и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба на Й. А. М. ЕГН *, с адрес: гр. Б., П. „Х. Б.“ № .., ...., ..., против Заповед № 18-12272 – 16.11.2022 г., издадена от Н. на Служба по Г. К. и кадастър - Б., в частта, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е отказано изменението в кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Б., ЕККАТЕ 24367, община Б., одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, съгласно скица-проект № 15-536792 - 18.05.2022 г., състоящо се в промяна на местоположението на ПИ с идентификатор 04279.316.28 и допълване на сграда с идентификатор 04279.316.28.1 в него, поради наличие на спор за материално право. В жалбата се излагат съображения, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Твърди се, че неправилни и незаконосъобразни са изводите на административния орган, че в конкретния случай е налице спор за материално право по отношение на имотите с идентификатори 04279.316.28 и 04279.316.28.1. По отношение на имот с идентификатор 04279.316.28 се сочи, че в случая се касае за искане за отстраняване на допусната грешка в отразяване границите на посочения поземлен имот, което неправилно отразяване е във връзка с липса на съответствие между реално съществуващите на място граници на имота и отразените в КК, а преди това и в ПНИ. В конкретния случай не се касае за заснемане на неотразен, нов ПИ, а до правилното отразяване като координатни точки на вече заснет по КК имот, без каквато и да било промяна в неговата площ, форма и местност. Твърди се, че на място са налице съществуващи на терена трайни топографски обекти от естествен и изкуствен произход в неурбанизирана територия, които чрез геодезически измервания, отразени в скица-проект, е установено, че не са нанесени в стар картен материал спрямо действителното им местонахождение и положение. В този смисъл се твърди, че не е налице спор за материално право, доколкото от Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ (ТП „ДГС“) – Б. не се претендира право на собственост върху собствения на жалбоподателя недвижим имот, който към момента е отразен като имот с идентификатор 04279.316.28, както и че неправилно административният орган е квалифицирал искането единствено като такова по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, вместо по т. 3 от същия текст. По отношение на сграда с идентификатор 04279.316.28.1 в жалбата се излагат съображения, че в оспорената заповед не са изложени и не се съдържат каквито и да било мотиви относно наличието на спор за материално право, както и че във възражението на ТП „ДГС“ – Б. липсват възражения по отношение на процесния имот сграда с идентификатор 04279.316.28.1, съответно, че не е налице спор за материално право. Иска се отмяна на Заповед № 18-12272 – 16.11.2022 г., издадена от Н. на Служба по Г. К. и кадастър – Б., в оспорената част.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на разноски съгласно списък, който представя. В депозирани по делото писмени бележки доразвива изложените в жалбата съображения. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Твърди се, че в оспорената заповед липсват посочени ясни фактически и правни основания за издаването й, твърди се, също така, че същата съдържа изброяване на подадените заявления и документи по тях, както и подаденото възражение, като липсва преценка на посочените обстоятелства, не са изложени каквито и да било мотиви относно имот сграда с идентификатор 04279.316.28.1. Излагат се съображения, че в конкретния случай не се твърди и не се установява несъответствие към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, а се касае до несъответствие на съществуващи на място топографски обекти с отразените в план, одобрен по реда на ЗСПЗЗ – ПНИ. В този смисъл и от събраните в производството доказателства се установява по безспорен начин, че в конкретния случай са налице всички изискуеми от закона предпоставките за наличие на явна фактическа грешка, която е следвало да бъде отстранена именно по този ред, а не като поправка по чл. 54 от ЗКИР, сочи се, че заповедта е издадена на несъответно правно основание.

Ответникът – Началникът на СГКК – Б., редовно призован, в съдебно заседание, не изпраща представител, в приложено по делото писмено становище (отговор) излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Заинтересованата страна Община Б., редовно призована, в съдебно заседание, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който изразява становище за незаконосъобразност на Заповед № 18-12272 – 16.11.2022 г., издадена от Н. на Служба по Г. К. и кадастър - Б., в оспорената част.

