Производството е по реда на чл.248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба на старши юрисконсулт Ц., пълномощник на ответника – К. на О. Б. по адм.д.№ 480 по описа на Административен съд – Б. за 2015 год., с които се иска да бъде допълнено постановеното по делото Определение № 1802/23.11.2015 год., като се осъди оспорващата Р. Ф. А. да заплати на О. Б. сторените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съда, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, приема следното:
Молбата за присъждане на сторените по делото разноски е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С Определение № 1802/23.11.2015 год., постановено по адм.д.№ 480 по описа на Административен съд – Б. за 2015 год., чието допълване се иска е оставена без разглеждане жалбата на Р. Ф. А., с адрес: гр.Б., ул.“.. против Заповед № 897/15.05.2015 год. на К. на О. Б. и е прекратено производството по делото, като е преценено, че за оспорващата липсва правен интерес.
Молбата за допълване на решението е депозирана в деловодството на Административен съд – Б. на 01.12.2015 год. Препис от последната е връчен на оспорващия по делото на 14.01.2016 год. и в законоустановения седемдневен срок не е постъпило възражение.
Искането за присъждане на направените разноски по делото от процесуалния представител на К. на О. Б. е направено в съдебното заседание, проведено на 26.10.2015 год., в което е дадена ход на делото по същество.
Както беше казано по-горе, производството по делото е прекратено, след преценка за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес от оспорването. Отговорността за разноски в административния процес е уредена от чл.143 от АПК. В разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК е предвидено, че когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени разноски, включително възнаграждение за един адвокат, определено съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая не са изпълнени предпоставките по цитираната разпоредба - оспорването не е отхвърлено, нито оспорващият е оттеглил жалбата си. Не е необходимо субсидиарно прилагане на ГПК, тъй като в приложимия процесуален закон - АПК, са регламентирани хипотезите, при които в полза на ответника се възлагат разноските, включително юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл и Определение № 4924 от 30.04.2015 год. на Върховния административен съд по адм. д. № 4157/2015 год.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на старши юрисконсулт И. М. Ц., пълномощник на ответника – К. на О. Б. по адм.д.№ 480 по описа на Административен съд – Б. за 2015 год., с които се иска да бъде допълнено постановеното по делото Определение № 1802/23.11.2015 год., като се осъди оспорващата Р. Ф. А., с адрес: гр.Б., ул.“.. да заплати на О. Б. сторените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева, определено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения..
Определението може да се обжалва в седемдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.