заплати на Ю. К. Х., с ЕГН *, с адрес : гр. С., У. “З. С.“ № 3, сумата от 900. 00 лв. /деветстотин лева/, представляваща сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА О. С., с адрес : гр. С., бУ. “С.“ № *, представлявана от К. да заплати на Д. К. М., с ЕГН *, с адрес : гр. С., У. “П.“ № 1., сумата от 1 020. 00 лв. /хиляда и двадесет лева/, представляваща сторени по делото разноски.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

С.В.