Заинтересованата страна Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ (ТП „ДГС“) – Б., редовно призована, в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

От приложените към административната преписка, допълнително събраните в производството доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява следното:

С оспорената част на Заповед № 18-12272 – 16.11.2022 г., издадена от Н. на Служба по Г. К. и кадастър – Б., на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е отказано изменението в кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Б., ЕККАТЕ 24367, община Б., одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, съгласно скица-проект № 15-536792 - 18.05.2022 г., състоящо се в промяна на местоположението на ПИ с идентификатор 04279.316.28 и допълване на сграда с идентификатор 04279.316.28.1 в него, поради наличие на спор за материално право.

Административното производство е започнало по Заявление с вх. № 01-245170 - 03.05.2022 на СГКК - Б., подадено от Община Б. и Й. А. М., за нанасяне на установена непълнота или грешка или ЯФГ в КККР за поземлен имот 04279.84.2 и 04729.316.28 (1) и нанасяне на настъпили промени в КК за поземлен имот 04279.84.2 и 04279.316.28 (2), на база издадено Удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР на гр. Б., ЕККАТЕ 24367, община Б. с № 25-126763-29.04.2022 г. на СГКК – Б. (л. 20 – л. 21 от делото), въз основа на което е започната процедура по изменение на Кадастралната карта (КК) и Кадастралните регистри (КР) на гр. Б. съобразно Скица - проект № 15-536792/18.05.2022 г. (л. 33 – л. 36 от делото). Изменението се състои в коригиране на местоположението на границите на ПИ с идентификатор 04279.316.28, собственост на жалбоподателя; допълване на нов ПИ с идентификатор 04279.316.29 (за съществуващ на място селскостопански, горски, ведомствен път); допълване на сграда с идентификатор 04279.316.28.1, собственост на жалбоподателя, в ПИ с идентификатор 04279.316.28 (1) – на основание решение № 3 от протокол № 1 – 24.02.2022 г. на Община Б. за допълване и изменение на ПНИ за земи по Пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на гр. Б., нотариален акт № 74/06.07.2014 г., геодезическо заснемане на съществуващи на място имотни граници и разработка на правоспособно лице по кадастър; коригиране на границите на ПИ с идентификатори 04279.84.2, 04279.84.5, 04279.84.6, 04279.84.41, 04279.314.148, 04279.314.149, 04279.314.2965, 04279.315.1001, 04279.315.2808, 04279.315.2966 и допълване на нови ПИ с идентификатори 04279.315.1, 04279.84.45 (местен път), 04279.84.43, 04279.84.44, 04279.84.42 (2) – на основание геодезическо заснемане на съществуващи на място имотни граници и разработка на правоспособно лице по кадастър.

За постъпилото заявление, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е уведомено като заинтересовано лице ТП „Държавно горско стопанство“ - Б., за което е изготвено нарочно писмено Уведомление изх. № 24-16074-02.06.2022 г., на което е предоставена възможност в 7-дневен срок от уведомлението да се запознае с документите към заявлението и при несъгласие с искането да представи документи, удостоверяващи претенции на права. Към уведомлението е приложена скицата-проект. Видно от съдържанието на приложената административна преписка в указания срок от ТП „Държавно горско стопанство“ – Б. е постъпило възражение изх. № 12-0093-1/09.06.2022 г. (л. 55 - л. 56 от делото). Твърди се, че изменението на имоти с идентификатори 04279.316.28 и 04279.316.29 е неправилно и без основание, като се посочва, че имот с идентификатор 04279.316.28 без основание в проекта за изменение е с променени координати и нанесен в горска територия, имот с идентификатор 04279.316.29 е с временен характер, представляващ временен извозен път в горска територия, находящ се в имот с идентификатор 04279.84.41 по КККР гр. Б..

