Normal;и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 във вр. с чл. 225, ал. 1, т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Д. К. С. с адрес: гр. С., ул. „Ф. Н.“ № 2. П. А. 1 в качеството му на Синдик на „М. К. ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., област Б., ул. „Главен път Е-79“ № 1, срещу Решение № ПИ-191/12.05.2020 г. на Д. на ТД на Н. – С., с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на С. в качеството му на синдик на “. К. ООД /в несъстоятелност/, срещу Разпореждане с изх. № С200001-178-0010942/24.04.2020 г. по изпълнително дело № */2014 г., издадено от И. Д. – Главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на Н. – С..
Твърди се в жалбата, че оспореното решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Сочи се, че след изтичане на 6-месечния срок по чл. 193, ал. 4 от ДОПК, публичният изпълнител е следвало да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК във вр. с чл. 638, ал. 4 от ТЗ и с прекратяване на изпълнителното производство е следвало да бъдат вдигнати наложените и обезпечителни мерки предвид разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ДОПК. Иска се отмяна на оспорения акт и постановяване на решение, с което се отменят действията на публичния изпълнител И. Д. при ТД на Н. – С., офис Благоевград, обективирани в отказ с изх. № С200001-178-0010942/24.04.2020 г., с който е отказано прекратяване на производството по принудително изпълнение и не са отменени обезпечителните мерки, наложени с нейни постановления № С1512/2014/000037/25.06.2015 г. и № С170001-022-0040122/12.07.2017 г.
Оспорващото дружество, чрез представляващия го синдик, поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Ответникът – Директорът на ТД на Н. – С., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изразява становище, че в конкретния случай не е налице нито едно от основанията за прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 225, ал. 1 от ДОПК.
Въз основа на анализа на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В ТД на Н. – С. е образувано изпълнително дело № */2013 г. срещу “. К. ООД за събиране на просрочени публични задължения.
С Разпореждане за присъединяване към производството по горепосоченото изпълнително дело са присъединени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. За обезпечаване на установени и изискуеми публични вземания, на основание чл. 205, ал. 1 от ДОПК, публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 1512/2014/000037/25.06.2015 г. /на л. 110 – л. 120 от делото/, с което е наложена възбрана върху описаните в постановлението недвижими имоти. Издадено е и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170001-022-0040122/12.07.2017 г. /на л. 100 от делото/, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, по вложени вещи в трезори, вкл. и съдържаните на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Търговска банка Д“ , BIC: DEMIBGSF, за сумата от 408 628.57 лева.
С Решение № 2532/05.05.2017 г., постановено по търг. дело № 47/2015 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, е открито производство по несъстоятелност на оспорващото дружество. Същото е спирано два пъти – с решение от 03.05.2018 г. и с решение от 07.02.2020 г., като след постановяване на последното е възобновено с Решение № 2164/28.05.2020 г. /на л. 157 – л. 158 от делото/.
Синдикът на дружеството е подал жалба на 24.03.2020 г. /на л. 76 – л. 77 от делото/ срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител по негова молба от 02.03.2020 г. за прекратяване на изпълнителното производство по ДОПК – изп. дело № */2014 /на л. 78 – л. 79 от делото/. С Решение № ПИ-156/06.04.2020 г. /на л. 72 – л. 74 от делото/, жалбата е оставена без разглеждане и преписката е върната на публичния изпълнител за разглеждане и произнасяне.
Публичният изпълнител се е произнесъл по преписката с Разпореждане с изх. № С200001-178-0010942/24.04.2020 г. по изпълнително дело № */2014 г. /на л. 7 от делото/. Дружеството е обжалвало същото с жалба вх. № 8104/30.04.2020 г. /на л. 64 – л. 66 от делото/ и по жалбата е постановено оспореното в настоящото производство Решение № ПИ-191/12.05.2020 г. на Д. на ТД на Н. – С. /на л. 4 – л. 6 от делото/, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на С. в качеството му на синдик на “. К. ООД /в несъстоятелност/, срещу разпореждането.
Оспореният акт е връчен на дружеството на 20.05.2020 г. /писмо на л. 59 от делото и известие за доставяне на л. 63 от делото/, а жалбата срещу него е подадена чрез Д. на ТД на Н. – С. на 27.05.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е редовна и допустима, като подадена от лице, което може да представлява обявеното в несъстоятелност дружество – синдик, назначен от съда по несъстоятелността, в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК и при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения:
Обжалваният пред Д. на ТД на Н. – С. отказ, е издаден от компетентен орган – публичен изпълнител при ТД на Н. – С., както и в надлежна писмена форма, като съдържа достатъчно мотиви, които да позволят извършването на контрол за законосъобразността му. Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на отказа, които да водят до отмяната му само на това основание. Не е налице и спор по фактите.
Според съда, обаче, е налице нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Аргументи:
