и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ и е образувано по жалба на Р. Г. А. и З. Д. А. с А. с. Н. Д., О. С. против Заповед №39/02.07.2015г. на Г. А. на О. С., с която е отказано да се издаде удостоверение за търпимост на строежи „Комплект „Помпена станция”, трафопост комплект, високоволтова мрежа от Курило до трафопоста, ел. мрежа от трафопоста до всички сгради в м. „Поручик Минков, землището на с. Плоски, О. С..
С жалбата се оспорва извода на административния орган за липса на предпоставки за издаване на исканото удостоверение по §16 от ПР на ЗУТ. Твърди се, че административния орган не е посочил кога приема, че е извършено строителството на процесните строежи, респ. не е обосновал извода си, че липсват предпоставките на цитираната норма. Твърди се още, че строителството е осъществено през 1972г. за нуждите на ТКЗС – с. Плоски при действието на ЗПИНМ (отм.) при спазване изискванията на чл.53 от същия закон. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Иска се отмяна на оспорената заповед.
Ответникът - Г. А. на О. С. не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, предвид доводите на страните, приема за установено следното:
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало по Искане вх.№94-С-2051/27.11.2012г., до Г. А. на О. С., подадено от Р. Г. А. за издаване на удостоверение за търпимост на строеж: Комплект „Помпена станция”, трафопост комплект, високоволтова мрежа от Курило до трафопоста, ел. мрежа от трафопоста до всички сгради в м. „Поручик Минков, землището на с. Плоски, О. С..
Към искането е приложен Нотариален акт №81, том І, дело №147/1995 г., съгласно който Р. Г. А. е придобил чрез покупко-продажба следния недвижим имот: Комплект „Помпена станция” – водоем захранващ помпената станция, трафопост комплект, водни помпи електрически, високоволтова мрежа от Курило до трафопоста с по един кв.м. земя за всеки стълб, ел. мрежа от трафопоста до всички сгради намиращи се в м. „Поручик Минков, землището на с. Плоски, О. С. с по един кв.м.земя за всеки стълб, цялата подземна напоителна система заедно с прилежащата площ от 158 кв.м. Към заявлението са приложени още скица на имот №000487, земл. на с. Плоски, с начин на трайно ползване водностопанско съоръжение, собственост на Р. Г. А., служебна бележка от ОС „Земеделие” – С., че обекта е отразен в КВС на землище с. Плоски и геодезическо заснемане. Като доказателство по делото е приложено удостоверение за сключен на 18.11.1973г. граждански брак между Р. А. и оспорващата З. А..
Въз основа на приложените документи с оспорената заповед Г. А. на О. С. е отказал да издаде исканото удостоверение за търпимост с мотиви, че не са налице условията на чл.16, ал.2 от ПР на ЗУТ, тъй като строежите са изградени в неурегулирани имоти, извън урбанизирана територия, без одобрен ПУП, включително застроително решение по чл.108, ал.2 от ППЗТСУ. Административният орган е приел още, че за трасето на високоволтова мрежа от Курило до трафопоста и ел. мрежа от трафопоста до всички сгради в м. Поручик Минков, към искането не е представено съгласие, респ. учредено право на строеж в чужд имот от собствениците на засегнатите имоти от линейните строежи.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установи, че помпената станция и трафопоста са отразени през 2012г. в КВС на с. Плоски в имот №000487 като три отделни сгради – помпена станция с площ 35 кв.м., трафопост с площ 8 кв.м. и сграда към трафопоста с площ 10 кв.м. Високоволтовата мрежа от Курило до трафопоста, въздушен електропровод 20кV е с дължина 1361м. и е нанесен с 14 бр. стълбове, а ел. мрежата от трафопоста до всички сгради намиращи се в м. Поручик Минков, въздушен електропровод 380V е с дължина 675м. и е нанесен с 20 бр. бетонови стълбове. При извършените справки вещото лице не е открило одобрен подробен устройствен план за процесните строежи.
Съдът кредитира заключението на вещото лице. Същото се подкрепя от приетите писмени доказателства.