Видно от приложения на л. 60 – л. 61 от делото нотариален акт за дарение № 53, том IV, рег. № 7946, дело № 586 от 2018 г. жалбоподателят се легитимира като собственик на имот с идентификатор 04279.316.28 по кадастралната карта на гр. Б., одобрена със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с номер по предходен план 840026, стар идентификатор 04279.84.26, с площ от 1 002 кв.м., при граници имот с идентификатор 04729.84.41, който имот съгласно предходен документ за собственост представлява лозови насаждения девета категория с площ от 1 000 кв.м., представляващ имот 31600028 по Плана на новообразуваните имот (ПНИ) за земи по Пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на гр. Б., находящи се в местността „Марковска чука“, гр. Б., при граници: граница, граница на ОКЕ и ДФГ.

Със Заповед № ОА – 153/19.06.2006 г. на Областния управител на Област с административен център Б. е одобрен планът на новообразуваните имоти (ПНИ) и Регистъра към него на земеделските земи, предоставени на граждани въз основа на актове на по Пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на гр. Б., община Б., област Б.. С писмо изх. № 12-05-28 (1)/08.09.2022 г. на Областен управител на област с административен център – Б. е изпратен до Н. на СГКК одобрен със Заповед № ОА – 153/19.06.2006 г. на Областния управител на Област с административен център Б. ПНИ и регистър към него на земеделски земи, предоставени на граждани въз основа на актове по Пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр. Б.. Със Заповед № РД-18-32/10.05.2016 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия К. и кадастър (АГКК) е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на землището на гр. Б..

В Комисията по Пар. 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ със заявление вх. № КРЗ-0103-П-38/15.12.2021 г. е внесен за разглеждане проект за изменение на плана на новообразуваните имоти от Й. А. М. за имот с идентификатор 04279.316.28 в местността „Марковска чука“ по кадастралната карта на землище гр. Б.. В одобрения план на новобразуваните имоти за землище гр. Б. е отразен имот № 316.28 с площ от 1 002 кв.м. с начин на трайно ползване „лозови насаждения“ в местността „Марковска чука“, записан в регистъра на Й. А. М.. След разглеждане на внесените документи, в това число по т. 3 заявление вх. № КРЗ-0103-П-38/15.12.2021 г. от жалбоподателя за изменение на плана на новообразуваните имоти за имот с идентификатор 04279.316.28 в местността „Марковска чука“ по КК на землище Б., с протоколно Решение № 3 по Протокол № 1 от 24.02.2022 г. за допълване и изменение на одобрени планове на новобразуваните имоти за земи по Параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за територията на Община Б. (л. 58 – л. 59 от делото), комисията, назначена от Кмета на Община Б., е приела изготвената скица-проект за изменение на плана на новообразуваните имоти на землището на гр. Б., местността „Марковска чука“, одобрен със Заповед № ОА-153 от 19.06.2006 г. на Областния управител на област с административен център – Б. и Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Изменението се състои в отразяване на действителното положение на имот 316.28 в местността „Марковска чука“, като се допълва и нов имот с идентификатор 04279.316.29, представляващ полски път, нанася се и нов поземлен имот с идентификатор 04279.84.45, представляващ съществуващ на място местен път – Общинска собственост. Съгласно протоколното решение на комисията скицата-проект е обявена на всички заинтересовани страни, засегнати от изменението и не са постъпили възражения.

Съгласно приетото по делото Удостоверение № 141 от 25.09.1982 г. за предоставяне на право на ползване на земи, издадено от Председателя на ИК на ОБнС, с решение на ИК на ОбНС – Сливен Общински народен съвет – Б. предоставя за земеделско ползване на А. Й. М. земя (мера) от 1 дка, находяща се в землището на гр. Дъбрава, местността „Марковска поляна“, при посочени граници, която може да се използва за трайни насаждения (л. 83 от делото).