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ДОПК, „имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност, вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс“, а съобразно нормата на чл. 193, ал. 4 от ДОПК, срокът, в който следва да бъдат извършвани действия по събиране на публичното вземане, за което са наложени обезпечителни мерки, е 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелността, което в случая е станало с Решение № 2532/05.05.2017 г., постановено по търг. дело № 47/2015 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. В конкретната хипотеза, към датата на подаване на молбата от синдика до публичния изпълнител /02.03.2020 г./, този нормативно определен срок от 6 месеца, е изтекъл. След като това е така, съобразно нормата на чл. 193, ал. 4 от ДОПК, непосредствено след изтичане на 6-месечния срок, публичният изпълнител е следвало да изпълни задълженията си, регламентирани в посочената норма, а именно – да предаде имуществото, което не е реализирал и по отношение на което са наложени обезпечителни мерки, на синдика за реализирането му в производството по несъстоятелност. В този смисъл доводите на оспорващия относно хипотезата на чл. 638 от ТЗ, са изцяло основателни. Тази разпоредба очертава общото принципно правило, което е съобразено от ДОПК – арг. от чл. 222, ал. 1, т. 4. Анализът на текста на чл. 638, ал. 1 от ТЗ води до извода, че по принцип в момента, в който се открие производство по несъстоятелност с решение на съда по чл. 630 от ТЗ, всички изпълнителни производства /по ГПК и по ДОПК/ се спират, ако са насочени срещу имущество, което е включено в масата на несъстоятелността с оглед характера на производството по несъстоятелността, което е универсално. Или, с откриване на производството по несъстоятелност, не се спират единствено изпълнителните производства срещу имуществото по чл. 193 от ДОПК, като по отношение на тези имущества публичният изпълнител може да предприеме действия по реализиране на обезпечените такива само в рамките на 6-месечния срок, като след изтичането му тази преференция отпада и имуществото на длъжника, което до този момент е представлявало обезпечение на постановеното и изискуемо публично вземане, става част от масата на несъстоятелността и действията по неговото осребряване се предприемат от синдика. Или, след изтичане на срока по чл. 193, ал. 4 от ДОПК, би следвало публичният изпълнител да предприеме действия съобразно чл. 638, ал. 4 от ТЗ и да прекрати изпълнително производство на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК, ако е изпълнено условието, установеното публично вземане, да е предявено и прието при условията на чл. 693 от ТЗ, а това е сторено от държавата в конкретния случай. С прекратяване на изпълнителното производство следва да се вдигнат и наложените обезпечителни мерки предвид разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ДОПК.
Съдът намира за изцяло неоснователни доводите на ответника, че в случая не е налице нито една от хипотезите за прекратяване на изпълнителното производство, визирани в чл. 225, ал. 1 от ДОПК и целта е да се запазят интересите на държавата по отношение на реда на удовлетворяване на кредиторите. Като бе посочено и по-горе, законодателят е предоставил на публичния изпълнител привилегия, като му е дал 6-месечен срок от откриване на производството по несъстоятелност, да предприеме действия по събирането на публичните вземания. След изтичането на този срок, прекратяването на всички индивидуални принудителни производства, независимо дали са образувани по ДОПК или по ГПК, настъпва ех lege, поради характера на производството по несъстоятелност, представляващо универсално принудително производство, целящо да се удовлетворят всички вземания на кредитори, вкл. тези на НА.
По изложените съображения, съдът счита, че Решение № ПИ-191/12.05.2020 г. на Д. на ТД на Н. – С., с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на С. в качеството му на синдик на “. К. ООД /в несъстоятелност/, срещу Разпореждане с изх. № С200001-178-0010942/24.04.2020 г. по изпълнително дело № */2014 г., издадено от И. Д. – Главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на Н. – С., следва да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката да бъде върната на публичния изпълнител за постановяване на законосъобразен акт относно искането на жалбоподателя публичният изпълнител да се произнесе със съответен акт за прекратяване производството по изпълнителното дело, съобразен и с дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона Доколкото няма регламентирано правно основание за прекратяване на изпълнителното производство от съда, преписката следва да се върне на публичния изпълнител, който разполага с правомощията по чл. 225 от ДОПК, за произнасяне по направеното от синдика искане, съобразно дадените с настоящия съдебен акт задължителни указания по приложението на закона.
Оспорващият не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази посока.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 268 от ДОПК, Административен съд - Благоевград

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на Д. К. С. с адрес: гр. С., ул. „Ф. Н.“ № 2. П. А. 1, в качеството му на синдик на “. К. ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., област Б., ул. „Главен път Е-79“ № 1,
Решение № ПИ-191/12.05.2020 г. на Д. на ТД на Н. – С., с което е потвърден отказ на И. Д. – Главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на Н. – С., обективиран в Разпореждане с изх. № С200001-178-0010942/24.04.2020 г. по изпълнително дело № */2014 г., да прекрати образуваното изп. дело № */2014 г.

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на Н. – С., за произнасяне по направеното от Д. К. С. с адрес: гр. С., ул. „Ф. Н.“ № 2. П. А. 1, в качеството му на синдик на “. К. ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., област Б.д, ул. „Главен път Е-79“ № 1, искане за прекратяване на изп. дело № */2014 г. по описа на публичен изпълнител на ТД на Н. - С., съобразно дадените с настоящия съдебен акт задължителни указания по приложението на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!

О.М.