От разпитания по делото свидетел Б. Р. се установи, че в периода 1970-1974г. в м. Поручик Минков са построени складове за сортиране на плодове, едновременно с тях се е построил и трафопост за ток, сгради, помпена станция, стълбове, електропроводи. Според показанията на св. Р. едновременно през 1973-1974 г. е приключило строителството на трафопоста, помпената станция и електрическата мрежа, които съществуват и понастоящем.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като постъпила в законоустановения срок, от лица с правен интерес. По същество жалбата е неоснователна поради следното:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила и материалния закон.
Съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Следователно, за да бъде търпим един строеж, изграден без строителни книжа, същия следва да е изграден до 07.04.1987г. и да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.
В настоящия случай безспорно се установи, че за процесните строежи не са налице строителни книжа. Установи се и обстоятелството, че същите са били изградени до 07.04.1987г. и по-точно в периода 1970-1974г. За установяване на това обстоятелство съдът кредитира показанията на св. Р., които са допустими доказателствени средства за установяване годината на извършеното строителство.
Не са налице, обаче, останалите предпоставки на цитираната норма – строежите да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. Съображенията на съда относно този извод са следните:
В конкретния случай строежите са изградени в неурегулиран терен, извън населено място, като към момента на изграждането му са действали ЗПИНМ (отм.) и издадените въз основа на него Строителните правила и норми за изграждане на населените места (СПНИНМ), издадени от Председателя на Комитета по строителство и архитектура (обн., Изв., бр. 75 от 18 септември 1959 г., изм., бр. 28 от 5 април 1960 г., бр. 4 от 13 януари 1961 г., бр. 91 от 14 ноември 1961 г., бр. 2 от 5 януари 1962 г., бр. 7 от 23 януари 1962 г., в сила от 23 януари 1962 г., бр. 60 от 27 юли 1962 г., ДВ, бр. 39 от 17 май 1963 г., бр. 76 от 25 септември 1964 г., бр. 13 от 16 февруари 1965г., отменени с § 3, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство - ДВ, бр. 69 от 2 септември 1977 г. и бр. 70 от 6 септември 1977 г.).
По силата на §181 от ППЗПИНМ (отм.) сгради и постройки се застрояват в строителните граници (части) на населените места, определени с градоустройствените, уличнорегулационните и дворищнорегулационните планове. Извън тези граници, както и в неурегулирани населени места или в неурегулирани още части, включени в строителните граници на населените места, се разрешават строежи, видът, размерът, разположението и назначението на които се определят със строителните правила и норми по чл. 52, ал. 2 от Закона за планово изграждане на населените места.
Съгласно правилата и по-конкретно §103 от СПНИНМ, вр. с § 181 от ППЗПИНМ/, извън строителните части на населените места, в зоната до 1000 м - за градовете, и до 500 м - за селата се разрешава направата
на електростанции, резервоари, помпени станции, трафопостове, като строежите се разрешават от председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно градския народен съвет по обоснован доклад на Г. А., след съгласуване на идейно застроително решение с Държавния комитет по строителство и архитектура.
В настоящия случай за процесните строежи не е налице съгласувано с Държавния комитет по строителство и архитектура идейно застроително решение, а същите са изградени в имоти, представялващи земеделска земя без промяна на предназначението й, т.е. строежите не съответстват на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането им. Приложеното по делото решение по т.2 на Протокол №2/02.02.1972г. на ГОНС – С. не може да замести изискуемото се съгласно §103, ал.3 от СПНИНМ идейно застроително решение. Решението представлява предписание по чл.53д от ЗПИНМ (отм.) за осъществяване на общи благоустройствени мероприятия.
Процесните строежи не съответстват и на сега действащите правила и нормативи и по-конкретно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗУТ, съгласно която извън границите на урбанизираните територии се допуска застрояване при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята. В конкретния случай, за имотите, в които попадат строежите не е налице одобрен общ устройствен план или застроителен план, поради което същите са недопустими и с оглед сега действащата нормативна уредба.
От горното се установява, че процесните строежи не са били допустими нито съгласно подробните градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали по време на изграждането им (ЗПИНМ), нито съгласно правилата на ЗУТ.
Като е отказал издаване на удостоверение за търпимост с мотиви за липса на предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ, Г. А. на О. С. е приложил правилно материалния закон.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Р. Г. А. и З. Д. А. с А. с. Н. Д., О. С. против Заповед №39/02.07.2015г. на Г. А. на О. С..
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.


СЪДИЯ:/п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.