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза става ясно, че имот с проектен идентификатор 04279.316.28 съществува на място с видими реални граници, като границите на имот 04729.316.28 по кадастралната карта от 2006 г. не съвпадат с границите на проектен имот с идентификатор 04279.316.28. Установява се, че местоположението на имота с идентификатор 04279.316.28 е различно от местоположението в скица-проект, но формата и площта са еднакви. Вещото лице е посочило, че границите на имот с проектен идентификатор 04279.316.28 и този по описания имот в Удостоверение № 141 от 25.09.1982 г. за предоставяне на право на ползване на земи, издадено от Председателя на ИК на ОБнС съвпадат с действителното положение съгласно посочени съседи: частно лице (Славчо …не се чете), път, мера и дере. На място имот с проектен идентификатор 04279.316.28 граничи на северозапад с полски път, посочен в скицата-проект с идентификатор 04279.316.29, а на изток – с дере. Около полския път и имот с проектен идентификатор 04279.316.28 е борова гора. В имот с проектен идентификатор 04279.316.28 има изградена сграда и тя съвпада със сграда с проектен идентификатор 04279.316.28.1. В поземлен имот с идентификатор 04279.316.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на землището на гр. Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2016 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия К. и кадастър (АГКК), няма изградена сграда. Съгласно актуална скица ПИ с идентификатор 04279.316.28 попада изцяло в поземлен имот 04279.84.41, държавна собственост, вид територия горска, площ 747051 кв.м., като за съсед на ПИ с идентификатор 04279.316.28 е отбелязан 04279.84.41, който е ДФГ, а граница на ОКЕ, упомената в актовете за собственост, не е отразена.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че спорният имот е в неурбанизирана територия, на място няма материализирана ограда, но има видими граници, заснети като съществуващи трайни топографски обекти на място. Сградата, която е заснета от вещото лице, съвпада със сградата, координатно, която е в скицата – проект. Границите на имот с идентификатор 04279.316.28 по кадастралната карта на гр. Б. от 2006 г. са различни и с големи разстояния и отклонения, които не са в рамките на допустимите отклонения.

Експертното заключение не е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и компетентно дадено и безпристрастно изготвено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото.

Оспорената заповед е съобщена на участниците в производството, като на жалбоподателя съобщението е връчено лично на 21.11.2022 г. видно от известие за доставяне (л. 46 от делото), а жалбата срещу нея е депозирана чрез административния орган с вх. № 29-218-05.12.2022 г. (постъпила с пощенски плик с пощенско клеймо от 02.12.2022 г. – гърба на л. 4 от делото).

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 и чл. 169 от АПК съдът прави следните изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и е издадена от надлежен орган съобразно чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗКИР, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност. При издаване на процесната заповед е спазена установената от закона форма. Не са допуснати нарушения на чл. 26, ал. 1 от АПК, свързани с уведомяването на заинтересованите лица за започване на административното производство. По административната преписка са налице данни за уведомяване на заинтересованите лица съгласно изискването на специалната разпоредба на чл. 54, ал. 4, изречение второ от ЗКИР, като Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ (ТП „ДГС“) – Б. е подало възражение в рамките на определения срок.

Спазено е изискването за форма на административния акт, тъй като обжалваната заповед е материализирана в изискуемата от закона писмена форма. В нея в достатъчна степен се съдържа информация за предмета на изричния отказ с индивидуализиране на поземления имот и сграда, за които е отказано изменението в кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Б., ЕККАТЕ 24367, община Б., одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, съгласно скица-проект № 15-536792 - 18.05.2022 г., състоящо се в промяна на местоположението на ПИ с идентификатор 04279.316.28 и допълване на сграда с идентификатор 04279.316.28.1. Като мотиви за отрицателното произнасяне е посочено подадено възражение от собственик - заинтересовано лице в административното производство на засегнат ПИ. В конкретния случай отказаното изменение на КК и КР на гр. Б. е извършено на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР поради наличие на спор за материално право.

Въпреки това настоящият състав, счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради издаването й, без да е спазена съответната форма, при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила и е в несъответствие с целта на закона.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 от ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 от ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 51, ал. 1 ЗКИР. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на: изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри (т. 1); непълноти или грешки (т. 2); явна фактическа грешка (т. 3).

В конкретния случай, както бе посочено и по-горе, êато правно основание за издаване на оспорената заповед са посочени разпоредбите на чл. 54, ал. 2 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, които са относими към хипотезата на “непълноти или грешки“ по смисъла на ЗКИР. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки, а съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по Г. К. и Кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Съгласно легалната дефиниция, дадена в Пар. 1, т. 16 от ДР на ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Според чл. 54 от ЗКИР в производство по изменение на КККР, непълнотата или грешката се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри въз основа на скица - проект, само когато не е свързана със спор за материално право. При наличието на подобен спор, изменението се постановява след решаване на спора по съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1.

Съдът намира, че оспорената заповед е немотивирана, което обуславя нейната незаконосъобразност поради допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Специалният закон ЗКИР не съдържа особени изисквания по отношение на формата на заповедите за изменение на кадастрални планове, приложими са тези на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т.е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в разпоредителната част на акта. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган. Те имат съществено значение и за съда при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол. Вярно е, че трайната съдебна практика позволява мотивите към административния акт да се съдържат както в самия него, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка. В конкретния случай, обаче, административният орган не е изложил абсолютно никакви мотиви относно материалноправното основание за издаване на процесната заповед за отказ за изменение на КК и КР. Вярно е, че в процесната заповед са посочени законовите разпоредби на чл. 54, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, но липсват изложени фактически основания, представляващи елементи от фактическия състав на непълнотата или грешката.

В конкретния случай в нарушение на процесуалните правила заповедта е издадена, без да са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства. В този смисъл съдът намира, че аминистративният орган не се е произнесъл с оглед представените доказателства, поради което е допуснал нарушение на административно производствените правила, обуславящо отмяна на акта. Не са изследвани релевантните за решаване на случая факти и обстоятелства, не са обсъдени всички писмени доказателства, релевантни за изясняване на действително осъществилата се фактическа обстановка и за релевантните за исканото изменение факти. Едва след изследване и обсъждане на посочените документи и установените с тях факти и обстоятелства, административният орган следва да издаде съответния позитивен или негативен административен акт.

В процесната заповед в оспорената й част, извън посочване на обстоятелството, че е подадено възражение от собственика на имот с идентификатор 04279.84.41, в който се иска изменение, състоящо се в коригиране на границите на поземлен имот с идентификатор 04279.316.28 и допълване на сграда с идентификатор 04279.316.28.1 в поземлен имот с идентификатор 04279.316.28, липсва каквото и да е изложение на фактите, дали основание на административния орган да прецени, че изобщо е налице спор за материално право. При това положение, само позоваването на подаденото възражение не може да се приравни на изложени от административния орган фактически основания за издаването на акта - съответните установени в административното производство обстоятелства и подкрепящите ги доказателства, които очертават хипотезата на приложения материален закон. Нещо повече, по отношение сграда с идентификатор 04279.316.28.1 изобщо не са изложени доводи за причините, поради които приема, че е налице спор за материално право, доколкото в подаденото възражение от ТП „ДСГ“ – Б. не е коментирана процесната сграда.

Извеждането на предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда, вместо органа, е недопустимо. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт е особено съществено формално и процесуално нарушение, тъй като препятства както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт и представлява достатъчно основание за отмяна на акта. Следва да се отбележи, че не само липсват мотиви в самата заповед, а и такива не могат да се извлекат и от другите писмени документи, съдържащи се в административната преписка.

Съдът намира, че в конкретния случай от събраните в производството доказателства са налице достатъчно данни за относимост към конкретния казус на хипотезата на „явна фактическа грешка“ по смисъла на ЗКИР, което не е обсъдено и разгледано от административния орган в хода на развилото се административно производство. Органът е следвало да разгледа подаденото заявление, предвид съдържащите се в административната преписка доказателства, и в хипотезата на чл. 53б във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, които са относими към хипотезата на поправка на “явна фактическа грешка“, като извърши преценка дали са налице предпоставките за извършване на поисканото изменение по този ред, след като вземе предвид всички събрани в производството доказателства. Като не е сторил това, органът е нарушил материалния закон и е издал един незаконосъобразен административен акт.

Нормата на Пар. 1, т. 9 от ДР на ЗКИР дава законова легална дефиниция на понятието “явна фактическа грешка“, която е определена като несъответствие в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Разпоредбата на Пар. 1, т. 9 ДР на ЗКИР очертава две самостоятелни хипотези.

Безспорно се установява от събраните в производството доказателства, в това число и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, че процесният ПИ с идентификатор 04279.316.28 попада в неурбанизирана територия. Същият е отразен в плана на новобразуваните имоти (ПНИ), одобрен със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Областния управител на област с административен център – Б., като имот № 316.28 с площ 1 002 кв.м. с начин на трайно ползване „лозови насаждения“ в местността „Марковска чука“, записан в регистъра на Й. А. М., като отразеното местоположение не съответства на установения съществуващ траен топографски обект. Вещото лице категорично посочва, че на терена са налице трайни топографски обекти – трайно материализирани граници, определени чрез съответните геодезически измервания и са обективирани графично в скицата-проект към заповедта. Геодезическите измервания при отстраняване на ЯФГ обхващат и границите на трайни топографски обекти, когато представляват граници на имоти – чл. 73, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, както е в случая. В този смисъл се установява, че установените трайни топографски граници не съответстват на границите на процесния имот по ПНИ, създаден и одобрен по реда на ЗСПЗЗ, като несъответствията в границите са по-големи от допустимите по чл. 18, ал. 5, т. 2 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Всички тези обстоятелства са относими именно към хипотезата на Пар. 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, сочещи за налична ЯФГ. Данните по делото сочат на „явна фактическа грешка“ във втората хипотеза, за приложението на която се изисква имотите да попадат в неурбанизирана територия, да е налице несъответствие в границите на съществуващи на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ). Отразяването на процесния ПИ в ПНИ и КК не отговаря на действителните граници на имота, а критерий за местоположението му е съществуващият траен топографски обект, т.е. налице са данни, че в конкретния случай несъответствието се дължи на обективно недостоверната и одобрена с КК ситуация. От друга страна, дефиниращата разпоредба на Пар. 1, т. 16 от ДР на ЗКИР обвързва „непълноти или грешки“ с границите и очертанията на недвижимите имоти в КК за урбанизирана територия. В случая административният орган не е установил дали е налице явна фактическата грешка по смисъла на ЗКИР и дали са налице пречки изменението в кадастралната карта да се процедира именно по този ред. Следва да се предвид и обстоятелството, че спорът за материално право като основание да се откаже изменение на кадастъра по хипотеза не може да възникне при установена явна фактическа грешка. Спорът е ограничен единствено до констатацията за непълнота или грешка – арг. чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Отделно от горното, в конкретния случай не се претендира и установява несъответствието да е „към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри“ (Пар. 1,т.16 от ДР на ЗКИР).

Както бе посочено и по-горе, досежно процесната сграда с идентификатор № 04279.316.28.1 не са изложени никакви мотиви в обжалваната заповед защо органът е преценил, че по отношение на нея е налице хипотезата на спор за материално право. В тази част заповедта е постановена при липса на мотиви, което е достатъчно основание за нейната отмяна в тази част. Ето защо от съдържанието й не може да се направи категоричен извод относно правното, а и фактическото основание за отказа за нанасянето на процесната сграда, включително въз основа на какви писмени документи се прави същото. Като последица от това, за съда е обективно невъзможно, в рамките на настоящия съдебен контрол, да извърши и пълноценна преценка за законосъобразност на издадения акт, включително за съответствието му с целта на закона, въз основа на който се издава - ЗКИР. Едновременно с това, в подаденото възражение ТП „ДГС“ - Б. се позовава на собственост върху терена, в който е изградена сградата, но не съдържа оспорване на правото на собственост върху сградата, нито се позовава на придобиването й по приращение – чл. 92 от Закона за собствеността. В този смисъл, в конкретния случай от доказателствата по делото не се установява наличие на спор за материално право, който да е основание за отказ да се нанесе в КККР съществуващата сграда, която според изричната норма на чл. 23, т. 2 от ЗКИР е самостоятелен обект на кадастъра и следва да бъде отразена в КК чрез своето действително местоположение и граници/очертания. Безспорно е установено в производството, че процесната сграда съществува на място. Безспорно е установено, също така, че проектът за нанасянето й в КК съответства на действителното местоположение, граници и размери на сградата. Този факт съдът приема за установен и с приетото и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно-техническа експертиза. Следователно същата следва да бъде нанесена, доколкото кадастърът следва да отразява действителното състояние на имотите – обект на кадастъра, като ги определя чрез тяхното местоположение, граници/очертание и размери. Съгласно приложимата норма на чл. 26, ал. 1 всеки поземлен имот, сграда, съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект и самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура получават идентификатор. В случая съществуващата на място сграда не е била заснета и нанесена при одобряването на КК и този пропуск е следвало да бъде отстранен по реда на чл. 54 от ЗКИР. За пълнота на мотивите съдът отбелязва, че с нанасянето на сградата – обект на кадастъра в КК не се засягат границите на поземлените имоти. При наличие на спор относно принадлежността на правото на собственост на сградата същият следва да бъде разрешен по общия исков ред. Дори и да е налице такъв спор обаче, той не засяга отразяването на обекта в кадастъра, а е относим към записа в КР. В чл. 41, ал. 2 от ЗКИР са регламентирани източниците на данни за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които черпят правата си. Според ал. 6 на чл. 41 ЗКИР, когато от събраните данни по реда на ал. 2 и ал. 3 се установи наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в КР се записват данните за всички лица и документи. Доколкото в случая е установено по безспорен начин относно съществуването, местоположението, границите/очертанията на сградата с проектен идентификатор 68134.1976.615.28.1, законът задължава Н. на СГКК да отрази тези данни в КККР.

По изложените доводи съдът приема, че в оспорваната й част Заповед № 18-12272 – 16.11.2022 г., издадена от Н. на Служба по Г. К. и кадастър – Б., е незаконосъобразен административен акт и като такъв следва да се отмени, а преписката да се изпрати на административния орган Началник на СГКК - Б. за ново произнасяне по заявлението на оспорващия съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски според правилата на чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да се осъди да заплати на оспорващия сторените по делото разноски за внесена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и за адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 050 лева. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващия съдът намира за неоснователно, съобразявайки актуалната редакция на нормата на чл. 8, ал. 2, т. 1, пр. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към датата на приключване на устните състезания, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес и конкретно - за дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър размерът на възнаграждението е определен на 1 250,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд - Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 18-12272 – 16.11.2022 г., издадена от Н. на Служба по Г. К. и кадастър - Б., в частта, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е отказано изменението в кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Б., ЕККАТЕ 24367, община Б., одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, съгласно скица-проект № 15-536792 - 18.05.2022 г., състоящо се в промяна на местоположението на ПИ с идентификатор 04279.316.28 и допълване на сграда с идентификатор 04279.316.28.1.

ВРЪЩА преписката на Н. на Служба по Г. К. и кадастър – Б. за ново разглеждане и произнасяне в съответствие с мотивите в настоящото решение по Заявление с вх. № 01-245170 - 03.05.2022 на СГКК - Б..

ОСЪЖДА С. по Г. К. и кадастър (СГКК) - Б. да заплати на Й. А. М. ЕГН *, с адрес: гр. Б., П. „Х. Б.“ № ..., ..., ... сумата от 2 050 (две хиляди и петдесет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия : /п/ Ася Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.